Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 257 22.01.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и
седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при участието на секретаря Катя Грудева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 9396 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от Е.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против „ПИМК
Билд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Рогошко шосе“ № 36, представлявано от ****** И. К. Ф. и П. Н. Н., с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните бил
сключен предварителен договор от 11.01.2018 г. за покупко-продажба и
строителство на следните недвижими имоти, а именно: апартамент **, четвърти
етаж, кота +8,50, състоящ се от дневна, спалня, кухненски бокс, баня-WC, тераса
с площ от 82,24 кв.м. в т.ч. включени идеални части от общите части на
сградата, а именно: 0,979% или 10,24 кв.м. ид. части от общите части на
сградата, с граници: ляво – апартамент № 30, дясно – апартамент № 32, отгоре –
апартамент № 40, отдолу – апартамент № 21; изба № 12, находяща се на сутерен,
кота -2,80 с площ от 7,28 кв.м. с граници: отляво – паркомясто № 008, отдяно –
паркомясто № 009, в т.ч. включени идеални части от общите части на сградата, а
именно 0,029% или 0,30 кв.м. ид. части от общите части на сградата; паркомясто
№ 009, сутерен, кота -2,80, с площ от 39,65 кв.м., ид. ч. от общите части на
сградата, а именно 3,022% или 19,85 общите части на сградата, с граници: ляво –
изба № 12 и изба № 13, дясно – паркомясто № 010, които обекти се намират в
Многофамилна жилищна сграда с местонахождение УПИ VІ-507.9561 обществено и
жилищно строителство от кв. ** по плана на кв. Д. П., П. – предвидена за
построяване съгласно инвестиционен проект в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
56784.507.9561, находящ се в гр. П., по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на
АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-16-201 от 02.02.2010 г. на
Началника на СГКК – П., с адрес на имота: *************, с площ от 1633 кв.м.,
а по документ за собственост с площ от 1673 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване /над 15
м./, стар идентификатор 56784.507.368, номер по преходен план: 360, кв. 1,
парцел VІ-360, при граници и съседи: 56784.507.358, 56784.507.879,
56784.507.9560, 56784.507.9558, ведно със съответния процент идеални части от
описания по-горе поземлен имот.
Сочи се, че съгласно чл. 2 от договора ищцата трябвало
да заплати цена в размер на 54036 евро, от които сумата от 2702 евро капаро в
деня на подписване на предварителния договор, а останалите 51334 евро в
7-дневен срок от уведомяването за подписване на акт образец 14 и при
сключването на окончателен договор /чл. 3 от договора/. При подписване на
предварителния договор ищцата изпълнила своето задължение и заплатила
уговореното капаро в размер на 2702 евро – банковият превод бил извършен от *******
на ищцата – Г. Е. Г. на 10.01.2018 г., като плащането било извършено за нейна
сметка. В тази връзка ответното дружество издало данъчна фактура № 19 от
11.01.2018 г. От своя страна ответното дружество трябвало при готовност за
подписване на акт образец 14, в 7-дневен срок да уведомят ищцата и най-късно до
31.12.2018 г. цялата сграда да бъде построена в договорената степен на
завършеност. Съгласно чл. 3 от договора страните следвало да сключат
окончателен договор за закупуване на горепосочените недвижими имоти в деня на
100% изплащане на уговорената покупна цена, като това следвало да стане не
по-късно от 31.12.2018 г. Въпреки поетото от ответника задължение ищцата не
била поканена за подписване на акт образец 14 на сградата, като не бил спазен и
крайният срок за сключване на окончателен договор, а именно 31.12.2018 г. След изтичане
на този срок ответното дружество не извършило никакви действия за изпълнение на
поетите по договора задължения, поради което ищцата изпратила покана чрез ЧСИ А.
А., с рег. № *** и район на действие – Окръжен съд – Пловдив, която била получена
на 26.03.2019 г. от ***. Б. А. – пълномощник на ответното дружество. В текста
на поканата дружество било поканено, да изпрати представител на 15.04.2019 г. в
11 часа в офиса на нотариус С. З., с рег. № *** на НК и район на действие
Районен съд – Пловдив, за да бъде сключен окончателен договор за
покупко-продажба на недвижимите имоти предмет на договор от 11.01.2018 г. В
поканата било посочено, че в случай, на неявяване на представител на
дружеството за сключване на окончателен договор, то предварителният договор ще
бъде смятан за развален по негова вина, като дружеството било поканено в срок
до 22.04.2019 г. да заплати на ищцата сумата от 2702 евро или левовата
равностойност, представляващи заплатено от нея капаро по горепосочения договор,
както и сумата от 2702 евро или левовата им равностойност – санкция по чл. 13.3
от договора. На посочената дата и час дружеството не изпратило представител за
сключване на окончателен договор. Предвид това договорът бил развален и ищцата
разполагала с правото по чл. 13.3. Съгласно текста на поканата ответникът
следвало да заплати на ищцата сумата от 2702 евро или левовата им
равностойност, представляваща капаро по предварителния договор, както и сумата
от 2702 евро или левовата им равностойност, представляваща санкция по чл. 13.3
от договора в срок до 22.04.2019 г., което не било сторено.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 2702 евро
или левовата им равностойност, представляваща капаро по сключен между страните
договор от 11.01.2018 г., както и сумата от 2702 евро или левовата им
равностойност, представляваща санкция по чл. 13.3 от договор от 11.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва същата по основание и размер. Твърди, че в началото на 2018 г. Г. Т. се свързал със служител на дружеството,
като проявил интерес да закупи на дъщеря си Е.Г.Т. един от обявените за
продажба самостоятелни обекти в сграда, заедно с изба и паркомясто, собственост
на дружеството с адрес: *************. Контактът с Г. Т.бил осъществен по
телефона, тъй като той и съпругата му към онзи момент живели в И.. Поради това
по предложение на Г. Т.предварителният договор бил сключен с дъщеря му – Е.Т..
Той заявил, че ще представлява дъщеря си и ще комуникира с дружеството от нейно
име във връзка с продажбата. Така след няколкократни телефонни разговори с Г.
Т.на 11.01.2018 г. дружеството сключило предварителен договор за продажба на
недвижим имот с Е.Т., като до този момент, а и след това се твърди, дружеството
да не е имало контакти с нея. На 10.01.2018 г. от Г. Т.бил заплатен и
уговорения в предварителния договор депозит. На 01.02. дружеството уведомило Г.
Т.по телефона, че акт образец 14 е издаден. На 01.03. отново в телефонен
разговор Г. Т.помолил нотариалният акт да се изповяда след като със съпругата
му се върнат в България през месец август същата година. Дружеството не
възразило на искането. На 20.08.2018 г. Г. Т.извършил оглед на апартамента в
присъствието на строителен специалист, определен от него, като същият имал
определени искания към имота по отношение на довършителните работи. Към момента
на огледа сградата била завършена изцяло съгласно предварителния договор.
Апартаментът, описан в т. 1.1 от предварителния договор, също бил почти
завършен съгласно изискванията на договора – без монтирана входна врата, без
интериорни врати МДФ, с монтирана ПВЦ дограма, стени на гипсова мазилка, под на
замазка, ел. инсталация – до ключ, ВиК до тапа, тераса – гранитогрес, парапети
– алуминиеви; избено помещение – под на замазка, стени – гипсова мазилка, врата
– метална. Огледът на имота се извършил в присъствието на строителни специалисти
на дружеството и специалист, определен от Г. Т. След като всички искания на Г.
Т.били удовлетворени, той отново се срещнал със строителните специалисти на
ПИМК Билд ООД, на която среща заявил, че иска да се откаже от покупката на
апартамента и да прекрати договора. На 15.09.2018 г. служител на ПИМК Билд ООД
изрично попитал Г. Т.чрез електронно съобщение по приложението WhatsApp дали Е.
ще купува въпросния апартамент, съгласно задълженията си по предварителния
договор. След отказа да закупят апартамента съгласно ангажиментите в
предварителния договор били проведени няколко телефонни разговора с Г. Т.по
негово настояване, на които той настоявал да му бъде върната платената като
капаро сума от 5284,66 лева. Малко след отказа на Е.Т., на 01.10.2018 г.
дружеството продало недвижимия имот на трето лице. Твърди, че Е.Т. е неизправна
страна по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот. Същата
научила, чрез баща си, че условието по предварителния договор се е сбъднало и
акт 14 на сградата е издаден още на 01.02.2018 г. Освен това на 20.8.2018 г. Г.
Т.посетил готовата сграда, която била пред издаване на акт 16 и процесния
апартамент. Съгласно разпоредбата на т. 2.2 от предварителния договор купувачът
трябвало да заплати остатъкът от цената в размер на 51334 евро в 7-дневен срок
след приемане на грубия строеж и издаване на акт 14. Най-късно Е.Т. научила за
завършване на сградата на груб строеж на 20.08.2018 г., когато чрез баща си
посетила сградата и своя обект, който към този момент бил пред издаване на акт
16 и пускане в експлоатация. Ищцата е неизправна страна по предварителния
договор поради отказа си да сключи окончателен договор, като този отказ бил
изразен пред служители на дружеството на два пъти – веднъж пред строителните
експерти и втори път пред служителя на Пимк билд ООД Ф. Х. Оспорва твърдението
в исковата молба, че Пимк билд ООД е получило покана за сключване на окончателен
договор, която била връчена на адв. Б. А. Изрично заявява, че адв. А. не е упълномощен от дружеството да получава
покани, поради което счита, че връчването на поканата не е редовно и не може да
породи целените от ищцата правни последици.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
На
основание чл. 153 ГПК, с протоколно определение от 27.11.2019 г., като безспорно
и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че: процесният имот е
продаден на трето лице.
Ето защо съдът приема този факт за доказан,
включително и като съпостави твърденията на страните със събраните по делото
писмени доказателства.
По
делото не е спорно, а и от приложените писмени доказателства, се установява, че
между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба и
строителство на недвижим имот от 11.01.2018 г., по силата на който
купувачът-възложител е възложил, а продавачът-изпълнител се е съгласил, срещу
възнаграждение да изгради, завърши и прехвърли на купувача-възложител
собствеността върху следните недвижими имоти: апартамент **, четвърти етаж,
кота +8,50, състоящ се от дневна, спалня, кухненски бокс, баня-WC, тераса с
площ от 82,24 кв.м. в т.ч. включени идеални части от общите части на сградата,
а именно: 0,979% или 10,24 кв.м. ид. части от общите части на сградата, с
граници: ляво – апартамент № 30, дясно – апартамент № 32, отгоре – апартамент №
40, отдолу – апартамент № 21; изба № 12, находяща се на сутерен, кота -2,80 с
площ от 7,28 кв.м. с граници: отляво – паркомясто № 008, отдяно – паркомясто №
009, в т.ч. включени идеални части от общите части на сградата, а именно 0,029%
или 0,30 кв.м. ид. части от общите части на сградата; паркомясто № 009,
сутерен, кота -2,80, с площ от 39,65 кв.м., ид. ч. от общите части на сградата,
а именно 3,022% или 19,85 общите части на сградата, с граници: ляво – изба № 12
и изба № 13, дясно – паркомясто № 010, които обекти се намират в Многофамилна
жилищна сграда с местонахождение УПИ VІ-507.9561 обществено и жилищно
строителство от кв. 1А по плана на кв. Д. П., П. – предвидена за построяване
съгласно инвестиционен проект в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.507.9561,
находящ се в гр. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно
изменение със Заповед № КД-14-16-201 от 02.02.2010 г. на Началника на СГКК –
Пловдив, с адрес на имота: *************, с площ от 1633 кв.м., а по документ
за собственост с площ от 1673 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване /над 15 м./, стар
идентификатор 56784.507.368, номер по преходен план: 360, кв. 1, парцел VІ-360,
при граници и съседи: 56784.507.358, 56784.507.879, 56784.507.9560,
56784.507.9558, ведно със съответния процент идеални части от описания по-горе
поземлен имот. В чл. 2 от договора е уговорена продажна цена от 54036 евро с
ДДС, като в т. 2.1 е посочено, че при подписване на договора, купувачът ще
заплати на продавача първа вноска от 2702 евро, представляваща капаро по
договора, а в т. 2.2 е уговорено, че остатъкът от 51334 евро купувачът ще
заплати на продавача след приемане на грубия строеж и подписване на акт образец
14 в срок до 7 дни от уведомлението. В т. 2.4 е уговорено, че страните имат
възможност да избират някоя от следните възможности за уведомяване: уведомяване
чрез писмено уведомяване на хартия срещу подпис, уведомяване по електронна поща
или уведомяване чрез текстово съобщение на посочените адреси, телефони и
електронни пощи, като за получаване на уведомлението се смята потвърждението за
получена поща когато е по електронна поща, полученото потвърждение за текстово
съобщение и подпис мастилен в оригинал на съобщение чрез хартиен носител. Съгласно
чл. 4, продавачът се задължава окончателно да завърши и издаде апартамента
описан в т. 1.1 от договора, в договорената степен на завършеност, както и
цялата сграда в срок до 31.12.2018 г. В чл. 6.6.1 е уговорено, че продавачът се
задължава да прехвърли построения и описан в т. 1.1 обект на купувача в
договорените условия и срок. В т. 13.3 е уговорено, че при неизпълнение на
продавача да прехвърли по нотариален ред описания обект, купувачът има право,
след писмено уведомление до продавача, да развали договора, като претендира
връщане на всички платени суми, ведно с неустойка, равна на сумата на капарото,
или да предяви иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
По
делото няма спор, а и от представените писмени доказателства, се установява, че
на ответното дружество е преведена сумата от 2702 евро, за която е издадена
фактура № 19 от 11.01.2018 г. с посочено основание и предмет на сделката –
капаро по предварителен договор от 11.01.2018 г. за покупко-продажба на
недвижим имот /апартамент **+ изба № 12 + паркомясто № 009/.
Установява
се, че ищцата е поканила ответното дружество на 15.04.2019 г., представител на
дружеството да се яви в офиса на нотариус С. З., с рег. № *** на НК и район на
действие Районен съд – Пловдив, за да сключат окончателен договор за
покупко-продажба на недвижимите имоти предмет на Договора от 11.01.2018 г.
Посочено е, че в случай, че не се яви представител на дружеството, ищцата ще
счита договора за развален по вина на ответника, в който случай, в срок до
22.04.2019 г. дружеството следва да заплати на ищцата сумата от 2702 евро или
левовата им равностойност, представляваща заплатено от нея капаро по
горепосочения договор, както и сумата от 2702 евро или левовата им
равностойност, представляваща санкция по чл. 13.3 от договора. Върху поканата е
отразено, че същата е получена от адв. Б. А. на 26.03.2019 г.
По
делото е представено в заверено копие и на нотариално заверено пълномощно, с рег.
№***** от *******г. по описа на Нотариус
М. С., рег. № ***, с район на действие РС - Пловдив, по силата на което
ответното дружество е упълномощило адв. Б. А. да представлява дружеството пред
държавните институции и съдилища, като в т. 9 от пълномощното изрично е
посочено, че упълномощеното лице може да прави справки, да получава информация,
да подписва дружеството навсякъде, където е необходимо, да изготвя, подава и
получава всякакви документи и книжа. Посочено е, че пълномощното е издадено със
срок до 31.01.2020 г.
От
констативен протокол от 15.04.2019 г., издаден от Нотариус С. З., рег. № **** на
НК, с район на действие РС – Пловдив, се установява, че на посочената дата,
адв. С. П., като пълномощник на ищцата се е явил в нотариалната кантора, като
поискал да се състави констативен протокол, в който да се отрази неявяването в
кантората в 11 часа на посочената дата на пълномощник на ответното дружество за
сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижимите имоти,
предмет на договора от 11.01.2018 г. В констативния протокол е отразено, че
пълномощници на ответното дружество не са се явили за сключване на окончателен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти; адв. П., като пълномощник на
ищцата, изразил готовността й да заплати остатъка до пълния размер на
договорената продажна цена по договор от 11.01.2018 г. за прехвърляне
собствеността на недвижимите имоти. Като неразделна част от констативния
протокол са приложени справки ИКАР за периода до 15.04.2019 г., от които се
установява, че процесния имот, а именно апартамент **, ет. ************ с площ
от 72 кв.м., имотът предмет на договора от 11.01.2018 г. и прилежащите към
апартамента идеални части, е продаден на 01.10.2018 г. на трето лице, а именно
на Ю. Ю. Х., ЕГН **********.
От
приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **,
том *, рег. № *****, н.д. № *** от 2018 г., се установява, че на 01.10.2018 г.,
ответното дружество е продало процесния недвижим имот на трето за спора лице, а
именно на Ю. Ю. Х., като същото се установява и от приложените по делото
справка за лице на ПИМК Билд ЕООД и Ю. Ю. Х.
От
приложения по делото Акт 14 за приемане на конструкцията, се установява, че
същият е издаден на 18.01.2018 г. със заключение, че носещата конструкция на
строежа е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР,
както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания
съгласно проекта и действащата нормативна уредба, като е разрешено изпълнението
на довършителните работи.
По делото е приложена и нотариално заверена
декларация от И. К. Ф., в качеството му на управител на „ПИМК Билд“ ЕООД, с
която същият декларира, че дружеството, което представлява не е упълномощавало
да получава каквито и да било покани, покани връчени чрез Нотариуси или Частни
съдебни изпълнители по реда на ГПК от адв. Б. В. А. от АК-П., в частност Покана
връчена чрез ЧСИ А.А., с рег. № **** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд –
Пловдив, отправена от Е.Г.Т., чрез адв. С. П. до „ПИМК Билд“ ЕООД, получена на
26.03.2019 г. от адв. А., с чието съдържание дружеството не е било запознато. В
декларацията е посочено, че на деклараторът му е известна наказателната
отговорност, която носи по реда на чл. 313 НК, за деклариране на неверни данни.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Между
страните няма спор, а и от приетите и неоспорени писмени доказателства се
установява, че ищецът е предал, а ответникът е получил, чрез банков превод на
10.01.2018 г. процесната сума в размер 2702 евро, представляваща капаро по
предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от
11.01.2018 г. В тежест на ищеца е да докаже още, че основанието за предаването
й е отпаднало, в конкретния случай, че предварителният договор е развален. В т.
13.3 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на продавача да
прехвърли по нотариален ред процесните имоти, купувачът има право, след писмено
уведомление до продавача, да развали договора, като претендира връщане на
всички платени суми, ведно с неустойка, равна на сумата на капарото или да
предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. По общите правила, чл. 87-89 ЗЗД,
двустранните договори се развалят, чрез отправяне на едностранно изявление за
това от изправния кредитор до неизправния длъжник и даване на подходящ срок за
изпълнение, освен ако изпълнението е станало невъзможно по вина на длъжника или
е вече безполезно за кредитора. Съгласно чл. 88 ЗЗД развалянето има обратно
действие. В конкретната хипотеза, ищецът доказа, че е изправен кредитор по един
двустранен договор, като е изпълнил задължението си за заплащане на уговореното
капаро по договора. По делото не се установи ответникът да е изправен длъжник
по задължението да прехвърли собствеността на посочените в договора от
11.01.2018 г. недвижими имоти. Ето защо, ищецът може да развали договора поради
виновно неизпълнение на продавача. В тази връзка съдът намира, че представената
декларация, с нотариална заверка на подписите с рег. № **** от 24.07.2019 г., в
която управителят на ответното дружество декларира, че не е упълномощавал адв.
Б. А. да получава каквито и да било покани, покани връчени чрез Нотариус или
ЧСИ по реда на ГПК, в частност Покана връчена чрез ЧСИ А. А., с рег. № *** на
КЧСИ, отправена от Е.Т., чрез адв. С. П. до „ПИМК Билд“ ЕООД, получена на
26.03.2019 г. от адв. Б. А., с чието съдържание дружеството не е било
запознато, е негодно доказателствено средство, доколкото изявлението сторено в
документа има характер на свидетелски показания в писмен вид. От друга страна,
изявлението в представената декларация не е предвидено по силата на закон, указ
или постановление на МС, респ. не попада сред кръга на частните документи,
обект на защита по чл. 313 НК. Освен това, от представеното по делото
пълномощно, с нотариална заверка на подписите с рег. №***** от *******г., се установява, че управителят на
ответното дружество, е упълномощил адв. Б. А.да подава и получава всякакви
документи и книжа по повод дейността на дружеството. Съдът намира, че с представеното
по делото копие на нотариално завереното пълномощно с валидност до 31.01.2020
г., адв. Б. А.е валидно упълномощен да представлява ответното дружество,
включително и да получава документи, книжа и покани, в частност Покана за
разваляне на договора от 11.01.2018 г., връчена чрез ЧСИ А.А. с рег. №***на
КЧСИ, отправена от Е.Т., чрез адв. С. П. до „ПИМК Билд“ ЕООД, получена на
26.03.2019 г. от адв.Б. А., като по делото не бяха ангажирани доказателства,
пълномощното да е оттеглено. Но дори и горното да не бъде споделено, то
изявлението за разваляне се съдържа в исковата молба, препис от която е връчен
на ответника чрез процесуалния му представител. По делото безспорно се
установи, че имотите са прехвърлени на трето лице, следователно изпълнение не е
възможно, а и да е възможно такова не се предлага от ответника в рамките на
настоящия съдебен процес, поради което съдът намира, че предпоставките по чл.
87, ал. 1 ЗЗД са изпълнени и предварителният договор е развален. С това отпада
основанието ответникът да задържа предадената му сума в размер на 2702 евро,
тъй като развалянето има обратно действие и осъществените по разваления договор
престации подлежат на връщане. Ответникът не доказа основание за задържане на
сумата /не се установи ищцата да е била поканена да сключи окончателен договор
по нито един от описаните в т. 2.4 от договора от 11.01.2018 г. начини/. Ето
защо искът за връщане на сумата от 2702 евро, поради отпадане на основанието се
явява доказан и основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Доколкото
съдът намира, че между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения по сключения между тях на 11.01.2018 г. предварителен договор за
покупко-продажба и строителство на недвижим имот, с който ответното дружество, като
продавач, е поело задължение да прехвърли по нотариален ред собствеността върху
недвижимия имот на ищеца, като безспорно ответникът не е изпълнил така поетото
с предварителния договор задължение, то за ищеца е възникнало правото да
претендира заплащане от неизправната страна на уговорената в чл. 13.3 от
договора компенсаторна неустойка в размер на 2702 евро, която неустойка обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съдът намира, че се е осъществила
хипотезата на чл. 13.3 от договора, съгласно която при неизпълнение на
продавача да прехвърли по нотариален ред недвижимия имот, купувачът има право
да развали договора, като претендира връщане на всички платени суми, ведно с
неустойка, равна на сумата на капарото. Следователно за ищеца е възникнало и
правото на предвидената в договора неустойка. Неустойката се определя в размер
на сумата, дадена като капаро, а именно в размер на сумата от 2702 евро.
С оглед изложеното съдът намира и
този иск за доказан по основание и размер, като същият следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на главните
искове, следва да се уважат и акцесорните такива по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
се присъди законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумите.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се поражда право на разноски. Ищецът е представил
доказателства и претендира разноски в общ размер от 1263 лева, от които 423 лева
– заплатена държавна такса и 840 лева с ДДС – заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че на основание чл. 72, ал. 2 ГПК вр. с чл. 1 от
ТДТССГПК на ищеца следва да се присъди сумата от 422,78 лева – държавна такса,
доколкото по отношение на държавната такса, в тежест на ответника може да се
постави единствено дължимият й размер, който съгл. чл. 1 от ТДТССГПК възлиза на
посочената сума. Или на ищеца ще бъде присъдена сумата от общо 1262,78 лева –
деловодни разноски за настоящото производство, от която 840 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение и сумата от 422,78 лева – държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ПИМК Билд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36, представлявано от ******И. К. Ф.и П. Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, СУМАТА от 2702 евро /две
хиляди седемстотин и две евро/ или
левовата им равностойност в размер на 5284,65 лева, представляваща капаро по
сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 11.01.2018 г., СУМАТА от 2702
евро /две хиляди седемстотин и две евро/ или левовата им равностойност в
размер на 5284,65 лева, представляваща неустойка по чл. 13.3 от предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и СУМАТА от общо 1262,78 лева /хиляда двеста шестдесет и два лева и седемдесет и
осем стотинки/ – деловодни разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ