Р Е Ш Е Н И Е
№566
24.06.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Антон Стоянов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №651 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.Ш.Г., гражданин на И., с посочен по делото адрес: РПЦ Х., против Решение №УПХ-178/22.05.2019 г. на Интервюиращ орган при Регистрационно-приемателен център (РПЦ) – Харманли към Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно и че следвало да бъде прогласена неговата нищожност. Решението било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушен бил чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, като мотивите на решението били съотносими само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в решението били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И. К, с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които жалбоподателят бил обект в И.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Същевременно интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че жалбоподателят се е позовавал на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочва причини за основателно опасение от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Видно от мотивите на решението, административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в И., и предвид факта, че изследвал обстоятелствата, че оспорващият бил арабин и съответно – положението му там, възниквал въпросът защо е приел, че изложеното от жалбоподателя излизало извън предмета на закона. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в И., която се влошавала непрекъснато. Причината да напусне страната си била свързана с постоянните конфликти, напрежението, което било породено от референдума за отделяне от И.. В проведените интервюта подробно изложил причините, поради които изпитвал основателен страх от преследване в страната си на произход. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в И., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност поради преследването спрямо И.чаните от страна на „ДАЕШ“. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в И.. Неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, като следвало да вземе предвид тълкуването на разпоредбата на чл.15 (С) от Директива 2004/83/ЕО, направено с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07 г. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.
Ответникът, Интервюиращ орган при Регистрационно-приемателен център – Харманли към ДАБ, чрез процесуалния си представител и в писмени бележки излага подробни доводи в подкрепа законосъобразността на оспореното решение и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за неоснователност на жалбата и пледира за отхвърлянето ѝ.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – Любимец към Дирекция „Миграция“ под вх.№105450-1186/08.05.2019 г. и подадена чрез РПЦ – Харманли под вх.№457/14.05.2019 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-14922/14.05.2019 г., А.Ш.Г. от И. е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-14922/14.05.2019 г. като А.Ш.Г., гражданство И., етническа принадлежност ., роден на *** г. в И., гр.К., с постоянен адрес И., гр.М., професия студент, образование средно, религия .., женен, с документ за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братята, сестрите, съпругата и детето на чужденеца.
Под рег.№УП-14922/15.05.2019 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с А.Ш.Г. с ЛНЧ **********.
С Решение №УПХ-178/22.05.2019 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на А.Ш.Г..
На 27.05.2019 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 27.05.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-229/23.03.2016 г. на Председателя на ДАБ, с която П. Г. Р., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр.Харманли, е определен за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Регистрацията на А.Ш.Г. е извършена на 14.05.2019 г. и към датата на издаване на процесното решение – 22.05.2019 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява спазен.
Не е налице твърдяната в жалбата нищожност на административния акт, който е постановен валидно, в срок и от компетентен орган. Следва да се посочи, че наличието на условията по чл.13, ал.1 от ЗУБ при постановяване на решението, се явява въпрос относно съответствието на акта с материалния закон.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и конкретни твърдения в тази насока няма изложени в жалбата. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Относно твърдяното в жалбата нарушение по чл.70, ал.2 от ЗУБ следва да се има предвид, че след изменението на ЗУБ, обнародвано в ДВ бр.101/22.12.2015 г., нормата на ал.2 от чл.70 е отменена, поради което същата няма как да бъде нарушена.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се споделят изложените в жалбата възражения за немотивираност на акта поради излагането на неотносими мотиви и на фактически основания, релевантни към производството по общия ред.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е
позовал интервюиращият орган (изм.ДВ бр.80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.)
гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля
като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9,
съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 –се позовава на основания
извън предмета на този закон и т.2 – не посочва никакви причини за основателни
опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически
твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че
чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и
изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения
относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8
от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка
на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи
какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е
сторено в обжалваното решение. Излагането на подробни съображения относно
хипотезите за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на
чужденеца, не прави решението немотивирано, нито мотивите му – противоречиви.
Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и
бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната
неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил
като причина за напускане на страната си по произход – И., някоя измежду
изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Чужденецът изрично е посочил, че е напуснал И.
заради проблемите, които имал с роднините си заради брака му с жена от друга
религия. Интервюираният разказва, че през 2008 г. се оженил за своята настояща
съпруга, която била разведена с три деца и освен това била ***, което не било
прието. През 2014 г. ислямската групировка „ДАЕШ” нахлула в гр.М., но
чужденецът през това време не се намирал в града, тъй като бил студент в гр.Б .
След като разбрал за нахлуването на ислямистите, решил да не се прибира в М. и
потърсил финансова помощ от свои роднини, но те му отказали заради това, че се
е оженил за жена от друга религия, и му поставили ултиматум да се разведе, а в
случай че не го стори го заплашили със смърт. Чужденецът решил да напусне И.,
за да намери сигурност и бъдеще за семейството си. Напуснал И. през месец
октомври 2015 г. и заедно със семейството си легално с автобус преминали в
Турция. Там пребивавали повече от три години в гр.А. и работел в завод за
производство на стъклени изделия. В края на месец март 2019 г. влязъл незаконно
в Република България пеша, през зелена граница, след което с автомобил бил
откаран до българо-румънската граница и там го задържали полицаите. Съпругата
му през месец октомври 2018 г. заминала
от Турция за Германия, но успяла да стигна само до Сърбия, където се намирала в
момента.
Интервюираният отрича да е бил арестуван или
осъждан в държавата си по произход, или друга държава. Заявява, че проблемите
заради изповядваната от него религия са били разказаните проблеми с фамилията
му заради брака му с жена ***. Декларира, че не е членувал в политическа партия
или организация, не е участвал в религиозна организация, общност, секта и др. Конкретни
проблеми с официалните власти в страната не заявява. Сочи, че си имал проблеми
заради негови публикации във „Фейсбук”, в които обвинявал официалните власти в
корупция, но освен че „много хора го обиждали публично“, нямало други последици
за него.
От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.8 и ал.9 от ЗУБ.
Правилна е и
преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в
държавата си по произход той да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват
т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
Жалбоподателят оспорва изводите на ответния административен орган за липса на материалноправни предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива.
Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си въз основа на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх.№МД-272/23.04.2019 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно общото положение в И., и е цитирал една част от изложените в справката данни в акта си. Въз основа на данните в справката е направен извод, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на И. и нивото на общото насилие в И. не е изключително високо. Въз основа на това не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. Предвид оценяването, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в И. следва да е изключително, каквото то не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там.
От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в представените по делото Справка вх.№МД-272/23.04.2019 г. и Справка вх.№МД-373/14.06.2019 г. следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход.
Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването му, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ш.Г., гражданин на И., против Решение №УПХ-178/22.05.2019 г. на Интервюиращ орган при Регистрационно-приемателен център – Харманли към Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: