Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.Плевен, 10.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти
граждански състав, в публично заседание на осми октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Веска Андреева,
като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр.д. № 4000 по описа на съда за 2019 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”, ЕАД, чрез юрк. В. В*, против З.Г. М. ***, с която се твърди, че въз основа на
заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1100/2019г. по описа на ПлРС. Твърди се, че ответникът е
собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес **. Твърди се,
че ответникът, е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил
задълженията си. Твърди се, че на основание чл.150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се
извършва по публично оповестени Общи условия, като договор между страните не е
сключван. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от
дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е
плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената
от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца,
ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Посочва се, че съобразно справка по пера, ответницата дължи сумата
от 72,18лв.- отопление с ИРУ, 180,94лв.- ТЕ отдадена от сградната инсталация, 52,87лв -
услуга дялово разпределение, като в
имота има 0 бр водомери и 3 бр. уреди. Твърди се, че дяловото разпределение на
ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника, се извършва от „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕАД, въз основа на сключен договор, с ЕС, в която се намира имотът на ответника, като сумите са
начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съдът
да конституира „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕАД, като трето лице – помагач в процеса, на
негова страна. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника З.М., че дължи, сумата от 955,39лв-.- главница, за
периода 01.10.2016г.-31.12.2018г. съставляваща стойността на потребена и
незаплатена ТЕ, за посоченият по-горе имот, и сумата от 108,22лв - лихва за
забава, за периода 02.12.2016г.-14.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства, по
опис.
В срока за отговор, ответникът З.Г. М., не депозира становище по исковете.
Третото лице помагач “Т.С.“ ЕООД *** не е представило становище по молбата.
В съдебно заседание ответницата не се
явява и процесуалният представител на ищцовото дружество прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение са следните: на първо място ответникът да не е представил
писмен отговор на исковата молба в законовия срок, на следващо място ответникът
да не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и ищецът да е отправил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на
чл.239,ал.1,т.1 от ГПК, съдът следва да е указал на страните последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и
съгласно т.2 на ал.1, чл.239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Предвид
изложеното съдът намира, че по настоящото дело са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника З.Г.М., което не
следва да се мотивира по същество съгласно разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК. С исковата молба ищецът е представил
доказателства, че ответникът е собственик на топлоснабден имот. От
представените с исковата молба доказателства се установява, че ответникът е
ползвала топлоенергия и следва да бъде признато за установено, че дължи стойността
и. С оглед неоспорените количество и стойност на доставената и ползвана
топлоенергия, съдът не е назначил съдебно-счетоводна експертиза. Ответницата не
е оспорила представените с исковата молба фактури и справки извлечения, поради
което съдът приема, че същите вярна отразяват консумацията на топлоенергия. При
така представените с исковата молба и неоспорени от ответницата доказателства,
съдът приема за установено, че за процесния по исковата молба период
01.10.2016г. – 31.12.2018г. ответницата е ползвала топлоенергия на стойност
955,39 лева. Съгласно уговореното в Общите условия, че
сумите за ползвана топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, то задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставка на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът
е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът приема,
че предявеният иск за лихва за забава върху главницата от 955,39 лева за
периода 02.12.2016г. до 14.02.2019г. е основателен и следва да бъде уважен
изцяло до предявения размер – 108,22 лева.
Следва да бъде признато за установено,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 955,39 лева – главница,
представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г.- 31.12.2018г; 108,22 лева - лихва върху главницата за
периода от 02.12.2016г. - 14.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 21.02.2019г. до окончателното изплащане
на вземането.
При този изход на делото, ответникът
следва да заплати разноските на ищеца. Видно в заповедното производство по
чл.410 ГПК ищецът е претендирал разноски за държавна такса в размер на 25 лева
и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. За исковото
производство по настоящето дело ищецът е претендирал разноски за държавна такса
в размер на 75 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. С
оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати изцяло претендираните
разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника З.Г. М. ***,
че дължи на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й*
В*, 955,39лв. –
главница от задължение за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2016г. до 31.12.2018г.; 108,22лв.
– лихва върху главницата за периода от 02.12.2016г. до 14.02.2019г., законната лихва върху посочената главница
от датата на подаване на заявлението - 21.02.2019г. до
окончателното изплащане на същата,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 645/21.02.2019г.
по ч.гр.дело № 1100/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА З.Г. М. ***
да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й* В*, сумата 125
лв., представляваща направени деловодни разноски по делото, както и 75 лева разноски по ч.гр.дело № 1100/2018г.
по описа на РС Плевен.
Решението е постановено при участие
на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно разпоредбата на чл.239,ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: