РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 31.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети януари две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР Г.
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №3003 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.124 ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на А.П.Т.
с ЕГН ********** ***, представляван от процесуалния представител адвокат В.Г. с
адрес *** (партер), срещу “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”,
бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***, по чл.124 ал.1 от ГПК за
установяването на недължимостта на сумата от 7098.64 лева, представляваща
дължима сума по издадена от ответника фактура №**********/02.08.2019 г. с краен
срок за плащане 12.08.2019 г. за изразходено количество електроенергия за
периода от 27.07.2017 г. до 26.07.2018 г. в размер на 37988 киловатчаса,
представляваща корекция на количеството потребена енергия в резултат на
констатирано неточно измерване на електрическата енергия за обект на адрес гр.
Добрич, бул***, както и за заплащане на направените по делото съдебно-деловодни
разноски. Ищецът твърди, че е потребител на ответното дружество и редовно е заплащал
задълженията си към него; на 26.07.2018 г. е била извършена контролна проверка
на средството за търговско измерване (СТИ), отчитащо консумираната електрическа
енергия в неговия имот; електромерът е демонтиран и изпратен за изследване в
БИМ, където на 29.07.2019 г. е извършена метрологична експертиза; начислено е
допълнително общо количество ел. енергия в размер на 37988 киловатчаса и е
издадена фактура за използвана електрическа енергия за периода от 27.07.2017 г.
до 26.07.2018 г. за сумата в размер на 7098.64 лева и срок за плащане 12.08.2019
г.; ищецът сочи, че не е съгласен с направените от ответното дружество
констатации, за които не е ясно как са установени, а и констативният протокол
не е изготвен по установените форма и ред; протоколът за проверката не съдържа
данни за момента на допускането на грешката и не е ясно за какъв период е натрупано
отчетеното количество в регистър 1.8.3; по време на проверката с еталонен уред
е установена измервателна грешка с големина, която е в допустимите граници; не
са спазени разпоредбите на ПИКЕЕ (Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия), тъй като няма основание за преизчисление на основание на
чл.48 от ПИКЕЕ; ответното дружество трябва да докаже, че нарушението в работата
на СТИ е възникнало точно в посочения времеви период и по тази причина цялото
количество от 37988 киловатчаса е записано в невизуализирания регистър 1.8.3
през процесния период; ако евентуалната повреда на СТИ е възникнала преди
началото на корекционния период, то количеството допълнително начислена ел.
енергия трябва да е значително по-малко от записаното; потребителят няма
възможност да влияе върху показанията на електромера, няма пряк достъп и ключ
за него; процесният електромер е собственост на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”АД - гр.
Варна; задължението да поддържа в изправност измервателния уред е на ответното
дружество и при липсата на доказателства за виновно поведение на потребителя
неоснователно се претендира той да поеме последиците от евентуалното
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване; параметризирането
на електромера за отчитане по повече от две тарифи не е обвързващо за
потребителя - битов абонат и представлява отклонение от договора; липсва
основание за допълнителното начисляване на отчетената консумация по невизуализирания
регистър 1.8.3; настоява за уважаването на исковете и присъждането на
направените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е
получен отговор от ответника, в който се сочи, че предявеният иск е допустим,
но неоснователен, тъй като при извършената на 26.07.2018 г. на място и на
29.07.2019 г. от БИМ проверка на средството за търговско измерване на ищцата е
констатирано, че „при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера; действително потребената енергия се разпределя върху
невизуализираната тарифа Т.3“; на 02.08.2019 г. е изготвена по методологията на
чл.50 от ПИКЕЕ фактура, представляваща начислена корекция по справка за
корекция на сметки; сумата по фактурата е различна от тази, дължима съгласно
издадените по-рано фактури, поради което и заплащането на последните не се отразява
върху дължимостта на процесната сума; на основание на чл.183 от Закона за
задълженията и договорите купувачът е длъжен да плати цената за доставената
стока; с измененията в Закона за енергетиката от 17.07.2012 г. е делегирано
правото на ДКЕВР да установи правила за установяване на дължимите суми в
случаите на „неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия”; настоява се за отхвърлянето на иска като неоснователен и присъждането
на направените по делото разноски.
В последното съдебно заседание и писмената
си защита ищецът чрез своя процесуален представител е заявил, че предявеният
иск е основателен и трябва да бъде уважен, като бъдат присъдени направените
разноски; не се установява виновно поведение от страна на А.П.Т., който не е
манипулирал електромера си; ответното дружество не е доказало как е начислена
процесната сума на ищеца – негов потребител; не е установено какви са били
показанията на третата и четвъртата тарифи на електромера към момента на
монтирането му; електромерите са били нови, но това не е доказателство, че в
действителност към момента на монтажа регистър три е бил с нулеви показания;
протоколът за монтажа е подписан от лица, за които не е ясно какви са; при
извършването на проверката през 2018 година свидетелите са се подписали при
вече извършена проверка; настоява за уважаването на предявения иск и
присъждането на сторените разноски; прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна.
В
последното съдебното заседание ответното дружество чрез своя процесуален
представител е посочило, че искът е неоснователен и недоказан; налице е
практика на ВКС и ДОС за отхвърлянето на предявения иск; настоява за
присъждането на направените разноски; ако адвокатското възнаграждение бъде
намалено, да се съобрази 20 % ДДС.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният
иск е процесуално допустим и неоснователен.
Съгласно
най-новата практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение
№150/26.06.2019 г. по гр. дело №4160/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС, както и в
Решение №124/18.06.2019 г. по гр. дело №2991/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС, ответникът
е доказал дължимостта на посочената в исковата молба сума. В този смисъл е и
променената практика на Окръжен съд – Добрич, обективирана в Решение
№254/30.10.2019 г. по в. гр. дело №541/2019 г. по описа на ДОС, Решение №275/13.11.2019
г. по в. гр. дело №594/2019 г. по описа на ДОС и Решение №281/18.11.2019 г. по
в. гр. дело №618/2019 г. по описа на ДОС. Според тази практика правоотношението
между ответното дружество и ищеца представлява договор за продажба на
електроенергия при публично известни общи условия, за който са приложими
специалните разпоредби на Закона за енергетиката и общите разпоредби на Закона
за задълженията и договорите. Съгласно чл.183 от Закона за задълженията и
договорите при отчитането на по-малко от доставеното в действителност
количество електроенергия купувачът дължи доплащането на разликата; водещ е
принципът на недопускането на неоснователното обогатяване. Доставчикът трябва
да докаже наличието на потребление и неговият действителен размер; извършеното
от потребителя софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване,
след което част от действително потребената електроенергия не е отчетена от
доставчика, влече ангажирането на отговорността по чл.183 от Закона за
задълженията и договорите. При липсата на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в
отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. В настоящия случай
ответното дружество е доказало неправомерното вмешателство в софтуера на
средството за техническо измерване, както и извършването му след монтиране на
средството в обекта на ищеца (това следва от установената параметризация в две
тарифи от производителя и обстоятелството, че електроразпределителното
дружество не разполага със софтуера за програмиране). В резултат на
неправомерното вмешателство е доставена в обекта на ищеца 37988 киловатчаса електроенергия,
която не е заплатена. Ето защо се дължи заплащането на нейната стойност. Няма
данни в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър
електроенергия, но това е без значение, защото е остойностена от ответното
дружество по цена за технологични разходи, а тя е по-ниска от дневната тарифа,
както и от среднопретеглената (при отчитане на 16 часа дневна и 8 часа нощна
тарифа в денонощие) тарифа. С оглед на посоченото сумата от 7098.64 лева се
дължи от А.П.Т. по силата на сключения между него и ответното дружество договор
за продажба на електроенергия. Предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание
на чл.78 от ГПК на ответното дружество трябва да бъдат присъдени направените от
него по делото съдебно – деловодни разноски в общ размер на 1021.92 лева (в
това число 200 лева депозит за вещото лице и 821.92 лева адвокатско възнаграждение – договорът за правна защита и съдействие е
на лист 64 от делото; направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество е
основателно; по делото са проведени две съдебни заседания, като във второто от
тях са извършени малко процесуални действия; затова заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1632 лева (за което са представени доказателства с
молбата от 11.11.2019 г. – на лист 64 – 66 от делото) следва да бъде намалено
до минималния размер съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 684.32 лева, към
който следва да бъде прибавен 20 % ДДС, т.е. намалението е до сумата от 821.92
лева).
Водим от горното и на основание на
чл.124 ал.1 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.П.Т. с ЕГН ********** *** срещу “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна
тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***, иск по
чл.124 ал.1 от ГПК за установяването на недължимостта на сумата от 7098.64
лева, представляваща дължима сума по издадена от ответника фактура
№**********/02.08.2019 г. с краен срок за плащане 12.08.2019 г. за изразходено
количество електроенергия за периода от 27.07.2017 г. до 26.07.2018 г. в размер
на 37988 киловатчаса, представляваща корекция на количеството потребена енергия
в резултат на констатирано неточно измерване на електрическата енергия за обект
на адрес гр. Добрич, бул***.
ОСЪЖДА А.П.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ****, направените разноски по гр. дело №3003/2019 г. по описа на ДРС в размер на 1021.92 лева (хиляда двадесет и един лева и деветдесет и две стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: