Решение по дело №485/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 101
Дата: 18 февруари 2021 г.
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20214430100485
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Плевен , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Виолета Г. Николова
като разгледа докладваното от Виолета Г. Николова Гражданско дело №
20214430100485 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на Дирекция „Социално
подпомагане“-гр.Плевен, представлявана от директора ***. Посочва се в
молбата, че детето Е. М. М. е дете в риск. Твърди се, че детето е в тежко
здравословно състояние (микроцефалия, двустранно конвергиращ страбизъм,
повишен мускулен тонус на 4-те крайника, двустранно положителен
Бабински, хипер рефлексия, аксиална хипотония, лош главичен контрол ).
Посочва се, че родителите на детето трайно са се дезинтересирали от него,
като със заповед № ЗД/Д-С-ЛЦ-049/12.07.2018г. на директора на ДСП-
Лозенец детето било настанено в ***. Мярката била потвърдена с решение №
550503/30.11.2018г. на СРС за срок до навършване на 3 годишна възраст на
детето или до промяна на обстоятелствата,ако е в негов интерес. Твърди се,
че в периода, в който детето е било настанено в специализирана институция,
родителите му – *** с ЕГН **********, адрес: *** и М. М. В. с ЕГН
**********, адрес: *** не са го посещавали и не са търсели контакт с него.
Посочва се, че във връзка с деинституционализацията в грижата на децата и
закриването на ***, детето било настанено в ДМСГД –Плевен. Посочва се, че
в резултат на обстоятелството, че родителите не са потърсили детето и не го
посещават в институцията, както и не са заявили желание за реинтеграция в
биологичното му семейство, по предложение на ДСП-Лозенец със Заповед
1
№ 22-РДОС-0102/24.01.201г. на директора на РДСП -София, малолетния бил
вписан в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на
пълно осиновяване. Впоследствие детето било вписано и в Регистъра на деца,
които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в
чужбина при условията на пълно осиновяване. Иска се от съда да постанови
решение, с което да вземе мярка за закрила по отношение на Е. М. М. с ЕГН
**********, настоящ адрес- ДМСГД –*** за срок до неговото осиновяване
или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес.
Молителят Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт ***, който поддържа молбата и моли съда да я
уважи изцяло.
Особеният представител на детето – адв.*** – АК-Плевен, редовно призована,
се явява лично. Особеният представител посочва, че молбата е в интерес на
детето, последното е в риск, поради което моли съда да я уважи изцяло.
Заинтересованата страна – Г. К. В., редовно призована, не се явява и не взема
становище по молбата.
Заинтересованата страна – М. М. В., нередовно призован, не се явява. Видно
от съобщението на дл.л. по призоваване към Кметство ***, лицето е в затвор
в Италия.
Заинтересованата страна – ДМСГД-Плевен, редовно призована, не се
представлява.
Заинтересованата страна – ***, редовно призована, не се явява и не взема
становище по молбата.
Заинтересованата страна – А. Г. П., редовно призована, не се явява и не
взема становище по молбата.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно по делото е и се установява от заверено копие от удостоверение за
раждане, че родителите на детето Е. М. М. с ЕГН **********, ***, са Г. К. В.
с ЕГН ********** и М. М. В. с ЕГН **********.
Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на Решение №
550503/30.11.2018г. по гр.д.№ 48248/2018г. по описа на СРС, че по
отношение на детето е била приложена мярка за закрила – настаняване в ***
за срок до навършване на тригодишна възраст на детето или до настъпване на
2
промяна на обстоятелствата.
Не се спори и се установява от представеното заверено копие на епикриза от
11.12.2020г., че детето страда от микроцефалия, двустранно конвергиращ
страбизъм, повишен мускулен тонус на 4-те крайника, двустранно
положителен Бабински, хипер рефлексия, аксиална хипотония, лош главичен
контрол, както и че поради здравословните проблеми на детето имунизации
не са му правени (освободен от имунизации с протокол № 168/22.05.2019г. на
Столична консултативна комисия по имунопрофилактика ).
Установява се от заверено копие на Заповед № ЗД/Д-С-ЛЦ-060/14.12.2020г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Лозенец, че във връзка с
пар.36, ал.1 от ПЗР на ЗСУ и закриването на домовете за медико-социални
услуги, настаняването в *** било прекратено и детето било настанено по
административен ред в ДМСГД- гр.Плевен.
Установява се от социалния доклад от 14.12.2020г., че на 31.05.2018г. в
отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Лозенец бил получен сигнал за детето
като след констатиран риск от изоставяне и риск за живота и здравето на
едногодишното дете, последното било настанено със заповед № ЗД/Д-С-ЛЦ-
049/12.07.2018г. на директора на ДСП-Лозенец в ***. Детето е с увреждания
като има значително изоставяне в психомоторното му развитие, не разбира
говор, произнася звуци и неясни словосъчетания, приема пасирана храна с
биберон. Нуждае се от ежедневна кинезетерапия и от психолого-
педагогическа стимулация и рехабилитация. Видно от социалния доклад
родителите не са осъществили контакт и трайно са се дезинтересирали от
детето.
Спорно по делото е налице ли са условията на чл. 25, ал.1 от Закона за
закрила на детето, коя от мерките за закрила е най-подходяща и следва ли да
бъде настанено детето в ДМГСД Плевен, за какъв срок.
Видно от становището на представителя на ДСП-Плевен към датата на
съдебното заседание не са настъпили промени в статута на детето и
изложените в социалния доклад по делото факти, както и в интерес на детето
е да продължи да се отглежда в ДМСГД –Плевен, където могат да се полагат
медицински грижи за него, ежедневно да се задоволяват неговите
потребности, осигурена му е безопасна и сигурна среда и малолетния може
ежедневно да е под лекарско наблюдение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
3
правна страна:
С оглед Конвенцията за правата на детето и чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила
на детето, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и защита на неговите права и
интереси. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че
поведението на майката на малолетното дете създава реална опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие, и то представлява "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б.
"в" от Допълнителната разпоредба на ЗЗДетето. Посредством предприетата
мярка /чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗД/ се постига целта на закона да бъдат защитени
интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. В случая
административният орган е преценил, че са изчерпани възможностите за
оставането на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в
дома на негов близък, с цел защита на висшите интереси на детето, които
имат приоритет пред желанията или интересите на родителите. Съгласно
разпоредбата на чл. 125 от СК, родителите имат задължение да се грижат за
физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за
неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и осигуряват
образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и
наклонностите на детето с цел израстването му като самостоятелна и
отговорна личност. 3а да бъде счетено, че родителят би могъл да полага
адекватни грижи за детето, следва да се установи възможността за
комплексно изпълнение на всичките задължения, които той има спрямо
детето. Следва да се има предвид също, че изпълнението на задълженията на
родителя спрямо детето се дължи постоянно. Интересите на детето са
определящи, поради което от тях следва да се ръководи съда при преценката
по Закон за закрила на детето.В конкретния случай са налице предпоставките
на чл.25, ал.1 т.2 и 3 от Закона за закрила на детето.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗЗДетето, може да бъде настанено извън
семейството дете: 1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от
родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2. чиито
родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не
полагат грижи за детето; 3. чиито родители, настойници или попечители се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4. което е жертва на насилие
4
в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 5. в
случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; 6. чиито родители, настойници
или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в
предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава
опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално
развитие.В конкретния случай единият родител се намира в обективна
невъзможност за отглежда детето, поради обстоятелството, че излежава
ефективна присъда „лишаване от свобода“, а другият родител трайно се е
дезинтересирал от малолетния. Установи се в хода на производството, че от
близкия роднински кръг няма лице, което да е проявило заинтересованост за
отглеждане на Е. М. М..Същевременно видно от писмените доказателства по
делото, детето се нуждае от ежедневни медицински грижи, които могат да му
бъдат предоставени единствено с специализирана институция.
С оглед на гореизложеното при преценка най-добрия интерес на детето, съдът
счита, че най-подходящата мярка за закрила по отношение на Е. М. М. е да
бъде настанен в ДМСГД –*** за срок до неговото осиновяване или до
промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. В
подкрепа на изложеното са и писмените доказателства по делото – заверено
копие на удостоверение за раждане; заверено копие на Решение №
550503/30.11.2018г. по гр.д.№ 48248/2018г. по описа на СРС; заверено копие
на писмо с изх.№ 30-112389/21.11.2019г.; заверено копие на епикриза;
заверено копие на социален доклад с вх.№ СЛ/Д-С-ЛЦ/14.12.2020г.; заверено
копие на Заповед № ЗД/Д-С-ЛЦ-060/14.12.2020г. Близките и роднини на
малолетния не са изразили желание и възможност да полагат грижи за него в
семейна среда. От настаняването на детето в специализираните институции,
то не е посещавано от родителя или свои близки. При тези данни, съдът
приема, че в настоящия случай са налице предвидените от закона
предпоставки за настаняване на детето извън семейството като мярка за
закрила. При определяне на мярката за закрила на детето, в съответствие с
разпоредбата на чл.28, ал.4, изр.2, във вр. с чл.26, ал.1 от Закона за закрила на
детето, съдът съобрази, че на този етап е налице възможност за предоставяне
на детето на социална услуга – резидентен тип, за да може същото да
пребивава в среда, близка до семейната среда. Последното ще допринесе за
правилното му отглеждане и възпитание, ще благоприятства за правилното
5
му физическо, психическо и социално-комуникативно развитие и ще
допринесе за по-качествена и индивидуална грижа, задоволяваща
потребностите му в максимална степен. Срокът за настаняване на детето е
съобразен и с разпоредбите на Конвенцията за правата на детето. Предвид
влошеното здравословно състояние на детето и нуждата да му бъде оказвана
медицинска помощ при ежедневното задоволяване на потребностите му,
съдът приема, че искането на ДСП-Плевен по отношение на срока
кореспондира с нуждите на малолетния и е изцяло в негов интерес.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ВЗЕМА на основание чл.26, ал.1 пр.1 вр. чл.25, ал.1 т. 3 и т.4 вр. чл.4, ал.1
т.5 от Закона за закрила на детето МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА по отношение на
детето Е. М. М. с ЕГН **********, ***, а именно „предоставяне на социални
и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа" чрез
настаняване в ДМСГД –*** за срок до неговото осиновяване или до
промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес.
Решението на основание чл.28, ал.6 ЗЗД подлежи на обжалване в седмодневен
срок от обявяването пред Окръжен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.28 ал.4 от
Закона за закрила на детето.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6