Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.05.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Ралица
Мравкова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 3 528/16 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 100 000 лв.
Ищецът П.В.С. твърди в
исковата си молба, че на 23.07.2010 г. бил привлечен като обвиняем по ДП
429/2010 г. по описа на РУ на МВР – Самоков за извършено престъпление по чл.
116 ал.1 т.4 и т. 6 пр.1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК като с постановление на
прокурор бил задържан за 72 часа, а ОС – София му определил мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Твърди се, че престоял 15 дена задържан
като впоследствие мярката му била изменена на „подписка“. Твърди се, че с
постановление от 19.08.2015 г. на ОП – София воденото срещу него наказателно
производство било прекратено. Твърди се, че през периода от 2010 – 2015 г.
търпял обиди и преживял обвинения, които били широко разпространени в медиите и
нанесли на него и семейството му непоправими вреди. Твърди се, че повдигнатото
му обвинение му причинило тежки психически и нервни разстройства, които довели
до разболяването му от хитертония, диабет ІІ степен, агорафобия. Опетнили името
му, което градил дълги години и довело до изключването му от постовете, които
заемал като Председател на Европейската федерация по сумо, Председател на БФС,
експерт в НС. Сторил и разходи за адвокатска защита.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявеният иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата
от 99 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу него наказателно производство и сумата от 1 000 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, както
и сторените по делото разноски.
Ответникът – П.на Р България,
чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П.и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. С оглед така очертания
фактически състав по делото, следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен
акт, с който по отношение на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от
визираните по-горе органи е прекратено образувано наказателно производство като
от тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица
да са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка,
увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което
принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се
независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищецът релевира в исковата
си молба, като вредоносно поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпление по по чл. 116 ал.1 т.4 и т. 6 пр.1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК. По делото е представено постановление за
прекратяване на наказателно производство на ОП- София от 19.08.2015 г. по
пр.пр. 2590/2010 г. по описа на ОП – София. Представеното постановление няма
данни да е обжалвано от него, поради което същото е влязло в законна сила на 28.08.2015
г.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
В следствие на воденото срещу ищецът наказателно
производство в досъдебна фаза същият твърди да е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни преживявания, стрес с оглед медийното
отразяване на случая и промяна в здравословното му състояние. Константната
съдебна практика приема, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да
индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и
достойнството му и е имал отрицателни изживявания за периода на наказателно
преследване /в този смисъл са решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г.
на Четвърто ГО на ВКС и решение 427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г. на Трето
ГО на ВКС/.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая като се вземе предвид възрастта, интензитета
на страданието на ищеца, периодът от време, през който се е водело
наказателното производство - около 5 години водено досъдебно производство, през
което време той е търпял негативни преживявания, предприетата срещу него мярка
на неотклонение – „Задържане под стража“ изменена впоследствие на „подписка”,
тежестта на повдигнатото обвинение,
притежаващо белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, все обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед
съдебна практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г.,
Четвърто ГО. На следващо място при определяне размерът на обезщетението за тези обичайни,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия / в този
смисъл е и задължителната съдебна практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
На следващо място следва да се има предвид, че съгласно
задължителните указания, дадени по т. 11 на ТР 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС
обезщетението следва да се определя глобално, а не поотделно за всяко едно
деяние, за което обвиняемият е бил оправдан респ. наказателното преследване
срещу него прекратено. Принципът на глобално определяне на обезщетението намира
приложение и в случаите, когато срещу дадено лице са водени няколко наказателни
производства, приключили с оправдателна присъда респ. прекратени в хипотеза,
попадаща в приложното поле на чл. 2 от ЗОДОВ ако ищецът е предявил претенцията
си за обезвреда за тези водени срещу него производства в едно общо
производство. На настоящия съдебен състав му е служебно известен фактът, че в
СГС ищецът е инициирал редица самостоятелни искови производства /около 36 броя,
съобразно деловодната система на СГС/ за обезвреда на неимуществени вреди от
водени срещу него наказателни производства, паралелно развиващи се в същия
времеви отрязък като процесното такова. В този случай се следва разделно
обезщетение като в този случай наличието и на други водени срещу ищеца
наказателни производства, чиято обезвреда не е въведена от същия като предмет
на делото има значение само с оглед преценката за наличие на причинна връзка
респ. съблюдаване критерия на чл. 52 от ЗЗД / в този смисъл е решение №
216/28.11.2014 г. по гражд. дело 1604/2014 г. на Трето ГО на ВКС, решение №
449/16.05.2013 г. по гр.д. 1393/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 16/от
02.02.2011 г. по гр.д. 396/2010 г. на Трето ГО на ВКС/.
При определяне на обезщетението на ищеца следва да
съобрази обстоятелството, че паралелно с наказателното производство, предмет на
настоящото такова, по отношение на ищеца са се водили и други наказателни
производства, приключили с влезли в сила осъдителни присъди, което е установено
от представената по делото справка за съдимост. Същото е необходимо с оглед
адекватната преценка за вида и интензитета на търпените от ищеца вреди през
процесния по делото период и разграничаването им от неблагоприятните психически
и емоционални изживявания на ищеца по повод завършилите с осъдителна присъда по
отношение на него други наказателни производства / в този смисъл решение №
61/28.04.2016 г. по дело 4546/2015 г. на Трето ГО на ВКС/.
По делото е представена служебна бележка от ГД“ИН“ с рег.
№ 181/14.01.2016 г., от която се установява, че ищецът е постъпил в затвора в
София на 19.05.2011 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 19 години, което също следва да бъде съобразено при определяне
размера на обезщетението.
На следващо място, когато се претендират вреди над
обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той
следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. В конкретния случай, ищецът твърди че е претърпял стрес с оглед медийното
отразяване на случая, промяна в здравословното му състояние, както и фактът, че
е освободен като председател на Европейската и на Българската федерации по
сумо. Разпитаният по делото свидетел Х.С.Х.в съдебно заседание от 02.10.2017 г.
е заявил, че медийното отразяване касае акцията „Килърите“ като освобождаването
му като Председател на БФС е от февруари или март 2014 г. При липсата на други
ангажирани по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че не може
да обоснове извод за причинна връзка между тези сочени от ищеца вреди и
процесното по делото наказателно производство, водено срещу него.
При тези ангажирани доказателства и предвид критериите,
визирани по-горе от настоящия съдебен състав същият намира, че справедливо би
било да се присъди сумата от 300 лв., която би репарирала душевния дискомфорт
на ищеца от воденото срещу него наказателно производство като за горницата до
пълния предявен размер от 99 000 лв. искът като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли.
Ищецът е заявил и искане за присъждане на сумата от 1 000
лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение. В подкрепа на твърденията си за сторено такова ищецът не е
ангажирал доказателства, поради което претенцията като недоказана подлежи на
отхвърляне.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началният период на нейната дължимост е датата на
влизане в сила на съдебния акт, с който по отношение на ищеца е прекратено
наказателното производство т.е. 28.08.2015 г. /изтичане на седмодневния срок за
обжалване на постановлението, считано от датата на връчване на същото до
ищеца/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ищецът е освободен от внасяне на ДТ респ. процесуалното представителство е
на основание ЗПрП, поради което на същия не се следват разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Х.С.Х.на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на П.В.С., ЕГН **********,*** – адв. В.К. сумата от 300 /триста/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно
производство по пр.пр. 2590/2010 г. по описа на ОП – София, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 28.08.2015 год. до окончателното им изплащане,
като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 99 000 лв. като неоснователен
и недоказан, както и отхвърля искът за сумата от 1 000 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :