Решение по дело №1512/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Б. А. А., с посочен адрес: [населено място], [жк], срещу Решение №4316/29.07.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС.

Жалбоподателят счита оспорения административен акт за незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като основания за отказа в акта били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на [държава] като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ – възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход. Твърди се, че анализът на административния орган бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Разглеждали се данни от издадена от самия орган справка, но не се изследвало последното местоживеене в [държава] и региона, в който евентуално ще бъде върнат. Не било отчетено вътрешната закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. Не била изследвана възможността да пътува до конкретно посочен регион на [държава], не били анализирани пречки за установяване в съответната област – от финансов и битов характер, както и евентуални административни и правни препятствия. Решението било издадено в нарушение на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011г. Превратно било тълкувано и Решение на СЕС от 17 февруари 2009г. по дело С-465/07. Счита се, че при актуалната ситуация в страната са налице основателни опасения за живота и сигурността на жалбоподателя, ако бъде върнат в [държава], поради което били налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. Като не било обсъдено от органа всичко изложено, то съществувала и липса на мотиви в оспореното решение, поради което било налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Известните факти били в преразказ, а изводите били напълно формални. Моли се за отмяна на оспореното решение.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ-Любимец, с вх. №105450-5082/20.08.2024г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. №2840/27.08.2024г., Б. А. А. от [държава] е поискал закрила от Република България. Самоличността му е била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 34188/27.08.2024г. Видно от същата, търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Б. (собствено име) А. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място]. На 27.08.2024г. търсещият закрила е бил регистриран в ДАБ с имената Б. А. А. - [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, професия – **, с * образование, *. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братята и сестрата на търсещото закрила лице, с местонахождение на всички - [държава].

С писмо с рег.№ УП 34188/29.08.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила.

С Решение №11234/28.10.2024г., издадено от Заместник-Председател на ДАБ при МС, на основание чл.77, ал.1, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУБ, се прекратява производството за предоставяне на международна закрила на Б. А. А..

Подадена е молба рег. №УП 34188/22.04.2025г. от Б. А. А., с която чужденецът моли производството му по подадената молба за международна закрила в Република България да бъде възобновено, съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 3 от ЗУБ, като бъде подновено от етапа, на който е прекратено.

От младши експерт в отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли е изготвена докладна записка рег.№УП 34188/22.04.2025г. до Директора на РПЦ – Харманли, с която се предлага, на основание чл. 77, ал. 2 от ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила на Б. А. А. да бъде възобновено. Върху докладната записка е поставена резолюция: „Да!“ от 22.04.2025г.

На 22.04.2025г. с кандидата за закрила е било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 34188/22.04.2025г. В хода на интервюто чужденецът е посочил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Роден бил и живял в [населено място]. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Семейството му – родителите, * му братя и сестра, били в [държава], в *. Останали там, защото нямали материална възможност да напуснат всички заедно. Посочил, че напуснал [държава] през лятото на 2024г., но не помни точно кога и нелегално преминал в Турция, където останал около 15 дни и после дошъл в България. В България пристигнал през август 2024г., незаконно. Напуснал [държава] с личната си карта, която в момента била в Германия, защото бил в Германия, но го върнали тук. Полицията в Германия взела личната му карта и казали, че ще я изпратят тук. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Подал молба за закрила в Германия, през ноември 2024г. Казали му, че има отпечатъци в България и го върнали. Когато напуснал [държава], целта му била Германия, но го хванали тук. Тогава решил да остане в България. Трафикантът обаче го заплашил и затова тръгнал. Заявил, че платил част от парите на трафиканта, после той му казал, че ако не тръгне, ще изпрати хора, за да го пребият. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Разказал, че напуснал страната си, защото кюрдите искали да го вземат войник при тях, а той не искал. Когато напускал [държава], Хасака бил по контрола на кюрдите. Сега в момента пак бил под контрола на кюрдите. Това била причината да напусне страната си, нямало друга причина. Получил писмо два месеца, след като напуснал [държава] и то било при родителите му, преди това го викали устно. Заявил, че може да представи това писмо до две седмици. Нищо не се променило в Хасака след падането на режима на Б. А., защото били под контрола на кюрдите. Посочил, че не е имал проблеми в [държава] заради религията или етноса си. Не е имал проблеми с вече бившата официална власт в страната си. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е бил член на въоръжена групировка. Нямало заплаха, отправена лично към него. Не му било оказвано насилие. Имали малко магазинче и се занимавал с това докато бил в *. Ако се завърне в страната си, мисли, че ще го вземат войник или * или новата власт, а не искал да воюва, защото бил най-големия, който поддържал семейството. Най-голям от братята му в [държава] бил брат му Б., на 19 години. При тях в * сега вземали в казармата на 20-22 години и то само, ако той иска. Сега било доброволно, но понеже чужденецът излязъл от страната си, него щели да го вземат, ако се върне. Иска закрила от България.

С второ по ред писмо с рег.№ УП 34188/29.04.2025г. на ДАБ, поради възобновено производство по молба за международна закрила, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила.

В писмо с рег. № М-7646/16.07.2025г. (рег. № УП 34188/16.07.2025г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП 34188/21.07.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. А. А..

Решението е връчено лично на лицето на 07.08.2025г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 12.08.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като то е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила за разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че в бежанската история няма изложени основатели опасения от преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ по визираните в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини, а сочените от кандидата такива за напускане на страната му по произход не отговарят на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Посочил е също, че дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, кандидатът не заявява. Направил е извод, че се касае не за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за лице, търсещо по-добър живот.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от изложеното при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната от него бежанска история. Не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в [държава], не е бил жертва на насилие и не е била отправяна заплаха към него. Оспорващият не твърди в страната си на произход да е бил преследван, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно разгледана от административния орган и последният правилно е приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

Данните, съдържащи се в приложените към преписката справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и в тази, представена в хода на съдебното производство, не дават основание да се приеме, че както към дата на издаване на оспорения акт, така и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по някоя от хипотезите по чл.8 от ЗУБ.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., както и информацията в приложените по делото справки. След преглед на информацията за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства в обществено-политическия живот в [държава], същите не рефлектират пряко върху гражданите ѝ, по начин, обосноваващ наличието на предпоставките по чл. 8 ЗУБ. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо, съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Съдът счита и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗУБ, с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№МД-02-372/03.07.2025г. и Справка вх. №МД-02-399/21.07.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че от така представената информация в справките става ясно, че в [държава] все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие. Напротив – тенденциите за общото положение и сигурността в [държава] засега оставали положителни. Освен това, опасенията на молителя за евентуалната му мобилизация били неоснователни, тъй като наборната служба била премахната и липсвали данни за насилствена мобилизация от страна на кюрдите в контролираните от тях райони. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

За кандидата не били налице и предпоставките по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като не заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила в България. Не можело да му бъде предоставен и статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ, тъй като не се позовавал на причини от хуманитарен характер.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава], както и с личното му положение.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложените по административната преписка справки и в представената в хода на съдебното производство Справка № МД-02-419/04.08.2025г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. В Справка с вх.№МД-02-419/04.08.2025г. са посочени данни, според които на 29 януари 2025г. А. *, който на практика ръководи страната след падането на режима на А., е назначен за временен президент на [държава]. Преходно правителство заявява ангажимент да стабилизира нацията. На 29 януари 2025г. А. * е назначен за преходен президент и очертава планове за насърчаване на помирението и приобщаването, същевременно подчертавайки важността на запазването на националното единство. На 29 март 2025г. А. Ш. обявява сформирането на преходно правителство, съставено от 23-ма министри от различен етнически и религиозен произход, включително представители на алауитски, християнски, друзки и кюрдски общности. На поста министър на социалните въпроси и труда е назначена жена, а преходното правителство няма министър-председател и се очаква А. Ш. да ръководи изпълнителната власт в ролята си на временен президент. В Справка № МД-02-399/21.07.2025г. се съдържат данни, че в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 26 юни 2025г. се посочва, че към 26 юни 2025г., считано от 8 декември 2024г., около 628 029 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни. С това общият брой на сирийските граждани, завърнали се в [държава] от началото на 2024г., става 988 869 души, като тази цифра е изчислена въз основа на триангулация на данни от [държава], *, *, *, [държава], [държава] и други държави. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 юни 2025г. (считано от 8 декември 2024г.) 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни източници на информация, съдът приема, че е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни и според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в отделни райони на [държава], не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с жалбоподателя интервю, той е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в [държава] и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Предвид всичко изложено и с оглед актуалното положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. А. А., [държава], с посочен адрес: [населено място], [жк], срещу Решение №4316/29.07.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.