Присъда по НОХД №227/2025 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 98
Дата: 10 октомври 2025 г. (в сила от 28 октомври 2025 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20252310200227
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 98
гр. Елхово, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Доротея П. Янкова
СъдебниЖА. Д. Г.

заседатели:ДИМИТЪР Г. ВАНГЕЛОВ
при участието на секретаря Таня Ал. Владева
и прокурора С. Г. С.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20252310200227 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А /A A /, роден на ********** год. в гр. Дер Алзор,
Сирия, гражданин на Сирия, с начално образование, женен, безработен, неосъждан, с адрес:
гр. Дер Алзор, Сирия, без документи за самоличност, ЗА ВИНОВЕН, в това, че на
11.09.2024 г., в района на гранична пирамида № 198, находяща се в землището на с. Воден,
общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по
чл.279, ал.1 от Наказателния кодекс, поради което на основание чл.279, ал.1 във
вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от Наказателния кодекс го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ПЕТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 500.00 /петстотин/ лева в
полза на държавата.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал. 1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението на
наложеното на подсъдимия А. А /A A/ наказание пет месеца лишаване от свобода, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в хода на
досъдебното производство в размер на 30.00 лева остават за сметка на оргА., който ги е направил -
РДГП - Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд, чрез
Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
1
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 98/10.10.2025 година по НОХД № 227/2025 година по
описа на ЕРС.
Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол,
с който срещу подсъдимия А. A /A A/, роден на ********** год. в гр.Дер Алзор, Сирия,
гражданин на Сирия, с адрес в гр. Дер Алзор, Сирия е повдигнато обвинение в извършване
на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 11.09.2024 г., в района на гранична
пирамида № 198, находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл
през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на
подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като
подсъдимият редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за
неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от
НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би
попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в
настоящото производство е надлежно обезпечено, посредством участието на назначен му
служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия А. A /A A/, обвинение като намира същото за доказано по категоричен
начин както от обективна, така и от субективна стрА.. Пледира подсъдимия да бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и да му бъде наложено
наказание пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок от
три години, както и да му бъде наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Б. К. от АК – Ямбол в хода на
съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението, но пледира на основание чл.279,
ал.5 от НК подсъдимия да не бъде наказван поради това, че към момента на извършване на
деянието в стрА.та по произход на подсъдимия са се водели военни действия. В случай, че
съдът приеме, че не са нА.це основанията на чл.279, ал.5 от НК, моли съдът да определи
наказание на подзащитния при условията на чл.55 от НК, под минимума предвиден в
нормата на чл.279, ал.1 от НК, с доводи за нА.чието на смекчаващи вината на подзащитния
й обстоятелства. Сочи, че подсъдимия е имал добро поведение при задържането му и е
съдействал на органите на разследването, което желае да бъде отчетено като смекчаващи
вината на подзащитния й обстоятелства.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
стрА. следното:
Подсъдим по делото е пълнолетният А. A /A A/, роден на ********** год. в гр.Дер
Алзор, гражданин на Сирия, с начално образование.
Около средата на м.август 2024 година подсъдимия влязъл в Република Турция с
цел да продължи движението и влезе в Република България, не по установения от закона
начин, а именно без разрешение на надлежните органи на властта на република България.
Пътуването на подсъдимия до Република България било организирано още докато
той се намирал в Република Сирия. Там подсъдимият се договорил с неустановено по
делото лице което срещу парично възнаграждение се съгласило да организиран влизането на
подсъдимия през границата на стрА.та ни, от република Турция в Република България без
съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта.
На 11.09.2025 година сутринта подсъдимия заедно с още седем лица - шест мъже и
една жена, бил придвижен от гр. Истанбул, Република Турция до гориста местност в
близост до границата на стрА.та ни. От там подсъдимия и седмината му спътници, водени
1
от двама водачи, с неустановена по делото самоличност, продължили към границата на
република България.
На 11.09.2025 година след обяд подсъдимия влязъл през границата на стрА.та ни, от
Република Турция в Република България като преминал през отвор във възпрепятстващото
съоръжение на границата на стрА.та ни с република Турция, в района на гранична
пирамида № 198, намираща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол. По
същото време и от същото място в стрА.та ни влезли и седмината други лица заедно с които
се придвижвал подсъдимия и двамата им водачи.
След влизането си в стрА.та ни подсъдимия и спътниците му, водени от двамата
водачи продължили движението си на територията на република България, към
предварително уговорено място, от което на 14.09.2025 година около 04.00 часа подсъдимия
и спътниците му, без водачите им, продължили движението си с лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Туарег“ управляван от лице с неустановена по делото самоличност.
На 14.09.2024г. около 04.00 часа, лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Туарег“, в който бил и А. А. (A A), се движел в отсечка на пътя между с. Александрово и
разклона за с. Първенец, общ. Стралджа, обл. Ямбол. По същото време лекият автомобил се
разминал с патрула на ГПУ - Болярово, извършващ обход в района, в състава на който били
свидетеля Х. Г. Н., командир на отделение и колегите му Николай Топалов и Тодор
Христов. Полицейските служители решили да извършат проверка на автомобила и водача
му, след което последвА. лекия автомобил и предприели действия за спирането му. Водачът
на лекия автомобил не се подчинил на подадения му сигнал за спиране и увеличил
скоростта, в опит да избегне проверката. В с. Войника, общ. Стралджа, обл. Ямбол, лекият
автомобил се блъснал в контейнер за смет и преустановил движението си. След
преустановяване движението на автомобила полицейските служители пристъпили към
извършване на полицейска проверка на подсъдимия и спътниците му. Никой от тях, вкл. и
подсъдимия не представил документи за самоличност. След това подсъдимия бил
задържан.
Мястото на преминаване на групата, в която бил подсъдимия през границата на
стрА.та ни било установено няколко дни по - рано, на 11.09.2024г. от свидетелката М. Д. К.,
старши полицай в 03 група за охрА. на държавната граница при ГПУ – Болярово. При
обход на държавната граница, свидетелката установила отвор във възпрепятстващото
съоръжение в района на гранична пирамида № 198, в землището на с. Воден, общ. Болярово,
обл. Ямбол, и следи от преминаването на групата лица в посока от Република Турция в
Република България.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
подсъдимият А. A /A A/, не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетелите Х. Н. и М. К., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия
макар и средство за защита, кореспондират с остА..те доказателства, същите съдържат
твърдения относно времето и механизма на извършване на деянието, както и относно
формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават от остА.лата
доказателствена съвкупност съдът ги цени с доверие. Показанията на разпитаните свидетели
са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА..те
доказателства, дадени от лице незаинтересовано от изхода на делото поради което същите се
възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от
свидетелите факти са пряко относими към мястото, времето и механизма на осъществяване
2
на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в
република България. Писмените доказателствени източници като редовни от външна стрА. и
кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият А. A /A A/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 11.09.2024 г., в района на
гранична пирамида № 198, находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл.
Ямбол, е влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна стрА. подсъдимият А. A /A A/ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –
ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетеля Н.. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си
подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната
ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279,
ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в
стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине
държавната граница.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото се разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което е и мястото и начина, по който
същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе
в стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била
формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел - да достигне територията на трета
държава преминавайки през Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимия е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му
по произход – Сирийската Арабска република, или в държавата от която осъществява
фактическото си преминаване в стрА.та ни, е бил преследван заради своите убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи. Напротив поведението на
подсъдимия след влизането му в стрА.та ни свидетелства за намерението му да избегне
полицейска проверка и да се укрива, и това поведение е несъвместимо с поведението на
подсъдимия, ако търсеше убежище или закрила. Неносенето на документи за самоличност
също свидетелства за намерението на подсъдимия да се укрива.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия А. A /A A/ за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението, в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
3
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът отчете добросъвестното му
процесуално поведение в хода на досъдебното производство, спомагащо за разкриване на
обективната истина по делото, чистото му съдебно минало и младата му възраст.
При тези фактически констатации и при нА.чието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът, приемайки че и най-лекото, предвидено
в закона наказание се явява несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимия
престъпление определи наказание на последния при условията на чл.55 от НК, а именно -
лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския
предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и глоба в полза на
държавата в размер на 500.00 лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото
разноски за преводач в хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават
за сметка на оргА., който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от стрА. на
подсъдимия на установения в стрА.та правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
4
Съобщи за изтекли лични данни