РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ П. като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА
КАНД № 168 / 2020 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 260000 от 10.08.2020 г., постановено по НАХД № 21/2020 г., Ловешкият районен съд, първи състав, е потвърдил Наказателно постановление № 19-0906-000299 от 18.03.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Ловеч, с което на В.П.К., ЕГН: **********,***, са наложени следните административни наказания: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; 2. на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП; 3. на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП; 4. на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал В.П.К., ЕГН:**********,***, който е подал касационна жалба без да релевира конкретни отменителни основания по чл. 348 от НПК, като се оспорва единствено мястото на проверката, поради което намира наказателното постановление за незаконосъобразно. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът се явява лично, като поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Ловеч, се представлява от юрк. Р., който намира касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно. Сочи, че служителите на полицията са съставили първоначално фиш, но поради отказ на касатора да го получи, са били длъжни да съставят АУАН. Сочи, че водачът е запознат с разпоредбите на ЗДвП и е бил длъжен да оборудва автомобила с аптечка, пожарогасител и жилетка. Сочи, че правилно РС е потвърдил наказателното постановление, като е отчел, че липсват процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, а също и съставомерността на всички административни нарушения.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на ЛРС.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд, първи състав, е потвърдил Наказателно постановление № 19-0906-000299 от 18.03.2019 г. на Началника Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Ловеч, с което на В.П.К., ЕГН: **********,***, са наложени следните административни наказания: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; 2. на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП; 3. на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП; 4. на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на сочените четири административни нарушения: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; 2. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП; 3. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП; 4. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
С касационната жалба не се релевират конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а единствено за незаконосъобразност на оспореното НП, като се оспорва къде точно е спрян за проверка нарушителя/сега касатор.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост и по отношение на четирите административни нарушения. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Правилно районният съд е приел, че: от показанията на
актосъставителя и свидетелите по акта, както и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че наказаният В.К. е нарушил разпоредбите на:
чл. 98, ал. 1,т. 5, чл. 139, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, като е паркирал
автомобила на по-малко от
Районният съд е кредитирал показанията на свидетелите Й. и Д., които са очевидци на административните нарушения. Същите свидетели са възприели извършените от касатора нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени. Районният съд е изложил мотиви, че няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетелите или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил, поради което съдът не споделя възраженето, изложено в жалбата за тенденциозност в поведението на полцейските служители.
Правилно районният съд е изложил мотиви, че дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите нарушения и поведението на жалбоподателя и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Отделно показанията на двамата свидетели кореспондират и на писмените доказателства по делото, поради което правилно са кредитирани. Поради това правилно е прието от РС, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин е установено, че с деянието си жалбоподателят/сега касатор виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административните нарушения, отразени в АУАН и НП, като за извършените административни нарушения законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС относно мястото на административните нарушения. Правилно РС е приел, като е съобразил писмените и гласни доказателства по делото, които са непротиворечиви по между си, подробни и ясни, че от момента, в който свидетелите са възприели неправилно паркирания автомобил, до момента, в който са го спрели за проверка, малко след кръстовището, посочено в АУАН, не е настъпила промяна във фактическите обстоятелства, с изключение на появата на водача, т.е. на мястото, на което е бил възприет автомобила, същият е бил паркиран неправилно и не е бил оборудван с аптечка, пожарогасител и жилетка, като последните три нарушения само са установени малко по-късно от полицейските служители, но са извършени на същото място и време, посочени в АУАН.
Допълнително според касационната инстанция липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид установената от РС фактическа обстановка, като настоящият случай на административни нарушения с нищо не се отличава от типичните такива случаи.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП.
Следва да се посочи, че касаторът не релевира конкретни нарушения на РС по смисъла на касационните основания на чл. 348 от НПК, към които препраща нормата на чл. 63 от ЗАНН, поради което и касационната инстанция не дължи по-подробни мотиви.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260000 от 10.08.2020 г., постановено по НАХД № 21/2020 г. на Ловешкия районен съд, първи състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: