О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 2170 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по молба
с вх. № 36512/11.12.2018 г., подадена от Е.Д.Н., чрез
нейната майка и законен представител Д.Р.Ц., чрез адв. Б.Ф., с искане да бъде изменено
в частта за разноските Решение № 2049/29.11.2018 г. по настоящото дело, като
бъдат присъдени в полза на молителката направените разноски в
първоинстанционното производство.
В срока по член 248, алинея 2 от ГПК, насрещната страна Д.И.Н. не изразява
становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано
по въззивна
жалба на Е.Д.Н., чрез нейната майка и законен
представител Д.Р.Ц., чрез адвокат Б.Ф., против Решение № 2039 от 11.05.2018 г.,
поправено с Решение № 3641 от 03.08.2018 г., постановени по гр.д.№ 17735 по
описа за 2017 г. на четиридесет и втори състав на Районен съд – Варна, с което
е прието за установено в отношенията между страните, че Д.И.Н.
не дължи на Е.Д.Н., чрез нейната майка и законен представител Д.Р.Ц., следните
суми: 5 736 лева главница, 1 647 лева лихви, по 80 лева месечно, считано от
23.01.2017 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на
издръжката, които към датата на подаване на исковата молба /21.11.2017 г./ за
периода от 23.01.2017 г. – 13.11.2017 г. възлизали в размер на 800 лева; 30
лева - разноски по изпълнителното дело, таксата по член 53 от Тарифата за
държавните такси по ГПК в полза на Районен съд Варна – в размер на 761,64 лева,
както и съдебни разноски в размер на 300 лева по изпълнително дело №
20173110408026, образувано при държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ Детелина
Неделчева Кеманова при Съдебно–изпълнителна служба при Районен съд - Варна, на
основание член 439, алинея 1 от ГПК, както и е осъдена Д.Р.Ц. в качеството й на
майка и законен представител на Е.Д.Н. да
заплати на адвокат П.Й.Н. сумата от общо 1 275 лева за
осъщественото процесуално представителство на ищеца на основание член 38,
алинея 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
С Решение № 2049 от 29.11.2018 г. на Варненски
окръжен съд е отменено обжалваното първоинстанционното решение, и вместо него е
постановено отхвърляне на иска на Д.И.Н., предявен против Е.Д.Н., чрез нейната
майка и законен представител Д.Р.Ц., за приемане за установено в отношенията
между страните, че Д.И.Н. не дължи на Е.Д.Н., чрез нейната майка и законен
представител Д.Р.Ц., следните суми: 5 736 лева главница; 1 647 лева лихви; по
80 лева месечно, считано от 23.01.2017 г. до настъпване на законни причини за изменение
или прекратяване на издръжката, които към датата на подаване на исковата молба
/21.11.2017 г./ за периода от 23.01.2017 г. – 13.11.2017 г. възлизали в размер
на 800 лева; 30 лева - разноски по изпълнителното дело; таксата по член 53 от
Тарифата за държавните такси по ГПК в полза на Районен съд Варна – в размер на
761,64 лева; както и съдебни разноски в размер на 300 лева по изпълнително дело
№ 20173110408026, образувано при държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ Детелина
Неделчева Кеманова при Съдебно–изпълнителна служба при Районен съд - Варна, на
основание член 439, алинея 1 от ГПК.
С решението си въззивният съд е присъдил в
полза на Е.Д.Н., чрез нейната майка и законен представител Д.Р.Ц., разноски за
въззивната инстанция в размер на 669,71 лева.
Искането за присъждане на разноски е направено
своевременно от Е.Д.Н.,
чрез нейната майка и законен представител Д.Р.Ц. с отговора на исковата молба пред
първата инстанция и с подаването на въззивната жалба пред ВОС.
Съобразно представен списък по член 80 от ГПК пред
ВРС (л. 44), страната претендира разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото в размер на 500,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. Извършването на разноски в претендирания размер е удостоверено
посредством представения договор за правна защита и съдействие от 20.04.2018 г.
(л. 45). Пред въззивната инстанция Е.Д.Н., чрез нейната майка и законен
представител Д.Р.Ц., съгласно списък по член 80 от ГПК (л. 11), претендира
разноски в размер на 669,51 лева, включващи 169,51 лева заплатена държавна
такса и 500,00 лева адвокатско възнаграждение. Извършването на разноски в
претендираните размери е удостоверено посредством приложен договор за правна
защита и съдействие от 19.06.2018 г. (л. 12) и платежно нареждане от 22.06.2018
г. (л. 10 по гр.д. № 1679/2018 г. на ВОС).
Съобразно
изхода на спора, съставът на ВОС приема, че на основание
член 78, алинея 3 от ГПК, въззивната страна (ответник) Е.Д.Н., чрез нейната майка и законен представител Д.Р.Ц., има право на разноски за
разглеждането на делото пред двете съдебни инстанции, които възлизат в общ
размер на 1169,51 лева. С въззивното решение са присъдени разноски в размер на 669,71 лева,
поради което следва да бъде присъдена в полза на въззивницата разликата между
пълния размер на дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 499,80
лева.
Молбата по член 248 от ГПК е основателна и решението следва да се измени в
частта за разноските.
С изложените мотиви, на основание член 248, алинея
3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 248 от ГПК, Решение № 2049 от 29.11.2018 г.,
постановено по в. гр. дело № 2170/2018 г. по описа на ВОС в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА Д.И.Н. ЕГН ********** *** да заплати на Е.Д.Н. ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител Д.Р.Ц. ЕГН ********** с адрес *** допълнително сума в размер на 499,80 лева (четиристотин деветдесет и
девет лева и 80 стотинки), представляваща разликата между присъдените с Решение
№ 2049 от 29.11.2018 г. разноски в размер на 669,71 лева до пълния размер от 1169,51
лева на дължимите такива за производството пред ВРС и ВОС, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано, в едноседмичен срок от
ръчването му на страните, с частна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.