ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12
гр. Бургас , 15.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Калина С. Пенева
Кремена И. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500124 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 276/17.09.2020 год. по гр.д.№ 230/2019 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, е осъдена Община – Царево, гр. Царево 8260, обл. Бургас, ул. „Хан Аспарух“
№ 36, представлявана от кмета да заплати на „Горстрой“ ООД-гр. София, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. Б,
ет. 1, ап. 37 сумата от 11 400 лв., представляваща обезщетение, в размер на пазарния
наем, за лишаване на ищеца от ползването на предадените на ответната Община, с приемо-
предавателен протокол от 04.12.2001 г. четири броя полумасивни сгради, представляващи
ведомствена почивна база, за периода от 15.06.2015 г. до 08.08.2016 г., ведно със законна
лихва от датата на завеждане на иска-19.06.2018 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен иска за разликата над присъдените суми до пълния предявен размер от 42
000лв. Осъдена е Община – Царево, гр. Царево 8260, обл. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 36,
представлявана от кмета да заплати на „Горстрой“ ООД- гр. София, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. Б, ет. 1,
ап. 37 сумата от 2 541.33 лева– представляваща мораторна лихва за периода от
05.01.2016 г. до завеждане на исковата молба-18.06.2018г. като е отхвърлен иска за
разликата над присъдените суми до пълния предявен размер от 7 044 лв. Осъдена е
Община – Царево, гр. Царево 8260, обл. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 36, представлявана от
кмета да заплати на „Горстрой“ ООД- гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. Б, ет. 1, ап. 37 сумата от
2102,58лв. съдебно-деловодни разноски. Осъдено е „Горстрой“ ООД- гр. София, ЕИК
1
********* със седалище и адрес на управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.
128, вх. Б, ет. 1, ап. 37 да заплати на Община – Царево, гр. Царево 8260, обл. Бургас, ул.
„Хан Аспарух“ № 36, представлявана от кмета сумата от 2101,80лв. съдебно-деловодни
разноски.
1.Срещу решението в частта, с които исковете са уважени със съответно произнасяне
по въпроса за разноските е постъпила въззивна жалба от ответника по предявените
искове Община-Царево, гр. Царево 8260, обл. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 36,
представлявана от кмета Георги Лапчев, чрез процесуален представител адв.Г. К. Във
въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и
е необосновано. Твърди се нередовност на исковата молба. Изложени са възражения по
приетата от окръжния съд правна квалификация на иска по чл.59 от ЗЗД. Изложено е
становище, че при тази правна квалификация ищецът следва да конкретизира претенцията
си като посочи дали с претендираната като обезщетение сума твърди да е обеднял или
твърди, че с нея се е обогатил ответника, както и да уточни конкретния начин по който
твърди, че се е обогатил ответника-дали от получени доходи или от спестени разходи.
Твърдят се допуснати процесуални нарушения от окръжния съд изразяващи се в
необсъждане с решението на всички възражения направени от ответника срещу предявените
искове и липсата на мотиви по приетите за неоснователни възражения. Твърди се, че след
влизане в сила на съдебно решение обвързващо страните за предаване на процесните
бунгала на ищеца, търсенето на процесното обезщетение представлява злоупотреба с право,
тъй като ищецът недобросъвестно не е предприел действия за изпълнение на съдебното
решение. Сочи се, че процесните бунгала са незаконни строежи считано от 1989 год., когато
са били построени, поради което търсенето на обезщетение за лишаването от възможността
същите да бъдат ползвани е черпене на права от неправомерно поведение, поради което
исковете на ищеца не следва да бъдат уважавани. Твърди се необоснованост на извода на
окръжния съд за извънсъдебно признание за владението на общината за периода 15.06.2015
г. до 08.08.2016 г. Твърди се, че за периода, за който се претендира обезщетение бунгалата
са били необитаеми, а фактическото им ползване е било невъзможно, още повече -
отдаването им на туристи, тъй като те нямат статут на туристически обекти. Отречени са и
твърденията общината да е настанявала лица в бунгалата. Сочи се, че изводите на окръжния
съд за размера на обезщетението са направени въз основа на оспорени от ответника
доказателства, които неправилно са зачетени. Твърди се, че вещите лица по приетата тройна
експертиза при оценката на пазарния наем не са взели предвид съществени обстоятелства
относно заетостта, местоположението и състоянието на бунгалата за процесния период,
поради което заключението не следва да се кредитира. Направено е искане за отмяна на
решението в обжалваната от ответника част и за цялостно отхвърляне на предявените
искове, с присъждане на пълния размер на деловодните разноски за двете съдебни
инстанции.
2
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна „Горстрой“ ООД- гр.
София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи
Димитър“, бл. 128, вх. Б, ет. 1, ап. 37, чрез процесуални представители адв. Ю. Д. и Г. И.
Отречени са възраженията на въззивника-ответник както за нередовност на исковата молба,
така и за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Твърди се, че част
от възраженията на ответника са недопустими, тъй като са обхванати от силата на
пресъдено нещо по предходни спорове между страните, а при ясно очертаната в исковата
молба фактическа обстановка и предвид ангажираните доказателства, изводите на окръжния
съд за основателност на претенциите са обосновани. Изложени са подробни съображения,
направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част и за
присъждане на съдебните разноски. В отговора се съдържа доказателствено искане - за
установяване на твърдението на ищеца, че процесните бунгала и към момента не са му
предадени от общината, тя да бъде задължена да представи препис от протокола за
принудителното им премахване, започнало на 14.10.2020 год. Твърди се, че протоколът е
поискан от ищеца, но не му е бил предоставен от ответника, в която връзка са представени
искане на ищеца, ведно с известие за доставяне на 19.10.2020 год. и писмо с РИД 53-01-1540
на Община - Царево.
2. Срещу решението в частта, с които исковете са отхвърлени за размера над 11 400
лв. до 37 665 лв. за главницата и за размера над 2541,33 лв. до размера от 6322,85 лв. за
мораторна лихва, при съответно произнасяне по въпроса за разноските, е постъпила
въззивна жалба от ищеца по предявените искове „Горстрой“ ООД-гр. София, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София 1510, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.
128, вх. Б, ет. 1, ап. 37, чрез процесуални представители адв. Ю. Д. и Г. И. Твърди се, че в
обжалваната отхвърлителна част решението е неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необосновано – постановено при неправилна преценка на доказателствата. Изложени са
възражения за необоснованост на изводите на окръжния съд за неоснователност на
претенцията за главница за част от процесния период след 08.08.2016 год. /т.е. за периода от
09.08.2016 год. до 15.09.2017 год./ Оспорени са изводите на окръжния съд относно
неоправдано неприемане от дружеството на изпълнението на задължението на ответника за
предаване на процесните бунгала на 08.08.2016 год. Сочи се, че основание за отказа на
ищеца да приеме предаването на бунгалата на тази дата е било обстоятелството, че те са
били обитаеми от лица допуснати от общината в тях, което е било тежест, с която ищецът не
е следвало да се съобразява, тъй като бунгалата е следвало да бъдат предадени без обитатели
и без съдържащото се в тях имуществото. Твърди се, че съдът необосновано е приложил
чл.95 и чл.96 от ЗЗД без да се съобрази с чл.65, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че съдът не е изложил
мотиви относно начина на определяне на размера на дължимото обезщетение за периода от
15.06.2015 год. до 08.08.2016 год., а приетите от съда размери на дължима главница и
мораторни лихви не съответстват на релевантните обстоятелства по заключението на
тройната съдебнотехническа експертиза приета от окръжния съд. Сочи се, че крайните
3
изводи по заключението на тройната експертиза за размера на пазарния наем са били
оспорени от ищеца с аргументи за неправилно намаляване на стойността на средния пазарен
наем, които не са обсъдени от окръжния съд. Изложени са подробни съображения относно
начина по който според ищеца следва да бъде определен средният пазарен наем от съда - на
базата на обстоятелствата посочени по заключението на тройната съдебнотехническа
експертиза, но без приспадане на коефициентите за капацитет и категоризация и без
приспадане на 35% разходи, поради което пазарният наем следва да се определи на база
156,06 лв. на ден, а не както е приела експертизата-135 лв. Твърди се, че и при прилагане на
двата коефициента, пазарният наем би бил в по-висок размер от сочения от вещите лица.
Заявено е, че направените пред окръжния съд възражения по заключението на вещите лица
се поддържат и пред настоящия съд. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваната част и за уважаване на исковете до размерите посочени по-горе, при
присъждане на всички направени разноски, включително-адвокатско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна Община-Царево, гр.Царево 8260,
обл. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 36, представлявана от кмета Георги Лапчев, чрез
процесуален представител адв. Г. К. Изложени са подробни аргументи за неоснователност
на възраженията по въззивната жалба на ищеца и за правилност на решението в
обжалваната от ищеца част. Твърди се, че е налице необоснован отказ на ищцовото
дружество за въвеждане във владение на бунгалата, което се установява при преценка на
доказателствата по делото. Оспорено е твърдението, че към 08.08.2016 год. бунгалата са
били обитаеми. Сочи се, че състоянието на бунгалата също не би могло да бъде основание
за отказа на дружеството, тъй като за амортизацията им ищецът вече е бил обезщетен от
ответника съгласно влязло в сила решение на съда. Сочи се, че наличието на вещи в и около
бунгалата също не е основателна причина за отказ на ищеца да бъде въведен в тях.
Извършено е позоваване на влязло в сила решение по адм.д.№2118/2020 год. на
Административен съд-Бургас, постановено по обжалването на заповед за премахване на
процесните бунгала, за която се твърди, че вече е изпълнена. Решението е представено с
отговора, с искане за приемането му от въззивния съд като нововъзникнало доказателство.
Изложено е становище, че ищецът е обжалвал решението само в отхвърлителната му част за
периода след 08.08.2016 год. до 15.09.2017 год. и не е обжалвал решението в частта за
неприсъденото обезщетение за периода от 15.06.2015 год. до 08.08.2016 год., поради което
възраженията му относно начина на формиране на размера на обезщетението на базата на
пазарния наем за този период са недопустими и не следва да се обсъждат.
Решението не е обжалвано в частта, с която са отхвърлени исковите претенции на
ищеца за разликата над 37 665 лв. до 42 000лв. - за главницата, ведно със законната лихва
върху разликата и за разликата над 6322,85 лв. до 7 044 лв. - за мораторната лихва.
С определение № 100071 / 25.01.2021 год. по в.гр.д.№28/2021 год. по описа на
Бургаския апелативен съд е прекратено производството по делото и делото е върнато на
Бургаския окръжен съд за поправка на очевидна фактическа грешка.
4
С решение №260055/29.01.2021 год. по гр.д.№230/2019 год. по описа на Бургаския
окръжен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
276/17.09.2020 год. по гр.д. № 230/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, като в
първия абзац в диспозитива на постановеното решение на стр. 6 на ред пети отгоре надолу
след думите „отхвърля иска“ добавя“ на „Горстрой“ ООД-гр. София, ЕИК *********
против Община – Царево, гр. Царево, представлявана от кмета, за заплащане на
обезщетение в размер на пазарния наем за лишаване на ищеца от ползване на предадените
на ответната община с приемо- предавателен протокол от 04.12.2001 год. четири броя
полумасивни сгради, представляващи ведомствена почивна база, за периода от 09.08.2016
год. до 15.09.2017 год.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани
лица-надлежно упълномощени процесуални представители на страните по делото, срещу
акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по обективно
съединени искове с правни основания чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира оплакванията на въззивника-ответник за нередовност на исковата
молба за неоснователни. В исковата молба и последвалите я молби до съда ищецът е
изложил в пълнота фактите и обстоятелствата, на които основава претенциите си, поради
което не се налага допълнително уточняване. Съображенията изложени във въззивната
жалба на въззивника-ответник касаят правната квалификация на предявения иск, която не се
определя от ищеца, а от съда. Ето защо липсва необходимост от оставяне на исковата молба
без движение.
Съдът намира искането на въззивника - ищец, направено в качеството му на ответник
по жалбата на насрещната страна с депозирания отговор, за изискване на писмено
доказателство от общината за неоснователно. Доказателството е нововъзникнало, но касае
установяване на обстоятелства, които са извън заявения процесен период 2015 год. - 2017
год., поради което е неотносимо към спора. Същото се отнася и за представеното с отговора
на въззивника-ответник копие от влязло в сила на 21.10.2020 год. съдебно решение по адм.
д. № 2118/2020 год. на Административен съд-Бургас, тъй като то също е нововъзникнало, но
неотносимо към спора. Ето защо искането за събиране на доказателства от въззивния съд
следва да бъде оставено без уважение, а представените с отговорите на ищеца и на
ответника писмени доказателства, не следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 267 от ГПК, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПРИЕМА ЗА ДОПУСТИМИ въззивните жалби подадени срещу решение №
276/17.09.2020 год. по гр. д. № 230/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, към което
неразделна част е решение № 260055/29.01.2021 год. по гр. д. №230/2019 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, второто решение - за поправка на очевидна фактическа грешка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на страните.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 14.04.2021 год. от 10 и 45 часа,
за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6