О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
27.11.2019
г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в
закрито заседание на 27.11.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 3870 по описа на РС Стара
Загора за 2019 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представените с исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 1903/2019 г. по описа на РС Стара Загора.
НАСРОЧВА делото за 20.01.2020
г. от 11.30 ч., за която дата да
се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД твърди, че на 04.12.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен
между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на
което вземането на „Вива кредит“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем №
5338670/22.02.2017 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договора за заем
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* било правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********.
Приложение 1 от 04.12.2017 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г.,
било представено само с данните на длъжника Р.С.К., тъй като данните на
останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни
/чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал.
2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се представяли само на съда.
„Вива Кредит“ ООД упълномощило
„Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания
от 22.01.2013 г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответникът било изпратено
писмо за станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна
на „Вива кредит“ ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ВИВ/ 5338670 от 08.12.2017г., чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
постоянен адрес на длъжника. Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху
обратната разписка, че получателят се преместил на друг адрес. На 08.07.2019 г.
ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително
писмо от страна на „Вива кредит“ ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/ 5338670 чрез
куриер. Писмото отново се върнало в цялост.
Към исковата молба ищецът представя
копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Вива Кредит” ООД чрез
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с покана за доброволно изпълнение
с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/ 5338670 от 08.07.2019 г., което съдът да връчи на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай, че последният оспори
действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания.
Позовава се на съдебна практика за връчването на уведомлението.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал.
4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №
987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г,, IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Вземането по Договора за цесия се
основавало на сключен между „Вива кредит“ ООД, като заемодател и Р.С.К. като заемател
се сключил договор за паричен заем №: 5338670 на 22.02.2017 г., при спазване
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Предвид разпоредбите на договора,
страните се съгласили, че сключват договора на основание предложение за
сключване на договор, направено от Заемателя, Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя.
Съгласно сключения договор
Заемодателят се задължавал да предаде в собственост на Заемателя заемна сума в
размер на 800,00 лв., а Заемателят се задължавал да върне същата на Заемодателя,
ведно с договорната лихва, която била в размер на 122,86 лв., на 18 равни
двуседмични погасителни вноски, в размер на 51,27 лева всяка, като падежа на
първата погасителна вноска бил на 08.03.2017 г., а падежа на последната
погасителна вноска бил на 01.11.2017 г. Така, страните се били договорили общ
размер на плащанията - 922,86 лв.
С подписването на договора за заем,
Заемателят удостоверявал, че получил от Заемодателя изцяло заемната сума, като
договорът имал силата на разписка за предадената, съответно получена заемна
сума, като предаването и получаването на сумата било удостоверено и с
подписването от страните на разходен касов ордер № 128 от 22.02.2017 г.
На основание сключения договора за
заем и Тарифа на „Вива кредит“ ООД относима към договори за паричен заем, при
забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен
заем, на четвъртия и осемнадесетия ден забава Заемателят дължал на Кредитора
заплащането на 10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава
Заемателят дължал на Кредитора заплащането на 15,00 лв., като максималният
размер на начислените разходи не можел да превишава 75,00 лв. за заемни суми в
размер на 300,00 лв., 125.00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00
лв. за заемни суми от 500,00 лв. до 1500.00 лв. Сумите се начислявали, за да
покрият направените разходи от страна на Заемодателя за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочените вземания. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника
била начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175,00
лв. Също така, страните се договорили, че при забава на плащането на която и да
е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече
от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят дължал на
Заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева,
представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществявало и
администрирало дейността по събиране на вземането. На това основание на
длъжника била начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00
лв.
,Съгласно
клаузите на договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи на Заемателя
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне
и да отговаря на следните изисквания: да било навършило 21 годишна възраст; да
работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.;
през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна
история със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството
си на заемател или валидна банкова гаранция, която била издадена след усвояване
на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която
да била валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че
Заемателят не представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения,
съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 329,58 лева, за която страните постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 18,31 лева, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
Подписвайки договора за кредит,
Заемателят бил заявил, че преди подписване на договора бил избрал доброволно да
се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение
на паричния заем, предоставяна от кредитора, което обстоятелство било декларирано
от Заемателя в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване, или
чрез средство за комуникация от разстояние. За извършената от Кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
Заемателят дължал такса в размер на 329,58 лв., за която страните постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 18,31
лева, включени били в размера на всяка погасителната вноска и се дължали на
падежните дати на погасителните вноски. Така, погасителната вноска, която
следвало да заплати Заемателя била в размер на 87,89 лева, която включвала
вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Подписвайки договора, страните били
постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски,
уговорени в договора, Заемателят дължал законна лихва за забава за всеки ден
забава. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 04.12.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва
била 76,09 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Въпреки отправените покани за
доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му длъжникът не бил
заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
платена до момента, била в размер на 776,00 лв., с която били погасени, както
следва: такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит: 109,86
лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания: 170,00 лв.,неустойка:
188,52 лв., договорна лихва: 65,14 лв., главница: 242,48 лв.
Поради това за “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р.С.К.. Съдът
уважил претенцията на ищцовото дружество и по образуваното ч. гр.д. № 1903/2019
г., по описа на РС-Стара Загора, XIII, била издадена Заповед за изпълнение.
Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адрес,
заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
последният не се бил явил в съда да получи книжата, което от своя страна
обуславял правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба.
Искането е да се признае за
установено по отношение на длъжника Р.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че
същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните сумите:
557,52 лв. (петстотин петдесет и
седем лева и 52 ст.), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен
заем „Вивакредит План 14 и 30 “ № 5338670/22.02.2017 г.;
57,72 лв. (петдесет и два лева и 72
ст.), представляваща договорна лихва за период от 31.05.2017 г. (падеж на първа
неплатена вноска) до 1.11.2017 г. (падеж на последната вноска);
219,72 лв. /Двеста и деветнадесет
лева и 72 ст./ представляващи такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит за периода от 31.05.2017 г. до 1.11.2017 г. /падеж на
последна вноска/;
5,00 лв. /пет лева /, представляваща
такса разходи за събиране на просрочени вземания;
70,00 лв. (седемдесет лева),
представляваща такса разходи за дейност на служител;
141,06 лв. (сто четиридесет и един
лева и 06 ст.) за периода от 26.07.2017 г. до 01.11.2017 г. /падеж на последна
вноска/ представляващи неустойка по договора за кредит;
76,09 лв. (седемдесет и шест лева и
09 ст.), представляваща лихва за забава от 04.12.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
подаден отговор от ответника.
При така изложените
твърдения съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422
от ГПК, които следва да се квалифицират по следния начин:
По иска за 557,52 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била налице
валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която е
предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че цесията
има действие спрямо длъжника
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или
насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 76,09 лева –по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже настъпила забава и датата на забава,
както и размерът на мораторната лихва.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
По иска за 57,72 лева – по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена договорна
лихва в потребителския кредит и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 219,72 лева – чл. 10а от ЗПК.
По иска за 5,00 лева – чл. 10а от ЗПК.
По иска за 70 лева – чл. 10а от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че тези такси са уговорени,
както и че същите са в съответствие със ЗПК, а именно не са свързани с
усвояване и управление на кредита.
По иска за 141, 06 лева – чл. 92 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена неустойка в
посочения размер, както и че същата не е в противоречие с императивни
разпоредби на ЗЗП и ЗПК.
НАПЪТВА страните към спогодба, като
указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: