Р Е Ш Е Н И Е
№ 221
Гр. Перник, 01.11.2021 година.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О
Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание
проведено на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при участието на секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 398 по описа на 2021 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на К.Г.М.
с
ЕГН **********,***, ап. 120, чрез
адвокат И.М. ***, ул. „Отец Паисий“ № 52, ет. 2, офис 3 против Заповед №
313з-1393 от 20.08.2021 година, издадена от директора на ОДМВР Перник, с която
на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6
/шест/ месеца.
Жалбоподателят счита, че атакуваният административен акт
е незаконосъобразен и необоснован. Твърди, че заповедта е издадена в нарушение
на материалните разпоредби и процесуалните правила. Моли съд да отмени
оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание на 18.10.2021 година жалбоподателя
К.Г.М., редовно призован не се явява и
не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния
представител на жалбоподателя, в които са развити подробни доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 18.10.2021 година ответникът
по жалбата директора на ОДМВР Перник, редовно призован не се явява, представлява
се от процесуалния си представител главен юрисконсулт З.В., която моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна по подробно изложени доводи.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства,
приема за установена от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като същата е била
подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от нейното
оспорване и при спазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 149, ал. 1
от АПК. Обжалването е насочено срещу административен акт, който подлежи на
съдебен контрол.
Разгледаната по същество жалба е неоснователна.
Със Заповед № 313з-1393 от 20.08.2021 година директора на ОДМВР Перник е наложил на младши инспектор К.Г.М., на длъжност
младши автоконтрольор в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР Перник на основание чл. 204, т. 3,във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, във
връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за неизпълнение на служебните задължения дисциплинарно
наказание „Порицание” за срок от шест месеца.
Служителят, според мотивите на заповедта, е наказан за
това, че на 18.05.2021 година, в 06:28 часа, по време на нощна смяна е
установено закриване с неустановен предмет на камера 02, монтирана на
арматурното табло на служебен автомобил на ОДМВР Перник с рег. № СВ 4803 КК, с
което се ограничава видимостта и се възпрепятства видеозаснемането на дейността
по време на изпълнение на служебните задължения. В 07:30 часа на посочената
дата е премахнат неустановения предмет от камера 02. На посочената дата при
преглед на видеофайловете е установено, че липсва аудио при започване на
нощната смяна до 06:28 часа на 18.05.2021 година.
Дисциплинарното производство е започнало по повод постъпило
писмо рег. № 7855р-4739/07.06.2021 година по описа на дирекция „Вътрешна
сигурност“ на МВР.
Съобразявайки се с констатациите и цялостната проверка по
случая директора на ОДМВР Перник е издал Заповед рег. № 313з-1393 от 20.08.2021
година, с която е наложил дисциплинарно наказание на настоящия жалбоподател за срок
от шест месеца, на основание чл. 204, т. 3,във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3,
във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за неизпълнение на служебните
задължения.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт
към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган
и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверката на административния акт, съобразно
критериите визирани в чл. 146 АПК съдът приема жалбата за неоснователна по
следните съображения.
Оспорената заповед е издадена от директора на ОДМВР
Перник, който на основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР в качеството му на служител
заемащ ръководна длъжност има правомощие да наложи дисциплинарно наказание.
Заповедта е издадена и в изискуемата писмена форма, поради което не се
установява отменително основание по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба административният орган трябва в срок от два
месеца от откриване на нарушението или не по – късно от една година от извършването
му а упражни правомощието си във връзка с налагането на дисциплинарното
наказание. По своята същност тази разпоредба визира едни преклузивен срок, след
изтичането на който правомощието за налагане на дисциплинарно наказание се
преклудира. По тази причина законодателят изрично в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е
дал легална дефиниция на това, кога ще считаме, че дисциплинарното нарушение е
открито като се посочва, че то ще се счита за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на същия член е предвидено,
че установяването на дисциплинарното нарушение ще е налице, когато материалите
от дисциплинарното производство постъпят при компетентния да наложи
дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващ орган. От тази гледна точка
заповедта за дисциплинарно наказание е издадена на 20.08.2021 година, т.е. в
срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, тъй като се счита, че материалите са достигнали
до знанието на дисциплинарно наказващия орган в срок до 15.09.2021 година, и по
– конкретно справката и материалите по нея са постъпили в администрацията на
дисциплинарнонаказващият орган на 15.07.2021 година.
Наложеното дисциплинарно наказание е за неизпълнение на служебните
задължения, а именно служителя следва да използва в ежедневната си работа
техническите средства за осигуряване безопасността на движението по пътищата,
като осигурява законосъобразната им експлоатация, във връзка с Указанията за
работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение
монтирани на служебните автомобили на „пътна полиция“. Според мотивите на
заповедта, като нарушение е възприето бездействието на жалбоподателя.
В ЗМВР е залегнал принципът, че дисциплинарната
отговорност е лична, което се подкрепя и от разпоредбата на чл. 194, ал. 4 от ЗМВР,
а това налага наказващият орган да извърши задълбочена преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. В
отговор на това изискване в заповедта задълбочено наказващият орган е извършил
преценката относно тежестта на нарушението, настъпилите от нарушението
последици, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и цялостното поведение на служителя.
От друга страна административният акт изцяло е съобразен
и с целта на закона, а именно дисциплинарната отговорност е реализирана при
спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание за извършеното
нарушение като се съблюдават и целите на наложеното наказание.
Дисциплинарнонаказващият орган правилно е възприел, че така извършеното от
жалбоподателя нарушение не попада в категорията тежки нарушения на служебната
дейност по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, но същото не може да се
квалифицира и като маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. Поради
това с цел да се укрепне както дисциплината на нарушителя, така и да се предупреди
същият занапред да не извършва други нарушения и да се подейства превантивно и
възпитателно и върху останалите служители, му е наложено наказание в
предвидените за това минимални срокове.
Поради изложените съображения, настоящия съдебен състав счита,
че оспорената заповед е законосъобразна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение
направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на направените съдебни разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.М. с ЕГН
**********,***, ап. 120, чрез адвокат И.М. ***, ул. „Отец Паисий“ № 52, ет. 2,
офис 3 против Заповед № 313з-1393 от 20.08.2021 година, издадена от директора
на ОДМВР Перник, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
Съдия:/п/