РЕШЕНИЕ  № 199

гр. Сливен, 17.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на пети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                    

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Таня И.

като разгледа докладваното от съдия Каранашева                      

гр. дело № 3890 по описа за 2019год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.10.2015г. до 31.01.2019 г., на стойност 1749.56 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 280.69лева, начислена към 21.03.2019 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода от 1.10.2015г. до 31.01.2019 г., на стойност 1749.56 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 280.68лева, начислена към 21.03.2019 г. за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Българка  20-В-8 и направена е претенция за присъждане на разноските по делото и разноските направени в заповедното производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.10.2015г. до 31.01.2019 г.,  на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите,че абоната е собственик или ползвател на имота, , е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представел на ответника  е постъпил.

В отговора е посочено, че се оспорват  изцяло вземанията.Направено е възражение, че не е доказано в производството ответницата да е собственик или ползвател на имота и съответно потребител на услуги те на ищцовото дружество.Направено е възражение, че ищцовото дружество е представило фактури за периода от 1.04.2016г. до 31.01.2019г. и не са представени фактури за периода от 1.10.2015г. до 31.03.2016г., поради което исковата претенция за този период е неоснователна и недоказана.В отговора е възразено, че вземанията на ищцовото дружество за главница и мораторна лихва са погасени за периода от 1.10.2015г. до 31.03.2016г. по давност на основание чл.111, б.в от ЗЗД.Оспорени са претендираните суми по основание и размер.Посочено е, че представените към исковата молба фактури не отразяват действително разходвана питейна вода и по фактурите са начислени точно 18куб.метра вода

Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се адв.Рафаилов, който моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски..

В съдебно заседание, ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител, адв.Ю.С., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, поради направените възражения в отговора.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 34броя фактури в оригинал се установява, че на ответника са начислени за периода от 1.10.2015г. до 31.01.2019 г. количества за консумирана и доставена вода на стойност 1749.56 лева и мораторна лихва в размер на 280.68лева, начислена към 21.03.2019 г.Начислените суми за главница за периода 1.10.2015г. до 29.02.2016г. възлизат на 220.46лв, а за мораторна лихва в размер на 69.08лв, начислена към 21.03.2019г.

Във фактурите са начислявани количества доставена и консумирана питейна вода, така и разликата между отчетеното от общия водомер и индивидуалните водомери, но без изваждане от количествата вода от общия водомер служебно начислените количества вода на абонати без водомер.

От удостоверение за декларирани данни се установява, че З.Д.Д. е подала декларация по чл.14 от ЗМДТ за имот, находящ се  в гр.Сливен, кв.Българка , бл.20,вх.В, ет.3, ап.8 на 27.03.1998г.

От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане 8.11.2013г. до 30.06.2019 г.се установява, че като име на клиент е посочено З.Д.Д.,адрес ***.В карнета са начислявани ежемесечно по 18кубични метра вода, като има отразени откази за м.10.2014г, м.06.2015г.,м.08.2015, има положен подпис на м.09.2016г., отказ на м.04.2017г.

На 29.03.2019г. е съставен констативен протокол от служители на ВиК Сливен и са отразени констатации, че на адрес гр.Сливен, кв.Българка  20-В-8 без водомери има теч на смесителя от извода за топлата вода.

На 9.04.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен, срещу  З.Д.Д. за главница в размер на 1749.56 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.10.2015г. до 31.01.2017 г., за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Българка  20-В-8 и мораторна лихва в размер на 280.68лева, начислена към 21.03.2019 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1305 от 10.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 1956/2019г. на РС Сливен по силата, на която З.Д.Д. е осъден да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен   1749.56 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.10.2015г. до 31.01.2017 г., за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Българка  20-В-8 и мораторна лихва в размер на 280.68лева, начислена към 21.03.2019 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Препис от заповедта и възражението са връчени на Д. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

С решение №Ц-51 от 17.12.2009г. на държавната комисия по енергийно и водно регулиране са утвърдени, считано от 1.01.2010г. цени без ДДС за В и К услугите на В и К Сливен ООД, както следва: цена за смесено доставяне вода на потребителите на 1.35лв./куб.м.;цена на услугата гравитично  доставяне на вода на потребителите 0.62лв./куб.м.;цена на услугата  отвеждане на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.07 лв./куб.м.; цена на услугата  пречистване на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.28 лв./куб.м.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 1956/2019г. на РС Сливен,които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.

              По предявения положителен установителен иск  с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл.. 415 ал. 1, т.2 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът намира така предявения иск за частично основателен и доказан поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 269.28  лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.10.2015г. до 31.01.2019 г., за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Българка  20-В-8, съдът приема претенцията за  частично основателна. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители на услугите ВиК са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Безспорно се установи в производството, че ответника е собственик на недвижимия имот, находящ се в гр.Сливен, кв.Българка  20-В-8.В чл.2,ал.1, т.1 от от ОУ на В и К Сливен изрично е посочено, че потребители на ВиК услуги са физически лица –собственици на имоти в етажна собственост, за които се предоставят ВиК услуги.В производството се доказа, че водомера на ответника е отчитан своевременно от представители на ищцовото дружество.Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или  чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата  съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им. Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки, цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ или друго право срещу цена,която купувачът се задължава да му заплати. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва  в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация. В производството се доказа, че ищцовото дружество е отчитало количествата доставяна вода до имота на ответника.

Възражението, направено в отговора за изтекла погасителна давност за част от главницата, е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Вземанията на ищцовото дружество срещу ответника са вземания за периодични плащания, които се дължат въз основа на  периодично  доставяне на стоки и услуги  - ВиК и съответно абоната – потребител дължи   ежемесечно плащане на фактурите на ищцовото дружество.Вземанията за периода от 1.10.2015г. до 29.02.2016г. в размер на  220.46лв са погасени по давност.

Неправилно е отчитано и разпределяно и количеството вода от общия водомер.В чл.39,ал.4 от Наредба №4 от 14.09.2004г. е предвидено, че в обекти с повече от един потребител , в които индивидуални водомери  имат само някои от потребителите, изразходваното количество вода след общия водомер се разпределя както следва:1.отчитат се преминалите количества вода през общия водомер;2отчитат се преминалите количества през индивидуалните водомери;3. за потребителите без индивидуални водомери количествата вода се определят по реда на чл.39, ал.5 и 6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и разликата между данните по т.1 и сбора от отчетените по т.2 и т.3  количества вода се разпределя пропорционално на изразходваните количества, определени в т.2 и т.3. Абсолютно идентичната разпоредба е предвидена в чл.25, ал.2 от ОУ на ищцовото дружество.От представените по делото фактури се установява, че ищцовото дружество е изваждало от преминалите количества вода през общия водомер, само количествата преминалите количества вода, през индивидуалните водомери.Ищцовото дружество не е изваждало от преминалите количества вода от общия водомер сбора от преминалите количества вода през индивидуалните водомери и количествата вода служебно начислени, на абонатите, които нямат индивидуални водомери по реда на чл.39,ал.5 и ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г.

С оглед иска за главница ще следва да бъде уважен за сумата от 1403.61 лв., представляваща главница за ползвана, но не заплатена питейна вода на адрес: гр.Сливен, кв.Българка  20-В-8 за периода от 29.02.2016г. до 31.01.2019 г., а за разликата до пълния предявен размер от  1749.56  лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Българка  20-В-8 ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 280.68лева, начислена към 21.03.2019 г., съдът приема предявеният иск за  частично основателен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

 

 

 

 

Възражението, направено в отговора за изтекла погасителна давност за част от мораторната лихва, е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Вземанията на ищцовото дружество срещу ответника са вземания за периодични плащания, които се дължат въз основа на  периодично  доставяне на стоки и услуги  - ВиК и съответно абоната – потребител дължи   ежемесечно плащане на фактурите на ищцовото дружество.

С оглед иска за мораторна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 206.66 лв., начислена върху главница за периода от 1.03.2016г. до 31.01.2019 г., а за разликата до пълния предявен размер от  280.68лева, ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен поради погасяването му по давност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в размер на 626.58лева, съразмерно на уважената част от исковете

Ще следва да се издаде РКО, с който да се заплати на назначения особен представител на ответника внесения депозит от ищеца в размер на 352.43 лв.

             Така мотивиран, СлРС

 

                                               Р     Е      Ш       И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, че З.Д.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 1403.61лв, представляваща главница за ползвана, но не заплатена питейна вода на адрес: гр.Сливен, кв.Българка  20-В-8 за периода от 1.03.2016г. до 31.01.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 9.04.2019 г., като отхвърля предявеният иск за разликата от уважената част  до пълния претендиран размер от 1749.56лв, както и за периода от 1.10.2015г. до 29.02.2016 г., като неоснователен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че З.Д.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 206.66лева, представляваща мораторна лихва, начислена  към 21.03.2019 г., като отхвърля  предявеният за разликата от уважената част на иска до пълния претендиран размер от 280.68 лв, като неоснователен.

ОСЪЖДА З.Д.Д., ЕГН **********,***  да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  сумата от 626.58 лв, представляваща направени по делото разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО, с който на назначения особен представител на ответника – адв. Ю.С. да се изплати внесения депозит в размер на 352.43 лв.

Решението може да бъде  обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: