№ 44
гр. Балчик, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20233210100231 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от Г. К. С. ЕГН**********
с постоянен адрес в ***,чрез пълномощника си адвокат Б. З. от АК-С.,със съдебен адрес в
***,адвокатска кантора“М. и З.“, срещу ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление в ***, представлявано от П. Б. Д.
Исковата молба е получена с Рег.№1707 на 20.04.2023год.
Представителната власт,на адвокат Б. З. е оттеглена от ищцата и като неин
процесуален представител е упълномощено редовно Еднолично адвокатско дружество „Д.
М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № *** г. по описа на 24 св.
Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М.
М. – Управител.
С Разпореждане№465 от 26.04.2023година,съдът е оставил без движение исковата
молба.В изпълнение на това разпореждане,ищецът е представил уточняваща
молба,получена с Рег.№1830 от 26.04.2023година с която се уточнява,че са предявени
следните искове:
Главен иск за прогласяване на нищожност,с правно основание в разпоредбата на
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД-противоречие със закона-чл.11, ал.1, т.10 от ЗЗП.
Евентуални искове за прогласяване на нищожност
-с правно основание в разпоредбата на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД-заобикаляне на
закона-чл.19, ал.4 от ЗПК
-с правно основание в разпоредбата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД-накърняване на
добрите нрави
-с правно основание в разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД-изначална липса на
1
основание.
Втори иск:Осъдителен иск ,с цена на иска 50 лева като частичен такъв от 250 лева,за
недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство№***.
С писмена молба ,получена в БРС с Рег.№5206 от 17.11.2023година,ищецът е
поискал изменение на осъдителния иск,по размер,като е поискал същия да бъде увеличен от
50 лева на 327,81 лв.
С протоколно определение от 16.04.2024година, съдът е допуснал,на основание
чл.214 от ГПК изменение на осъдителния иск по размер,като същия следва да се счита
предявен за сумата от 327,81 лв.,като същия следва да се счита предявен в пълния си размер.
Ищецът с исковата си молба е поискал освобождаване от заплащане на държавни
такси и разноски.С изрично Определение№224 от 02.05.2023година,влязло в сила,съдът е
оставил без уважение искането на ищеца по чл.83 ал.2 от ГПК.
В исковата си молба,ищецът твърди,че :
Ищецът твърди да е сключил с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД на 02.09.2021 г.
договор за паричен заем № ***, с който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД се задължило да
предостави на ищеца заем в размер на 500 лв. като сумата следвало да бъде върната на
месечни вноски. Твърди в чл. 4 да е договорено договорът за заем да е обезпечен с гарант –
две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на ответника като
поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка
от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на трудовото
възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор,
да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да предостави сключен договор за гарантиране на
задължението с предварително одобрено от заемодателя дружество - гарант.
Твърди на 02.09.2021 г. да е сключил с ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД договор за предоставяне на гаранция № ***, на основание на който, „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поел задължение да обезпечи пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД
задълженията на ищеца по договора за заем. Обезпечението се изразявало в наличие на
парични средства и готовност за изплащане на задълженията на заемателя. На основание
сключения договор за гаранция, ищецът се задължил да плати на гарантиращото дружество
възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за
заем.
Твърди съгласно сключения договор за предоставяне на гаранция ищецът да е
следвало да предостави дължимите парични суми на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
което е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в негова полза
сумите по процесния договор. Твърди съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция
възнаграждението да се дължало в полза на поръчителя „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД като „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД единствено било овластено да приеме
плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това
да предаде на поръчителя).
2
Твърди да е погасил задълженията по договора за заем.
Твърди изначална недействителност на договора за заем поради нарушение на
разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и оттам –
недействителност на договора за гаранция.
Навежда доводи по отношение на договора за предоставяне на гаранция да се
прилагали разпоредбите на ЗПК. Твърди „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да е едноличен
собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и да са свързани лица.
Твърди клаузата на чл. 4 от договора за кредит да не предоставяла избор за
потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Твърди
въведените с клаузата изисквания да са били неосъществими за потребителя предвид
обстоятелството, че последният търсел паричен кредит в сравнително нисък размер (500
лева). Поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от
длъжника, кредиторът целял да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която
длъжникът би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД дружество. Тъй като „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД било свързано лице с кредитора по договора за заем, разходът за потребителя по
договора за гаранция бил сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна
предоставянето на поръчителство било необходимо условие да се усвоял финансовия
ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители
и банкова гаранция) били невъзможни за осъществяване от длъжника. Също така договорът
за заем и гаранция били подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ
заемодателя и гарантиращото дружество.
Твърди възнаграждението по договора за гаранция да не било включено към ГПР на
договора за заем като така се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи
в ГПР да трябвало да бъдат описани всички разходи, които да заплати длъжника, а не
същият да е поставян в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми
точно следвало да дължи. Твърди че от съдържанието на договора за заем потребителят не
можел да направи извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Твърди, че възнаграждението за поръчителство е с характер на сигурен разход и следвало да
бъде включено изначално при формирането на ГПР.
Твърди договорът за гаранция да бил изначално лишен от основание, тъй като в
полза на потребителя не се предоставяла услуга. Обезпечението е единствено и само в полза
на кредитора „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, за което цялото възнаграждение е поето от
потребителя. Твърди да е уговорено в чл. 5, ал. 1 от договора за гаранция в случай, че
поръчителят „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изпълнел и погасил вземането на
длъжника, дружеството имало право на регрес срещу длъжника за пълната стойност на
платеното. Срещу заплащането на възнаграждението по договора за гаранция заемателят не
получавал каквато и да е услуга, а задължението му от едното дружество било прехвърлено
към другото, като и двете дружества били свързани.
Твърди недействителност на договора за гаранция поради това, че договорът е
3
сключен между заемателя и поръчителя, а не между заемодателя и поръчителя. Твърди със
сключване на договора за гаранция да се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като
в договора за гаранция било уговорено възнаграждение, което впоследствие да бъде
разпределено като печалба на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, тъй като собственик на
капитала на поръчителя „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бил „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД. С договора за гаранция не се целяло реално обезпечаване на
договора за заем, сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, доколкото, плащайки
задължението на потребителя в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, кредиторът
плащал вземането сам на себе си. Със сключването на договора за гаранция се целяло едно
допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за
заемодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди още договорът за предоставяне на гаранция да е нищожен поради
накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение да е
в размер на повече от половината от сумата по предоставения заем. Счита, че така бил
нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и да са накърнени добрите нрави.
С оглед изложеното,ищцата моли съда да постанови съдебно решение,с което да:
1. Да признае за установено в отношенията между страните Г. К. С. с ЕГН ********** и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от П. Б. Д., че сключеният между тях договор за предоставяне на
поръчителство № *** е нищожен.
2. Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес па управление: ***,
представлявано от П. Б. Д. да заплати на Г. К. С. с ЕГН ********** сума в размер на
327,81 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът претендира съдебни разноски по делото, включително адвокатско
възнаграждение.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на ответната
страна.
В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор от
ответната страна.
В писменият отговор,твърденията на дружеството-ответник,са следните:
Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва исковете. Навежда
доводи, че възнаграждението по договора за гаранция било насрещна престация срещу
задължението за обезпечаване на кредита. Оспорва да са нарушени добрите нрави и
престациите да са явно нееквивалентни. Сочи, че процесният договор е сключен по
възлагане на ищеца и при условие, че плати уговореното възнаграждение. Оспорва по
4
отношение на договора за гаранция да са приложими разпоредбите на ЗПК. Претендира
разноски за процесуално представителство.
Претендира се заплащане на направени деловодни разноски.
Редовно призовани в съдебно заседание,ищцата не се явява.Процесуалният
представител на ищцата е депозирал няколко молби с които желае да се даде ход в негово
отсъствие. Заявява, че поддържа исковата молба. Прави доказателствени искания.Изразява
становище по същество. Моли съда да уважи изцяло предявените искове.Пледира да се
заплатят направените деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение на процесуалният представител на
дружеството-ответник.
Редовно призовано, дружеството ответник, не се представлява в съдебно заседание.
Представя писмени становища. В тях изразява становище ,че поддържа писмения отговор по
исковата молба. Оспорва исковете. Моли съда да ги отхвърли изцяло.
Претендира направени деловодни разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,приема за установена
фактическа обстановка и прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установи сключване на договор за паричен заем както и
договор за поръчителство с ответника, обезпечаващ договора за заем.
Договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, същият е сключен във връзка
с договора за паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Г. К. С.. Ответникът по
договора за предоставяне на гаранция - „Файненшъл България" ЕООД, в качеството му на
гарант, поел задължението да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парично
задължение) в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД с наредител - потребителят, с цел
гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договорите за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя
по договора за заем /чл. 1, ал. 1 от договора/. Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че
гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на договора, в
случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за
паричен заем в указание срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически
лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта
„Файненшъл България" ЕООД е уговорено възнаграждение, платимо от потребителя
разсрочено, на вноски на уговорените в договорите падежни дати /чл. 3, ал. 1/. „Изи Асет
Мениджмънт" АД е овластено да приема плащания и за гаранта - ответник по делото, като
дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие
както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват
задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/.
Процесиите договори са потребителски - страни по него са потребител по смисъла
на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични
нужди), и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според
5
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума.
В настоящото производство липсва каквато и да е индиция сумата по предоставения
паричен заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
ищцата,с оглед, на което следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за
паричен заем са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК тоест процесиите договори се подчиняват
на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147Б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът трябва да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една
обща икономическа операция. Следователно при множество правоотношения, когато те са
със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като
на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя
при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите
нрави. Видно от Търговски регистър, едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България" ЕООД е заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД. Следователно се касае за
хипотеза на свързани лица по смисъла па § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Следователно уговореното
възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за
кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите
като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесиите правоотношения, е
видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне
на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната
правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
6
валута, определена с постановление на Министерски съвет на Р.Б., което означава, че
лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
На следващо място, макар формално договорът за паричен заем да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т.
10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019
г. по описа на СГС, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на
СГС, III-Б въззивен състав и др.). Същевременно, договорите, сключени между потребителя
и "Изи Асет Мениджмънт" АД,и договорът, сключен между потребителя и „Файненшъл
България" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на
договорите за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договорите
за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията (така напр. Решение
№ 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от
9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Видно от двата договора е, че са подписани от едно и също лице като представител
на дружеството гарант и на заемодателя.
С оглед изложеното, съдът счита,че следва да бъдат уважени и двата предявени
иска,като основателни и доказани.При този изход от делото,съдът не дължи произнасяне по
евентуалните искове за нищожност.
По деловодните разноски:
С оглед изхода на делото,дружеството-ответник следва да заплати направените
деловодни разноски от ищеца,в негова полза.
Направените деловодни разноски от ищцата е както следва-държавна такса за
образуване на производството в размер на 101,60лв.
Адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата по първия
7
иск,в размер на 480 лева с ДДС.
Адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата по втория
иск,в размер на 480 лева с ДДС.
Деловодните разноски, свързани със заплатена държавна такса за образуване на
делото, следва да се изплатят полза на ищцата.
Деловодните разноски,представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА, следва да се изплатят в полза на процесуалният представител-Еднолично адвокатско
дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № *** г. по
описа на *** св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ***,
представлявано от Д. М. М. – Управител.
С оглед изложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните от Г. К. С.
ЕГН********** с постоянен адрес в *** и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД,с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление в ***,представлявано от П. Б. Д., сключеният между тях
договор за предоставяне на поръчителство № *** е нищожен,поради противоречие със
закона,на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр.чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗЗП.
ОСЪЖДА,на основание чл.55 ал.1пр.1 от ЗЗД,ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД,с
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от П. Б. Д. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Г. К. С. ЕГН********** с постоянен адрес в *** сумата в размер на
327,81 лв(триста двадесет и седем лева и осемдесет и една стотинки)., представляваща
недължимо платена сума,като възнаграждение за гарант, по нищожен договор за
поръчителство № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда-20.04.2023година до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление в ***,представлявано от П. Б. Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Г. К. С.
ЕГН********** с постоянен адрес в *** сумата в размер на 101,60 лв.(сто и един лева и
шестдесет стотинки), представляващи деловодни разноски под формата на заплатена
държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление в ***,представлявано от П. Б. Д. да заплати в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № *** г. по
описа на *** св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ***,
представлявано от Д. М. М. – Управител,сумата от 480лв.с ДДС,представляващи деловодни
разноски,под формата на адвокатско възнаграждение за правна защита по първия иск/по
чл.26 от ЗЗД/, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
8
ОСЪЖДА ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД,с ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление в ***,представлявано от П. Б. Д. да заплати в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № *** г. по
описа на *** св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ***,
представлявано от Д. М. М. – Управител,сумата от 480лв.с ДДС,представляващи деловодни
разноски,под формата на адвокатско възнаграждение за правна защита по втория иск/по
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД/,на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
9