Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/20.03.2018 г., гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
17232
по описа за 2017 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен от Е.Н.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б. Ф., срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
958,79 лв. /деветстотин петдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща стойност на ел. енергия по фактура № **********/25.10.2017 г. за
периода 22.07.2016 г. – 21.07.2017 г., за обект на потребление, находящ се в ***, с аб. №
********** и кл. № **********.
В исковата молба се
излага, че ищецът е потребител на ел. енергия на ответното дружество за
посочения обект на потребление, за който въз основа на проверка от служители на
„Енерго – Про Мрежи” АД и
съставен констативен протокол била извършена корекция на сметката му за потребена ел.
енергия и начислена процесната сума. Твърди се, че процесната сума е недължима, тъй като е начислена при липса
на нормативно основание за това и противоречи на принципна за виновна
отговорност, предвиден в чл. 82 ЗЗД. В условията на евентуалност, твърди, че не
са налице предпоставките на ПИККЕ, предвиждащи възможност за корекция на
сметките, тъй като не е налице никое от предвидените в тях основания за това.
По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и се
претендират сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.П.” АД, чрез адв. Н. Г., в който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Признава се, че ищецът е в договорни отношения с ответника за
продажба на ел. енергия, както и че „Енерго-Про Мрежи” АД е извършило проверка
на СТИ на потребителя, резултатите от която са отразени в констативен протокол.
Твърди се обаче, че корекцията има своето основание в облигационното
правоотношение между страните. Излага се, че при извършена проверка от
служители на „Енерго-Про Мрежи” АД на СТИ на обекта на потребление на ищеца, за
която е съставен Констативен протокол № 1103550/21.07.2017 г., е установено, че
в регистър 1.8.3 има показания в размер на 6340 квтч.,
която не е визуализирана на дисплея, не е отчетена от СТИ и следователно не е
заплатена от абоната. Сочи се, че процесният
електромер е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №
482350 и предаден за експертиза в БИМ, където е съставен Констативен протокол №
2202/18.10.2017 г., според който е осъществена намеса в тарифната схема на
електромера. В резултат на извършената проверка на 24.10.2017 г. е взето
становище за начисляване на ел. енергия, конкретизиран е размерът на вземането
на отчетеното количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 – 6310.2 квтч. и е издадена процесната
фактура, като на ищеца са изпратени писма с приложени констативния протокол от
проверка и фактурата. Сочи се, че след като ищецът е потребил
ел. енергия, което количество не е заплатено, процесната
сума се дължи на основание чл. 50 ПИККЕ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД. По изложените съображения
се моли за отхвърляне на предявения иск и се претендират сторените по делото
разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е налице
твърдяната договорна връзка по повод доставка на електроенергия, както и че процесната сума е начислена след прочитане на скрития
регистър на СТИ на ищеца.
Не се
спори, а и от констативен протокол № 1103550/21.07.2017 г. се установява, че при извършена техническа
проверка на СТИ за обект на потребление, находящ се в
***, с аб. № ********* и кл.
№ **********, от служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД са установени показания в
регистри 1.8.1 – 002198, 1.8.2 – 007328, 1.8.3 – 006340, 1.8.4 - 000000, и
1.8.0 – 015867, поради което СТИ е демонтирано, пломбирано с пломба № 482356 и предадено за експертиза в БИМ. Протоколът е
подписан от служителите, извършили проверката, и двама свидетели.
От
Констативен протокол № 45233/24.10.2017 г. на БИМ от метрологична експертиза на
СТИ № 2202/18.10.2007 г. се установява, че статичен еднофазен електромер Тип МЕ162,
производител „ISKRA” с ид.№ 1114 0216 6613 4912, е
представен за проверка, запечатан в найлонов плик, пломбиран с пломба № 482356.
При проверка на точността му е установено, че при кратковременно включване с отчитане импулсите
на изхода за проверка, както и при кратковременно включване с отчитане импулсите
на изхода за проверка при многофазни електромери, натоварени еднофазно, с
балансирано многофазно захранване в напрежителните
вериги, грешката е в рамките на допустимата. Отразено е, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера,
при което потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т3-006340,2 квтч.
Със
становище от 24.10.2017 г. е одобрено от ответника начисляване на допълнително
количество ел. енергия в размер 6340 квтч за период 22.07.2016
г. – 01.07.2017 г., след корекция, извършена на основание чл. 50 ПИККЕ и софтуерен
прочит на паметта на електромера.
С
фактура № **********/25.10.2017 г. за кл. № **********
е начислена сумата 958,79 лв., представляваща цена на ел. енергия за периода 22.07.2016
г. – 21.07.2017 г.
От
справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36 месеца се
установява, че за периода 22.07.2016 г. – 21.07.2017 г. по партидата на ищеца
са начислени 6340 квтч ел. енергия за сумата 958,79 лв.,
а от извлечение за фактури и плащания, че същата не е заплатена към датата на
издаването му – 21.11.2017 г.
С писмо изх.№ 45233-КП1103550-1/25.10.2017 г. и изх.№ 45233-КП1103550-2/25.10.2017
г. от ответника е изпратено копие от констативния протокол и издадената фактура
до ищеца, получени от последния с приложените по делото товарителници.
От КП № 1050664/10.02.2015 г. на „Енерго-Про Мрежи” АД се
установява, че електромер № 1114 0216 6613 4912, монтиран за кл.№ ********** и аб.№ **********,
е с нулеви показания за дневна и нощна тарифа към датата на монтирането му.
По делото е прието заключението на вещото лице Л.Б.,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Вещото лице посочва,
че процесният електромер, е преминал първоначална
метрологична проверка през 2016 г., като този тип електромер следва да
преминава задължителна повторна метрологична проверка на всеки шест години. Показанието
6340 квтч в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея
и не е отчетено при редовния отчет, което означава, че е налице нарушение в
нормалната работа на измервателния уред вследствие неправомерно вмешателство в
програмата за параметризация на измервателния уред и
по-точно в тарифната схема. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че
след като енергията е преминала през измервателния уред и се съдържа в сумарния
регистър на електромера, това означава, че е доставена и потребена.
Електронергията за доплащане е остойностена
по цени за технологични разходи, която е по-ниска от тази за дневна, нощна и
върхова енергия. Според вещото лице, след като електромерът е бил монтиран нов
на обекта, показанията по другите тарифи също следва да са били нулеви.
Отбелязва, че по делото няма данни от кой момент е започнало натрупването на
количеството ел. енергия в тарифа 1.8.3 и кога е извършено неправомерното
вмешателство, поради което не може да се установи за какъв период от време е потребено допълнително начислената ел. енергия и в кой
часови диапазон.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна намира следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Основният спорен момент
между страните е потребено ли е допълнително
начисленото от ответника количество ел. енергия, респ. има ли право същият да
извършва едностранна корекция на потребената електроенергия
за релевирания период и в частност налице ли са били
предпоставките, даващи основание същият да извърши такава корекция.
В съответствие с
предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 ЗЕ, а именно, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно
правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр.
чл. 2, ал. 1 ЗНА, са приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и
обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., представляващи подзаконов
нормативен акт, задължителен за страните. От анализа на чл. 83, ал. 1, т. 6 и
на ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури следва
да са предвидено именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ.
Аргумент за извода, че корекционните процедури
/принципите, условията и редът и методиката за извършване на корекции на
сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на
доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период/ следва да са установени именно в ПИКЕЕ /в нормативен
акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ и на чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от
17.07.2012 год., според които общите условия съдържат задължително ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6. И двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ
и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
който предвижда, че корекционните процедури /принципите,
условията, редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за
минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Съгласно § 12а от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП, ДВ, бр. 18/2011 г., който текст буквално
възпроизвежда текста на чл. 1, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, разпоредбите на глава шеста
не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или
подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в т. ч. в
областта на транспорта, по които държавите – членки на Европейския съюз, или
Европейският съюз са страна. От анализа на цитираната норма недвусмислено
следва извода, че контролът, респ. преценката дали определени клаузи в
потребителски договори, вкл. и тези, сключени при Общи условия, са
неравноправни, е изключен само тогава, когато тези клаузи са възпроизведени или
се съдържат в нормативен акт, като този извод е в съответствие и с изискването
на чл. 83, ал. 1, т. 6 и на ал. 2 ЗЕ,
редакция ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., които предвиждат,
че корекционните процедури /принципите, условията и
редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при
констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да
са установени именно в ПИКЕЕ.
С
Решение № 1500 от
6 февруари
След отмяната на
правилата, регламентиращи принципите, условията, редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена
от абоната ел. енергия за минал период, липсва нормативно уредена възможност за
доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на
предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от
доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал
период, същият не може да обосновава това право с приетите от самия него и
обвързващи потребителите Общи условия, тъй като такива клаузи, съдържащи се в
тях, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и като такива
- нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
нарушават основните принципи за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на
потребителите при търговия с електрическа енергия. Трайната съдебна практика се
придържа към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82
от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. В
случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа
енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя,
доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното
измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя.
В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете
реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и
коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на
доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя
електрическа енергия.
В настоящия случай към
датата на извършване на проверката и начисляване на допълнителното количество
ел. енергия на основание чл. 50 ПИККЕ за доставчика не е съществувал нормативно
установен ред за коригиране на сметката на потребителя при неточно измерване на
СТИ. Същевременно, по делото не се установи наличието на извършено от потребителя
неправомерно поведение, нито, че допълнително начисленото количество
електроенергия е реално доставено и потребено от
абоната за процесния период.
Дори да се приеме, че независимо от отмяната на
разпоредбите на ПИККЕ, уреждащи реда за извършване на корекцията, за доставчика
съществува правна възможност за това, с оглед действието на разпоредбите на чл.
48, 49, 50 и 51 от този акт, то съдът намира следното:
От събраните доказателства се установява, че СТИ е
предоставено за изследване в БИМ, при което е установено, че същото не измерва
с грешка извън допустимата. С оглед изложеното, не може да бъде извършена
корекция на сметката на основание чл. 48 ПИККЕ, даваща възможност на оператора
да начисли допълнително количество ел. енергия в случай, че липсва СТИ или
когато при метрологичната експертиза се установи, че същото не измерва или
измерва с грешка извън допустимата.
Не може да се претендира
заплащане на процесната сума и по реда на чл. 50
ПИККЕ, предвиждаща, че в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества ел. енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата ел.
енергия като разлика между отчетеното количество ел. енергия и преминалите
количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година. В случая преизчислението
е направено въз основа на данни, които не се визуализират при редовен отчет,
изведени са по скрит и недостъпен за потребителя начин, без да е установено
реалното преминало количество ел. енергия за времето от допускане на грешката
до установяването й. Не е установено по категоричен начин и дали към датата на
монтажа на електромера скритата тарифа е била с нулеви показания.
Следва да се отбележи също така, че в изготвеното
становище за начисляване на ел. енергия е посочено, че допълнителното
количество ел. енергия е начислено след софтуерно прочитане на паметта на СТИ,
но липсват доказателства за резултатите по този прочит, а именно - каква част
от отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия е потребено
в дневна и каква част – в нощната часова зона, респ. за какъв период от време.
С оглед изложеното, настоящият случай не попада в нито
една от хипотезите, уредени в ПИКЕЕ, при които от абоната може да се
остойностява и претендира по реда на корекционната
процедура количество електроенергия извън редовния отчет.
От друга страна, доколкото по делото не е установено за
какъв период е потребено допълнително начисленото
количество ел. енергия и в коя часова зона, като същевременно за потребителя не
съществува задължение за заплащане на цена за технологични разходи, съдът
намира за недоказано, че процесната сума е дължима за
реално доставено и потребено от абоната количество
ел. енергия за процесния период.
По изложените съображения съдът приема, че предявения
отрицателен установителен иск е основателен.
По разноските:
Предвид
изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани
и доказано сторени разноски. Съгласно представения списък за разноски ищецът е
сторил разноски, както следва: 51,50 лв. - държавна такса с включена такса
превод, 6,50 лв. – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение с
включена такса превод, и 300,00 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение,
в която част представения по делото договор за правна защита и съдействие има
характера на разписка, удостоверяваща извършеното плащане в съответствие с
указанията, дадени с ТР № 6/2014 г. по тълк. д. №
6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед
изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 358,00
лв. - разноски за производството.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Е.Н.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на
ответника „***” АД, ЕИК ***, сумата
958,79 лв. /деветстотин петдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща
стойност на ел. енергия по фактура № **********/25.10.2017 г. за периода
22.07.2016 г. – 21.07.2017 г., за обект на потребление, находящ
се в ***, с аб. № ********** и кл.
№ **********, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Е.Н.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 358,00 лв. /триста петдесет и осем лева/, представляваща разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: