№ 35918
гр. София, 28.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110130875 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „.....“
ЕООД срещу Г. И. М.. Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени
на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат
приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от
фактическа страна.
Доколкото ответницата оспорва усвояване на процесния кредит, а към исковата
молба е приложено платежно нареждане за извършен кредитен превод по банкова
сметка в полза на ответницата, съдът намира, че служебно следва да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса: 1) кой е титуляр на
сметка с IBAN: BG07BPBI794.... посочена в платежното нареждане на л. 62 от делото,
като се посочат три имена и ЕГН; 2) постъпила ли е сумата в размер на 700 лева по
посочената сметка; 3) извършвани ли са от ответницата плащания за погасяване на
вземанията по договора за кредит в полза на "....." АД и "....." ЕООД и за погасяването
на какви вземания са отнесени?
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 29.10.2025 г. от 10:15
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а
ищецът – с препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на
27.05.2019 г. между ответницата, в качеството на кредитополучател, и „.....“ АД, в
качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит
№554390, по който кредиторът предоставил на ответницата сумата в размер на 700
1
лева, при лихвен процент в размер на 36% и ГПР в размер на 42,57%, като същата се
задължила да я върне на 10 вноски от по 155,76 лева в срок до 20.03.2020 г., когато
била падежирала последната погасителна вноска. Договорът бил сключен по реда на
ЗПФУР.
Сочи, че ответницата не изпълнила в срок задълженията си по договора за
кредит, като с договор за продажба на вземания от 22.03.2024 г. ищецът придобил от
цедента „.....“ АД вземаняита на цедента по договора за потребителски кредит.
За вземанията по договора за кредит ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълние, по което било образувано ч.гр.д. №14423/2025 г. по описа на
СРС, като била издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 593,68 лева-
главница по договора за кредит. Поради подадено възражение от длъжника, на
заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме
за установено, че ответницата му дължи сумата в размер на 593,68 лева – главница по
договор за кредит от 27.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.03.2025 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който се оспорва предявения иск. Оспорва действителността на договора за цесия, по
който ищецът твърди да е придобил вземанията по процесния договор за кредит, тъй
като договорът за потребителски кредит бил недействителен, поради което
несъществуващи вземания не можели да бъдат прехвърлени. Излага съображения за
недействителност на договора за потребителски кредит поради противоречието му с
императивни разпоредби на ЗПК. Сочи, че договорът за кредит нямал посочен срок
(изискване по чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК), погасителният план не отговарял на изискванията
на ЗПК, като не можело да се извлече информация за размера на включените в
погасителната вноска суми. Липсвала посочена методика за изчисляване на ГПР по
договора. Процесният договор бил в нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 20, т. 23 и т. 24
ЗПК. твърди, че в основния договор кредиторът вменил задължение на ответницата да
предостави обезпечение по кредита, като в случай, че не се предоставело такова,
дължала такса за поръчител, като сочи, че за размера на таксата за поръчител
ответницата не била уведомена предварително. Излага съображения за нищожност на
отделни клаузи от договора за кредит – клаузата за възнаградителна лихва и клаузата
за ГПР в размер на 51,62%, който бил и неточно посочен. Оспорва да е получавала
сумата по договора за кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
процесните вземания. Претендира разноски.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича
претендираното право и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с претенция с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 99 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1) наличието на
валидно сключен договор за потребителски кредит между „.....“ АД и ответника с
твърдяното в исковата молба съдържание; 2) че кредиторът е предоставил, съответно
длъжникът е усвоил сумата, отпусната по кредита; 3) да е налице валиден договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираното
вземане; 4) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия, като съдът
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за обстоятелствата по т. 2 и т. 3.
2
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 14423/2025 г. по описа на СРС, 35
състав.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
служебно допуснатите въпроси от съда.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400 лева, платими
от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Елена Йорданова Митева.
Вещото лице да се призове след представянето на доказателства за внесен
депозит за експертизата!
УКАЗВА на страните, че мотивировъчната част на настоящото определение има
характер на проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който
при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146
ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание, съдът може
да приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК при наличните за това процесуални
предпоставки.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото!
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3