№ 19147
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20251110101735 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът **************АД твърди, че на 19.10.2023 г., в гр. София, на
*************, около 15.40ч. в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „ ***************“ с рег. №
********** , управляван от Л. Н. Г. . Поддържа се с исковата молба, че
автомобилът попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно – на посочения участък, като след посещение на органите на ОПП-
СДВР , последните съставят Протокол за ПТП №1889511/19.10.23г., в който
отразяват датата, мястото, механизма на събитието и причинените по МПС
вреди.
В резултат на произшествието на МПС били нанесени увреждания на
задна лява джанта на автомобил „Мерцедес“, модел „***************“, рег.
№ **********рег. , подробно описани в описа на щетата, като в изпълнение на
задълженията си, произтичащи от договора за имуществена застраховка
„Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“, за процесния л.а. била образувана в
1
ищцовото дружество ликвидационна преписка по щета №*********.
Увреденият автомобил бил огледан от експерти на дружеството, щетите –
оценени и отстранени за сметка на ищеца за сумата от 2040лева.
Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие е
попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът-**********
Община в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане
в размер на платената сума, поради което претендира същата / доколкото
ответникът след покана, отказал доброволно плащане/ , заедно със законната
лихва от предявяване на иска до погасяване за задължението. Претендира
разноски.
Ответникът ********** община оспорва иска, като твърди, че ПТП не е
настъпило при описания механизъм и на описаното в исковата молба място, че
няма причинна връзка между описания механизъм на ПТП и вредите, че
ищецът е имал основания да откаже плащане на щетата, че не е налице покрит
риск, че обезщетението надхвърля размера на действителните вреди, че е
налице съпричиняване. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на
регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във
2
връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е
настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице.
От представените към исковата молба писмени доказателства :
уведомление- претенция по щета , Протокол за ПТП, застрахователна полица ,
свидетелство за регистрация на МПС, опис на претенция по щета
№*********, възлагателно писмо, фактура № ***********12.03.24г., доклад
по щета, преводно нареждане , регресна покана до ответника , както и писмо
от СО / л.27 от делото/ се установява, че на 19.10.2023 г. посоченият в
исковата молба автомобил, застрахован при ищеца по описаната в исковата
молба имуществена застраховка Каско, е участвал в ПТП, че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2040 лева за вредите,
настъпили от твърдяното ПТП, че пътят, на който се твърди да е реализирано
ПТП, се стопанисва от ответника. Ето защо и на основание чл. 154 ГПК съдът
намира осъществяването им за установено .
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във
вр. с чл.3, ал.2, т.1 Закона за общинската собственост във вр. с §7, ал.1, т.4 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация общинските
пътища са общинска публична собственост. Именно това е и основанието на
законодателят да възложи на общините задължение по тяхното изграждане,
ремонт и поддържане– чл. 31 от Закона за пътищата. Списъците на
републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие
и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. За
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии
изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват съвместно по
взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта.
Съдът, като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП,
намира,че произшествието е настъпило на общински път.
За произшествието е съставен и Протокол за ПТП от служител на СДВР
/ л.9/, който представлява официален свидетелстващ документ и като такъв
съгл. чл. 179, ал.1 ГПК се ползва със задължителна материална
3
доказателствена сила – съставлява доказателство освен за направени пред
съставителя изявления, така също и за извършените от него и пред него
действия, като в протокола е описано наличието на дупка на пътното платно с
широчина 130см., дължина 60см. и дълбочина 80см., както и причинените
щети по автомобила –по задна лява джанта. Доколкото е отбелязано в
протокола за ПТП, че произшествието не е посетено на място, същият
установява и доказва факта на направено изявление от участник в ПТП, като
предвид и останалите приложени писмени доказателства в тяхната
последователност, съдът намира описания в протокола механизъм за ПТП за
установен.
От назначената и приета съдебно- автотехническа експертиза, която съдът
възприема като обективна и пълна, се установява, че сочените повреди
съответстват на описанието на механизма на ПТП , и се намират в причинно-
следствена връзка с него. Според заключението стойността на щетите по
средни пазарни цени към датата на увреждането възлиза на 2040лева , като
обичайният размер на ликвидационни разноски варира до 25лева.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.
Съобразно чл. 51, ал. ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача на МПС
не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е
управлявал с превишена или несъобразена скорост. Ответникът, носещ
тежестта, не ангажира доказателства, от които да ес установи, че водачът е
управлявал автомобила , без да съобрази поведението си с пътната
обстановка, предвид липсата на знание у водача за наличието на
препятствието на пътното платно, както и предвид това, че той не е длъжен да
4
предвижда наличието на подобно препятствие на пътя. Поради изложеното
съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице дупка,
необозначена по начин, позволяващ избягването й.
Застраховката на процесния лек автомобил е сключена при условията на
клауза „пълно каско”, при която покрит риск е пътнотранспортно
произшествие, каквото е налице в настоящия случай. Противно на изложеното
от ответника увреждането на гумите на ППС, настъпило вследствие на ПТП, е
покрит риск. Допълнението „гуми“ покрива риска от злоумишлени действия
на трети лица /срязване или пробиване на гуми – т. 1.3 от Допълнителни
рискове от ОУ./ Ето защо възражението на ответника, че реализиралият се
риск не е покрит, е неоснователно. Налице е основание за възникване на
регресното право в размер на платеното застрахователно обезщетение. Обемът
на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 –
49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори и се установява, че пътят, на който е реализираното
произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен
да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът, който е
и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация
в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника.
Според заключението на САТЕ средната пазарна стойност на щетите,
причинени на процесното МПС, без прилагане на коефициент на овехтяване
5
възлиза на 2040 лева. Делинквентът/лицето, което отговаря за него дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди
деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на
вещта, като делинквентът/ лицето, което отговаря за него понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/.
Доколкото извършеното застрахователно плащане не надхвърля размера на
действителните вреди, определен по горепосочения начин, то в полза на
ищеца възниква вземане в размер на платеното обезщетение от 2040 лева и
обичайните ликвидационни разноски по определянето му -25лева. Предвид
изложените съображения искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани разноски в общ
размер на 682 лева /за държавна такса, депозит за експертиза, както и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгл. чл. 25, ал.1 от
НЗПП – изм. и доп. ДВ, бр.53 от 01.07.25г./ При този изход на спора
ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ********** община, адрес: гр. ***********, да заплати на
***********АД , ЕИК ************* на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 2065 лева, представляваща регресно вземане
6
за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”
за вреди на лек автомобил марка „Мерцедес „, модел „***************“, с
рег. №********** , причинени вследствие на ПТП, настъпило на 19.10.2023 г.,
в гр. София, на *************, за което е образувана щета № ********* и
ликвидационни разноски за определянето му , заедно със законната лихва от
13.01.2025 г. до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА ********** община, адрес: гр. ***********, да заплати на
***********АД , ЕИК ************* на основание чл. 78, ал.1, ГПК сумата
от 682 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7