№ 1853
гр. Пазарджик, 23.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
Сложи за разглеждане докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско
дело № 20245220104461 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 12:25 часа се явиха:
Ищецът Н. Н. А - редовно призован в Затвора-Пазарджик, явява се
лично, доведен от органите на ОЗ „Охрана“ и с адв. П. Г. от АК- Пазарджик,
назначена за особен представителна ищеца.
Ответниците А. Т. Ч. и С. А. Б. - редовно призовани, не се явяват. За тях
се явява адв. Л. М. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен.
Явяват се свидетелите С. А. Я. и И. П. С. – редовно призовани в Затвора
–Пазарджик, доведени от органите на ОЗ „Охрана“ –Пазарджик.
Свидетелят И П М- редовно призован, явява се лично.
Свидетелят Н А В- редовно призован, явява се лично.
АДВ. Г.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. М.:Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Делото е образувано по ИМ от Н. Н. А против А. Т. Ч. и С. А. Б. за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер от по 500лв. всеки, за претърпяна
психологическа травма и бои и страдание.
Ищецът твърди, че на 11.10.2024г., след около 14:00ч. натиснал
сигналния бутон в килия 111, в 1- во отделение на Затвора Пазарджик. Дошли
надзирателите А. Т. Ч. и С. А. Б.. Попитал ги кога ще му върнат молбата и
декларация на един лист, а те му отговорили, че са докладвали където трябва,
но не му казали на кого са докладвали. Казали му, че може да не му върната
молбата – декларация, тъй като няма дата.
Твърди, че след 5 минути пак натиснал сигналния бутон. В килията му
отново дошли двамата надзиратели. Ищецът поискал да се срещне с ИСДВР А
Б, но те му казали, че няма кой да се занимава с него. След 5 минути отново
натиснал сигналния бутон. Ответниците влезнали в килията му, при което С.
А. Б. започнал да го удря с юмруци по главата, а ищецът се отбранявал и
седнал върху леглото с ръце.
А. Т. Ч. му казал, че ще му счупи кокалите в затвора и че щял да умре
там и няма да му дадат молбата. Ищецът поискал да го прегледа лекар, но
ответницте му казали, че лекарите вече са си заминали. След като им казал, че
ще пише жалби срещу тях С Б. му отговорил: „Боли ме хуя. Вуйчо ми е
началник на охраната Затвора Пазарджик. Пиши където искаш, на теб
никой няма да ти повярва- ти водиш много дела.“
Твърди, че през цялото това време С. Я. бил на телефона и гледал какво
се случва в неговата килия, а от другата страна от лявата килия случвалото се
наблюдава ДД П Г.
Твърди, че от тези действия на ответниците претърпял неимуществени
вреди.
Ударите с юмруци не били много силни с двете ръце общо 12 удара.
Сочи се, че протИ.правните действия, осъществени на 11.10.2024г.
около 14.00 часа в сектора на Затвора Пазарджик, извършени от ответника - С.
А. Б се изразяват в употреба на физическа сила - 12 броя удари с юмрук по
главата на ищеца, като употребата на сила е била неправомерна, ненужна и не
2
са били налице случаите, посочени в глава девета, раздел III от ЗИНЗС, а
именно: явно неподчинение и/или отказ да се изпълни законово нареждане
или забрана; при физическа саморазправа, нападение или посегателство върху
техния жИ.т или на друго лице; за предотвратяване на бягство, при задържане
или конвоирани на лишените от свобода, ако се окаже съпротива и/или не се
подчинява.
Ищецът поддържа, че нанесените удари в областта на главата му са в
нарушение на вмененото задължение по закон на ответника Б при употреба на
физическа сила да пази здравето на лицето срещу което се употребява силата.
След използването на физическа сила от ответника Б ищецът поддържа,
че е имал болки в главата и се е нуждаел от медицински преглед и грижа, но
такава му е била отказана и с отказа си Б. е нарушил разпоредбата на чл.
117,ал.3 от ЗИНЗС.
ПротИ.правното поведение на ответника А. Т. Ч. се изразява в
отправянето на заплахи по отношение жИ.та и здравето на ищеца „ще ти
счупя кокалите и ще мреш в затвора“ и ненужно демонстриране на сила , чрез
използване на помощно средство- палка. Ответникът Ч. е проявил унизително
и нечовешко отношение по отношение на А. и в нарушение на чл. 117,ал.3 от
ЗИНЗС не му е оказал помощ и не е съдействал ищецът да бъда прегледна от
медицински специалист.
Претендира да бъдат осъдени ответниците да заплатят обезщетение за
неимуществени вреди всеки в размер на по 500лв.
Ангажира доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответниците оспорват
основателността на иска и изложените в ИМ твърдени,я че са отказали да му
върнат молбата- декларация и че не са му съдействали за лекар, че са
използвали нецензурни думи и изрази,че ответника Б е парадирал със
служебното положение на негов роднина. Ангажират доказателства.
ИЩЕЦЪТ: Моля да се допълни ИМ с допълнение на основание чл. 143
ал.2 ГПК, а именно поведението на служителите, които са ответници по
настоящото производство са ме третирали унизително, изтезавали, нечовешко
отношение, като гавра с мен. Със своите си действия и бездействия, за да ми
3
се предостави молбата, защото аз исках молбата от тях и да се състави
протокол за изземване, в този смисъл са нарушили нормите по чл.3 от ЕКПЧ и
чл.4 от ХОПЕС с тяхното си поведение, със служебните си функции, които са
изпълнявали съгласно регламентираните в ЗИНЗС и са нарушили нормите,
който в нормите по чл.3 от ЕКПЧ и чл.4 от ХОПЕС, като са ме унижавали,
проявявали нечовешко отношение, гавра, заплаха, обида. С бездействието си,
че отказват да ми издават протокол и не ми връщат документа, в този смисъл
моля да приемете допълнението ми към ИМ.
АДВ. М.: Оспорвам ИМ. Поддържаме подадените отговори. Считам
исканията, направени в днешното съдебно заседание за неоснователни.
Поддържаме доказателсвените искания с отговора и допълнителната молба.
Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 45, ал.1 ЗЗД
от ищеца Н. А против ответниците за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
В тежест на ищеца е да докаже извършените от ответниците
протИ.правни действия, претърпените имуществени вреди, причинна връзка
между претърпените имуществени вреди и действията на ответниците. При
доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да оборят
презумпцията за вина.
Страните са ангажирали доказателства, които са относими и необходими
и допустими, поради което следва да бъдат допуснати.
Докладва се молба вх. № 6563/06.03.2025г.от ищеца, с която иска съдът
да приеме с правно основание чл. чл.45 от ЗЗД, вр чл.13 от ЕКПИ като
предмет на изследване дали при осъществяване на служебните си задължения
ответниците са нарушили разпоредбите от ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Етичния
кодекс. Иска се съдът да изиска от Министъра на правосъдието Етични кодекс
по чл.10,ал.2 т.10 от ЗИНЗС.
Докладва се писмо вх. № 3802/07.02.2025г. от ГДИН Затвор Пазарджик,
с което е изпратена справка за поведението на дожИ.тно осъдения Н. Н. А.
4
Докладва се молба вх. № 11115/16.04.2025г. от ищеца, с която иска да се
събират гласни и писмени показния. Иска съдът да изиска от Затвора протокол
от 11.10.2024г. за обиск и претърсване ,както и проверка на личните вещи на
Н. А, дали е съставен протокол от служителите на надзорно- охранителния
състав.
Иска съдът да допусне до разпит И. П. С. и да бъде изискан Етични
кодекс от Министерство на правосъдието.
Докладва се писмо вх. № 14899/27.05.2025г. от Министерство на
правосъдието ГДИН Затвор- Пазарджик, с която са изпратени справки за С. Я.
и И. С..
Приложени са Кадрови справки за служителите А. Ч. и С. Б.,
медицинска справка, както и справка за служителите, които са били дежурни
на пост № 2 и пост №5 в Затвор- Пазарджик.
Докладва се писмо вх. № 15024/28.05.2025г. от Административен съд-
Пазарджик, с която представят справка на делата, образувани след 11.10.2024
в Административен съд- Пазарджик, с предмет чл.284 от ЗИНЗС и чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, по които жалбоподател е Н. Н. А.
Сочи се, че използваните деловодни информационни системи в АС-
Пазарджик не разполагат с функционалност, позволяваща генериране на
справка, съдържаща информация за образувани дела за вреди от допуснати
нарушения и протИ.правни действия, по дата на допускане/извършването им,
в производства по реда на чл.284 от ЗИНЗС и на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
АДВ. Г.:Нямам възражения по проекта за доклад. Тъй като са събирани
доказателства, без да е даван ход на делото, считам че една част от тях, като
какви служебни награди имат ответниците, как кариерно са се развивали са
неотносими към предмета на спора, както и изготвените справки на
свидетелите и съответно на ищеца нямат отношение към предмета на делото.
Ако ги приемете, считам че не трябва да бъдат кредитирани, с оглед спорните
обстоятелства.Поддържаме доказателствените исканията за разпит на
свидетели.
5
АДВ. М.:Нямам възражения по доклада. Считам, че характеристичните
справки ще спомогнат за правилното решаване на делото.
Предвид, че страните нямат възражения по проекта за доклад, същия
следва да бъде обявен за окончателен.
Следва да бъдат приети допуснатите до момента доказателства,
включително и доказателствата, срещу които процесуалният представител на
ищеца възрази, доколкото същите са относими за изясняване на личността на
ищеца и на ответниците, в този смисъл могат да послужат за правилното
решаване на делото.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН проекта за доклад.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени доказателства.
ПРИЕМА днес докладваните справки и писма.
Съдът ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел С. А. Я.
По разпореждане на съдията бяха свалени белезниците на свидетеля.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. А. Я. ––ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Пазарджик,
българин, български гражданин, разведен, осъждан, без родство и служебни
правоотношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Я.: Аз бях на телефона, когато той звънна първия път да му върнат
документа. Обади се на Ч. и Б.- те бяха на смяна. А. Ч. отвори и му каза, че
6
явно няма да му връщат документа. Има стационарен телефон в коридора, до
неговата врата е точно. Каза, че няма го върнат, после той иска надзирателя да
се види с него. Не знам дали се видя, затвориха му капандурата. След 2-3
минути иска да се види с инспектора и не знам там вече какво стана. По едно
време А. Ч. отвори врата, Б. влезна вътре и мен ме прибраха вътре – Ч. ме
прибра. Чух, че Н. викаше нещо, че го удрят. Н. си е в стаята, до неговата стая
има стационарен телефон. За да има аз до телефона, трябва да излезна от
килията, а той си е вътре в килията. Аз бях на телефона, аз се обаждах. Не съм
видял, че го бият, защото мен ме прибраха след като му отвориха вратата. Той
си беше в неговата килия, докато аз говорех по телефона. Виждам, защото
съм до неговата килия. Има аларма, натискаме и дойде старшината и го
попита какво иска, той вика: “Моля, да ми издадете протокол или да ми
върнете документа“. Ч. му каза, че явно началника няма да върне документа
и той иска да се срещне с главния надзирател и Ч. му каза: „ Добре, ще се
обадим, ако ти го върне, ще ти го върнем, но аз не мога да ти кажа нищо“ .
След 2 -3 минути, мисля че пак се обади и Б. вика: „Няма кой да се занимава с
теб, няма кой да ти го даде“ , той почна да вика и после отвориха вратата и
влезнаха при него. Не мога да кажа колко време съм говорил по телефона.
След като отвориха вратата менхме прибраха. Има капандура там и когато
отварят капандурата само говорят с него, но след като той натисна и Б. отвори
вратата, не капандурата и мен ме прибраха. Аз бях при телефона, докато бях
при телефона 2- 3 пъти му отвориха капандурата, не вратата, да му кажат, че
явно няма да му дадат документа и когато на третия път звънна да се види с
ИСДВР, тогава се ядоса старшината и му отвориха врата, и мен ме прибраха.
Не съм чул да го обиждат и да му говорят нецензурни думи. От моята
килия не се чува какво се говори в неговата килия, какво се говори.
Имаше разправии в килията, старшината единия влезна при него. Аз бях
и другия ме прибра. Не мога да чуя какво си говорят, но чувам, че се
разправят. Аз не мога да си свалям капандурата от вътре. На другия ден се
видях с Н. и го опитах какво става. В карето бях и той на прозореца и го питах
какво стана, викам: „ Биха ли те?“ и той ми каза, че са го били. Каза, че са го
били, но не спомена кой. Не мога да си спомня дали е казал, че са го обиждали
нещо.
На другия ден Н. беше разстроен. Аз не мога да видя следи от насилие,
7
защото го виждам от прозореца. Аз съм на карето, той ми го сподели от
прозореца си. Килията му има прозорец, който гледа към двора и той ми
споделя през прозореца. Разстояние от прозореца на неговата килията до
карето къде съм бил му до карето е около два метра. От това разстояние не
мога да видя дали има следи от физическо насилие, защото има двойни
решетки. Видя ми се разтроен, тревожен, бит човек как може да е? Той може
и да е казал кой го е бил, но аз не помня.
Чух, че го удрят, то си личи, че го удрят. Има тукати и шамари, то си
личи. Тукати бяха, той викаше: „Не ме удряй, не ме удряй“. Мен ме прибраха,
след като отвориха вратата. Още с влизането, почнаха да го бият. Не мога да
кажа колко шамара и туката си спомня, но бая яде. Това където го бият не е за
първи път. Проблемът е, че пише.
А. същия ден иска медицинска помощ, но не го качиха. Тези
обстоятелства са ми известни, защото неговата килия е срещу моята килия.
Иска, но не го качиха. Не мога да кажа към кой направи искането, защото аз
съм вътре в килията със спусната капандура. Чух, че иска да се качва на лекар,
но не го качиха. Иска да се види с главния надзирател пак не му позволиха.
След като му взеха документа, той си говори, оплаква се. Ние сме в
повишена зона, има от служителите, не става въпрос за тези, които са в
момента, но има служители, които отварят вратата и почват с тукати. На един
направих забележка, един беше титуляра и му казах така: „ След като сте вие
титуляр тука, защо позволявате други служители да влизат в повишена зона,
след като нямат право да влизат?“. Единия от тях влезе вътре и му отвори
капандурата, почна с нецензурни думи да казва на него… говорим за друг ден,
не за този случай… натиснах алармата, взимах отношение и казах на
старшината“ Той не е титуляр, защо му позволяваш?“ по принцип него си го
бият. Уведомил съм главния надзирател на охраната г-н Филипов, натиснах,
отидох и му казах, че се случат неща.
На другия ден като видях Н. след случая на 11.10 се оплакваше, казваше,
че главата го боли, не е добре, такива неща. Два – три дни все ми казваше, че
не се чувства добре - не спи. Всичко го знаят – цяла нощ говори. ДД П Г го
знам. Знам, че от надзирателите са го заплашвали, не мога да кажа кои, но
имаше такъв случай. За И. С. не знам дали е бил заплашван, защото аз съм 1-
во отделение. И. сподели, че са го заплашвали, да не свидетелства, но аз не
8
съм чул. И. сподели, че са го заплашвали, даже каза, че и от администрацията.
А не съм в същия коридор с И.. Той не искаше да се яви тук на делото, защото
е бил заплашван. Мисля, че е подал оплакване, но не мога да кажа конкретно
да или не.
Разпитът приключи. Свидетелят бе отведен от органите на ОЗ“ Охрана“
- Пазарджик.
Съдът ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел И. П. С.
По разпореждане на съдията бяха свалени белезниците на свидетеля.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. П. С. ––ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Пазарджик,
българин, български гражданин, разведен, осъждан, без родство и служебни
правоотношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. С.: Отказвам да свидетелствам. Страх ме е за жИ.та и за жИ.та на
моето семейство. Отказвам да дам показания, защото ме заплашиха. Искам да
допълня, че АА К ме кара да давам показания срещу председателя на
„Продължаваме промяната“ А В. Заплашиха ме, че ще ме убият мен и
семейството ми.
АДВ. Г.: Да се заличи свидетелят и моля да ни бъде дадена възможност
да го заменим с друг.
АДВ. М.: Не възразявам.
Предвид становището на свидетелят, че не желае да свидетелства,
понеже се чувства заплашен за жИ.та си от служителите на ГДИН Затвор-
Пазарджик и с оглед искането свидетелят да бъде заменен с друг, съдът
О П Р Е Д Е Л И
Заличава като свидетел по делото свидетелят И. П. С..
9
Предоставя възможност на ищеца да посочи друг свидетел за
следващото съдебно заседание.
Свидетелят беше отведен от органите на ОЗ „Охрана“ – Пазарджик.
Съдът ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел Н А В.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Н А В ––ЕГН: **********, живущ в *****, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, работи като надзирател в Затвор- Пазарджик,
без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. В: На 11.10.2024г., доколкото си спомням бях на работа. Сутринта от
8:15ч до 20:45ч.- 12 часа и половина дежурство. Тогава съм бил на централен
пост и пост № 21. Централен пост е извън корпуса на Затвора- там са
видеонаблюдение и комуникация, телефони. От там минава всичко към
Затвора. Аз наблюдавам камерите. Ч. и Б. ходиха до килията и не само до
неговата, постовите ходят до всички килии, където има нещо. Натиснат бутон
от стана на лишените от свобода, тъй като имат в стаята. Да, ходиха. Килията
на лишен от свобода се посещава при сигнал. Ако има сигнал се отива, отваря
се едно прозорче и комуникацията се случва главно по този начин, през отвора
на вратата. Не съм видял да влизат в неговата килия. Да се отвори и да се влезе
в килия в 1-во отделение, трябва да има присъствие на дежурен главен
надзирател. Влизат освен дежурните надзиратели и главният надзирател.
Лишения от свобода като натисне бутона, който е вътре в килията- той е
сигнален бутон и на две места се вижда, че е подадена сигнализация от някой
от спалните помещения-килии. Вижда се на пост №2 и на пост №6, има
устройство, което показва от къде е, а отделно над самата килия има
сигнализация, която и тя мига. За да се спре тази сигнализация, трябва да се
отиде до килията и да се натисне един бутон да се види защо. Килията не се
10
отваря. Има едни прозорци на самите врати и се отваря, само отвън може да се
отворят и тогава той казва защо е натиснал бутона, какво иска. От там се
подава и храна. Когато колегите са отишли до килията на Н., не съм видял в
коридора по това време да се намира Я.. В коридора има два телефона. Ако
няма мероприятие в коридора, след предварително натиснат бутон и заявено,
че иска да разговаря по телефона си пускат лишените от свобода да говорят.
Нямам как да знам дали в този ден Я. е искал да говори по телефона. Не съм
го виждал да натиска бутона и да отива при него някой. Не съм обърнал
внимание и да го водят до телефона. В коридора има постоянно служител. Не
съм видял колегите да влизат в килията на Н.. Няма 24 часа лекар в Затвора.
Сутрин от 07:00 часа някъде и вечер до 17:30 часа мисля.
Няколко пъти се движеха в коридора колегите ми. Аз съм застъпил на
този пост след 12часа. Когато служител на затвора посещава килия на лишен
от свобода, ако има друг прибиращ се затворник, няма да се отвори другата
килия. Няма случай, в който ако някой лишен от свобода говори по телефона и
да се отваря друга килия, за да бъде изведен или да се влезе при него.
Телефонът е стационарен на стената. Ако няма мероприятие в момента в
коридора, понеже мероприятията са доста, не само на С., на когото и да е
лишен от свобода, му се осигурява достъп до телефона. Ползването на
телефона е регламентирано, че не трябва да има друго движение на лишен от
свобода в коридора, когато някой използва телефона. Ако някой говори по
телефона казваме: „Приключвай, че има други мероприятия“. Разговорът по
телефона не е да говори 15-20 минути. Служител извежда лишения от
свобода от килията и го отвежда до телефона. Колегата си стои на поста, той
си е в коридора постоянно. Този, който охранява коридора, той го извежда,
след това си отива на поста и като сигнализира лишения от свобода, че е
готов, колегата го прибира.
Ние не можем да го изведем без разрешение извън коридора. До
телефона извеждането го решава постовия, ако няма мероприятие. Не се
прави отчет от постовия.
В коридора има камери. Не съм бил в коридора в този ден.
Телефонът е захванат на стената. Метър- 2- 3м. е на разстоянието от
килията на Н. на стената от страна на неговата врата. Където са от ляво и
дясно килиите, от лявата страна в коридора е телефонът, на стената. Близко е
11
разстоянието.
Между две килии е телефонът, едната от които е неговата килия на Н..
Не мога да кажа колко е широка вратата. От килия до килия има около 4 м.
Телефонът се намира по средата.
А е сам в килията.
А. Ч. беше същия ден постови и С. Б.. В зоната с повишена сигурност
трябва да са винаги двама, не по –малко.
Не знам за дебати между колегите и ищеца във връзка с документи,
иззети в същия ден. Не съм чул, там как да чуя, там е само видеонаблюдение.
След този ден не съм виждал ищеца лично. Зависи на кой пост работиш, ако
не си около зоната с повишена сигурност, може да не го видите с месеци. Нас
ни въртят по всички постове. Не помня да съм го виждал близките няколко
дни след тази дата.
Разпитът приключи. Свидетелят остана в съдебната зала.
Съдът ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел И П М
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И П М ––ЕГН **********, живущ в ****** българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, работещ в Затвора- Пазарджик като
надзирател, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. М: На 11.10.2024г. бях на работа. Нашите постове са на портала,
вътре не първо колело, зависи за кога ме питате. Трисменен ни е постът. Ако
съм първа смяна застъпвам на портала, след това на 1-во колело, след това съм
почиваща смяна и помагам на колегите. Смените са ни 12часа и половина,
иначе по 4 часа е едната стойка. На пост №2 съм бил, когато въпросният.., на
1-во колело, пред входа на пост №6, това е коридора с повишена сигурност,
където пребивават наказани с дожИ.тен затвор, специален режим, чл. 248и
наказателни килии, когато имат провинение. В коридора, когато бях аз
постови бяха С. Б. и А. Ч..
12
Те не могат да отворят килията без разрешение на дежурния главен
надзирател. До килията могат да ходят, да комуникират, защото той подаваше
сигнал- вътре има един бутон, който се натиска и почва да писка, при мен на
1-во колело също излиза този сигнал. Той подава сигнал много пъти- повече
от два пъти съм сигурен, че натиска и доколкото разбрах от разговора- аз съм
в началото на коридора, те са по-навътре, че ги пита за делегацията за
следващия ден- кога е на дело. Това е цялата работа. Вътре не съм видял никой
да влиза. По право те не могат да влезнат без разрешение на дежурния главен
надзирател. Има едни прозорчета, когато винаги, когато се подаде сигнал, аз
съм длъжен да наблюдавам, за да видя за сигурността на колегите как се
движат нещата вътре. До килията отиват, но вътре не е влизано.
През това време, докато подаваше сигнали Н., не съм видял в коридора
Я.. В коридора има два телефона. Близо е до килията на А, а другия телефон е
в дъното на коридора. На телефона, който е близо до килията на А, когато съм
поглеждал вътре С. Я. не съм го виждал в коридора. Аз не стоя постоянно да
гледам, защото имам и други задължения. През мен минава цялото движение
на Затвора. Аз поглеждам, само когато той натиска. Когато Н. натисна,
погледнах и С. Я. го нямаше там. Н. пита за делегацията за делото и не са
влизали в неговата килия. Това не е хан да се влиза и излиза.
На другия ден не мога да го видя А на карето, че съм нощна смяна. Като
правим вечерна проверка го виждам на вратата. Не съм видял да е имал следи
от насилие. По принцип, когато има баня, излиза много зачервен, до последно
се къпе и излиза чисто гол да го видим всички.
Не ми се е оплакал на следващия ден, че има проблем или да ми се стори
притеснен. На вечерна проверка винаги го питаме дали има проблеми и да
казва нещо, ако има. Нищо не е казал на вечерната проверка. Не се е оплакал
от колегите ми. Не е изглеждал притеснен и разстроен.
Докладват на дежурен главен надзирател, че някой иска да говори по
телефона. Не знам кой е бил тогава. Докладваш, че пускаш човек в коридора и
той казва „Добре“. Не е писмено разрешение. Докладва се устно и това не се
отразява никъде. Не могат да влезнат при ищеца, но могат да го пуснат.
Разрешението за отваряне става устно, завиди какво е положението, ако е
нещо на зор да се самонарани, ще им разпореди двамата да влезнат, ако
буйства или такова, ако не ще дойде и той.
13
На 11-ти А не е буйствал, но постоянно натискаше копчето за
сигнализация да отиват при него. Не съм виждал колегите да влизат през
вратата при него. През цялото време съм поглеждал –виждам, че говорят с
него и отивам да си върша другата работа. Не мога да стоя само него да го
гледам. Не съм засичал колко време е продължило. Не знам колко време съм
наблюдавал, разговорът не продължаваше дълго, защото въпросът е дин и
същи и му се отговаряше едно и също.
В книгата си пише кога съм бил постови.
Видях колегите да отиват при него, когато съм бил постови на 2-ри пост,
часа не го знам.
Същия ден може да си е дошъл от дело. В тетрадката за движение си
пише кога е постъпил и къде е бил. Аз говоря, от когато съм там, не мога да
държа сметка на колегите през целия ден. Точно час не помня кога съм бил аз.
Позвъняването и ходенето на колегите във въпросния ден, мисля че
беше след обяда.
Началник тогава не мога да кажа кой беше и е отговарял дали да се
отвори вратата. Дежурен главен надзирател е този, който дава разрешението
дали да се отвори вратата. Много са, но в момента на смяна е един.
Служителят на тази длъжност дава разрешението за влизането в килията, за
извеждане на каре, за всички неща- всичко това е устно. Докато съм бил аз не
е бил изкарван от килията му, не съм го видял.
В коридора има камери, не ги броя. В същия ден Ч. и Б. бяха в района с
повишена сигурност. През това време през деня бях на работа на 2 –ри пост.
Второ колело, втори пост- не е 2-ро отделение. Малко разлика има. Не мога
да кажа колко време се пазят видеозаписите. Аз отговарям за съвсем за друго
нещо, не съм в СОТ.
Разпитът приключи. Свидетелят остана в съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. Г.: С оглед кредитиране показанията на свидетелите за тази
проверка на 11.10.2024г. ще моля да посочат длъжностното лице, изпълнявало
тогава длъжността „дежурен главен надзирател“ в сектор с повишена
14
сигурност. След като се посочат имената, същият да бъде призован като
свидетел, ако има спомени, каквито другите колеги на ответниците, както и Я.
дали е ползвал телефон.
Моля, да се изиска от ГДИН писма и доказателства за конвоирането на
ищеца на дата 11.10.2024г. от Затвора Пазарджик и Затвора- София.
Съдът намира за относимо и необходимо искането да се изиска справка
от Затвор София- ГДИН , бил ли е конвоиран Н. Н. А на дата 11.10.2024г. от
Затвора в София, до Затвора в Пазарджик. В кое часово време е бил
конвоиран.
Да се изиска справка и от Затвор – Пазарджик, в колко часа е пристигнал
от Затвора в София ищецът Н. Н. А на 11.10.2024г. и в колко часа е постъпил в
Затвора- Пазарджик, и е бил въведен в мястото, където търпи наказанието.
Да се изиска справка от Затвора- Пазарджик, кой служител е
изпълнявал длъжността „дежурен главен надзирател“ в сектор с повишена
сигурност на дата 11.10.2024г.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА ДЕЛОТО и го НАСРОЧВА за 01.12.2025г. от 14:00ч., за която
дата и час страните да се считат редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ищецът Н. Н. А в Затвора- Пазарджик.
Да се пишат писма до Затвора Пазарджик.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:36
часа
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15