Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА, 16.07.2015
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 10.07.2015 г. в състав:
Председател: Мария Аджемова
Членове: Мирослав Досов
Калина Христова мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар
И.М.
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 464 по описа за 2015 год.,
за да се произнесе окръжен съд взе предвид следното:
Производството е въззивно е се развива на
основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Ю.Р.Н. с ЕГН **********,
подадена чрез процесуалния му представител адв. П.В. от Софийска адв. колегия
срещу решение на районен съд гр. Враца № 432/27.04.15 г. постановено по гр.
дело № 4930/14 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ
предявеният от жалбоподателя осъдителен иск за сумата над 287.30 лв. до сумата
1 098.63 лв., която сума представлява неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 1.08.13 г. до 31.03.14 г. В жалбата се сочат пороците на атакуваното
решение, които се свеждат основано до твърдения за нарушения на процесуални
правила, доколкото районен съд е отказал назначаване на поисканата от ищеца Н.,
настоящ въззивник специализирана графологична експертиза във вр. представените
по делото преписи от анекс № 1 на стр. 35 и анекс № 2 на стр. 36 от делото. В
тази връзка, въззивника Н. заявява искане за допускане и изслушване на такава
експертиза от въззивния съд. Същият моли за отмяна отхвърлителната част от
решението на районен съд и уважаване на претенцията му до сумата 1 098.63 лв.
Претендира и направените пред окръжен съд разноски.
Ответникът по жалба Футболен клуб "ПОФК –
Ботев – Враца" СОПД, със седалище гр. Враца, редовно уведомени за
постъпилата въззивна жалба, не представят отговор. Представя писмено становище
в проведеното пред окръжен съд открито съдебно заседание, в което поддържа, че
в атакуваната част решението на районен съд следва да бъде потвърдено.
Претендира разноски, алтернативно прави искане за намаляване на осн. чл. 78 ал.
5 от ГПК на съдебните разноски /адв. хонорар/, които се присъждат на въззивника
Ю.Н., както за настоящата инстанция, така и за първостепенния съд.
С определението си по доклад на въззивната жалба,
окръжен съд е отхвърлил доказателственото искане на въззивваемия Н. като
неотносимо към спора.
След самостоятелна преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:
Жабата е редовна от външна страна и е процесуално
допустима.
Решението на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата
за ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
След анализ на събраните писмени доказателства,
окръжен съд приема за установено следното от фактическа страна: Между страните е
създадено трудово правоотношение по силата на сключения между тях трудов
договор № 953/01.07.13 г. Работника-ищец поема задължение да упражнява
състезателни права в полза на професионалния футболен клуб – работодател, а
клуба се задължава да му заплаща трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв. С
едностранно изявление на работника Н., входирано при работодателя на 10.06.14
г., създаденото трудово правоотношение е прекратено на осн. чл. 327 т. 2 от КТ, поради неизплащане на дължимото
трудово възнаграждение. Ищецът твърди, че докато трудовото правоотношение е
съществувало, за периода от 1.08.13 г. до 31.03.14 г., работодателят ежемесечно
му е изплащал трудово възнаграждение в по-малък от уговорения в тр. договор
размер, а именно: дължат му се 8 000 лв., а е получил 4 780 лв. Ето защо,
ищецат Н. претендира работодателят да му заплати разликата в размер на 3 220
лв., заедно със законната лихва.
Във вр. с установяване размера на исковата
претенция, по делото е изслушана специализирана счетоводна експертиза с вещо
лице Т. А. /допълнителна счетоводна експертиза на стр. 56 от делото/. Експерта А.,
след запознаване с доказателствата по делото и извлеченията от разплащателните
ведомости за заплати, представени й от футболния клуб - работодател, установява,
че в исковия период от 1.08.13 г. до 31.03.14 г. ищецът Н. е получавал по-малко
трудово възнаграждение от уговореното в трудовия договор, като разликата е 1
098.63 лв. Изготвеното от Т. А. допълнително заключение не е оспорено от
страните.
При така установеното, от ПРАВНА страна окръжен
съд намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 124 във вр. с чл.
128 и чл. 245 ал. 2 от КТ. По делото бе установено, че работодателят не е
изплащал, рамките на исковия период, в пълнота уговореното трудово
възнаграждение на работника Н., при което същият /работодателят/ следва да бъде
осъден да заплати на работника разликата между пълния размер на трудовото
възнаграждение и реално заплатеното, която според неоспореното заключение на в. л. Т. А. е 1
098.63 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска
10.12.14 г. до окончателното й изплащане. Искът следва да се отхвърли до
предявения размер от 3 220 лв., доколкото по делото няма изявление на ищеца Н.,
че на основание чл. 214 от ГПК прави изменение на исковата си претенция, като я
намалява до размер на сумата 1 098.63 лв.
Окръжен съд не цени и изключва от доказателствения
материал основното заключение на вещото лице Т. А. на стр. 33 и приложените от
г-жа А. копия от Анекси № 1 и Анекс № 2, на стр. 35 и стр. 36. С анексите,
сключения между страните трудов договор № 953/01.07.13 г. се изменя, като в
Анекс № 1 страните се съгласяват за намаляване на трудовото възнаграждение на
работника за месеците октомври, ноември и декември 2013 г. от 1 000 лв. на 640
лв., а в Анекс № 2 намалението е на 895 лв. за периода от 01.01.14 г. до
30.06.14 г.
Основанията на окръжен съд да не цени тези
доказателства са следните: В срока по чл. 131 от ГПК, въпреки редовното си уведомяване,
ответникът – работодател не е представил отговор. Посочените по-горе анекси са
издирени и представени по делото от вещото лице А., която ги е съобразила при
изготвяне на основното си заключение. В проведеното първо по делото открито
съдебно заседание на 06.03.15 г., когато на основание чл. 146 ал. І от ГПК
делото е докладвано и е прието заключението на вещото лица А., изготвено при
съобразяване на Анекси № 1 и № 2, ответникът-работодател, редовно призован за
съдебното заседание, не изпраща представител. Представя молба на стр. 31, в
която не възразява да се даде ход на делото, моли за отхвърляне на предявения
иск, без в тази връзка да сочи правни съображения. В тази молба, ответника не
заявява обстоятелства във вр. с анексите.
При изложените обстоятелства, за ответника са
настъпили преклузиите по чл. 133 от ГПК и той не може да възразява по
основателността на процесната претенция, като се основава на анексите към
договор № 953/01.07.13 г. В гражданския процес, възраженията по предмета на
спора и свързаните с тях доказателства, се правят от страните. В гражданския
процес е недопустимо да се въвеждат нови обстоятелства, да се правят възражения
и да се представят доказателства от страна на назначените от съда вещи лица,
както е станало в конкретния случай.
Освен това, в заседанието проведено на 06.03.15
г., процесуалният представител на ищеца е поискал да се представят оригиналите
на анексите, за което ответникът е бил информиран, който извод следва от
съдържанието на молбата му на стр. 60, вх. № 4649/27.03.15 г. Въпреки това, до
приключване на съдебното дирене пред първостепенния съд и пред настоящата
инстанция, оригиналите на анексите не са представени. При това положение, освен
във вр. с преклузията по чл. 133 от ГПК, анексите № 1 и №І 2 следва да се изключат от
доказателствения материал на основание чл. 183 от ГПК, съответно не следва да
се цени и основното заключението на в.л. А., изготвено при съобразяване на анексите.
В заключение в отхвърлителната част обжалваното
решение на районен съд гр. Враца следва да се отмени за сумата над 287.30 лв.
до сумата 1098.63 лв. и в тази част спорът следва да се реши по същество, като
исковата претенция бъде уважена по изложените по-горе правни съображения,
заедно със законната лихва върху сумата над 287.30 лв. до 1 098.63 лв. или 812
лв., считано от датата на предявяване на иска 10.12.14 г. до окончателното й
изплащане. Частта от решението на районен съд, с която исковата претенция е
отхвърлена за сумата над 1 098.63 лв. до претендираните с исковата молба 3 220
лв., както и в частта, с която са присъдени разноски и държавна такса, същото
/решението на районен съд/ следва да се потвърди.
При изхода от спора, ответния футболен клуб следва
да бъде осъден да заплати на въззивнака Ю.Н. съдебни разноски за настоящата
инстанция, направени във вр. със заплащане възнаграждение за представляващия г-н
Н. адвокат П.В. от Софийска адв. колегия. Окръжен съд намира, че за това
възнаграждение са налице предпоставките на чл. 78 ал. 5 от ГПК и тъй като
футболния клуб е направил искане в тази връзка, възнаграждението следва да бъде
намалено от 500 лв. /за заплащането, на която сума по делото е представена разписка
подписана от клиент и адвокат/ до размера посочен в чл. 7 ал.1 т. 1 и във вр. с
ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.04 г. за минималните размери на адв. възнаграждения,
300 лв. Окръжен съд приема, че следва да намери приложение чл. 7 ал. 2 т.1 от
Наредбата, тъй като сумата, която въззивника Н. желае да му бъде присъдена от
окръжен съд е 812 лв., доколкото с необжалваната част от решението си районен съд
му е присъдил сумата 287 лв.
Въззиваемият футболен клуб следва да бъде осъден
да заплати в полза на окръжен съд гр. Враца сумата 50 лв. държавна такса върху
уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца № 432/27.04.2015
г. по гр. д. № 4930/14 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА, с която осъдителният
иск предявен от Ю.Р.Н. *** с ЕГН ********** срещу Сдружение "Професионален
общински футболен клуб – Ботев – Враца" със седалище гр. Враца за
заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.13 г. до
31.03.14 е ОТХВЪРЛЕН за сумата над 287.30 лв. до 1 098.63 лв. и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА Сдружение "Професионален общински
футболен клуб – Ботев – Враца" със седалище гр. Враца и ЕИК ********* да заплати на Ю.Р.Н. с ЕГН **********
сумата 812 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
01.08.13 г. до 31.03.14 г., заедно със законната лихва върху тази сума считано
от датата на предявяване на иска 10.12.14 г. до окончателното й изплащане, както
и направените съдебни разноски за настоящата въззивна инстанция в размер на 300
лв. - /адв. хонорар/.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част цитираното решение
на районен съд гр. Враца, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над 1 098.63
лв. до претендираните 3 220 лв., както и в частта за присъдените разноски и държавни
такси.
ОСЪЖДА Сдружение "Професионален общински
футболен клуб – Ботев – Враца" със седалище гр. Враца и ЕИК ********* да заплати по сметка на окръжен
съд гр. Враца държавна такса в размер на 50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ..... ЧЛЕНОВЕ 1.... 2......