Решение по дело №227/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 195

гр. Видин, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 втори октомври

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Биляна Панталеева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Касационно АНД №

227

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Директора на РДГ – Берковица против решение № 218/ 25.05.2023г. по АНД № 364/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 1204 от 22.02.2023г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.257,ал.1,т.2 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на чл.52,ал.1,т.2 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.

В жалбата се твърди, че решението на ВРС е неправилно. Твърди се от касатора, че по административнонаказателната преписка ясно е изложена фактическата обстановка, нарушението е безспорно доказано и юридическата квалификация съответства на извършеното от нарушителя, но съдът неправилно го е отменил. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и съответно потвърдено обжалваното НП.

Ответникът по делото, не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като се касае за съществено процесуално нарушение, допуснато при издаването на наказателното постановление и недоказаност на нарушението.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Районен съд - Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена се базира на тях. Административния съд я споделя и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото решение.

Прието е, че е съставен АУАН за нарушение извършено на 19.08.2022г. и е открито на 03.11.2022г. в землището на с.Киреево, общ.Макреш, обл.Видин за това, че е изготвен карнет – опис за отдел 202, подотдел „с“ – държавна горска територия, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС – Видин, без да е извършено теренно маркиране на насаждението за предвидената сеч и без да има трайно обособени граници с другите / съседни имоти. Съставен е констативен протокол от 04.11.2022г. и след като е установено нарушение срещу Н.Т.Г. е съставен АУАН от 04.11.2022г., а впоследствие въз основа на него е издадено и НП № 1204 от 22.02.2023г. на Директора на РДГ – Берковица, за нарушение на чл.52,ал.1,т.2 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите и на основание чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно. Правилно е прието и от въззивната инстанция, че в конкретния случай НП е незаконосъобразно издадено, тъй като безспорно е установено, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати нарушения на процесуалния закон, които сами по себе си са достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като водят до неговата незаконосъобразност.

При съставянето на АУАН и издаването на НП наказващият орган е нарушил и императивните разпоредби на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, съобразно които следва да са посочени законовите разпоредби, които са нарушени виновно. Разпоредбата, чиито изисквания се твърди, че са нарушени не е достатъчно конкретизирана.

Според Административния съд от събраните по делото доказателства се установява, че при издаването на НП е нарушен и чл.57,т.5 от ЗАНН. Видно е, че наложеното на нарушителя е наказание не съответства на нарушение, което се твърди, че е извършено от една страна, а от друга страна, от събраните доказателства не става ясно дали такова нарушение е извършено и то от ответника по касация. При наличието на противоречие между посочените като нарушени норми и обстоятелствата във връзка с тях в АУАН и НП и съответно наложените наказания и да се предполага волята и какво е имал предвид при издаването на НП, административнонаказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения, е недопустимо.

Според текста на чл.52,ал.1,т.2 от Наредба № 8 / 2011г. за сечите в горите, сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл.108,ал.1 от Закона за горите въз основа на одобрен карнет-опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл.50 и границите на имота с други собственици са трайно обозначени на терена.

В конкретния случай обаче не се твърди извършването на такова нарушение, а именно за провеждане на сеч, без издадено писмено позволително и без одобрен карнет – опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, както и без границите на имота с други собственици да са трайно обозначени на терена, каквото е изискването на сочената като нарушена разпоредба. Твърди се, че е изготвен карнет – опис в нарушение.

На следващо място в АУАН е посочено, че е съставен въз основа на констативен протокол от 04.11.2022г. В последния пък са цитирани обяснения на трето лице, а не на актосъставителя, което според последния е извършило оглед и е констатирало липсата на маркировка, която е следвало да бъде поставена от нарушителя, както и необозначаването на границите на терена. Препредаването на обяснения и съставянето на АУАН въз основа на чужди възприятия, а не на тези на актосъставителя е недопустимо.

Не на последно място следва да се има предвид, че в АУАН и в НП е посочено, че Г. е извършил нарушение, в качеството си на физическо лице, респ. никъде не се споменава, че той е извършил нарушение, в качеството си на длъжностно лице.

В този смисъл съдът намира, че нарушението не е описано в достатъчна степен, за да бъде ясно в какво точно се обвинява нарушителя. Посочената като нарушена норма не съответства на описаните фактически обстоятелства в АУАН и НП от една страна. А от друга, нормата на чл. 257, ал.1, т.2 от ЗГ, на чието основание е наложено наказание на Г., касае длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Както бе вече посочено, наказващият орган не е посочил, в какво качество е ангажирал отговорността на нарушителя и съответно не е ангажирал и доказателства в тази насока.

В този случай наказващият орган не е прецизирал своята правораздавателна дейност, тъй като е следвало да даде точна правна квалификация на извършеното нарушение, да посочи изпълнителното деяние, с което се осъществява състава на инкриминираното деяние, както и да докаже качеството на длъжностно лице на нарушителя, тъй като според текст на чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ, отговорността се носи от длъжностно лице, а не от всеки. В посочения текст законодателят е предвидил ангажиране на административно наказателна отговорност чрез санкциониране за ограничен кръг лица, като изисква нарушителят да е длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика. Нещо повече, така както е описано в НП, нарушителят не е наказан, като лице упражняващо лесовъдска практика или като длъжностно лице.

Правоприлагането по принцип, и в частност в административно-наказателното производство, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Основанието за ангажиране на административно-наказателната отговорност на съответния правен субект, е конкретно извършено нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, което не може да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика, тъй като последицата от това е, нарушаване на правото на защита на наказаното лице.

Горните обстоятелства са съобразени и обсъдени от въззивната инстанция. В решението си ВРС е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на НП и с решението си го е отменил.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение, както и спазването на процесуалните правила.

Касационният състав напълно се солидаризира с мотивите на районния съд, с които е приел за незаконосъобразно издадено процесното НП. За да достигне до този извод съдът е подложил на задълбочен съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на основание чл.221,ал.2,изр.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд. С касационната жалба не се навеждат нови основания, които да не са коментирани от решаващия състав на РС – Видин, поради което съображенията по наведените и в двете инстанции възражения, с които те са приети за неоснователни, не следва да се преповтарят.

От въззивната инстанция са цитирани конкретните разпоредби на действащата нормативна уредба относно провеждането на сеч, както и изготвянето на карнет опис, както и маркирането на насажденията, предвидени за сеч, които мотиви на съда в тази насока са изчерпателни и настоящата инстанция препраща към тях, на основание чл. 221, ал.2, изр.2-ро от АПК.

Преценявайки фактите ВРС, е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което и неговото решение е правилно и законосъобразно.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно неправилно възприемане от съда на фактическата обстановка. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, като е съобразил изводите си със събраните по делото доказателства. В решението си въззивният съд е изложил мотиви, относно съществените процесуални нарушения в административнонаказателното производство, довели до неправилно и незаконосъобразно издадено наказателно постановление, с които касационният състав напълно се солидаризира.

В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба относно правилността на НП и безспорното доказване на нарушението. От една страна са налице съществени процесуални нарушения, допуснати именно в производството развило се пред наказващия орган, а от друга - налагането на наказание за нарушение, при неправилна квалификация на нарушението е недопустимо, съответно и така издаденото НП е незаконосъобразно и не би могло да се приеме, че това е порок, който може да бъде саниран, в който и да било по-късен момент.

Според Административния съд посочените по – горе доводи са достатъчни за оставяне в сила на решението на ВРС, с което е постановена отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218/ 25.05.2023г. по АНД № 364/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 1204 от 22.02.2023г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на Н.Т.Г. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                      2.