Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,08.06.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №530 по описа за 2020год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е ИМ от В.В.С. против ГД на НП, в която се твърди, че е в
служебно правоотношение с ответника към настоящия момент на длъжност младши
инспектор в група 02 „Териториално обслужване и видеонаблюдение“ на сектор
„Опазване на обществения ред в железопътния транспорт“-гр.Горна Оряховица на
зонално жандамерийско управление-гр.Горна Оряховица към Дирекция “Жандармерия“
при ГДНП- МВР с местослужене-гр.Плевен. Твърди, че трудовата си дейност
осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени -
дневна и нощна от 22.00-06.00часа и с продължителност 12часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Посочва,
че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители е осем
часа дневно и четиридесет часа седмично.Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на
министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016г.), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.З, ал.З и в трите наредби са идентични, а именно че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 .
Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра
на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че за
периода 11.07.2016г. - 02.08.2016г действаща е била предходната Наредба №8121з-
407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не следва
да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено, при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОР3/ - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Или за процесния период за 1955часа нощен труд, преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 1452,753часа или извънредния труд е
181,753часа извънреден труд, което се
равнява на 1101,42лв. за периода 01.02.2017г.-31.12.2019г. Претендира се и и
лихва за забава в размер на 80лв. за същия период.
На
основание чл.37, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от ЗМВР ответникът в лицето на ГДНП е
пасивно процесуално легитимиран по делото, тъй като е самостоятелно юридическо
лице.
Предвид изложеното по-горе моли да се
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, както следва:
1. на основание чл.178, ал.1, т.З
вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер на 1101,42лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 01.02.2017г.-31.12.2019г., ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от предявяване на иска - 31.01.2020г.до
окончателното изплащане на вземането;
2. на основание чл.86 от ЗЗД
сумата от 80лв.представляваща мораторна лихва, за периода от 01.02.2017г.-31.12.2019г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
подробен отговор от ответника, като оспорва предявените искове.
В о.с.з. на 03.06.2020г. е допуснато
изменение на цената на предявените искове, като иска за главница се счита
предявен за сумата от 1263,01лв., а иска за мораторна лихва се счита предявен
за сумата от 240,04лв.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено
следното :
Прието е за безспорно по делото, обстоятелството,
че за процесния период страните са били в служебни правоотношения, и че ищецът
осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд -
дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Не се спори между
страните и че ищецът е бил служител на Г.Д. „Н.п.“ и през периода
е заемал сочените в исковата молба длъжност младши инспектор в група 02
„Териториално обслужване и видеонаблюдение“ на сектор „Опазване на обществения
ред в железопътния транспорт“-гр.Горна Оряховица на зонално жандамерийско
управление-гр.Горна Оряховица към Дирекция “Жандармерия“ при ГДНП- МВР с
местослужене-гр.Плевен.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентне
и обосноване, се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца,
експертизата е извършила преизчисляване на нощните часове към дневни с
коефициент 1.143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Заключението на експертизата
сочи, че за периода от 01.02.2017г. – 31.12.2019г., ищецът е положил общо 1269 часа нощен труд. Този нощен труд не е бил преизчислен от ответника с
коефициент 1.143 при превръщането му в дневен труд. Нощният труд, приравнен в
дневен с коефициент 1.143, се равнява на 1450,467часа, като за разликата 181,467часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1263,01 лв., изчислено със средна ставка
6.06 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно
определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно
поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. Изчислена е
и лихвата за забава върху изчислената главница, и доколкото сумарното отчитане
е за тримесечие, лихвата е изчислявана от 1 число на месеца, следващ всяко
тримесечие, за период - от изискуемостта до предявяване на исковата молба – в
размер на 240,04
лв. /01.04.2017г.-31.01.2020г./
По отношение на предявения иск с
правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, съдът намира от
правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са
идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по
0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, която обаче
впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., но
за периода от отмяната на наредбата от 2015г. до последващото приемане на
наредбата от 2016г., действаща е била наредбата от 2014г. В наредбите от 2015г.
и 2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да
се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9 ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
(установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда
и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите
на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира
равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. В този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д.
№ 1144/2018г. на ІV г.о. ВКС, изясняващо че лишаването на държавните служители
в системата на МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници в течение на един продължителен период от време, би ги
поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители,
така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които
получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и
чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и
чл.14 ЕКЗПЧОС.
Поради това, включеният
в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно
работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от
него труд за исковия период. Съдът намира, че определения максимален брой
часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите
подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането
точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се
определи такъв график, при който служителите на МВР да покриват цялото
денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение.
Ответникът не само не
твърди, че е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата по делото
размер, той оспорва, че такъв подлежи на обезщетяване.
Предвид изложените от
съда правни изводи, съдът приема за основателна исковата претенция за заплащане на нощен труд
за периода 01.02.2017г. – 31.12.2019г., получен при приложение на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането
му като извънреден. При това искът следва да се уважи в предявения след
допуснатото изменение размер от 1263,01 лв. за посочения период от време.
По отношение на
предявения иск с правно чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира от правна страна
следното: Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или
тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
дължимото се възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице,
съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение
за извънреден труд , изчисляван върху всяко тримесечно начисление от първо
число на следващото тримесечие, възлиза общо, с натрупване, на сумата от 240,04лв.
Поради изложеното, искът се явява основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца сторените по делото разноски. От
приложените договор за правна помощ и пълномощно, е видно, че е защитавана от
лице, упражняващо адвокатска професия и е оказана безплатна правна помощ на
осн. чл.38, ал.1 т.2 от ЗА вр с чл.36 от ЗА и Наредба №1/2004г.Съгласно
практиката, това възнаграждение не може да бъде по малко от предвиденото в
Наредбата.В случая са предявени два иска
и при определяне на всеки един поотделно, следва да се приложат т.1, 2 от чл.7
на Наредбата, действаща към момемента на скючване на договора за правна помощ и
счита, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение – 618,41лв.Следва
да се заплатят и направените разноски в размер на 150лв. за ВЛ.
На основание чл. 78 ал.
6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
уважените искове в размер на 100лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР, Г.Д. „Н.П.“, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.В.С., ЕГН**********, следните суми:
-сумата от 1263,01 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.02.2017год. до 31.12.2019год., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на депозиране на исковата молба- 31.01.2020 год., до
окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 240,04лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до завеждане на исковата
молба/01.04.2017г.-31.01.2020г./, и
-сумата от 150лв., представляваща направени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, Г.Д. „Н.П.“, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.Л.П.,***,
като процесуален представител на В.В.С., ЕГН**********, сумата 618,41лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Г.Д. „Н.П.“, с адрес: ***, да заплати по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: