Решение по дело №1003/2023 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 34
Дата: 14 февруари 2024 г.
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20232330201003
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Ямбол, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Ив. Кирков
при участието на секретаря М.М. П.
като разгледа докладваното от Н. Ив. Кирков Административно наказателно
дело № 20232330201003 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Д* М* М* от с.К* община Исперих
ЕГН:**********, против наказателно постановление № 004746/15.09.2023 издадено от
Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София
с което на основание чл.179,ал.3а,вр. чл.139,ал.7 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1800 лв.
С жалбата се иска ЯРС да отмени издаденото наказателно постановление.Твърди се ,че
извършването на вмененото нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Излага се ,че описанието на мястото на нарушението в съставените АУАН и НП е твърде
общо и води до предположение относно същото, което е недопустимо.Според
жалбоподателя е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и
издаване на НП изразяващо се в непосочване на нарушената разпоредба, което е
задължително съгласно чл.42,ал.1,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.Излагат се и доводи за
приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Претендират се и присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.Не се явява и
процесуалния му представител- адвокат Н.Г.- АК
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Намира
същата за неоснователна и пледира да бъде оставена без уважение от съда , а наказателното
1
постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Иска се присъждане и
на юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 23.04.2023г. около 13.50 часа жалбоподателят Д. М*с управлявания т.а.“Р* Т“ влекач
с рег. №* и прикачено ремарке с общо техническа допустима максимална маса над 12 тона
бил спрян за проверка от длъжностни лица на Национално тол управление на път I -7 ,км.
321+278 с посока на движение гр.Елхово –ГКПП-Лесово.
В хода на проверката и след извършване на справка в електронната система за събиране
на пътни такси свид.Г. установил ,че за процесното ППС е регистрирано нарушение на
29.03.2023г. в 13.18. 51 часа изразяващо се в преминаване по път 7+ 279.945 км, пътен
участък с .Окоп- гр.Елхово , посока на движение гр.Елхово, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от ЗП.
При проверката жалбоподателят представил тафографски лист от който свид.Г*
,установил ,че той е бил водач на товарния автомобил на процесната дата и час.
За така констатираното нарушение на М* бил съставен АУАН за нарушение на
чл.139,ал.7 от ЗДвП,подписан от него без възражения.
Въз основа на акта при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитания
по делото свидетел и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Настоящия състав счита ,че при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила ,които да водят до опорочаване на производството по налагане на
административното наказаниe.Както в АУАН,така и в НП нарушението е описано точно от
фактическа и от правна страна,без да съществува каквото и да е съмнение относно
твърдяното изпълнително деяние или вмененото нарушение.Не е налице и соченото от
жалбоподателя основание за отмяна- съществено нарушение на процесуалните правила
изразяващо се в това ,че в АУАН и НП не е посочена нарушената разпоредба.В случая и
2
актосъставителя и наказващия орган са посочели ,че е нарушена разпоредбата на
чл.139,ал.7 от ЗДвП,за която жалбоподателят е бил наказан със санкционната разпоредба на
чл.179,ал.3а от ЗДвП.Противно на становището на жалбоподателя съдът счита ,че в НП е
посочено мястото на извършване на нарушението/което не е различно от посоченото в
АУАН/ ,чрез описание на съответния път от Републиканската пътна мрежа,километричния
знак, при който е станало заснемането, съответния пътен участък и посоката на движение
на ППС което е достатъчно за нарушителя да разбере в какво точно е обвинен.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП вменява
задължение на водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице. Посочената разпоредба ясно указва, че дължимата такса за
изминато разстояние следва да бъде заплатена предварително, респ.наличието на изправно
включено бордово устройство за ел.таксуване. Едва след наличието на тези предпоставки,
водачът има право да използва платената пътна мрежа. Именно заплащането на тол такса
дава правото да се използва платената пътна мрежа на определено разстояние. Следователно
използването на пътен участък, за който е дължима ТОЛ такса, а такава не е заплатена,
представлява административно нарушение.
От приложения по делото тахографски лист се установи по безспорен и категоричен
начин, че процесния товарен автомобил е управляван от жалбоподателя на посочената в
АУАН и НП дата и час. Безспорно също така се установи ,че жалбоподателя е управлявал
автомобила в посочения участък, за който не е била заплатена дължимата пътна такса, както
и че автомобилът и пътят, по който се е движил, попадат в категорията, за която се дължи
пътна такса .
В случая нарушението е било установено въз основа на доклад от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него
изображения във вид на снимков материал, съгласно чл.189е ,ал.8 от ЗДвП представляват
доказателство за отразените в него обстоятелства относно мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
заплащане на дължимите такси.
С оглед на изложеното съдът намира ,че жалбоподателят не е изпълнил задълженията,
визирани в конкретните разпоредби на ЗП и ЗДвП, тъй като преди предприемане на
съответното пътуване същият не се е уверил, че за въпросното ППС има предплатена такса,
3
респ.са създадени условия за отчитане по ел.път и едва след това да предприеме пътуване. В
тази връзка възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя ,че
неподаването на информация от бордовото устройство вероятно се дължи на технически
проблем е неоснователно .В случая твърдението е недоказано, като няма и данни да е
изпълнена процедурата по чл.179,ал.3г за уведомяване на АПИ.Освен това от показанията
на свид.Г. се установи ,че бордовото устройство има съответна индикация за вкл., изкл.,
респ.работещо и техническата неизправност може да бъде установена от водача по време на
пътуването.
Съдът намира ,че липсват предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение
като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП
/Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. / изключва приложението на чл. 28 и
чл.58 г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.
В конкретния случай не може да се приложи и разпоредбата на чл.10б,ал.7 от ЗП,
доколокото от доказателствата по делото се установява,че не е заплатена доброволно
таксата за преминаване през съответния участък.
Съдът счита, че наложеното на жалбоподателя административно наказание е в
предвидения от закона размер и отговарят в пълна степен на допуснатото нарушение,
поради което приема, че следва да потвърди атакуваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
Воден от горното и предвид изхода от спора, съдът прие, че следва да уважи и
направеното от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган
искане за присъждане на разноски като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ присъди в полза на
Агенция "Пътна инфраструктура" гр. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правната и фактическа сложност на
делото .

Предвид изложеното съдът





РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***/15.09.2023 издадено от Директора
на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София с което на
4
Д* М* М* от с.Китанчево община Исперих ЕГН:**********основание чл.179,ал.3а,вр.
чл.139,ал.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лв.
ОСЪЖДА на Д*М* М* от с.Китанчево община И* ЕГН:********** да заплати на
Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София направени по делото разноски в размер на 100
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждание.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.



Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5