№ 2972
гр. Варна, 25.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20243100500504 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. №14973/27.05.2025г. на М. Х Н.,
ЕГН**********, за допълване на Решение №431/17.04.2025г. по в. гр. д.
№504/2024г. на ВОС, в частта му за разноските, чрез присъждане на такива в
полза на М. Н..
Молбата не е обоснована с никакви конкретни оплаквания, доводи или
твърдения за дължимост на конкретни суми в полза на страната, а само с
твърдението за „пропуснато произнасяне“ на ВОС по разноските.
Насрещната страна изразява становище за неоснователност на молбата,
тъй като ВОС не е пропуснал да се произнесе по разноските, а е преценил, че
не се следват такива и на двете страни в случая, за което е изложил мотиви.
Молбата е подадена законоустановения срок от страна по делото, която е
представила и списък по чл.80 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по
същество молбата е неоснователна по следните съображения:
Въззивното производство е образувано по въззивни жалби срещу
решение №3510/02.11.2023г. по гр. д. №12126/2022г. на ВРС, както следва: 1/ с
вх. №87449/21.11.2023г. от Н. Н. К., ЕГН **********, починала в хода на
делото на 22.01.2024г. и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М.,
ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С.
П., ЕГН **********, А. И. Я С., ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН
**********, чрез адв. В. Ц.; 2/ с вх. №87611/21.11.2023г. от И. Н. П., ЕГН
1
********** и П. А. Г., ЕГН**********, наследник на починалата в хода на
делото Красимира И.а П.а, ЕГН**********; 3/ с вх. №89312/28.11.2023г. от
третото лице-помагач А. Р. М., ЕГН**********; 4/ отделно и по частна жалба
с вх. № 5484/ 22.01.2024г. на Н. Н. К., ЕГН **********, починала в хода на
делото на 22.01.2024г. и наследена от Н. А. К., ЕГН**********, Ж. Г. М.,
ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С.
П., ЕГН **********, А. И. Я С., ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН
**********, чрез адв, Ц., срещу определение №92/04.01.2024г. по гр.д.
№12126/2022г. на ВРС.
От първите въззивници са представени списък на разноски, договор за
правна защита и съдействие от 02.12.2023г. и преводно нареждане 01.12.2023г.
за извършен превод в полза на адв. В. Ц. от М. Х Н., в размер на 5000лв. – адв.
хонорар за защита пред ВОС.
От вторите въззивници са представени списък на разноските и договор
за правна защита и съдействие с разписка за това, че И. Н. П. и П. А. Г. са
платили в брой в полза на адв. П. С. сума от 5000лв. – адв. хонорар за
процесуално представителство пред ВОС.
С въззивното решение №431/17.04.2025г. Окръжен съд - Варна е приел,
че подадените и от двете групи страни въззивни жалби са неоснователни и по
същество е потвърдил решението на ВРС, освен за част от установителната
част на иска по чл.108 на ЗС на М. Н., за която е направил служебна преценка
за недопустимост. Поради това и с оглед на идентичните по размер адв.
хонорари на двете групи насрещни страни ВОС е приел, че не следва да бъдат
присъждани разноски в полза на всяка от двете групи спорещи страни. С оглед
на така приетото не е постановен осъдителен диспозитив за разноски.
Предпоставките за изменение на решението в частта за разноските са
неточности на съда по приложение на нормите за присъждане на разноските
(например неправилно изчисляване по размер или присъждане на такива,
които не са доказани по делото); непълното произнасяне относно разноските;
както и пропускът да се разгледа възражение за прекомерност. А основание за
допълване на решението в частта за разноските е отсъствието изобщо на
разглеждане на въпроса за разноските в производството.
В случая подателката на молбата по чл.248 от ГПК твърди декларативно
„пропуск на ВОС да се произнесе по разноските“, само с оглед на липсата на
изричен диспозитив за разноските, без каквито и да било оплаквания относно
правилността или не (според страната) на произнасянето на съда по въпроса.
В случая обаче въззивният съд ясно е мотивирал защо приема, че не следва да
присъжда разноски, при което съдът не дължи да постанови отделен
диспозитив с отхвърлителен характер по исканията за разноски на страните.
Изложеното, с оглед естеството на оплакванията в молбата по чл.248 от ГПК,
е достатъчно за оставянето й без уважение.
Извън горното въззивният съд поддържа мотивите, обективирани във
въззивното решение. Подадените и от двете групи въззивници жалби в крайна
2
сметка са приети за неоснователни, при което по същество е потвърдено
решението на ВРС, освен за част от установителната част на иска по чл.108 на
ЗС на М. Н., в която е направена служебна преценка за недопустимост на иска.
Поради това и с оглед на идентичните по размер адв. хонорари на двете групи
насрещни страни не следва да бъдат присъждани разноски в полза на всяка от
двете групи спорещи страни. Това е така, защото отговорността за разноски
пред ВОС се свързва и с отговорността на страните, една спрямо друга, за
неоснователно пренесения правен спор пред въззивния съд. Платени за правна
защита и съдействие от един адвокат са еднакви суми от по 5000лв., при което
положение е и безпредметно взаимното осъждане на страните за посочените
еднакви суми. Ето защо и макар да не са въведени изобщо оплавания в
обсъждания смисъл с молбата по чл.248 от ГПК, и с оглед на тези мотиви
допълване на решението с присъждане на разноски само в полза на една от
ищците-въззивници и по-конкретно на едната от няколкото такива по делото,
не се следва.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №14973/27.05.2025г. на М. Х Н.,
ЕГН**********, за допълване на Решение №431 от 17.04.2025г. по в. гр. д.
№504/2024г. на ВОС, в частта му за разноските, чрез присъждане на такива в
полза на М. Н., на осн. чл.248 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3