№ 1077
гр. Сливен, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. П.а - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. П.а - Светиева Гражданско дело №
20252230104237 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени искови претенции с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Движи се по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
В исковата си молба ищецът С. В. В. твърди, че е подал документи за участие в
конкурс за длъжността „Директор“ на ОУ „Паисий Хилендарски“ с. Топлочане. С писмо изх.
№ РД- 16-122/12.08.2025 година е уведомен, че е класиран на първо място от проведения
конкурс. На това основание е подписано споразумение № ЧР-03-119/12.08.2025 година,
между РУО - Сливен, представлявано от Боян В. Б.А. - началник, и С. В. В., назначен на
длъжността „Директор“ на Основно училище „Св. Паисий Хилендарски“ **********, като
трудовият договор е сключен на основание чл. 107 и чл. 96, ал. 1 КТ и във връзка с чл. 67, ал.
1, т.1 КТ, а именно: трудово правоотношение възникнало от конкурс. Сочи, още следното: В
деня на подписване на споразумението, същото е регистрирано в НАП, съгласно Наредбата
за вписване в регистъра на заетостта. В цитираното споразумение по чл. 107 КТ липсва
посочване на коя дата служителят е постъпил на работа. Страните по договора, съгласно т. 7
от същия, са уговорили 2 - седмичен срок от получаването на писменото съобщение за
резултата от спечеления конкурс, в който спечелилият кандидат да встъпи в длъжност.
Протоколът от конкурса, от който е видно, че ищецът е избран на първо място му е връчен
на 12.08.2025 година. В същия ден е подписано споразумението по чл. 107 КТ и на същата
дата, договорът е регистриран в НАП. Твърди се, че в рамките на двуседмичния срок,
изтекъл на 26.08.2025 година, ищецът правил опити да встъпи в длъжност и да се яви на
работа. На 20.08.2025 година В. подавал до РУО- Сливен заявление за заемане на
длъжността директор. На 21.08.2025 година на електронната поща на институцията отново
подава искане за встъпване в длъжност. На 26.08.2025 година със заявление вх. № ЧР-13-333
от 26.08.2025 година В. за трети път заявява пред РУО-Сливен, че встъпва в длъжността
„Директор“. Подава заявление за встъпване в длъжност, входирано и в деловодството на ОУ
„Паисий Хилендарски“ с вх. № РД04-1956/26.08.2025 година.
На 26.08.2025 година по имейл С. В. получава писмо с изх. № ЧР-13-332/26.08.2025
година от началника на РУО-Сливен, от което разбира, че не следва да бъде назначен на
1
длъжността „директор“ на ОУ „Св. Паисий Хилендарски“.
Тъй като в случай нарочна заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение
не е издадена, съответно не е връчена от ищеца се приема, че такъв друг документ, съгласно
цитираната разпоредба, е писмо с изх. № ЧР-13-332/26.08.2025 година, въз основа на което
правоотношението се счита за прекратено.
Твърди се, че на 26.08.2025 година С. В. е посетил ТП на НАП-Сливен, където по
индивидуална си партида установява, че договорът му като директор е регистриран и
наличен в системата, а на следващия ден по обяд, на 27.08.2025 година, след проверка в ТП
на НАП установява, че договорът му е анулиран.
Сочи, че към датата на подаване на исковата молба в съда няма издадена и сведена
до знанието на служителя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между
ищеца и ответника, въпреки което ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ с. Тополчане, има нов
директор, различен от ищеца, тъй като РУО - Сливен е сключил трудов договор със
следващия по ред класиран в конкурса за директори, а именно: Ваня Колева Иванова.
Ищецът счита, че е налице грубо погазване на трудовото законодателство, тъй като в
документа издаден от РУО - Сливен липсва посочване на предвидените в закона основания
за прекратяване на трудов договор, което обуславя незаконосъобразност на уволнението.
Липсва надлежно и своевременно отразяване в трудовото досие и трудовата книжка на
работника на описаните по - горе обстоятелства. Това обосновава правния му интерес от
търсената съдебна защита.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае уволнението на С. В. В. за
незаконно, да постановите неговата отмяна и да го възстановите на заеманата преди
уволнението длъжност „Директор“. Претендира се за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в предоставения и срок,
съгласно съдържанието на който се изразява становище, че директора на ОУ „Св. Паисий
Хилендарски" с. Тополчане не е страна по спора между ищеца и РУО - Сливен. Счита се, че
заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само процесуалната легитимация
на ищеца, но и тази на ответника, като предопределя страните в спора. Изтъква се, че
процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, а в случая тя липсва,
тъй като училището не е страна в спора. Счита, се че не следва да се разглежда и решава
делото, при участие на ненадлежна страна, в случая директора на ОУ „Св. Паисий
Хилендарски с. Тополчане и процеса по отношение на него следва да бъде прекратен.
В съдебно заседание редовно призован ищеца се явява лично и се представлява от
пълномощник, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им.
Редовно призованата ответна страна се представлява в съдебно заседание от
представителя си и от пълномощник, който моли за отхвърлянето на исковете като
неоснователни.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между страните не са спорни въведени с исковата молба факти и обстоятелства и
същите изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав, като установяващи се и от
събраните по делото писмени доказателства.
Спорът между страните е концентриран в решаването на правните въпроси, касаещи
надлежната процесуална легитимация на конституирания в процеса ответник, както и на
въпросите има ли работникът правен интерес да търси съдебна защита, когато работодателят
2
не му издава изискуем документ, удостоверяващ прекратяване на трудовото
правоотношение; компетентен ли е съдът да се произнесе по такова искане при липса на
предвидена процедура в чл. 128а, ал. 3 КТ за защита на работника от неизпълнение на
задължението за издаване на документ, който удостоверява прекратяването на едно трудово
правоотношение от работодателя, както и подлежи ли на съдебен контрол неизпълнението
на законовото задължение от работодателя, което се отнася за последиците при прекратяване
на трудово правоотношение, включително и за отказа /мълчалив или изричен/ за издаване на
документ по чл. 128а, ал. 3 КТ.
С постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 година по тълк. д. №
1/2010 година, ОСГК ВКС, в което е прието, че надлежен ответник по исковете по чл. 344,
ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при
условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо
него орган. Съгласно чл. 344, ал. 4 КТ споровете относно законността на уволнението са
трудови, а такива по легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 357 КТ, са споровете между
работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовите правоотношения. Тъй като изключение от това правило в
закона не е предвидено, то се отнася и за с случаите, при които трудовото правоотношение е
възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ.
Следователно, надлежен ответник по иска с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ,
предявен от директор на училище, чиито трудов договор е сключен и прекратен от
Регионалния инспекторат при Министерството на образованието е училището, което се
явява работодател по смисъла на § 1, т.1 ДР КТ. Трудовият договор с директора на училище
се сключва с началника на регионалния инспекторат по образованието по силата на
специални законови разпоредби, но от това не следва изключение от правилото на чл. 61, ал.
1 КТ. По изричната разпоредба на закона - чл. 61, ал. 2, изречение второ от КТ и в този
случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната
длъжност, на което се предоставя работната сила. Уреденото по този начин настъпване на
правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната
сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като
негов законен представител при създаването на трудово правоотношение за заемането на
определената с нормативен акт ръководна длъжност. Такъв е правният статут на този орган
и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности. Субективното право за
прекратяване на трудовото правоотношение принадлежи на работодателя. За осъществяване
на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице,
но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по
отношение на себе си, то волеизявлението в тези случаи е възложено на висшестоящия
спрямо работодателя орган. Последиците от него също засягат правната сфера на
работодателя, което го определя като надлежен ответник по искове с правно основание чл.
344, ал. 1 от КТ.
По тези съображения, съответни на константната съдебна практика на ВКС на РБ се
приема, че възражението на ответника, че не е надлежна страна, е неоснователно.
Съгласно чл. 128а, ал. 1 КТ по писмено искане на работника или служителя
работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи,
удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането,
а съгласно ал. 3 на същата законова разпоредба при прекратяване на трудовото
правоотношение, работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг
документ, с който се удостоверява прекратяването му. В конкретния случай не е възможно да
бъде прието, че е налице издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с
работника. Това е очевидно и от защитната позиция на ищцовата страна, изложена в
3
представеното по делото писмено становище, съгласно което се презюмира, че изпратеното
на 26.08.2025 година от РУО - Сливен до ищеца писмо изх. № ЧР-13-332/26.08.2025 година,
играе ролята на такъв документ, въз основа на който е упражнено правото, работодателят да
прекрати трудовия договор и се формира извод, че цитираното писмо не покрива
минималните изисквания, които трябва да съдържа, за да се приеме, че е надлежно
упражнено правото на уволнение, тъй като посочените в писмото фактически обстоятелства
не са от категорията факти, които могат да обосноват прекратяване на договор, възникнал на
основание конкурс. По силата на закона – чл. 128а, ал. 3 КТ работодателят е длъжен да
издаде писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение като неизпълнението
на това задължение не подлежи на съдебен, а на административен контрол по силата на чл.
399 и сл. КТ. В конкретния случай следва да бъде сезирана съответната инспекция по труда,
чийто правомощия в този аспект са посочени в чл. 402 КТ.
При този отговор на поставените правни въпроси, настоящата инстанция намира, че
предявените искови претенции се явяват процесуално недопустими по настоящия исков ред
и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото прекратено, тъй
като в случая защитата на ищеца като служител следва да бъде реализирана по
административен ред.
С оглед заявената претенция и съобразявайки изхода на процеса, на ответника се
следва присъждане на разноски по делото. Приемайки възражението на ищеца в тази насока
за основателно, от съда се преценява, че са налице условията на Закона за намаляване
разноските до размер на сумата 750 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от С. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
................................ срещу ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „СВ. ПАИСИЙ ХИЛЕНДРАСКИ“
**********, БУЛСТАТ *********, представлявано от Директор ВАНЯ КОЛЕВА ИВАНОВА
искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване
уволнението на С. В. В. за незаконно и отмяната му и за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Директор“ като НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА С. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ................................, ДА ЗАПЛАТИ
на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „СВ. ПАИСИЙ ХИЛЕНДРАСКИ“ с. Тополчане, общ. Сливен,
обл. Сливен, БУЛСТАТ: *********, Представлявано от Директор ВАНЯ КОЛЕВА
ИВАНОВА сумата 750,00 лева /седемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен
срок от днес – 17.12.2015 година.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4