МОТИВИ
по НАХД №286/2020 година по описа на РС Ловеч
Производство
по налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
Производството по делото е образувано по повод внесено
Постановление на РП - Ловеч от 13.03.2020 г., с което прокурор Венцислав Василев
е направил мотивирано предложение на основание чл.375 и сл. от НПК до Ловешкия
Районен съд да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде
освободена от наказателна отговорност по чл.78а от НК, С.Х.И., ЕГН - ********** за престъпление по
чл.182, ал.2 от НК, за което е образувано ДП №3/2019 г. по описа на РУ на МВР
Ловеч.
По внесеното постановление е образувано НАХД №286/2020 г.
по описа на Ловешкия Районен съд. С разпореждане от 14.05.2020 г. е насрочено
делото при условията на чл. 376 от НПК.
За РП - Ловеч, редовно призовани, не
се явява прокурор.
Обвиняемата С.Х.И., нередовно призована, не се явява.
Съдът съобразявайки обстоятелството, че видно от събраните по делото писмени
доказателства, са налице данни, че обвиняемата С.И. е напуснала пределите на Р
България на 16.11.2018 год. през ГКПП Калотина шосе и до момента няма
регистрирано влизане в страната, като същата е обявена и за ОДИ, но въпреки
щателното й издирване не е установена, е дал ход на делото при условията на чл.
269, ал.3, т.4 ,б.а от НПК в отсъствие на обвиняемата С. Х.И., като е преценил, че отсъствието на
обвиняемата няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото. На
основание чл.94, ал.1, т.8 от НПК, съдът е назначил за сл. защитник на обв. Илева, определения от ЛАК и назначен за такъв и в хода
на ДП адв. Б. Ц. от ЛАК. В хода по същество защитата
на обв. И., моли съда да постанови решение, с което
да освободи обвиняемата от наказателна отговорност за престъплението за което е
предадена на съд, като и наложи минимално наказание глоба, която да заплати в
полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.
В хода на разследването е установено следното:
Досъдебното производство било образувано с постановление
от 02.01.2019 година за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК за това, че през
периода м. ноември и м. декември 2018 година, в гр. Ловеч е осуетено
изпълнението на съдебно решение - одобрена с Определение № 541/13.05.2015 година
по гр. дело № 232/2015 година на PC Ловеч, спогодба между С.Х.И. *** и О.Е. Г.
от гр. П., относно лични контакти с детето К. О. Г. от гр. Ловеч.
Разследването било проведено в РУ МВР - Ловеч от разследващ полицай Ренета Петрова с
насоченост към установяване и документиране статута на родителите, издадените и
влезли в сила съдебни актове по уреждане на родителски права по отношение на
детето К.О.Г, установяване осъществени ли са от кого, кога и къде, действия с
които се осуетява упражняването на режим за лични контакти с детето.
В хода на разследването било установено, че свид. О.Е.Г. от гр. П. / л. 75, 80/ и обв. С.Х.И.
*** / л. 105, 106/ имали съвместно съпружеско съжителство без сключен брак и
родена на *** година в гр. Ловеч дъщеря К.О.Г. Поради настъпила в последствие
фактическа раздяла между двамата родители, с протоколно определение
541/13.05.2015 година по гр. дело № 232/2015 година на PC Ловеч било одобрена
постигната помежду им спогодба майката С.Х.И. да упражнява родителските права
върху малолетното дете К.О.Г, родено на *** година, като то ще живее с нея на
адрес в гр. Ловеч, бул. „Б…. №…. вх. „…, ет…., aп…... Бащата О.Е.Г., да има право на лични отношения с
детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, по
местоживеенето на майката, до навършване на детето на 4 /четири/ години, а след
това всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване в събота,
половината от училищните ваканции, когато детето ходи на училище и да го взема
по един месец през лятото, когато това време не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, както и по всяко време със съгласието на майката. Също Г. да
заплаща на И., като майка и законна представителка на малолетната К.О.Г, по 150
/сто и петдесет/ лева месечна издръжка, ведно със законната лихва, считано от
01.06.2015 год., до настъпване на законна пречка за нейното прекратяване или изменяване.
Поради факта, че в последствие И. започнала да пребивава
като работи в Х., детето през времето на отсъствието и от страната било гледано
от нейните родители - свид. Х. И.Г. / л. 77/ и свид. С. Н. Г. / л. 78/. Съгласно така утвърдената по
съдебен ред договореност между родителите, за времето до м. ноември 2018 година
Г. поддържал регулярни лични контакти с
детето К.О.Г гледано от неговите баба и дядо. В началото на м. ноември 2018
година по време на престой в страната И. се срещнала с Г. и му заявила, че
желае да вземе детето със себе си да живеят заедно в Х.. Г. се противопоставил на това нейно желание като
заявил, че няма да даде съгласието си. На 16.11.2018 година сутринта Г. се свързал по телефон със свид.
Г. за да му каже, че вечерта ще вземе детето от детска градина. . от своя
страна му обяснил, че И. *** и детето е при нея. Тогава Г. опитал да се свърже по телефон с И., но не
успял. В съботният ден на 17.11.2018 година отишъл до жилището и в гр. Ловеч,
но установил, че там няма никой. В последствие не успял да осъществи контакти
както с майката така и с детето.
При направената от разследващият орган справка за
пътувания на С.Х.И. *** / л. 27, 28/ се установило, че на 15.11.2018 година на
ГКПП Аерогара София, било регистрирано в 16.38 часа влизане, и на 16.11.2018
година в 15.12 часа излизане през ГКПП Калотина с лек автомобил м. Ауди
придружавана от свид. А. Ю. К. от с. М. обл. Ловешка / л. 79/. В свидетелските си показания К.изложил,
че от около 20 години живеел в Х.. Имал познанство с И., бил в известност за
раздялата и с Г. и от известно време
заживял заедно с нея в Х.. И. споделяла намерение да вземе дъщеря си Катерина
при себе си. Обяснила на К. , че е уредила въпроса с Г. и на 16.11.2019 година заедно с дъщеря си К.
тримата пътували с автомобила на К. м. А……с peг. №……
от България за Х.. Преминали през ГКПП Калотина. В последствие живели заедно
тримата до 17.01.2019 година, след което И. го напуснала заедно с детето си и
настоящото им местонахождение в Х. не му било известно. К. представил с протокол за доброволно предаване
/ л. 47/ нотариално заверена Декларация peг. №
2966/08.11.2018 година на нотариус Ж.М. peг. № 005 -
PC П. / л. 48/ от О.Е.Г. за съгласие
малолетното му дете К.О.Г да пътува в чужбина до Х. като напуска пределите на Р
България придружена от майка си С.Х.И.. Срока на валидност на декларацията
визирал периода от 08.11.2018 година до 14.02.2019 година. В показанията си
относно декларацията посочил, че останала в него след пътуването на 16.11.2018
година, като не е в състояние да заяви дали е била представена от И. пред
граничните власти. Сочи с категоричност, че са представени паспортите и на
тримата от автомобила.
Произведената комплексна /графическа и техническа/
експертиза подложила на изследване Декларация от О.Е.Г. за съгласие, подвела
изводи, че присъстващият в нея ръкописен текст „О.Е.Г." не е изписан от
същото лице, както и подписа за „декларатор" не е положен от него.
Изображението на отпечатък от щемпел за удостоверяване на подпис на нотариус Ж.М.
per. № 005 - PC П. представлява цветно електрофотографско
изображение и не е положен с тампонно мастило.
Подписът от името на нотариуса не е положен от Ж.М..
В показанията си като свидетел / л. 92/ Мичева пояснила,
че действително е извършвала нотариална заверка на подпис в Декларация от името
на О.Е.Г., но това е станало на 08.05.2018 година, а не на 08.11.2018 година.
Декларация с такава дата е потвърдена като достоверна от Г. / л. 24/ като в същата е отразена еднократна
валидност със срок от 08.05.2018 година до 10.06.2018 година.
Представителят на РП Ловеч е приел, че независимо от
факта, че наведените справки относно пътуване през ГКПП на страната за детето
К.О.Г сочат, че няма регистрирани такива, при потвърденото наличие на издаден
задграничен паспорт и събраните гласни доказателства от показанията на свид. К. , Х. И. Г. и С. Н. Г.а, позволяват категоричният
извод, че К.О.Г се намира извън пределите на Р България след осъществена на
08.11.2018 година пътуване през ГКПП Калотина. Тъй като това е организирано и
осъществено като придружител от майката С.Х.И., то пряка и непосредствена
последица е невъзможността на бащата О.Е.Г. да осъществява лични контакти с
детето съобразно одобрената по съдебен ред спогодба между родителите. Именно
това е обусловило преценката му, че с поведението си И. е осъществила от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
Приел е, че анализа на доказателствата по делото говорел за отсъствие на И. от
пределите на страната и местоживеенето и в чужбина било неизвестно, което
обуславяло предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а" от НПК,
позволяващи разглеждане на делото в нейно отсъствие. Ето защо с постановление
от 05.02.2020 година пред служебно назначен защитник И. била привлечена като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК. Вменено и било
умишлено поведение за това, че като родител на К.О.Г, родена на *** година в
гр. Ловеч, чрез напускане пределите на Р България, през ГКПП Калотина на
16.11.2018 година като неин придружител, осуетила изпълнението на съдебно
решение - одобрена с Определение № 541/13.05.2015 година по гр. дело № 232/2015
година на PC Ловеч, спогодба, относно лични контакти на бащата О.Е.Г. от гр. П.
с детето К.О.Г от гр. Ловеч.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че с деянието си обвиняемата И. е осъществила от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението по чл.182,ал.2 от НК, за това, че като
родител на К.О.Г, родена на *** година в гр. Ловеч, чрез напускане пределите на
Р България, през ГКПП Калотина на 16.11.2018 год. като неин придружител
осуетила изпълнението на съдебно решение - одобрено с Определение №
541/13.05.2015 година по гр. дело № 232/2015 година на PC Ловеч, спогодба,
относно лични контакти на бащата О.Е.Г. от гр. П. с детето К.О.Г от гр. Ловеч.
От обективна страна изпълнителното
деяние на обвиняемата е
осъществено чрез бездействие, неизпълнение на влязлото в сила съдебно
решение одобрено с Определение № 541/13.05.2015 година по гр. дело № 232/2015
година на PC Ловеч, спогодба, тъй като родител и придружител на К.О.Г, родена
на *** година в гр. Ловеч, напуснала с нея пределите на Р България, през ГКПП
Калотина на 16.11.2018 год., с което осуетила изпълнението на цитираното по –
горе съдебно решение.
От субективна страна обвиняемата вземайки решение за
извършване на престъпното посегателство - неизпълнение на
съдебното решение одобрено с Определение № 541/13.05.2015 година по
гр. дело № 232/2015 година на PC Ловеч, спогодба, е извършила
деянието с пряк умисъл като форма на вина - съзнавала е общественоопасния
му характер, предвиждала е общественоопасните му
последици и е искала настъпването им.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на
ДП свидетели Огнян Г. , Х. Г., С.Г.а, А. К. и Ж. М., тъй като те не влизат в противоречие
по между си, със събраните писмени доказателства и заключението на изготвената
в хода на ДП комплексна /графическа експертиза и образуват една логическа
цялост. Въпреки събраните в хода на ДП писмени доказателства, в частност
справки относно задграничните пътувания на детето К.О.Г, които сочат, че няма
регистрирани такива, и останалите събрани по делото доказателства, а именно
издаден задграничен паспорт на името на К.О.Г, и гласните доказателства по
делото, от които се установява, че К.О.Г на 08.11.2018 година е напуснала
пределите на Р България през ГКПП Калотина, придружена от нейната майка, съдът
намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че с деянието си обв. И. е осъществила състава на престъпление по чл.182,
ал.2 от НК.
Деянието не може да се квалифицира като маловажен случай
по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като последното се квалифицира като такова,
само когато по степен на обществена опасност и укоримост
е по - леко от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. По -
ниската обществена опасност се определя от цялостната характеристика на
деянието и дееца. От значение са и други обстоятелства като дали е налице
продължавано престъпление или повторност, способа и
начина по които е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и
подбудите, от които се е ръководил при извършване на престъплението и др. В
настоящия случай, съдът, прие, че случаят не може да се квалифицира като
маловажен.
Съдът
изцяло споделя доводите на защита за приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, т.к. са налице условията за това предвидени в закона, съобразно и съдебната
практика на ВКС на Р. България.
Сьдьт, след
като взе предвид гореизложеното и това, че престъплението по чл.182, ал.2
от НК е умишлено, наказуемо с „Пробация” и „Глоба”,
че кьм момента на извършване на
престъплението обвиняемата е била пълнолетна и неосъждана за престъпление
от общ характер, не е освобождавана по реда на чл.78а от НК, не са настъпили
имуществени и неимуществени вреди от престъпното деяние и могат да бъдат
приложени разпоредбите на чл.78а от НК, освободи обв.
И. от наказателна отговорност и й наложи по чл.78а, ал.1 от НК административно
наказание глоба в минимален в размер от 1000,00 лв. /хиляда/ лева, която да
заплати в полза на държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт.
Според
съда с така определеното наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и
генералната превенция визирани в чл.36 от НК.
При този изход на процеса, съдът осъди обв. С.И.Х. да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата
от 152.28 лв. представляваща разноски за изготвена в хода на ДП експертиза.
Разноските по делото за служебен защитник ще бъдат
присъдени от съда след определянето им от НБПП - гр. София.
Водим от гореизложеното съдът постанови решението си в
този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: