О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ………..…./14.04.2021г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в закрито заседание, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

 

като разгледа гр. д. № 1102 по описа на съда за 2021г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск по чл.270 ал.2 ГПК  предявен от „А.К.“ ЕООД, ЕИК201277109, със седалище и адрес на управление *** срещу Директора на Областна дирекция „Земеделие" гр. Варна ул. „Д-р Пюскюлиев" № 4 ет. 4 и срещу „Алвас Грейн“, ЕИК103273539 /с предишно наименование „Лозар“ЕООД/ със седалище и адрес на управление *** за прогласяване нищожността на Решение № 5793/14.12.2013г., постановено по гр.д. № 15420/2011г. по описа на ВРС, 18 с-в, в частта му, с която преписката се връща на административния орган, за процедиране съобразно с изложените в обжалваното решение мотиви.

В исковата и уточняващата молба, като основания за замолената нищожност на съдебното решение са наведени доводи за порока му, изразяващ се в постановяването му „извън правораздавателната власт на съда“, с оглед на дадените указания до административния орган, чиято същност била последният да „ върне времето назад“.

Така обоснован, предявеният иск по чл.270, ал.2 ГПК е недопустим, тъй като той не е базиран на твърдения, годни да доведат до извод за основателност, ако бъдат доказани. С други думи не може да се претендира "нищожност" на влязло в законна сила съдебно решение, поради твърдения, че съдът е принудил административния орган да извърши нещо „невъзможно“ предвид отминалата стопанска година. Когато решението е недопустимо, поради това, че с него се постановява извършването на „нещо невъзможно“ и е влязло в сила, то също не може да се счита нищожно само на това основание, тъй като макар и да е възможно да страда от пороци, недопустимото решение поражда всички присъщи му на правни последици, като сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и други (така и съдебната практика - Решение №320/19.02.2014г. по гр.д. №6774/2013г., 1-во ГО и много други). Следователно съобразно задължителната и тълкувателната практика на ВКС на РБ, за да бъде налице обоснован и доказан правния интерес от водене на иска за прогласяване нищожност на влязло в сила решение, следва да бъдат наведени твърдения за пороци на решението, в качеството му на съдебен акт, водещи до вероятната му нищожност, като такъв (например незаконен състав; ненадлежен решаващ орган; неподведомственост на решения спор и други), а не такива по неговата допустимост. Даването на указания от съда на административния орган е в изпълнение на разпоредбите на Закона, респ. на чл.173 ал.2 АПК и не е „извън правораздавателната власт на съда“, така както се твърди в исковата молба.

 За прецизност следва да се отбележи, че идентични аргументи за нищожност по отношение на издадената впоследствие Заповед на Директора на Областна дирекция „Земеделие" гр. Варна относно практическата й неосъществимост във времеви аспект са били изложени от ищеца и са били на вниманието съдебния състав по гр.д.№5843/2019г. по описа на ВРС, постановил решение №2899/27.06.2019г., потвърдено от  Адм. съд - Варна и влязло в законна сила на 25.11.2019г.

По горните съображения съдът преценява така предявения пред него иск за процесуално недопустим, което налага прекратяването на производството по него, на осн. чл.130 ГПК.

            Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 1102 по описа за 2021г. на ВРС, 19-ти с-в, на осн. чл.130 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: