МОТИВИ
към
решение по НАХД № 3076/2020
г. по описа на ПРС IХ
н. с.
Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане
в Районен съд Пловдив досъдебно производство № 246/2019г.
по описа на РУ – гр.Стамболисйки при ОД МВР – гр.Пловдив,
с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78 А от НК спрямо обвиняемия М.В.А.
– роден
на *** ***, с адрес за призоваване – ***, ***, български гражданин, с начално
образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за престъпление чл.
325, ал. 1 от НК, за това, че на 09.06.2019 г. във влак № 10232, на железопътна
гара – гр. Стамболийски, обл. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Прокурорът поддържа изцяло депозираното от страна на
РП – Пловдив предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание „Глоба“ на обв. А. за
деянието, по което му е повдигнато обвинение, като сочи, че престъплението по
чл. 325, ал. 1 от НК е извършено от обективна и субективна страна. Посочва, че
фактическата обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, които
са логични, последователни и кореспондират помежду си, отделно е този смисъл са
и направени самопризнания от обвиняемия. Предлага съдът да постанови акт, с
който да признаете обв. А. за виновен за
престъплението по така повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 1 от НК и
същият да бъде освободен от наказателна отговорност. Още предлага
административното наказание „Глоба“ по реда на чл. 78а от НК да бъде в размер
на 1500 лева, което да не е в минимално предвидения размер, доколкото видно от
доказателствата по делото действията, които е извършил обвиняемият, които в
своята съвкупност водят до извод за по-висок интензитет на деянието спрямо
повечето престъпления от този вид. Още предлага, веществените доказателства, приобщени по
делото, да останат в кориците на делото, както и на обвиняемия да бъдат
възложени сторените в хода на досъдебното производство разноски.
Защитникът на обв. А. –
адвокат А. посочва, че фактическата обстановка е изяснена, подкрепя се от събраните
доказателствени материали, както и от обясненията на самия
обвиняем, като посочва, че в случая са налице предпоставките за налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК, но глоба в размер на 1500 лева е
несъразмерно тежка и е непосилно да бъде платена от обвиняемия. Посочва, че следва
при преценката на това в какъв размер да бъде глобата следва да се преценят
смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че той е с чисто съдебно минало,
не са налице криминални регистрации, същият е на млада възраст, съдействал е
напълно, направил е самопризнание, изразил е съжаление, платил си е билета още
тогава, неправомерно е бил сниман и се чувства унижен от цялата история пред
цяла България, още тежкото му финансово състояние, липсата на постоянни доходи,
което следва да се отчете при определяне размера на глобата, ако бъде признат
за виновен.
Обвиняемият А. сочи, че е съгласен с казаното от
защитника си, няма какво повече да каже.
В последната си дома заявява, че от съдът очаква
делото да приключи с глоба.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият М.В.А. е роден на *** ***, с адрес за
призоваване – ***, ***, български гражданин, с начално образование, безработен,
неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът намира за установено, че на 09.06.2019г.,
около 17:00 часа, в посока железопътна гара гр.Пловдив – гр.Септември,
обл.Пловдив пътувал влак с № 10232. На работа били свид.
С. П. – на длъжност ‘‘***‘‘ и свид.Д. Д. - на
длъжност ‘‘***‘‘. В един от вагоните на превозното средство били свид. Д. С. и свид. Н. Т.,
придружавана от двете й малолетни деца - дъщеря й /на ***г./ и синът й /на ***г./.
Около 17:30 часа, на железопътна гара – гр.Стамболийски, обв.
М.А. и приятелката му А. И. се качили на влака, като преди това не закупили
билети за превоза си. Не закупили и от *** на влака, а направо влезли през
първия вагон и се насочили към втория, като по пътя се разминали със свид. П.. Малко след качването им свид.
С. П. ги последвал и поискал билетите им, но те му заявили, че нямали такива.
Тогава свид. П. им обяснил, че когато се возят на
железопътно превозно средство следва да закупуват билети за престой и
превоз.Това афектирало обв. А., вследствие на което
той се развикал по адрес на свид. П., казвайки му
следното: ‘‘***! ***! ***?‘‘. Свидетелят П. му отвърнал, казвайки му следното:
‘‘Защо не си взе билет от касата тогава?‘‘. Подразнен от реакцията му обв. А. извадил портфейла от джоба си и показал
съдържанието му. Изкарал няколко банкноти и рязко замахнал
към лицето на свид. П., но не го ударил. Размахвайки
пръст пред лицето му повтарял ‘‘Аз ли нямам пари, ето ти пари?!‘‘. Свидетелят П.
отвърнал, казвайки на целоуслушание: ‘‘Все едни и
същи сте, ей!‘‘ и тръгнал да излиза от вагона. Тогава обв.
А. му казал заплашително: ‘‘***!‘‘.
Описаното станало достояние, както на свид. Н. Т., малолетните й деца и свид.
Д. С., така и на *** свид. Д. Д., която била в
непосредствена близост до разразилия се скандал. Останала възмутена от
поведението на обв. М.А., свид.
Н. Т. използвала мобилния си апарат в режим ‘‘заснемане на видеоклип‘‘,
за да обективизира случващото се. След излизането на свид. П., свид. Т. направила на
няколко пъти забележка на обв. М.А. да спре да вика,
тъй като имало малки деца във вагона и се разстройвали от невъздържаното му и
агресивно поведение.В действителност дъщерята на свид.
Т. се разплакала и стреснала от случващото се. Независимо от това обв. А. продължил да агресира,
като повтарял силно, че щял да изхвърли всички през прозореца на влака. В това
време се намесила и А. И., която се приближила до снимащата свид.
Т. и й казала следното ‘‘***? ***!‘‘. В този момент пасажерът свид. Д. С., който стоял на задна седалка във вагона,
направил забележка на двете лица от *** произход - обв.
А. и И., като им казал незабавно да преустановят действията и виковете. В
резултат на това обв. М.А. се запътил заплашително
към него, приближил го и отново се развикал, този път обаче и по негов адрес.
Така както и на останалите хора във вагона, обв. А.
се обърнал към свид. С., заявявайки му следното: ‘‘***!
***!‘‘. Разтроена от видяното дъщерята на свид. Т. се
разплакала, което ядосало загрижената майка и тя започнала да вика по
нарушителите на обществения ред. Наближавайки железопътна гара - Хаджиево обв. М.А. и А. И. заплатили билетите си, след което слезли
от влака и се насочили в неизвестна посока.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът намира за
установено въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, които съдът преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както
следва:
Приетата от съда фактическа обстановка се установява
от показанията на свидетелите Н. И. Т., С. И. П., Д. Ж. Д., Д.
Д. С. и И. И. Д., които подробно и непротиворечиво описват възприетото от
същите поведение на обвиняемия.
Съдът намира показанията на свидетелите Н. И. Т., С.
И. П., Д. Ж. Д., Д. Д. С. и И. И. Д. за логични,
последователни и добре кореспондиращи както по между си, така и с останалата
доказателствена съвкупност по делото, поради което и кредитира същите като
истинни.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така очертаната фактическа обстановка настоящия
състав на съда прие, че обвиняемият М.В.А. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК,
както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За това, че на 09.06.2019 г. във влак № 10232, на
железопътна гара – гр. Стамболийски, обл. Пловдив е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
От обективна страна се установиха осъществени от обв. А. непристойни действия – същият се държал агресивно -
викал и отправял заканителни/заплашителни и обидни изрази, както следва: 1)
спрямо свид. С. П. - ‘‘***! ***! ***?‘‘; ‘‘***!‘‘
и му размахвал банкноти с пари пред лицето; 2) спрямо Д. С. - ‘‘***!‘‘, както и 3) спрямо всички
останали пасажери във вагона и служители на БДЖ - ‘‘***!‘‘. Същите действия са непристойни, доколкото очевидно са
несъвместими с приетия в обществото порядък и поведение на обществено място.
На следващо място установява се и че със същите непристойни
действия обв. А. грубо е нарушил
обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото, доколкото
поведението му съставлява една открита демонстрация срещу установения ред, на
публично място, действията му са възприети от множество други лица на
последното място.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Престъплението е извършено при форма и вид на вината
– пряк умисъл, като обвиняемия А. е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на тези
последици, което е видно от самия характер на действията му, които могат да
бъдат извършени само умишлено – очевидно е, че А. няма как да не съзнава нито
характера на думите и действията си, нито срещу кого са били насочени същите.
Установява се също и специалният субективен признак
– хулиганският мотив, като обвиняемият А. е целял да се
покаже, че не се смята за обвързан от съществуващите социални норми за
поведение. В случая не се установява
обвиняемият А. да е бил провокиран по какъвто и да е начин от някакъв личен
мотив или конфликт, изобщо да е познавал свидетелите, към които е отправял
изразите. Напротив – установява е, че обвиняемият А. е целял да извърши една
демонстрация на незачитане правилата за осъществяване проверка от органите на
МВР, да покаже, че тези правила не важат за него, че той е над тях.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
Ето защо съдът призна обвиняемия М.В.А. – роден на ***
***, с адрес за призоваване – ***, ***, български гражданин, с начално
образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 09.06.2019 г. във влак
№ 10232, на железопътна гара – гр.
Стамболийски, обл. Пловдив е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че обвиняемият М.В.А.
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
ХХVІІІ от НПК.
Също така предвиденото в НК наказание
за престъплението по чл.325, ал.1 от НК е лишаване от свобода
до две години или с пробация, както и обществено порицание. При осъществяване
на престъплението не са причинени съставомерни имуществени щети, които да подлежат на
възстановяване.
С оглед на така посочената правна квалификация на
извършеното от страна на обвиняемия А. инкриминирано деяние – престъпление по
смисъла на чл.325, ал.1 от НК, съдът прие, че са налице
основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл.316, вр. чл. 308, ал.1 от НК, както
следва – обвиняемият А. пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл.325,
ал.1 от НК е до три години лишаване от свобода, обвиняемият А. не е осъждан за
престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК
изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК. Поради това обвиняемият А.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.
ПО
НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието глоба, в
предвидените съгласно чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът като отегчаващи
отговорността обстоятелства отчете високия интензитет на деянието, което е
извършено пред и спрямо множество лице, включително малолетни деца, което налага
извод за една значително завишена степен на обществена опасност на деянието. От
друга страна смекчаващи отговорността обстоятелства по същество не се отчитат,
доколкото липсата на осъждания сама по себе си е основание за прилагане реда на
чл.78А от НК, още трудно може да се приеме, че възрастта на обвиняемия, която е
над тридесет годишна съставлява особено млада такава. На следващо място не може
да се сподели и становището на защита, че обвиняемият демонстрира съжаление за
извършеното, доколкото макар формално да заявява, че се признава за виновен, то
по същество единствените му изявления са в смисъл на омаловажаване на случилото
се. Не на последно място, обстоятелството че подсъдимия не работел и нямал
трудови доходи по никакъв начин не съставлява смекчаващо обстоятелство,
доколкото последният е лице в работоспособна възраст, няма данни за нетрудоспособност
и фактът, че същият не полага общественополезен труд не води до извод за
понижена степен на обществена опасност на лицето. Ето защо съдът счита, че
глоба в размер, определен над минималният такъв, а именно в – размер от
1 500 лева, ще съдейства в необходима и същевременно - достатъчна степен
за осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на наказанието и
ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на същото.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
След произнасянето си по отношение на вината и
наказанието, съдът намери, че вещественото доказателство ––1 /един/ брой
CD-R700, марка ‘‘Verbamit’’ 700 МВ с надпис
‘‘08950LG2200 – намиращ се на л. 28 по делото, да ОСТАНЕ по делото, доколкото
характерът на същото е такъв, че съхранението му очевидно не съставлява
затруднение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери обвиняемия М.В.А. за
виновен в извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, съдът счете, че на
основание чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати
направените разноски по досъдебното производство от 62 /шестдесет и два/ лева,
по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.