Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№ 270/12.6.2020 г.
гр. Ямбол, 12.06.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на десети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря И.Г., като разгледа
докладваното от съдията докладчик гр.д.№
4446 по описа на ЯРС за
Производството е образувано
по искова молба от „БНП
Париба Пърсънъл Файнейс С.А.“, Париж, рег.№ ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файнейс С.А.“, клон България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.– ***,
чрез пълномощник – юрк. Н.А.М.срещу В.Ж.В. с ЕГН **********, с адрес: ***.
С исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника
са възникнали облигационни правоотношения въз основа отпуснат на ответника револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се че
ответника е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.05.2018 г., когато било последното му
плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 874,99 лв. Това
принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки отправените многократни
покани към ответника, същият не изпълнил задължението си. Твърди се, че
ответника дължи на ищеца сумата от 874,99 лв., главница, както и обезщетение за
забава в размер на 77,97 лв. за периода от 01.07.12.2017г. до 11.10.2019г.
/датата на завеждане на исковата молба/. Твърди се, че във връзка със събиране
на вземането си, ищецът е инициирал пред РС - Ямбол производството по чл.410 от ГПК, като заповедния съд уважил искането
му и е издал заповед за изпълнение срещу която е постъпило възражение от страна
на ответника.
С горното по
същество ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на настоящото искова
молба.
Претендира се от
съда да постанови решение с което да установи, че е налице вземане от страна на
ищцовото дружество от ответника в размер на 789,79 лв., представляваща главница
по револвиращ кредит, 0 лв.- представляваща договорна лихва по кредита за
периода от 01.06.
Претендират се
разноски в заповедното и исковото производство.
В съдебно
заседание за ищеца не се явява законен представител, не изпраща и процесуален
такъв. С нарочна молба /вх.№ *** год. по описа на ЯРС/, ищецът е поискал от
съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника, в случай, че е налице
хипотезата на чл.238, ал.1 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК ответника не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел
становище по обстоятелствата, изложени в нея, не е оспорил представените с
исковата молба писмени доказателства, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, не е
направил искане делото да се разгледа в негово
отсъствие.
Съдът
като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 25.10.2019 год. пред Районен съд Ямбол е било
депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на БНП Париба Пърсънъл
Файнейс С.А., Париж, рег.№ ***, чрез БНП БНП Париба Пърсънъл Файнейс С.А., клон
България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.– ***, чрез пълномощник –
юрк. Ц.Х.С., с което е
поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против
длъжника В.Ж.В. с
ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите от 789,79 лева – главница; 0.00 лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.06.2017 год. до
07.12.2017 год. и мораторна лихва в размер на 77.97 лева за периода от
07.12.2017 год. до 11.10.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането.
По така депозираното заявление пред Районен съд Ямбол е образувано ч. гр.дело № *** год по описа на същия съд.
Заповедният съд е уважил искането на заявителя за
претендираните суми и е издал заповед № ***год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжника е подал бланкетно възражение, с
което е оспорил издадената заповед.
Заповедният съд е
указал на заявителят възможността да предяви иск за установяване на вземането
си против длъжника като предяви срещу него иск в едномесечен срок.
Разпореждането
на съда е било съобщено на ищцовото дружество на 21.11.2019 г. г., видно от
приложеното в заповедното производство съобщение , като в установения от закона едномесечен срок на 17.12.2019 год. е предявен от заявителя против длъжника установителен иск, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
По делото са ангажирани писмени
доказателства, а именно: зав.копие от договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта ***г., ведно с условия по
договора, зав.копие от сертификат ***г., зав.копие от Общи условия за
застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „***“, зав. копие
от Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни
карти“, зав.копие от печат на справка за IBAN *** „Банка ДСК“ на клиента В.Ж.В.,
зав.копие на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на
потребителските кредити с дата
26.07.2016г., списък с разноски изготвен от Н.М. – ***, платежно нареждане
/вносна бележка за плащане от/към бюджета № ***, зав.копие от Приложение към
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвииращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ***г., зав.копие на последна покана до В.Ж.В.
от 12.12.2017г., зав.копие на товарителница от 14.12.2017г., зав.копие на
товарителница №***, зав.копие на пълномощно № ***г., зав.копие от извлечение от
основно вписване в търговския регистър и фирмен регистър към 13март 2018г.,
зав.копие от нотификация за презгранично сливане, П., 10 март 2018,зав.копие в
превод от френски език на канцелария на търговския съд в П., зав.копие от
товарителница № ***.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно
и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415 ал.1 т.1 ГПК,
вр. чл. 124 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Предявените искове
са процесуално допустими като предявени от и срещу процесуално легитимирани
страни при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по
делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на
неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание с изпратеното на ответника Разпореждане
от 18.12.2019 год. и връчено му лично, видно от приложеното на л.*** от делото
съобщение, а призовката за съдебно заседание ответника е получил лично на 08.05.2020
год., видно от приложената по делото призовка.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността
на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства
досежно факта на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения
иск за вероятно основателен, поради което постановява настоящото решение,
основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприствено решение,
без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция
следва да се уважи изцяло, така както е предявена.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от
18.06.2014 год. с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство, относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото,
ищецът има право на разноски в пълен размер.
Разноските за
юристконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда
съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лева. Предвид изложеното следва ответника
да бъде осъдена да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева съобразно
издадената заповед и 100 лева в исковото производство, или общо 150 лева.
Така разноските които следва
да бъдат присъдени на
ищеца и да се възложат в тежест на ответника са в размер на 25,00
лева – държавна такса в заповедното производство и 25,00 лева за исковото производство, както и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, общо в
заповедното и исковото производство, или общо сумата от 200.00 лева.
По изложените мотиви и на основание
чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД и
чл. 86 ал.1 ЗЗД, че е налице вземане на „БНП Париба
Пърсънъл Файнейс С.А.“, клон България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д.Д.– *** от В.Ж.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, в размер
на: 789.79 лева, представляваща главница по револвиращ кредит; 0.00 лева,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.06.2017 год. до
07.12.2017 год.; 77.97 лева, представляваща обезщетение за забава, на основание
чл.86 ЗЗД, за периода от 07.12.2017 год. до 11.10.2019 год., или общо дължима
сума 867.76 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.10.2019 год.
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, В.Ж.В. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файнейс С.А.“, клон България, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д.Д.– *** сумата
от 200,00 лева - разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от
същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ
разполага със защита срещу решението,
съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: