Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 15.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№891 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е
образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът се
намира в договорни отношения с ответника относно доставената му електроенергия
по партида с клиентски №**** и абонатен №*****. Ищецът твърди, че
получил документ от ответното дружество, с което го уведомяват, че е коригирана
сметката му за ел.енергия и е начислена служебно сумата 831,91лв., по приложена
фактура. Ищецът заявява, че оспорва дължимостта на сумата по фактурата за
ел.енергия, като заявява, че ел.енергията не е реално доставена и измерена с
годно СТИ. Ищецът оспорва процедурата, при която е извършена констатацията от
служителите на енерго-дружеството, като заявява, че в ЗЕ, ПИКЕЕ, ОУ не се
съдържа основание за извършената корекция. Клаузите на ОУ, уреждащи корекционна
процедура счита за нищожни по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД. Сочи, че към момента на съставяне на КП и на справката за корекция не са
били в действие нормите на чл.47-51 от ПИКЕЕ и съставения протокол не може да
бъде основание за пораждане на право на корекция. С оглед гореизложеното, отправя искане до
съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на
ответника начислената сума в размер 831,91 лв., начислена за ел.енергия по
фактура от 27.02.2019г. за горепосочения абонатен номер. Претендира разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва
основателността на предявения иск. Посочва, че фактура №**********/27.02.2019г.
е издадена след извършена корекция поради установено неизмерване на
електрическа енергия от проверения електромер. Сочи, че на 22.02.2019г. служители на „ЕРП С” АД са извършили проверка
на СТИ, обслужващо обекта на ищеца в гр.*********, при която е
установено „ведомствената пломба на СТИ е скъсана и телта запоена. След сваляне
на капака на клемния блок е установено, че има поставен шунт между входа и
изхода на СТИ”, като се сочи, че по този начин част от потребената ел.енергия
не се измерва. Сочи се, че на място е
възстановена правилната схема на
свързване, като протоколът бил подписан от двама свидетели и изпратен на абоната. Ответникът заявява, че въз основа на
констативния протокол от 22.02.2019г. е изготвена справка за корекция от
26.02.2019г. ответното дружество издало фактура №********** от 27.02.2019г. за
сума в размер на 831,91 лв. , изчислена на база 1/2 от пропусквателната
способност на СТИ за срок от 90 дни,
считано от датата на констатиране на неточното измерване, която сума,
ответникът счита, че е правомерно начислена. С оглед гореизложеното, отправя
искане до съда за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на
направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото се
установи, че ищецът е потребител на електрическа енергия, за което има открита
партида кл.№****** на адрес:********. На 22.02.2019г. служители на „Е
С” извършили проверка на средството за техническо измерване, обслужващо обекта,
като констатирали, че ведомствената пломба на СТИ е скъсана и телта запоена.
След сваляне на капака на клемния блок установили, че има поставен шунт /меден
проводник/ между входа и изхода на електромера, като по този начин част от
преминаващата през електромера ел.енергия не се измерва от СТИ. На място
възстановили правилната схема на свързване, като за извършената проверка е
съставен констативен протокол №1502436 от 22.02.2019г.
Въз основа на
направените констатации е извършена корекция, като е начислена служебно
ел.енергия, за което е съставена фактура №********** от 27.02.2019г. за
начислено количество ел.енергия на стойност 831,91 лв. с ДДС.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на
допусната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено от инж. И.М.,
което съдът кредитира като компетентно и обективно, се установява, че не е
възможно по начина, по който е свързан процесния СТИ към
електроразпределителната мрежа да бъде измерена цялата потребена ел.енергия.
При описаната в констативния протокол схема на свързване се извършва шунтиране
на сигнала постъпващ от измервателния елемент на токовите датчици към
измервателния елемент на СТИ. Вещото лице е посочило, че при така осъществената
схема на свързване по-голяма част от потребявания ток преминава през веригата с
по-малко съпротивление и не се отчита, а се отчита по-малка част. В
заключението е изложено, че математически вярно е изчислено в справката
количество електроенергия на база 1/2 от пропусквателната способност на
измервателната група на СТИ за период от 90 дни в размер на 4158 квтч. В
съдебно заседание вещото лице допълни, че в случая има електромер, който
измерва неточно потребената ел.енергия. СТИ е било в класа си на точност, като
според вещото лице, така описания шунт е постоянно закрепен и свързан между
входящия и изходящия проводник и при
преминаване на ел.енергия през електромера, той трябва да отчита с грешка
потребената от абоната ел.енергия.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетел К.И., който разпитан каза, че при процесната порверка установили,
че СТИ при определен товар не измерва в класа си на точност и констатирали
поставен шунт. Установили, че капачката на клемния блок е счупена в лявата
страна. Извикали органите на полицията. В тяхно присъствие и в присъствие на
сина на собственичката демонстрирали с помощта на товарно устройство как
измерва всяка система. Свидетелят заяви, че на първите две системи се измервала
енергията, а на третата, където е включен големия товар, не се измерва. На място премахнали шунта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чрез който ищецът претендира съдебно признаване
несъществуването в полза на ответника на вземането за исковата сума за потребена
ел.енергия. Като
титуляр на спорното право, в тежест на ответната страна е доказването на
пораждащите спорното право факти.
Не се спори по делото, че ищецът
е потребител на електроенергия по смисъла на §1, т. 41б от ЗЕ. Не се спори и
обстоятелството, че процесният електромер е бил присъединен към електрическата
мрежа, поради което между страните е налице облигационно правоотношение,
пораждащо правото на ищеца да закупува ел. енергия и насрещното право
на ответника да получи цената за доставената от него стока. Правата и
задълженията на страните по възникналото облигационно правоотношение се уреждат
с Общи условия, утвърдени от държавен регулаторен
орган – ДКЕВР.
С измененията на
Закона за енергетиката (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.) в разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 6 от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите неизмерена,
неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Следователно, предвидена е
принципната възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия, при спазване на определени правила – ПИКЕЕ, като по силата на
законовата делегация на чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21,
т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност
за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети такива ПИКЕЕ, влезли в
сила на 16.11.2013 г.
В конкретния случай проверката на
СТИ, за която е съставен КП е от 22.02.2019г.,
т.е.
корекционната процедура, е проведена изцяло след дата 23.11.2018г., считано от
която с отмяната и на чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ по силата на влязлото в сила решение №2315/21.02.2018г.
по адм.д. №3879/2017г. на ВАС, ІV отд., потвърдено с Решение
№13691/08.11.2018г. по адм.д. №4785/2018г. на ВАС, Vчл. състав, І колегия,
ПИКЕЕ са окончателно отменени и не съществуват като нормативен акт. В
настоящия случай, както техническата проверка на СТИ, обективирана в процесния
констативен протокол от 19.02.2019г., така и справката за корекция от 22.02.2019г., и процесната
фактура от 25.02.2019г. са след дата 23.11.2018г. или след цялостната
отмяна на ПИКЕЕ, вкл. и на чл.48,чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, по силата
влязлото в сила горепосочено решение на ВАС, поради което съдът приема,
че липсва
законово основание за извършване на корекцията и начисляване
на исковата корекционна сума. Приетите нови ПИКЕЕ не могат да намерят приложение
в случая, тъй като не са действали към момента на процесната проверка. На
следващо място съдът намира, че ответникът не може да извежда свое право на
корекция от ОУ на доставчика от 2007г., съответно ОУ на ДПЕЕ, одобрени с
решение на ДКЕВР от 07.11.2007г., които, съгласно константната практика на ВКС
и с оглед законовата делегация по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, не регламентират в
полза на ответника право на корекция само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяна ел. енергия, на
каквото ответникът се позовава. Обективната отговорност е изключение, тъй като
ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради
което нейното предвиждане е единствено правомощие на законодателя.
Според константната практика на ВКС коригирането на сметките за вече доставена
ел. енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане
или неотчитане на доставяната ел. енергия противоречи на регламентирания
виновен характер на договорната отговорност /чл.81 ал.1 и чл.82 от ЗЗД/, поради
което е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане. При извършена корекция след 23.11.2018г. и
цялостната отмяна на ПИКЕЕ от 2013г., какъвто е процесният случай, за да се
ангажира отговорността на потребителя на
договорно основание е необходимо да се
докаже виновно поведение на служител на ищцовото дружество, което да доведе
до неизмерване или неточно измерване на ползваната ел. енергия, което
не е установено по делото. Освен това, ответникът не доказа, че начисленото
количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищеца. Съставеният при проверката КП е
частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена
сила. Самият той не може да бъде годно документално основание за пораждане на
спорното субективно материално право на корекция на сметката на ищцовото
дружество. Към
момента на извършване на корекцията е липсвала приложима нормативна уредба, в
т.ч. и процедура, по силата на която да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Доколкото
законодателят към релевантния за спора момент – датата на извършване на
корекцията, не е предвидил друга процедура и ред, по който да се извърши
проверката и коригирането на сметката, то доставчикът не е имал правомощия да
извършва действия на друго непредвидено в закона основание и до приемането на новите ПИКЕЕ не е имало основание
за провеждане на корекционна процедура, поради което съдът приема, че
ответникът неправилно е извършил корекция на количеството енергия, която
претендира за заплащане от абоната.
Изложените съображения обуславят уважаване на предявения отрицателен
установителен иск, като следва да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи исковата сума от 831,91 лв.,
начислена за ел. енергия за периода от 25.11.2018 г. до 22.02.2019 г.
Ищецът е претендирал присъждане на направените по
делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като с оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати в полза на ищеца направените от него разноски в настоящото производство
в размер на 50 лв. за държавна такса и 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски,
но с оглед изхода на спора такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от
горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е-П П” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***********, че „К-СК”ЕООД, ЕИК******, със
седалище********, представлявано от управителя С
Н К НЕ
ДЪЛЖИ на „Е-П П” АД гр. Варна сумата от
831,91 лв.
/осемстотин тридесет и един лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
начислена сума за ел.енергия, за което е издадена фактура № ********** от 27.02.2019г., за
периода от 25.11.2018 г. до 22.02.2019г.
ОСЪЖДА „Е-П П” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: *********** ДА
ЗАПЛАТИ на „К-СК” ЕООД, ЕИК*******, със
седалище*********, представлявано от управителя С
Н К сумата от общо 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени от
ищеца в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред
Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: