МОТИВИ ПО ПРИСЪДА
ПО НОХД № 448/2021г НА ДнРС
Районна прокуратура гр.Кюстендил,
ТО -Дупница е предявила обвинение срещу Д.Г.Д. за престъпление по чл.129, ал.1 НК .
В обвинителният акт
се сочи,че 18.10.2020
година, около 02:00 часа в гр. Дупница пред дискотека „Фейсис“ чрез нанасяне на
удар с юмрук в областта на челюстта е причинил на С.Й.Л. ***, средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст вляво, което е довело до затрудняване
дъвченето и говоренето .
С.Й.Л. е направил искане за конституиране като частен
обвинител и е предявил граждански иск срещу подсъдимия за
сумата от 15 000лв. , представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението ,изразяващи
се в претърпени болки и страдания .Претендира се и лихва от датата на увреждането .
Съдът
е приел за съвместно разглеждане гражданския иск и е конституирал Л. като частен обвинител и граждански ищец.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението по обвинителния акт.
Предлага на подсъдимия да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, с приложение на чл.66,ал.1 НК.
Повереника на частния обвинител и
граждански ищец също поддържа обвинението и предлага съдът да уважи изцяло
предявения граждански иск като основателен и доказан по размер.
Подсъдимия Д. не се признава за виновен.Дава обяснения, че
действително е ударил гр.ищец, но е бил предизвикан от последния, който го изритал.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните свидетели , заключението на медицинската експертиза , и от писмените такива, преценени по отделно и
в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и от правна страна:
Подсъдимият Д. и гр.ищец Л. се
познавали от няколко години, но не поддържали отношения,тъй като имали различни
приятелски кръгове. От известно време, между двамата явно възникнал някакъв конфликт,
като няколко пъти се спречквали, срещайки се на публични места.
На 17.10.2020г. вечерта,
подсъдимият Д.,заедно с негови приятели, бил на дискотека „Фейсис“ в
гр.Дупница.Около полунощ в заведението дошъл и гр.ищец Л., заедно със свид.М.А..
В дискотеката имало много посетители, като част от тях излизали да пушат навън.
Около 2ч. на 18.10.2020г. гр.ищец
излязъл да изпуши една цигара пред
заведението. Тръгвайки обратно, пред входа срещнал подсъдимия и свид.П..
Подсъдимият предизвикал гр.ищец да се бият и тъй като последни отказал, същият му нанесъл удар с юмрук отляво в
областта на челюстта . Гр.ищец паднал на земята, зашеметен от удара, а
подсъдимият влязъл в дискотеката.
Свид.А., който чакал сина си пред
дискотеката,наблюдавал ситуацията между подсъдимия и гр.ищец,който първоначално
възприел като нормален разговор, но след като Д. ударил Л., А. се притекъл на
помощ на последния. Помогнал му да стане и влезе в дискотеката, след което
гр.ищец се обадил на свид.Г./ приятел на сестрата на Л./,който
отишъл незабавно в дискотеката и го прибрал вкъщи.
На сутринта гр.ищец отишъл в
болнично заведение в гр.Дупница, тъй като изпитвал силни болки в челюстта, не
можел да се храни и говори. От там бил насочен за лечение в УМБАЛСМ
„н.Й.Пирогов“, където било установено,че има счупване на долната челюст и бил
приет за лечение.
От изготвената на досъдебното
производство медицинска експертиза, приета от съда и неоспорена от страните се
установи,че в резултат на нанесения удар, гр.ищец е получил счупване на долната
челюст вляво- състояние, довело до трайно затруднение дъвченето и говоренето в
период от 40-60 дни.Механизма на причиняване на това увреждане е в резултат на
директен удар с твърд тъп предмет със значителна сила, каквито характеристики
има човешкия юмрук,като вещото лице установи,че възможността такова увреждане
да се получи при падане е много малко вероятно.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка като даде вяра на
показанията на гр.ищец Л. ,свид.А.,Лефтерови,
Н.Г.. Същите не си противоречат, установяват събитията в
последователност и се подкрепят от писмените доказателства и медицинската
експертиза, както и в една част и от другите гласни доказателства.
Гр.ищец Л., като пострадал, пряко
е
възприел действията на подсъдимия,изпитвайки
непосредствено въздействието от тях, като показанията за нанесения му удар
съответстват с медицинската документация, експертизата и се
подкрепят изцяло от показанията на посочените по-горе свидетели.Свид.А. е
очевидец на случая, същия е незаинтересован от делото, има преки впечатления от
действията на подсъдимия и състоянието на гр.ищец. Свид.Н.Г. и Р. и Й. Лефтерови а/родители на гр.ищец/ установиха състоянието на
последния , получените от него увреждания, непосредствено след като е бил ударен
от подсъдимия,както и търпените болки и страдания от сина им. Свид.М.А., макар
и да не е очевидец , установи,че е видял гр.ищец в дискотеката след нанесения
му удар ,като по лицето му имало кръв и му казал,че е ударен от Д.. Показанията
на свид.С.П. , А.Г. и Б.П. не установиха
относими обстоятелства, предвид,че първият, явно с цел да не се замесва
,заяви,че не е видял нищо, не му е направило впечатление да е станал инцидент,
както и че е видял свид.А. при едно от излизанията си. Свид.А.Г. интерпретира
казаното му от подсъдимия, относно възникналия конфликт и с оглед влошените отношения
с гр.ищец,установява лоши характеристични данни за последния. В тази насока са
и показанията на свид.Б.П. и К., които свидетелстват за други случаи на
спречкване между подсъдимия и гр.ищец, акцентирайки на поведението на последния
като агресивно.
Съдът не даде вяра на показанията
на свид.Б. Г. /чичо на подсъдимия/,
който твърди,че дошъл да го прибере, тъй като бил заплащван от гр.ищец, както и
че е очевидец, подкрепяйки защитната теза на подсъдимия, твърди,че видял ,че
гр.ищец ударил подсъдимия и той се
защитил. Същите се опровергават от
събраните по делото доказателства-гласни, писмени и медицинската
експертиза .
Съдът не даде вяра и на
обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди,че е бил ритнат от гр.ищец и
при самозащита го е ударил, тъй като се опровергават от останалите
доказателства.
Едно от тях е твърдението,че при излизането от заведението, качвайки се по
стълбите, подсъдимият и гр.ищец са паднали/ изтърколили,както сочат част от
свидетелите/, след което са излезли навън.Доколкото това обстоятелство не е
съществено и по никакъв начин не влияе на последвалите събития, довели до
осъществяване на изпълнителното деяние,
съдът го е игнорирал от фактическата
обстановка,макар и да е положил усилия в хода на съдебното следствие за
изясняването му, в контекстна на достоверността на свидетелските показания. С
оглед безспорно установените факти, че в заведението е имало много хора,
движението, както вътре, така и към изхода му е било силно затруднено, съдът
счита,че по всяка вероятност, подсъдимия
или гр.ищец, са се сбутали с други
клиенти или са се подхлъзнали по
стълбите,което е довело да залитане, дори и падане. Тези действия са възприети
субективно от всеки от свидетелите, като на част от тях не са им направили впечатление, предвид
блъсканицата в заведението, част от останалите са го приели като падане, но
нито един от свидетелите не твърди,че това е довело до някакви наранявания на гр.ищец или подсъдимия т.е. касае се за събитие, което по никакъв начин не се явява релевантен факт,
обосноваващ елементите от състава на
престъплението.
С оглед на така установеното,
съдът прие,че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна
следното:
ОБЕКТИВНА
СТРАНА
Непосредствен обект на престъплението
са обществените отношения,свързани с неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Доказателства
по делото установиха,че подсъдимият Д. е осъществил изпълнителното деяние чрез
действии –нанасяйки удар с юмрук по лицето на Л. ,в резултат на което му причинил счупване на долната челюст вляво. Това
увреждане е довело до трайно затруднение на дъвченето и говореното , представляват средна телесна
повреда по см. на чл.129,ал.2 НК и са пряка и непосредствена последица от
действията по осъществяване на изпълнителното деяние.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субективна страна деянието е
извършено умишлено .Подсъдимият Д. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните последици, като начина на осъществяване на последното- удар
с юмрук в областта на челюстта и то със
значителна сила, обективират умисъл да причини именно такова увреждане на Л.,което
да доведе до трайно затруднение дъвченето и говореното за продължителен период
от време.
Предвид изложеното съдът прие,че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.129,ал.1 НК ,призна го
за виновен и му наложи наказание.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът определи наказанието, съобразно
изискванията на чл.54 НК, като взе предвид вида и пределите, визирани чл.129,
ал.1 НК ,имайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и
останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента
на обществена опасност на деянието
е висока . Съдът направи този извод,
като взе предвид времето,мястото ,начина на извършването му- пред заведение,
демонстрирайки физическо превъзходство.
Степента
на обществена опасност на подсъдимия е
ниска. Същият не е осъждан и не се събраха доказателства за други противоправни
прояви.
Смекчаващи
вината обстоятелства- чистото съдебно минало. Отегчаващи
вината обстоятелства- няма
С оглед
изложеното ,съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината
обстоятелства- осем месеца „лишаване от
свобода“
Предвид
размера на наложеното наказание, както и че подсъдимият е неосъждан и е бил
непълнолетен към дата на деянието съдът прие,че са налице предпоставките на чл.66,
ал.1 НК и отложи изтърпяването на наказанието за срок от 3 години.
Съдът счете,че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на същото, визирани в чл.3 НК- да се поправи и
превъзпита подсъдимия , като му се отнеме
възможността да извърши и други престъпления, както и да се въздейства
предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото.
На осн.чл.189,ал.3 НПК,съдът
осъди подсъдимия да заплати и сторените деловодни разноски в размер на 223лв.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният от граждански иск срещу подсъдимия, за сумата от
15 000лв. за неимуществени
вреди, е с правно основание чл.45 ЗЗД,
за репариране на причинените му ,
изразяващи се в претъпени болки и страдания,както и разходи за лечение, в
резултат на горното престъпление. С оглед изложеното по-горе, безспорно се
установи,че подсъдимият умишлено е причинил
посоченото по-горе увреждане на гр.ищец, представляващи средна телесна повреда.
Предвид на това обстоятелство, съдът
счете,че иска е доказан по основание и съответно основателен, тъй като са
налице всички елементи от състава на чл.45 ЗЗД, като подсъдимият виновно е
причинил вреди на гр.ищец /имуществени и неимуществени/ и следва да ги репарира.
Относно размера на иска съдът, имайки предвид вида , степента на уврежданията
на пострадалия ,времето за възстановяване и претърпените болки и страдания,
счете, че сумата от 6000лв., е справедливо обезщетение за умишлените неимуществени вреди причинени на К. по см. на
чл.52 ЗЗД,като иска в частта до 15 000лв. се явява завишен. Съдът присъди
и законната лихва от датата на увреждането, предвид,че се касае за деликт и
подсъдимият е в забава от датата на причиняването му.
Съдът осъди подсъдимия да заплати
240лв. държавна такса върху уважения размер на иска,а на гр.ищец деловодни
разноски в размер на 800лв.
По отношение тезата на защитника,че
обвинението е недоказано, както и доводите за невинност на подсъдимия, съдът е
изложил съображенията си в мотивите и не следва да се повтаря.
По горните съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: