№ 21720
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110156887 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Р. Б. И., ЕГН
86504156937 искова молба, насочена против С. С. С., ЕГН **********, с която е предявен
иск с правно основание чл. 42, б. “б“ от ЗН с искане да се прогласи за нищожно саморъчно
завещание, направено от Лефтеричка Манолова А. в полза на ответника, а в условията на
евентуалност и иск с правно основание чл. 43, ал. 1,б. “а“ от ЗН за унищожаването му,
предвид че е направено от лице, неспособно да завещава.
В исковата молба ищцата твърди, че по силата на саморъчно завещание, изготвено
от Лефтеричка Манолова А., ЕГН: ********** и обявено на дата 28.10.2020 г. от Нотариус
№ 039, с район на действие – СРС, ответникът бил признат за собственик на недвижим
имот, находящ се в с. Мрамор, област София, ул. ,,Мичур“ № 62, а именно: ПИ с пл. № 27 по
плана на г. София, местност село Мрамор, с площ от 1300 кв.м., при съседи: Евтенка Манова
Г.ева, Благой Стефанов Митов, Бишко Манов Раков, Витан и Павел Кръстанови Лозанови и
улица, който ПИ съгласно представена скица на ПИ № 15-875185, издадена на 24.09.2020 г.
от СГКК е с идентификатор № 49206.2633.932 по ККР, одобрени със Заповед № РД – 18-38
от 15.07.2011 г. на Изп. дир. на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ е от
01.12.2011 г., с адрес: село Мрамор, район ,,Връбница“, ул. ,,Мичур“ № 62, с площ от 782
кв.м., номер по предходен план 636 от кв. 1, при граници от север: ПИ с идентификатор №
49206.2626.581 и ПИ с идентификатор № 49206.2626.579, изток: ПИ с идентификатор №
49206.2633.1007, юг: ПИ с идентификатор № 49206.2633.9011 и ПИ с идентификатор №
49206.2633.931, запад: ПИ с идентификатор № 49206.2633.931 и ПИ с идентификатор №
49206.2633.635. Твърди, че това завещание било недействително, тъй като не било написано
и подписано от завещателя и към момента на изготвянето му същия се намирал в болница -
в изключително тежко здравословно състояние, дори в кома, поради което не можел
физически да напише завещанието, нито да ръководи и разбира действията си. Сочи, че
съгласно Епикриза от 18.01.2011 г., завещателката Лефтеричка Манолова А., ЕГН:
********** била приета на дата 13.01.2011 г. в Университетска Национална Кардиологична
1
болница, София, ул. ,,Коньовица“ № 65, в кома. Същата била постъпила в болницата на дата
12.13.01.2011 г., в Клиниката по неврология в тежко увредено общо състояние, при липса на
синдром на МРД; Квадрипаретичен синдром и леки клонични потрепвания на левите
крайници. Сетивност и координация не може да се изследват. Била интубирана, поставена
била диагноза исхемичен емболичен мозъчен инсулт в лява малкомозъчна хемисфера,
мултиинфарктна енцефалопатия, мозъчен оток, кома, дихателна недостатъчност,
комплексирана с ортротрахеална интубация, кожевникова епилепсия и предсърдно мъждене.
Констатирани се артериална хипертония и задълбочаваща се сърдечна слабост. На 18.01.2011
г., в 6.30 ч. сутринта бил настъпил екзитус леталис, без болната да се върне в съзнание.
Ищцата сочи, че съгласно саморъчното завещание същото било изготвено на дата 15.01.2011
год., т.е. в момент, когато завещателката се е намирала в болницата, интубирана и в кома,
дни преди настъпването на смъртта. Моли съда да обяви за нищожно завещателно
разпореждане, извършено във формата на саморъчно завещание, изготвено от Лефтеричка
Манолова А., ЕГН: ********** и обявено на дата 28.10.2020 г. от Нотариус № 039, с район
на действие – СРС. Евентуално да го унищожи на основание чл. 27 от ЗЗД.
В уточнителна молба от 02.12.2024 год. ищцата моли съда да прогласи за нищожно
саморъчното завещание, изготвено на дата 15.01.2011 год. от Лефтеричка Манолова А.,
ЕГН: ********** и обявено на дата 28.10.2020 г. от Нотариус № 039, с район на действие –
СРС,евентуално да го унищожи, на основание чл. 43 от ЗН, както и да отмени издадения
Констативен нотариален акт № 7, том първи, рег. № 397, дело № 7 от 15.02.2021 год., с който
ответникът е признат за собственик на имота и да постанови връщането му на ищцата.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника С. С. С., чрез
процесуалния му представител адв. И. Берова-К., с който оспорва предявените искове.
Оспорва, че процесното завещание е недействително, в това число, че същото не е написано
и подписано от завещателя. Оспорва, че завещанието е съставено по време, в което
Лефтеричка е била в кома и че завещателката не е могла да ръководи и разбира действията
си по време на съставяне на завещанието. Счита, че завещанието отговаря на всички
изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗН - същото е написано и подписано от завещателя ръкописно,
съдържа означение на датата, когато е съставено и подписано от завещателя, като подписът е
поставен след завещателните разпореждания. По изложените съображения, моли съда да
отхвърли изцяло неоснователни и недоказани предявените искове, включително и за отмяна
на издадения Констативен нотариален акт № 7, том първи, per. № 397, дело № 7 от
15.02.2021 г., и за връщане на процесния имот на ищцата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в светлината на нормата на чл. 235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 84, нот. дело № 11788/1975
г. от 30.07.1975 г. А. Митова Манова дарява на дъщеря си Лефтеричка Манолова А.
процесния имот, а именно: празно дворно място, находящо се в с. Мрамор – София,
представляващо имот № 27 по плана на град София, м.с. Мрамор, цялото от 1 300кв.м.
площ.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Лефтеричка
Манолова А. е починал на 18.01.2011 г., като ищцата Р. Б. И. се явява неин наследник по
закон – чл. 5, ал. 1 ЗН.
Представено е в препис по делото саморъчно завещание от 15.01.2011 г., вписано в
службата по вписванията на 30.11.2020 г., с вх. № 70968, акт № 2, дело № 54695, с което
Лефтеричка Манова А., ЕГН ********** е завещала процесния поземлен имот, находящ се в
село Мрамор, на ответника С. С. С., ЕГН **********. Завещанието е обявено с протокол за
обявяване на саморъчно завещание на 28.10.2020 г. от нотариус рег. № 39 с район на
действие СРС.
2
С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 7, том 1-ви, дело
№ 397/2021 г. от 15.02.2021 г. С. С. С. е признат за собственик на поземлен имот с
планоснимачен номер № 27 по плана на град София, местност село Мрамор, с площ,
съгласно представен документ за собственост от завещателя от 1 300 кв. метра., който
поземлен имот съгласно представена скица на поземлен имот № 15-875185 е с
идентификатор 49206.2633.932.
По делото е изслушано заключение по съдебно-графологична експертиза, която съдът
цени като обективно, логично, научно аргументирано и изготвено от специалист в
съответната област на науката, съгласно което ръкописният текст в саморъчното завещание
от името на Лефтеричка Манолова А., с дата 15.01.2011 г., не е написан от нея, а подписът
за „завещател“ не е положен от Лефтеричка Манолова А..
Част от доказателствения материал по делото е и допуснатата до изслушване
съдебнопсихиатрична експертиза. Вещото лице, работило по приобщените по делото
медицински документи, е достигнало до следните констатации във връзка с изследваното
лице към момента на съставяне на оспореното от ищеца завещание. Първо - към датата на
изготвяне на саморъчно завещание от 15.01.2011 г. може да се направят следните изводи по
повод състоянието на освидетелстваната: при приема на 13/01/11 от неврологичния статус и
приложените скали за оценка на състоянието е видно, че е бил наблюдаван квадрипаретичен
синдром, описано е липса на словесен отговор при скалата Glasgow-Liege, а в Оценка от
13/01/10 по скала на националния институт за здравето за оценка на мозъчен инсулт е
описано ниво на съзнание- не била будна, необходимо било да се повтори симулацията, за да
се получи отговор, или е била необходима силна и болезнена стимулация, за да се
наблюдават движения (нестереротипни). При въпроси за ориентация- не изпълнявала нито
едната задача коректно. Освен това по отношение движения на горни и долни крайници е
било налице липса на движение срещу гравитацията, крайниците падали. От направеното
образно изследване КТ се установила напреднала мозъчна атрофия с изразена
мултиинфарктна енцефалопатия хиподенсна зона в ляво инфратенториално на ИМИ
левостранен мозъчен инсулт. Тези мозъчни увреждания могат да обуславят психоорганичен
синдром с паметови смущения, дезориентация и др. Осв е била оротрахеално интубирана и
поставена на ИБВ (от дата 14.01.11 г.). След това останала в непроменено тежко състояние -
кома. Предвид горепосочените факти и прогресиращо влошашащото се състояние, посочени
в медицинската документация, експертът счита, че Лефтеричка Манолова А. ЕГН
**********, починала на 18/01/11 г., не е била в състояние физически да изготви саморъчно
завещание от 15.01.11 г. На второ място отбелязва, както следва: установената
дезориентация за време и място и описаното ниво на съзнание по време на приема в
болничното заведение на 13/01/11 г. - „не е буден, необходимо е да се повтаря симулацията,
за да се получи отговор, или е необходима силна и болезнена стимулация, за да се
наблюдават движения (нестереротипни)“, насочващи към наличие на тежко количествено
разстройство на съзнанието, обективните находки от образното изследване, както и
прогресиращо влошаващато се състояние и липсата на обективни данни за подобрение в
психоневрологичното състояние на осводетелстваната по време на престоя в болницата „
отговарят на критериите за състояние на „разстройство на съзнанието“, поради което
приемам, че освидетелстваната А. е била с нарушена психична годност да разбира
действията си и да ръководи постъпките си.
По делото не са събрани други доказателсвени източници, които съдът да постави в
основата на изводите си за фактите по съществото на делото.
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 42, б. "б", вр. чл.
25, ал. 1 ЗН - за прогласяване нищожност на саморъчно завещание.
Съгласно правилото, обективирано в нормата на чл. 42, б. "б" ЗН, завещателното
разпореждане е нищожно, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 24,
3
съответно чл. 25, ал. 1 ЗН.
Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗН предвижда, че саморъчното завещание трябва да бъде
изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания.
Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е
необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно
от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от
него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е
от посочените реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.
Правилата за формата на действителност на сделките, включително и на
завещанията, са императивни. Преценката за тяхното спазване не може да зависи от волята
на страните или направени в съдебен спор конкретни оспорвания.
Изискването на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис,
е равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна
разпоредителна сделка и в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН е дефинирана поредност, която да
не даде възможност датата да бъде добавяна в последствие, включително от самия
завещател. Неспазването на тази форма води до нищожност на завещателното разпореждане
на основание чл. 42, ал. 1, б. "б" от ЗН, то няма правно действие и не може да породи
наследствено правоприемство, съответно бенефициерът, не може да придобие по
наследяване имуществото на завещателя. Влязъл в сила акт Актове, позовали се на Решение
№ 85 от 17.02.2012 г. по к. гр. д. № 352 / 2011 г. на Върховен касационен съд Актове,
тълкуващи Решение № 85 от 17.02.2012 г. по к. гр. д. № 352 / 2011 г. на Върховен касационен
съд Актове, третирани от Решение № 85 от 17.02.2012 г. по к. гр. д. № 352 / 2011 г. на
Върховен касационен съд Решение № 85 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 352 / 2011 г. на Върховен
касационен съд.
В тежест на ответника, който се ползва от завещанието, е да докаже в условията на
пълно и главно доказване, че завещанието е написано и подписано от завещателя (решение
№ 202/24.07.2001 г. по гр. д. № 583/2000 г. на ВКС, I ГО, решение № 228/11.01.2013 г. по гр.
д. № 388/2012 г. на ВКС II ГО, решение № 60/23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II
ГО, решение № 70/29.05.2013 г. по гр. д. № 579/2012 г. на ВКС, II ГО, решение №
211/06.01.2014 г. по гр. д. № 388/2012 г. на ВКС, II ГО, решение № 123/07.04.2014 г. по гр. д.
№ 2393/2013 г. на ВКС, IV ГО, решение № 90/27.06.2014 г. по гр. д. № 3433/2013 г. на ВКС,
II ГО и др.).
В случая от заключението на СГЕ по делото се установява, че процесното завещание
не е написано и подписано от завещателя. Горното обуславя извод за неговата нищожност, с
оглед на което предявеният иск се явява основателен и като такъв - следва да се уважи. В
подкрепа на този извод е и заключението по СПЕ.
Доколкото в настоящия случай безспорно се доказа нищожността на процесното
завещателно разпореждане, като законна последица от уважаването на иска по чл. 42,
б."б." ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН и на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК следва да се
отмени констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 7, том 1-ви, дело №
397/2021 г. от 15.02.2021 г., с който С. С. С. е признат за собственик на поземлен имот с
планоснимачен номер № 27 по плана на град София, местност село Мрамор, с площ,
съгласно представен документ за собственост от завещателя от 1 300 кв. метра., който
поземлен имот съгласно представена скица на поземлен имот № 15-875185 е с
идентификатор 49206.2633.932 /в този смисъл са и мотивите към Тълкувателно решение
№11/21.03.2013 г. по тълк. дело №11/12 г. на ОСГК на ВКС/.
4
По разноските:
При този изход на спора право да им бъде възстановена сумата, представляваща
разход за водене на настоящото производство има само ищцовата страна, съгласно чл. 78, ал.
1 ГПК. Същата претендира следните разноски: 182,06 лв. – държавна такса; 600 лв. –
депозит за СПЕ и адвокатски хонорар в размер на общо 2 000 лева. По делото са
представени доказателства за действителното плащане на всички претендирани разноски, в
това число и адвокатския хонорар (вж. договор за правна защита и съдействие от 15.05.2025
г.; договор за правна защита и съдействие от 23.06.2025 г. и договор за правна защита и
съдействие от 06.10.2025 г.), с което са изпълнени стандартите на т. 1 от ТР 6 от 06.11.2013 г.
на ВКС.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовота страна следва да се
възстановят разноски в общ размер на 2 782,06 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожно, на основание чл. 42, б. "б", вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, по
предявения от Р. Б. И., ЕГН 86504156937 срещу С. С. С., ЕГН **********, иск с право
основание чл. 42, б. "б", вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчно завещание от 15.01.2011 г., с което
Лефтертичка Манолова А., ЕГН **********, починала на 18.01.2011 г., завещала следния
недвижим имот, находящ се в с. Мрамор, област София, ул. ,,Мичур“ № 62, а именно: ПИ с
пл. № 27 по плана на г. София, местност село Мрамор, с площ от 1300 кв.м., при съседи:
Евтенка Манова Г.ева, Благой Стефанов Митов, Бишко Манов Раков, Витан и Павел
Кръстанови Лозанови и улица, който ПИ съгласно представена скица на ПИ № 15-875185,
издадена на 24.09.2020 г. от СГКК е с идентификатор № 49206.2633.932 по ККР, одобрени
със Заповед № РД – 18-38 от 15.07.2011 г. на Изп. дир. на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо ПИ е от 01.12.2011 г., с адрес: село Мрамор, район ,,Връбница“, ул. ,,Мичур“
№ 62, с площ от 782 кв.м., номер по предходен план 636 от кв. 1, при граници от север: ПИ с
идентификатор № 49206.2626.581 и ПИ с идентификатор № 49206.2626.579, изток: ПИ с
идентификатор № 49206.2633.1007, юг: ПИ с идентификатор № 49206.2633.9011 и ПИ с
идентификатор № 49206.2633.931, запад: ПИ с идентификатор № 49206.2633.931 и ПИ с
идентификатор № 49206.2633.635, в полза на С. С. С., ЕГН **********, обявено с протокол
от обявяване на саморъчно завещание от 28.10.2020 г. на нотариус рег. № 39 НК с район на
действие СРС.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 7, том 1-ви, дело № 397/2021 г. от 15.02.2021 г., с който С.
С. С. е признат за собственик на поземлен имот с планоснимачен номер № 27 по плана на
град София, местност село Мрамор, с площ, съгласно представен документ за собственост от
завещателя от 1 300 кв. метра., който поземлен имот съгласно представена скица на
поземлен имот № 15-875185 е с идентификатор 49206.2633.932.
5
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, да заплати на Р. Б. И., ЕГН 86504156937, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2782,06 лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6