Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.11.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА
ГЕНЖОВА ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Орешарова ч. гр. д. №10840
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД- длъжник по
изпълнително дело №20207850400102
на ЧСИ Л.М., с рег.№
785 на КЧСИ, срещу отказ, обективиран в постановление от 11.09.2020год. на ЧСИ, с
което е оставено без уважение възражението за намаляне
разноските за адвокатско възнаграждение, платими на взискателя,
поради прекомерност на същите по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер от 200лв. Жалбоподателят излага, че независимо, че в срок е подадено
възражение от 28.08.2020год. за прекомерност на посочения адвокатски хонорар в
поканата за доброволно изпълнение, като е поискано да бъде намалено, като
прекомерно ЧСИ го е оставил без уважение. Моли да се отмени като незаконосъобразно постановлението на ЧСИ,
с което е отказал да намали адвокатското възнаграждение по изп.дело
на 200лв. само за образуване на
изпълнителното дело, както и да бъдат редуцирани начислените по ТТР съобразно
извършените действия, включително и с оглед на вземането да се редуцира таксата
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Постъпило е
възражение от взискателя по изпълнителното дело.
По делото са
депозирани мотиви на ЧСИ Л.М., рег.№785 на КЧСИ, в които е посочено, че смята,
че жалбата е неоснователна.
Софийският градски
съд, след като обсъди доводите на страните и взе в предвид приложените по изп.дело
доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена
от легитимирана страна, в
срок и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК
касаещ разноските, като обжалвания акт има характер
на отказ да се уважи възражението за намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение, поради което е жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
Изпълнителното производство
е образувано по молба на взискателя „Ф.С.М.“ЕООД от 18.08.2020г., подадена
чрез адв.Л.въз основа
на издаден по гр.дело №43980/2019г. на СРС, 169-ти
състав влязло в сила определение на съда от 29.04.2010год. за сумата от 360лв.- по 180лв. на всеки за адв. Б.и за адв. И., представляващи адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ЗА и договор за цесия от
24.07.2020год. между адв. И., като цедент и взискателя „Ф.С.М.“ЕООД –цесионер за процесното вземане по
изп.лист, за което е уведомен длъжника. В молбата за
образуване на изп.дело се претендира заплащане на
сумата от 400лв.-адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя.
Към молбата
са приложени
копие от пълномощно от 18.08.2020год. , от които се
установява, че между взискателя и адвокат Л.е уговорено
представителство за образуване и водене на изп.дело
срещу „Т.С.“ЕАД и е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер
на 400лв., което възнаграждение не се
оспорва, че
е заплатено с оглед и на приложено платежно нареждане.
На 24.08.2020год.. на
длъжника „Т.С.“ЕАД е изпратена покана
за доброволно изпълнение в двуседмичен срок, съдържаща
покана за плащане на общо сума от 1005,18лв. и от която сума от 360лв.,
сума по изпълнителния лист, сума от 400лв.-разноски за адвокатско
възнаграждение по изп.дело, такси и такса по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ от 92,27лв. На 24.08.2020год.
е отразено, че поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника.
Изпратено е запорно съобщение на 18.08.2020год. до ЦКБ АД за налагане
на запор върху вземания на длъжника, получено на 21.08.2020год. и видно от приложения отговор от ЦКБ АД на
21.08.2020год. е преведена изцяло сумата, посочена в запорното
съобщение от 1005,18лв. по посочената сметка от ЧСИ.
На 28.08.2020год.
и в едноседмичен срок от поканата, длъжникът по изпълнителното дело е депозирал възражение за
прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Направил е
искане размерът на адвокатския хонорар в изпълнителното производство да бъде
намален до 200лв. в съответствие с Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към този
момент, както и да се ревизират посочените такси по т.26 от ТТР по ЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 11.09.2020год. на
ЧСИ М., съобщено на 17.09.2020год. на длъжника е оставено без уважение възражението за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение по изп.дело
и които смята, че са в размер на 400лв. общо и от които за образуване на изп.дело и за процесуално представителство, защита и
съдействие по чл.10, т.1 и т.2 от НМРАВ.
Актът на ЧСИ по разноските от 11.09.2020год.,
с което е отказано намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя,
съобщен на длъжника на 17.09.2020г. с оглед на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и при преценка на представените доказателства по изп.дело е частично неправилен и следва да бъде отменен по
следните съображения:
Въпросът за
съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в
чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. №
1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/.
Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да
стори това подлежи на
обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
С оглед разпоредбата на чл.10, т.1 от НМРАВ в
редакцията към датата на образуване на изпълнителното дело минималния размер на
адвокатското възнаграждение е от 200лв., а с оглед на т.2 за процесуално
представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания до 1000 лв. - 200
лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7,
ал. 2, т. 2 – 7. В случая единственото
което е осъществено от процесуалния представител на взискателя
адв.Л.е, че е подал молба за образуване на
изпълнително дело срещу длъжника въз основа на издаден изпълнителен лист, поради което на взискателя следва да се присъдят разноските, които е
направил за адвокатско възнаграждение от 200лв. за образуване на изп.дело. По делото
има данни, че сумата по изп. лист е преведена и в
случая не са извършвани други изпълнителни действия, освен да се подаде молба
за образуване на изп.дело, още повече, че в молбата за образуване не е посочен ясно
конкретен изпълнителния способ, а общо е посочено да се наложи запор на движими
вещи на длъжника, да се възбранят недвижими имоти,
негова собственост и запор върху притежавани дружествени дялове и същата се
явява нередовна, независимо, че в последствие е подадена и втора молба, с която
се оттегля посочените в първоначалната молба способи и се иска налагане на
запор върху банкови сметки, без да се и посочи конкретна банка. Поради което
след като от представителят на взискателя не са
извършвани други действия освен за образуване на изпълнителното дело, направеното
от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно
след като изпълнителното дело, за което са заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение не се отличава с фактическа и правна сложност, освен
подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело от адвоката
пълномощник, не са предприети други процесуални действия, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане, още повече, че длъжникът разполага с имущество да заплати сумата по изп. лист-самата тя за разноски, но са и известни неговите
сметки, по които се заплащат задълженията на потребителите, необосновано се
явява определянето на разноски в претендирания по
изпълнителното дело размер от 400лв.
Предвид гореизложеното направеното от
страна на длъжника възражение по
чл.78, ал.5 ГПК като основателно следва
да бъде уважено,
а определените от ЧСИ разноски за адвокатско
възнаграждение от 400лева следва
да бъдат намалени до минималния
размер, определен съгласно чл.10,
т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г., в редакцията към образуване на
изп.дело а именно до размер на сумата 200 лв.
Основателна се явява жалбата и по отношение на таксата, начислена от ЧСИ
по т.26 с оглед сумата, която се събира и която
такса с оглед и на редуциране на адвокатското възнаграждение е в размер на 67,20лв. с ДДС, с оглед на чл.26,
б.б от ТТР към ЗЧСИ, а не както е посочено от 92,27лв.
С оглед на характера на настоящото производство относно дължимостта на разноски по изп.дело,
не следва да се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски, поради което такива не следва да се присъждат на жалбоподателя./В
този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
определение №489/17.10.2017год., по ч. гр.дело №3926/2017год. и определение
№933/17.09.2018год. по ч. гр.дело №2845/2018год. на ІV г.о. на ВКС/.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба с вх.№1238/30.09.2020год. по описа на ЧСИ, подадена от „Т.С.“ЕАД,
постановление от 11.09.2020год. на ЧСИ по изп. дело №20207850400102 на ЧСИ Л.М.,
с рег.№785
на КЧСИ, с
което е отказано на
длъжника намаляване на дължимите
на взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК и за таксата по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ, събирани от длъжника и вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от взискателя по
изп. дело №20207850400102 на ЧСИ Л.М., с
рег.№785 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от 400лева на
200 лева и таксата по т.26
от ТТР към ЗЧСИ, събирана от длъжника на 67,20лв., с включено ДДС.
Решението е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.