РЕШЕНИЕ
№788
01.11.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор: Николай Гугушев ………………………………………………………..…….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело № 740 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „Меф Лоджистик“ ООД, гр. Хасково подадена чрез пълномощник, срещу Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация(ИА“АА“), с която се претендира обезщетение в размер на 600.00 лева, представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 45-0000081/25.01.2019г. на Началник Областен отдел“Автомобилна администрация, гр.Хасково(ОО“АА“), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че претендираното от него обезщетение за имуществени вреди в размер на 600.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление.
Моли се за присъждане и на направените по настоящото производство разноски по делото.
Ответникът- Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация, гр. София, чрез процесуален представител, в писмено становище излага подробни съображения за неоснователност и недоказаност на исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково, счита исковата претенция за основателна.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е спорно, а и се установява от приключеното и приложено по делото АНД № 183/2019г. на РС- Хасково, че с Наказателно постановление № 45-0000018 от 25.01.2019г., издадено
от Началник Областен отдел“Автомобилна администрация, гр.Хасково(ОО“АА“), на
ищеца „Меф Лоджистик“ ООД, гр.
Хасково на основание 104, ал.7 от ЗАвтПр, е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева
Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред Районен съд, гр. Хасково, който със свое Решение № 136 от 18.04.2019г. постановено по адм. наказателно дело № 183/2019г. по описа на същия съд, отменил процесният санкционен акт.
Решението не било обжалвано и влязло в законна сила на 16.05.2019г.
В съдебното производство по а.н.д. № 183/2019г.на РС-Хасково, ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие от 01.02.2018г. за сумата от 600.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от съдържащите се доказателства в приложените по делото а.н.д. № 183 /2019г. по описа на РС-Хасково, както и приложените към исковата молба писмени доказателства.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменено, с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 45-0000018 от 25.01.2019г. издадено от Началник Областен отдел“Автомобилна администрация, гр.Хасково(ОО“АА“). Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София. По силата на чл. 2, ал.1 от Устройственият правилник на ИА“АА“, последната е юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така предявеният иск. Ето защо иска е допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна.
Съображенията за това са следните :
Ищецът претендира имуществени вреди причинени в резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда –имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца Наказателно постановление № 45-0000018 от 25.01.2019г. на Началник ОО“АА“, гр. Хасково е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно същото представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът счита, че с отмяната на Наказателно постановление № 45-0000018 от 25.01.2019г. на Началник ОО“АА“, гр. Хасково, в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищецът са причинени имуществени вреди, доколкото от събраните по делото писмени доказателства се установява заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита по а.н.д. 183 /2019г. на РС- Хасково, в размер на 600.00лева.
Неоснователни са възраженията на ответника,че по делото не е доказано ищеца да е заплатил на представляващия го по а.н.д. № 183/2019г. по описа на РС-Хасково адвокат договореното възнаграждение. В договора за правна защита и съдействие приложен в посоченото административно-наказателно дело, изрично е посочено, че уговорената сума е действително заплатена изцяло по банков път, като към договора е представено и платежно нареждане безспорно удостоверяващо това обстоятелство. Следователно налице е пълно доказване на факта на заплащане на договореното възнаграждение за процесуален представител защитаващ интересите на ищеца при обжалване на незаконосъобразно издаденият санкционен акт пред РС-Хасково, както и че това е станало непосредствено преди подаване на жалбата във въззивният съд, съобразно и постановеното тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид
отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение,
съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно
наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред
административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на
това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
По възражението на ответника че претендираното обезщетение е прекомерно, е уместно да посочи следното:
На първо място съдът намира, че възражение за прекомерност на адвокатския хонорар представляващ исковата претенция, не е допустимо в настоящото производство, тъй като касае заплатено възнаграждение за адвокат по различно съдебно производство от настоящото.
От друга страна размерите на минималните адвокатски възнаграждения са уредени в Наредба № 1/2004г. Същата, както подсказва и наименованието й, указва какъв би следвало да е минималният размер на договаряното адвокатско възнаграждение, но при сключване на договор за правна защита и съдействие, страните не са задължени да сключат същия в минималният размер посочен в посоченият подзаконов нормативен акт.
Всъщност начинът за определяне размера на едно адвокатско възнаграждение е посочен в чл. 36 от Закона за адвокатурата- същият следва да е справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденият в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, т.е. от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Относимата норма определяща минималният размер на адвокатски възнаграждения, касаеща дела с административно наказателен характер е чл. 18 от същия подзаконов нормативен акт. В приложимата й редакция, към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие, чл.18, ал. 2 от наредбата предвижда за дела с такъв предмет, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
В конкретният случай, се претендира обезщетение в размер на заплатеният адвокатски хонорар само за една инстанция–въззивната такава. С оглед обстоятелството, че предмет на обжалване е бил санкционен акт, с който на ищеца е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лева, то размерът на така договореното и заплатено между страните възнаграждение за един адвокат, с оглед обема на осъществената от процесуалният представител дейност, се явява справедлив и обоснован, като не явява прекомерно, а е в рамките на минималното възнаграждение определено съобразно чл. 7, ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на решението на районния съд, до окончателното й изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Искането за присъждане за лихва е акцесорно, но след като съдът намира основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер, то основателно се явява и акцесорното такова за лихва, което също следва да се уважи, като лихвата се дължи върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба. Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от датата на предявяване на исковата молба -25.06.2019г.
По изложените
съображения, съдът приема, че в случая са установени и доказани предпоставките
за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради
което исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени
вреди в размер на 600.00 лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на
отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно
постановление № 45-0000018 от 25.01.2019г. на
Началник ОО“АА“, гр. Хасково , ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 25.06.2019г. до окончателното заплащане на
сумата.
При този изход на спора основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на сторените по делото в разноски. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Меф Лоджистик“ ООД, гр. Хасково
направените по настоящото производство разноски в общ размер 325.00
лева, от които 25 лева внесена държавна такса и 300.00 лева заплатено
възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие
от 24.06.2019г. Възраженията на
ищеца, че такива не се дължат са изцяло неоснователни. Следва да се
посочи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, не намира приложение
в случая. От една страна в чл. 10, ал.3
от ЗОДОВ се съдържат специални правила за разноските, които имат приоритет пред
тези посочени в ГПК. От друга страна, за
да се възложат съдебните разноски върху ищеца, посочената норма от ГПК предвижда наличието на две,
кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки: ответникът с поведението
си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Нито една от тези предпоставки не е налице-
ответникът не признава иска и с поведението си е дал повод за завеждане на
делото. По делото няма данни да е извършено плащане от страна на ответника
преди завеждането на ИМ, а несъмнено на същия е било известно решението по АНД№
183/2019г. на РС-Хасково, респ.
обстоятелството, че в хода на административнонаказателното производство ищецът
е направил разноски. За ищецът няма законоустановено задължение да отправя
покана за доброволно изпълнение преди предяваване на претенцията си по исков
път, а същевременно няма данни и ответникът не твърди да е заплатил претендираната от ищеца сума
след получаване на препис от исковата молба, а безспорно след получаването й е бил уведомен за така предявеният иск. След като доброволно плащане не е било
осъществено от ответника, в периода от
предявяване на иска до приключване съдебните прения по настоящото дело,
нито се твърди от ответника, че е предложил на ищеца споразумение или го е
поканил да му плати претендираната сума-
на каса, по банков път или по друг предвиден в закона начин, то същият е дал
повод за завеждане на делото, респ. не може да се ползва от привилегията на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предвид това липсва основание при уважаване
на иска съдебните разноски да се възложат на ищеца, а не на ответника, както
повелява специалната разпоредба на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ. В този смисъл
трайно установената в страната практика
на административните съдилища и на Върховният административен съд-Определение №
3983 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3647/2018 г., III о, Решение № 739 от
11.12.2018 г. на АдмС - Плевен по адм. д. № 839/2018 г., Решение
№ 2332 от 10.12.2018 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2190/2018 г., Решение № 352 от 6.12.2018 г. на АдмС -
Кърджали по адм. д. № 365/2018 г., Решение
№ 2221 от 19.11.2018 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 2642/2018 г. и мн. др.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“, гр. София да заплати на „Меф Лоджистик“ООД, ЕИК 201******, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Н.С.“№**, сумата от 600.00( шестотин лева) представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 45-0000018 от 25.01.2019г. на Началник ОО“АА“, гр. Хасково , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“, гр. София да заплати на Меф Лоджистик“ООД, ЕИК 201******, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Н. С.“№**разноски по делото в размер на 325.00(триста двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: