№ 6701
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100513690 по описа за 2024 година
при секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното съдия
Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13690 по описа за 2024г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 4345/12.03.2024г. , поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение №18553/15.10.2024г. по гр.д. № 62773 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 126-ти състав:
1. Е. Д. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
- сумата от 2030,96лв., ведно със законната лихва от 18.11.2022г. до
изплащането й, представляващи 7/8 от стойност на неплатена топлинна
енергия в имот в гр. **** партерен етаж за периода от 18.11.2019г. до
30.04.2021г.; сумата от 304,42лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата от 2030,96лв. за периода от 15.09.2020г. до
25.10.2022; сумата от 37,55лв., ведно със законната лихва от 18.11.2022г. до
1
изплащането й, представляващи 7/8 от стойност на цената на дяловото
разпределение на енергията в имота за периода от октомври 2019г. до април
2021г; сумата от 8,25лв., представляващи лихва за забава на плащането на
главницата от 37,55лв. за периода от 01.12.2019г. до 25.10.2022г., като
неоснователен е отхвърлен иска за до пълния предявен размер за главница от
2269,05лв. и за лихва от 389,84лв.;
- сумата от 290,35лв., ведно със законната лихва от31.10.2023г. до
изплащането й, представляващи 1/8 от стойност на неплатена топлинна
енергия в имот в гр. **** партерен етаж за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г.; сумата от 43,48лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата от 290,35лв. за периода от 15.09.2020г. до 25.10.2022;
сумата от 6,26лв., ведно със законната лихва от 31.10.2023г. до изплащането й,
представляващи 1/8 от стойност на цената на дяловото разпределение на
енергията в имота за периода от октомври 2019г. до април 2021г; сумата от
1,38лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от
6,26лв. за периода от 01.12.2019г. до 25.10.2022г., като неоснователен е
отхвърлен иска за до пълния предявен размер за главница от 378,18лв. и за
лихва от 64,97лв.
като Е. Д. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни
разноски от 752,50лв.; Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е
осъдена да заплати на адвокат Т. С. П. възнаграждение на основание на чл.
78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 87,94лв.;
2.Като неоснователни са отхвърлени исковете на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* срещу М. О. Д., ЕГН ********** с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 378,18лв., , представляващи 1/8 от стойност на
неплатена топлинна енергия в имот в гр. **** партерен етаж за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г.; сумата от 64,19лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2020г. до
25.10.2022; сумата от 6,26лв., ведно със законната лихва от 31.10.2023г. до
изплащането й, представляващи 1/8 от стойност на цената на дяловото
разпределение на енергията в имота за периода от октомври 2019г. до април
2021г; сумата от 1,38лв., представляващи лихва за забава на плащането на
2
главницата от 6,26лв. за периода от 01.12.2019г. до 25.10.2022г., като
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е осъдена да заплати на М. О.
Д., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от
400лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
108564/02.04.2024г. по регистъра на СРС, уточнена с молби от 27.12.2024г. и
от 10.01.2025г. от ответника по исковете Е. Д. Д., ЕГН ********** в частта, в
която исковете срещу него са уважени. Изложил е съображения, че
решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил
е, че произнасянето на районния съд във връзка с молбата на ищеца от
31.10.2023г. е недопустимо-п отношение на исковете срещу него за 1/8 от
сумите. Исковете срещу него били уважени за тези суми но същевременно
бил постановен и отхвърлителен диспозитив за тези суми по исковете срещу
М. Д.. Изявленията на ищеца по молбата от 31.10.2023г. били обосновани с
направения отказ от наследство направен от О. Д., на искането на ищеца Е. Д.
възразил, а представителя на М. Д. посочил, че не възразява. Ищецът не
оттеглил нито се отказал от исковете срещу М. Д., но въпреки това районния
съд приел, че са налице условия по чл. 228, ал. 3 от ГПК при липса на съгласие
от ответниците Районният съд следвало да прецени дали има уточнение на иск
или изменение на иск. При връчени преписи от книжа за отговор не можело
да се приеме, че искова молба се уточнява. Промяна на ответника в такава
хипотеза било възможно само ако се замени страна, но при условията на чл.
228, ал.3 от ГПК които в случая не били осъществени. Не било проверено от
районният съд дали пълномощник на ищец има право да прави изменение по
чл. 228 от ГПК. При проверка на пълномощията се установявало, че
юрисконсулт на ищеца нямал права да се разпорежда с предмета на делото. . В
тази част, а и в останалата част по уважените искове срещу него решението
било неправилно.Иск за 1/8 бил от 31.10.2023г., изтекла била погасителната
давност за вземанията. Не била отправена показана за плащане на сумите и не
било възникнало задължение за заплащане на обезщетение за забава. Цената
на дяловото разпределение за енергията не се дължала на ищеца, не било
установено и основание и размер на същото. Не бил изпаднал в забава на
плащането на цената на дяловото разпределение. Тези му възражения се
отнасяли и за решението в частта, в която исковете са уважени и за останалите
3
суми . Правилно била допусната поправката на решението по чл. 247 от ГПК
защото в първоначалното решение имало противоречие между мотивите и
диспозитива. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е
претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемият- ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е
оспорило жалбата, претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – Далсия“ООД
ЕИК ********* /с предишно наименование Бруната“/ не е изразило
становище по жалбите.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
252000/18.11.2022г. уточнена с молба от 10.01.2023г. на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* срещу Е. Д. Д., ЕГН ********** и М. О. Д.,
ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 150 от ЗЕ вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответниците разделно при квоти
съответно от 7/8 и 1/8 да му заплатят сумите в общ размер, както следва:
сумата от 2647,23лв., ведно със законната лихва от 18.11.2022г. до
изплащането й, представляващи стойност на неплатена топлинна енергия в
имот в гр. **** партерен етаж за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.;
сумата от 454,81лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 2647,23лв. за периода от 15.09.2020г. до 25.10.2022; сумата от
43,81лв., ведно със законната лихва от 18.11.2022г. до изплащането й,
представляващи стойност на цената на дяловото разпределение на енергията
в имота за периода от октомври 2019г. до април 2021г; сумата от 9,63лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 43,81лв. за
периода от 01.12.2019г. до 25.10.2022г., като му се присъдят разноски. Навело
е твърдения, че ответниците са съсобственици на имота при квоти съответно
от 7/8 и 1/8 , като такива са потребител на топлинна енергия в имота и носели
отговорност за заплащане на сумите, страните били обвързани от договор при
Общи условия. Посочило е, че насочва иска за 1/8 срещу наследниците на О.
Д., като със събирането по делото на удостоверение за наследници на
последния с молба от 10.01.2023г. е посочил че посочения в това
удостоверение М. Д. е ответник по иска за тази част от сумите.
4
Ответникът Е. Д. Д., ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочил е, че не
бил собственик на сочените от ищеца идеални части от имота, не бил получил
покана за плащането на сумите и не бил изпаднал в забава за същото, цената
на дяловото разпределение не се дължала на ищеца, не било установено
основание и размер на задължението. Сградата не била присъединена
законосъобразно към абонатната станция, не била доставяне топлинна
енергия, отговаряща на изисквания за същото, измервателния уред не бил
годен, измерване не било направено, нямало радиатори и монтирани на тях
уреди за измерване, отчитане не било направено. Задълженията били погасени
по давност. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е
претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът по исковете - М. О. Д., ЕГН ********** е оспорила исковете.
Посочила е, че О. Г. Д. се бил отказал от наследството на Х.Б. и дори да се
приеме, че последният е притежавал част от имота, то О. Д. не бил придобил
части от него по наследство от Б., така и М. Д. не била придобила такава част
и не отговаряла за задълженията. Ищецът знаел за този отказ, защото той бил
направен в хода на друго дело на СРС по което страна бил ищецът.Евентуално
задълженията били погасени по давност. Претендирала е разноски.
С определение от 27.07.2023г. делото е насрочено за разглеждане в
публично съдебно заседание на 02.11.2023г., като е изготвен проект за доклад.
Със същото на ищеца са дадени указания да вземе становище по възраженията
на ответниците.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Далсия“ООД ЕИК
********* /с предишно наименование Бруната“/ не е изразило становище.
С молба от 31.10.2023г. уточнена с молба от 08.12.2023г. ищецът чрез
юрисконсулт с общо пълномощно е заявил , че уточнява че претендира цялата
сума от Е. Д., защото О. Д. се бил отказал от наследството на Х.Б.., тоест Д.
придобил имота изцяло по наследство, така искал да се допусне изменение на
иска, нямал пълномощие да оттегля исковете. Имотът бил придобит от Х.С. и
от Г.С.. Техен наследник бил само ответникът Е. Д..
Ответникът М. Д. е заявила, че не възразява на искането.
Ответникът Д. е оспорил искането, като е посочил, че за да се допусне
замяна на страна следва да има оттегляне или отказ от исковете срещу
първоначално посочената страна, че не е съгласен да замени Д. като страна,
5
защото това не ев негов интерес.
С определение от 02.11.2023г. районният съд е допуснал изменение на
исковете срещу Е. Д. като е приел, че те са предявени срещу него за пълния
размер на сумите, но за 1/8 от сумите е предявен на 31.10.2023г. , тогава е
изменен и доклада по делото. Ответникът Д. е заявил че оспорва иска по
съображенията по вече депозирания отговор.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 2001г, договор от
11.07.2001г., съгласно които ОС на ЕС на сграда на ул. Шандор Петьофи“ №
61 и № 63 е избрало и възложило на Бруната България“ООД да извършва
дялово разпределение на енергията в сградата.
Приет е нотариален акт от 13.11.1964г. с който Х.Д.С. и Г.П.С. са признати
за собственици на апартамент в гр. София, ул. Шандор Петьофи“ № 61 на
партерен етаж.
Прието е удостоверение за наследници издадено на 18.12.2014г. от СО,
район Триадица, съгласно което Х.Д.С. е починал на 15.02.1978г. и е оставил
за наследници по закон съпругата си Г.С. и децата си М. Б.а, Б.С..
Приет е нотариален акт № 192/1994г., съгласно който Г.С. е прехвърлила
на Б.С. срещу задължение за издръжка и гледане ½ ид.ч. от апартамент на
партерен етаж на ул. Шандор Петьофи“ № 61 в гр. София.
Прието е удостоверение за наследници издадено от СО, район Триадица,
съгласно което Г.П.С. е починала на 04.10.1994г. и е оставила за наследници по
закон дъщеря си М. Б.а починала на 28.11.1998г. и оставила за наследник сина
си Х.Б.; дъщеря си Б.С., починала през 2007г, оставила за наследник сина си Е.
Д..
Прието е удостоверение за наследници издадено от СО район Младост,
съгласно което Х.И. Б. е починал на 15.11.2015г. и е оставил за наследници по
закон Е. Д. и О. Д., които са деца на сестри на родителите на Б., които сестри
са починали преди 15.11.2015г.
Прието е удостоверение, издадено от СРС по дело 30501/2017г., съгласно
което по молба от 15.05.2017г. е вписан отказ на О. Г. Д. от наследството на
Х.И. Б..
Прието е удостоверение за наследници издадено от СО, район Слатина,
съгласно което О. Д. е починал на 02.04.2021г. и е оставил за наследник по
6
закон дъщеря си М. Д..
Приети са изравнителни сметки, общи фактури, протоколи за отчет на
уреди, съгласно които реален отчет на уреди в процесния имот е направен на
08.06.2020г. и на 19.05.2021г., установено е потребление за отопление с три
отоплителни тела с уред, един радиатор без уред и щранг-лира без уред,
енергия за горещо битово водоснабдяване ,отчитана по водомер, като партида
е на името на Е. Д. и за него е положен подпис на протоколите за отчет на
уредите. За първия отчетен период стойност на потребление било 1380,89лв., а
за втория – 1266,33лв. По фактури суми били по-големи.
По делото са приети общи условия одобрени от ДКЕВР на 27.06.20 16г. и
публикувани във в. Монитор на 11.07.2016г. съгласно чл. 33 от които суми по
месечните фактури следва да се заплащат в 45-дневен срок от изтичане на
срока, за който се отнасят, но обезщетение за забава се дължи само след
изтичане на 45 дни след установяване с изравнителната сметка на реалното
потребление. С чл. 22 от ОУ е посочено, че задълженията за дяловото
разпределение се заплащат на продавача на топлинната енергия.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че сградата
в която е имота е топлоснабдена, общият топломер е преминавал през
метрологична проверка и е бил годен , отчитан е ежемесечно и са отчислявани
технологични загуби. Посочило е, че в имота за потребление е начислявано
съобразно показанията на уредите и обема на имота от 188 куб.м., както и че
радиатор в кухня е спрян. По фактури суми били по-големи. Дяловото
разпределение било направено коректно.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е
посочило, че е посочило, че няма данни за плащане на процесните суми.
Задълженията за главница били 2647,23лв. съобразно действащите цени на
топлинната енергия в периода, за която имало промяна и била съобразена .
Лихвата била 454,81лв. Лихвата върху дяловото разпределение била 9,63лв.
Изравнителните сметки били въведени в система на ищеца, издадени били и
фактури по тях
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно, като в
обжалваната част е допустимо. Действително първоначално предявените
искове за 1/8 част от сумите са били насочени срещу М. Д.. В последствие
7
обаче след представяне но доказателство, че нейният наследодател се е
отказал от наследството на Х.Б., ищецът е посочил, че насочва исковете си за
тази част от сумите срещу Е. Д. като единствен собственик на имота. Това
искане е било квалифицирано като такова за изменение на исковете по чл. 228,
ал. 3 от ГПК от районния съд и на това основание е допуснато изменението
при липса на съгласие на ответника Д.. За да се постигне заменя на страна, не
е нужно изрично пълномощно за пълномощника. Аргумент за този извод е, че
общото пълномощно е достатъчно, за се приеме, че исковата молба е редовна,
а същата сочи кой е ответникът, тоест направен е избор на страна. Изрично
пълномощно е необходимо за оттегляне / отказ от исковете, но в случая такова
изявление не е направено от пълномощника на ищеца. Пропускът на районния
съд да прекрати делото по отношение на М. Д., включително като даде
указания на ищеца за представяне на изрично пълномощно за оттегляне/отказ
от исковете срещу този ответник, не се отразява на допустимостта на исковете
срещу Е. Д.. М. Д. и Е. Д. имат самостоятелни процесуални качества по
делото и допустимостта на исковете срещу единия не се отразява на
допустимостта на исковете срещу другия. Правата на ответника Д. не са
нарушени от процесуални действия на районния съд по исковете срещу М. Д..
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 и чл. 154 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди в имот в сграда - етажна
собственост, цена на дяловото й разпределение, обезщетение за забава на
плащането им.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба за топлоснабдяването,
поради което и за ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на стойността на същите, че е изпаднал в забава на плащането му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
8
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба за
топлоснабдяването .
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването следва
и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
9
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на
тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана
за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено
от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Спорен въпрос по делото е дали ответникът отговаря пред ищеца като
наследници на потребителя за стойността на потребените от наследодателя им
приживе в имота услуги.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени
битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия,
са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
10
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето
лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г.
на ОСГК на ВКС).
Съдът приема за установено по делото, че през процесния период
потребител на топлинна енергия в имота е бил ответникът Е. Д.. Събраните по
делото доказателства установяват, че през този период той е бил собственик
на имота, не е установено трето лице да е сключило с ищеца договор за
доставка на топлинна енергия с условия, които да освобождават ответника от
задължението му към ищеца за заплащане на сумите за топлоснабдяването му.
Приетите по делото нотариални актове от 1064г. и от 1994г., удостоверения за
наследници и удостоверение за отказ от наследство установяват, че за
процесния период май 2019г. – април 2021г. Е. Д. по наследство от майка си и
от Х.Б. е придобил собствеността върху целия имот. Така съдът приема, че
отговорността на ответника Д. пред ищеца за заплащане на потребените в
имота стоки и услуги по топлоснабдяването му може да се ангажира.
Съдът приема за установено по делото, че стойността на реално
потребената в имота за периода топлинна енрегия при съобразяване на цената
на същата през периода е в размер на общо 2647,23лв. За този извод съдът
кредитира изцяло заключението по съдебно счетоводната експертиза и
приетите по делото изравнителни сметки, заключението по техническата
експертиза, установило правилното извършване на дяловото разпределение от
издателя на изравнителните сметки. Действително, вещото лице по
техническата експертиза е посочило малко по-ниска стойност на сумите, но
то е съобразило начисленията без оглед на променената цена на енергията и
без издадените към тях известия. Отделно вещото лице по техническата
експертиза е посочило сбор от суми по фактури, който не кореспондира с
изравнителните сметки и с констатациите на вещото лице по счетоводната
11
експертиза, а задача на последното е било точно работа проверка по
фактурите.
По претенцията за цената за дялово разпределение на енергията:
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл. 139в,
ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б и с
договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение
заплащана от топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да
извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат
писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение. В случая приетият договор от 2001г. сочи
цена и начин на плащането, но този договор е сключен преди измененията на
горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им противоречи, то в тази част
същият ще следва да се приеме, че е изгубил значение. При така възприето и
като съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от Общите условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение на
ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение , отделно с чл. 22 от ОУ е посочено, че дължимата на
ищеца цена е тази и за стойността на дяловото разпределение, то съдът
приема, че ищецът е носител на вземането за плащането на цената на дяловото
разпределение.
Установява се от приетите по делото протокол и договор, че ОС на ЕС е
избрало и възложило на Техем Сървисис”ЕООД да извършва дяловото
разпределение на енергията в имота. Установи се по делото от приетите
изравнителни сметки и от заключението на вещото лице, че Техем
сървисис”ЕООД е извършвало дяловото разпределение на енергията в
сградата в която е апартамент № 61, че същото съответства на правилата на ЗЕ
и на Наредбата за топлоснабдяване. При така възприето съдът приема за
12
установено по основание задължение на ответника заплащане на цената на
дяловото разпределение на енергията е установено по делото. Начислените от
ищеца суми в размер на общо 43,81лв. при съобразяване на периода от
почти 2 години, естеството на работа, обичайния размер на възнаграждението
съдът приема че съответства на извършена работа.
Съдът приема за установено по делото, че ответникът е изпаднала в забава
на плащането на стойността на потребеното като топлинна енергия.
Неоснователни са позоваванията на въззивника-ответник по исковете на
необходимост от покана. В случая приложимите ОУ са тези от 2016г. , те не
поставят такова условие и доводи на въззивника в обратния смисъл са
неоснователни. Претенцията за лихва е за период от 45 дни след издаването на
общата фактура по изравнителната сметка, не се спори по делото, че
изравнителните сметки са изпратени на потребителите по предвидения в ЗЕ и
ОУ ред. При така възприето и като съобрази заключението по счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано
от останалите обстоятелства по делото, съдът приема за установено по делото
валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 454,81лв.
По делото не е установено ответникът да е изпаднал в забава на плащането
на цената на дяловото разпределение на енергията. ОУ не сочат падеж на
същите, не е установено да е отправяна показана за плащането и така, преди
подаването на исковата молба съдът приема, че ответникът не е изпаднала в
забава на плащането му, неправилно районният съд е приел обратното. Така
решението на СРС в частта, в която е уважил иск за общо 9,63лв. следва да се
отмени и иск за тази сума следва да се отхвърли.
По възражението за недължимост на суми поради погасяването им по
давност:
Задълженията се погасяват с 3-годишната погасителна давност, като тя
започва да тече от момента, в който същите са били изискуеми. Тази
изискуемост в случая съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ от 2016г. настъпва с изтичане
на 45 дни от периода, за който се отнася месечното задължение. За процесния
период обаче действат нормите на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. вр. с § 13
от ПЗР на ЗЗдравето. Нормите са императивни и съдът следи служебно за
13
прилагането им. Така давност не е текла в периода от 13.03.2020г. до
21.05.2020г
По исковете за 7/8 от сумите, предявен на 18.11.2022г. :
За тези вземания районният съд е приел че погасени по давност са тези,
които са възникнали до 18.11.2019г. Решението в отхвърлителната част от
исковете е влязло в сила. Приетият от СРС момент не е по-късен от този,
който сочат горепосочените разпоредби, поради което и няма основание да се
отменя решението в частта за сумите за топлинна енергия, за дялово
разпределение и за лихва по предявените искове за 7/8 от сумите. С
въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на районния съд
при определяне на размера им, не е допуснато нарушение на императивна
норма при същото.
Така съдът приема, че решението на СРС в частта, в която е уважил
исковете за топлинна енергия за 2030,96лв.; за лихва за забава на плащането й
в размер от 304,42лв. и за дялово разпределение от 37,55лв. е правилно и
следва да се потвърди.
По исковете за 1/ 8 от сумите, предявен на 31.10.2023г:
Тези искове са погасени по давност за вземания, които са възникнали в
периода от 01.05.2019г. до 30.06.2020г. включително за главница , а по
аргумент от чл. 119 от ЗЗД - и иска за лихва за забава на плащането на тази
главница. Този извод следва при съобразяване на горепосочените норми от ОУ
и на ЗМППИПНС и ЗЗдравето, както и на чл. 111 и на чл. 119 от ЗЗД.
Непогасени по давност са вземанията за главница за топлинна енергия от
01.07.2020г. до 30.04.2021г. При съобразяване на изравнителната сметка за
този период, начисленията по фактурите за този период и че по фактури суми
са по-големи от реалното потребление, недоказаност на месечно реално
доставено количество енергия, то съдът приема, че иск за топлинна енергия
е основателен само до размера от 146,18лв. Иска за забава на плащането на
тази главница е основателен за 21,89лв.
По иска за цена на дялово разпределение при съобразяване , че не е
установено да е уговорено между страните изискуемост на задълженията, то
същата настъпва с възникването им. Така погасени по давност са вземанията,
които са възникнали в периода до 30.07.2020г. Това е така, защото вземането
за юли 2020 е станало изискуемо на 30.07.2020г., три години са изтекли на
14
30.07.2023г., но срокът в който погасителната давност е бил спрян сочи на
извод, че на 09.10.2023г. Непогасени по давност са останали вземанията за
цена на дялово разпределение възникнали в периода от 01.08.2020г. до
30.04.2021г. и размер на същите съдът при съобразяване на размер на
претенцията за целия период е 2,59лв. и само за тази сума иск е основателен и
решението на СРС е правилно. В останалата част за горница над тази сума до
уважен размер от 6,26лв. иск е неоснователен и решението на СРС с което е
уважен следва да се отмени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят
в тежест на страните съобразно уважената част от исковете.
На Топлофикация София”ЕАД не се следват разноски за възнаграждение за
юрисконсулт за производство пред СГС, защото отговора на жалбата,
допълнителната молба са бланкетни , не се е явил юрисконсулт в проведено
публично заседание, поради което и не е установено да му се следва
възнаграждение за юрисконсулт.
На адв. П. следва да се присъди възнаграждение в размер на още 31,42лв.
за производство пред СРС на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., а за
производство пред СГС на същото основание сумата от 37,66лв.
За производство пред СГС на въззивника се следват разноски за държавна
такса от 3,58лв.
Решението на районния съд в частта, в която в тежест на ответника са
поставени разноски от 59,25лв. следва да се отмени.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 от
ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4345/12.03.2024г. , поправено по реда на чл. 247
от ГПК с Решение №18553/15.10.2024г. по гр.д. № 62773 по описа за 2022г.
на Софийски районен съд, 126-ти състав в частта, с която Е. Д. Д., ЕГН
********** е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
15
********* на основание на чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД сумата от 8,25лв., представляващи лихва за забава за периода от
01.12.2019г. до 25.10.2022г на плащането на цена от 37,55лв. за дялово
разпределение на топлинна енергия в апартамент в гр. ****; сумата от 1,38лв.,
представляващи лихва за забава за периода от 01.12.2019г. до 25.10.2022г на
плащането на цена от 6,26лв. за дялово разпределение на топлинна енергия в
апартамент в гр. ****; сумата от 144,17лв., ведно със законната лихва от
31.10.2023г. до изплащането й, представляващи част от стойност на
неплатена топлинна енергия в имот в гр. **** партерен етаж за периода от
01.05.2019г. до 30.06.2020г.; сумата от 21,59лв., представляващи обезщетение
за забава на плащане на главница от 144,17лв. за периода от 15.09.2020г. до
25.10.2022г; сумата от 3,67лв., ведно със законната лихва от 31.10.2023г. до
изплащането й, представляващи част от стойност на цената на дяловото
разпределение на енергията в имота за периода от октомври 2019г. до
30.07.2020г; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски от 59,25лв.
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
срещу Е. Д. Д., ЕГН ********** с правно основание на чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 8,25лв., представляващи лихва за забава за периода от 01.12.2019г.
до 25.10.2022г на плащането на цена от 37,55лв. за дялово разпределение на
топлинна енергия в апартамент в гр. **** - поради невъзникнало на вземане за
същото; сумата от 1,38лв., представляващи лихва за забава за периода от
01.12.2019г. до 25.10.2022г на плащането на цена от 6,26лв. за дялово
разпределение на топлинна енергия в апартамент в гр. **** - поради
невъзникнало вземане за същото; сумата от 144,17лв., ведно със законната
лихва от 31.10.2023г. до изплащането й, представляващи част от стойност на
неплатена топлинна енергия в имот в гр. **** партерен етаж за периода от
01.05.2019г. до 30.06.2020г. - поради погасяването по давност; сумата от
21,59лв., представляващи обезщетение за забава на плащане на главница от
144,17лв. за периода от 15.09.2020г. до 25.10.2022 г. - поради погасяването по
давност; сумата от 3,67лв., ведно със законната лихва от 31.10.2023г. до
изплащането й, представляващи част от стойност на цената на дяловото
разпределение на енергията в имота за периода от октомври 2019г. до
30.07.2020г - поради погасяването по давност.
16
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4345/12.03.2024г. , поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с Решение №18553/15.10.2024г. по гр.д. № 62773 по описа
за 2022г. на Софийски районен съд, 126-ти състав в останалата обжалвана
част, с която Е. Д. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД сумите, както следва:
сумата от 2030,96лв., ведно със законната лихва от 18.11.2022г. до
изплащането й, представляващи 7/8 от стойност на неплатена топлинна
енергия в имот в гр. **** партерен етаж за периода от 18.11.2019г. до
30.04.2021г.; сумата от 304,42лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата от 2030,96лв. за периода от 15.09.2020г. до
25.10.2022; сумата от 37,55лв., ведно със законната лихва от 18.11.2022г. до
изплащането й, представляващи 7/8 от стойност на цената на дяловото
разпределение на енергията в имота за периода от октомври 2019г. до април
2021г; сумата от 146,18лв., ведно със законната лихва от 31.10.2023г. до
изплащането й, представляващи част от стойност на неплатена топлинна
енергия в имот в гр. **** партерен етаж за периода от 01.07.2020г. до
30.04.2021г.; сумата от 21,89лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата от 146,18лв. за периода от 15.09.2020г. до
25.10.2022; сумата от 2,59лв., ведно със законната лихва от 31.10.2023г. до
изплащането й, представляващи част от стойност на цената на дяловото
разпределение на енергията в имота за периода от 01.08.2020г. до април 2021г;
като Е. Д. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни
разноски от 693,25лв.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 Б да заплати на адвокат Т. С. П. от САК с
адрес на упражняване на дейността: гр. ****, офис 236 на основание на чл. 78,
ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от общо 69,08лв. /шестдесет и
девет лева и 0,08лв/, представляващи възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ във въззивното производство и в производство пред СРС на
ответника по исковете Е. Д.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 Б да заплати на Е. Д. Д., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 3,58лв. /три лева и 0,58лв/,
17
представляващи разноски за държавна такса за производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – Далсия“ООД ЕИК ********* .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18