Р Е Ш Е Н И Е№ 1122
26.06.2018 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми април две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1898/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.П.Ш., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 04860/02.03.2018 г., издадено от В.И.И.– Председател на
Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, с което:
1) на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за стоковите
борси и тържищата (ЗСБТ) и чл. 24, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по
чл. 55, ал. 2 от ЗСБТ и
2) на основание чл. 65, ал. 1 от ЗСБТ и чл. 24, ал. 1
от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по
чл. 57, ал. 2 и ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСБТ.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди
административнонаказващият орган (АНО) да не е установил правилно фактическата
обстановка, поради което да е направил необоснован извод жалбоподателят да е
извършил нарушенията, за които е наказан с процесното НП. Твърди, че
действително се е намирал на територията на пазара на производителите в момента
на проверката от страна на контролните органи, но не е сключвал сделки в
качеството на продавач, а е бил там като купувач. Поддържа, че в момента на
проверката е товарил и подреждал закупената стока. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично, като поддържа наведените с жалбата си възражения и искане.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Р.С.,
която взема становище жалбата да е неоснователна, а от събраните доказателства
да се установява жалбоподателят да е извършил и двете вменени му във вина
нарушения. Поддържа извършените нарушения да са формални. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Д.П.Ш., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
09.03.2018 г., установено от Известие за доставяне на пратка – НП №
04860/02.03.2018 г., а жалбата е подадена на 15.03.2018 г. (пред Районен съд –
Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган),
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
На 15.02.2018 г. св. С.М.К. – инспектор в Държавната
комисия по стоковите борси и тържищата, взел участие в проверка на територията
на пазар на производителите „Тържище с. Плодовитово“, в с. Плодовитово, извършена
на основание заповед на председателя на Комисията. В хода на проверката св. К.
установил жалбоподателя Д.П.Ш., който се намирал на паркоместата на територията
на пазара на производителите, където бил паркирал микробус „Форд Транзит“ с
рег. № *****. В микробуса се намирали 10 кашона пълни със салати. Свидетелят К.
се приближил до жалбоподателя Ш. и поискал да му представи документ за
регистрация като земеделски производител, както и документи относно самата
стока – за нейната безопасност, за произхода и собствеността на стоката.
Жалбоподателят не представил нито един от поисканите му документи. След това на
място и в присъствието на свидетели св. К. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 004860 от 15.02.2018 г. против
жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. С.М.К. се установяват мястото на
извършената проверка, както и че в хода на същата свидетелят е установил
жалбоподателя Ш., който е бил спрял с микробус на паркомясто на територията на
пазара на производителите. От показанията на свидетеля се изяснява и съдържанието
на превозваната от жалбоподателя стока, а именно кашони със салати. Установява
се още, че проверяващите органи са изискали да им бъдат представени документи
за безопасност на стоката, за нейния произход и собственост, но жалбоподателят Ш.
не е представил такива до края на проверката. Свидетелят уточнява и че на място
контролна покупка не е била извършена от стоката, която описва в показанията
си. Съдът дава вяра на показанията на св. К., тъй като намира същите за
последователни и вътрешно непротиворечиви. Освен това в тях свидетелят
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец.
От Заповед № РД-09-139/07.12.2015 г. на Председателя
на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата се установява, че АУАН е
съставен от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята
материална компетентност. Компетентността на административнонаказващия орган
(АНО) произтича от изричния регламент на чл. 66 от ЗСБТ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния преклузивен срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57
от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът
намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН
и НП.
По отношение на правилността на наказателното
постановление настоящият съдебен състав счита, че по делото не се доказа по
категоричен и безспорен начин – съгласно установения от законодателя стандарт
за доказаност на обвинението, жалбоподателят Д.Ш. да е извършил вменените му
във вина с обжалваното НП нарушения, а именно по чл. 55, ал. 2 от ЗСБТ и по чл.
57, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСБТ.
Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗСБТ сделките с налични
храни и цветя, приети на територията на стоковото тържище или на пазара на
производителите, и на местата, определени за продажби, се извършват само от
търговци, регистрирани при условията и по реда на Търговския закон или на
Закона за кооперациите, или от физически лица, регистрирани по Закона за
подпомагане на земеделските производители, или от лица, регистрирани по
съответното законодателство на държава - членка на Европейския съюз или на
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят не е имал
нито едно от тези качества – не е бил търговец, регистриран при условията и по
реда на ТЗ или ЗК, нито е бил регистриран по ЗПЗП, не е бил лице, регистрирано
по съответното законодателство на държава-членка на ЕС или друга държава-страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Следователно
жалбоподателят не е могъл правомерно да извършва сделки на пазара на
производителите. От обективна страна категорично доказано по делото е и
обстоятелството, че при извършване на процесната проверка Ш. се е намирал на
територията на пазара на производителите и по-конкретно, както се установи от
показанията на св. К., той е бил паркирал микробус на едно от паркоместата, а в
самия микробус е държал кашони със салата. Изпълнителното деяние на
административното нарушение по чл. 55, ал. 2 ЗСБТ се осъществява чрез действие
и изисква активно поведение от нарушителя, който да извършва сделки на
територията на пазара на производителите, но без да е от кръга на правоимащите
лица (лицата по чл. 55, ал. 2 ЗСБТ или когато сделката се извършва от
организатора на пазара на производителите по реда на чл. 52а, ал. 3 ЗСБТ). В процесния
случай обаче при доказателствена тежест на наказващия орган по делото не бяха представени
никакви преки доказателства за извършена от жалбоподателя Ш. сделка на
територията на пазара на производителите. На първо място от показанията на св. К.
се установи, че проверяващите органи не са извършили контролна покупка от
стоката, намираща се в микробуса на жалбоподателя. Досежно наведеното
твърдение, че такава покупка не би могло да бъде извършена, тъй като стоката
нямала изискуемите съгласно чл. 57, ал. 1 ЗСБТ документи, съдът намира за необходимо
отново да напомни, че тежестта на доказване в процеса се носи от АНО, като
същевременно процесуалният закон не допуска доказателства с предварително
определена доказателствена сила, следователно и доказването на което и да било
обстоятелство би могло да се осъществи с всички допустими от закона способи за
събиране на доказателства, а не единствено чрез контролна покупка. На следващо
място от показанията на св. К. не се установява жалбоподателят да е сключил
сделка на територията на пазара на производителите и с някое трето лице, като
по делото няма доказателства стоката, описана в НП и намираща се в микробуса на
жалбоподателя, да е била обект на каквато и да е възмездна престационна сделка.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира,
че осъществяването на изпълнителното деяние на нарушението по чл.55, ал.2 от ЗСБТ остава недоказано по делото. Както беше посочено, същото изисква активно
поведение от нарушителя, но каквото поведение не се установи в процеса от
страна на жалбоподателя. Самият процесуален представител на
административнонаказващия орган в хода на пренията посочи, че присъствието на
жалбоподателя на територията на пазара на производителите, където се сключват
множество сделки с изложената продукция, съставлявало индиция за сключването на
такива сделки и от страна на жалбоподателя. Това безспорно е така, но индицията
по своята правна природа представлява предположение с висока степен на
сигурност. Отговорността на административнонаказателно отговорните лица обаче
не може да се ангажира на основание на предположения, а единствено на
установени факти. Действително допустимо е доказването на главния факт в
процеса да бъде проведено и чрез косвени доказателства, но съдебната практика е
трайна и непротиворечива, че в такива случаи косвените доказателства трябва да
образуват такава система, която да изключва всяко друго предположение и да води
до единствен възможен извод. По делото категорично се установява, че не е
налице и такава хипотеза, като събраните косвени доказателства са крайно
недостатъчни, за да се приеме, че всяка друга хипотеза е изключена. В тази
връзка описаната от жалбоподателя алтернативна фактическа обстановка на тази,
установена от АНО, по никакъв начин не се явява оборена. Жалбоподателят
признава, че действително се е намирал на паркомясто на територията на пазара
на производителите, но стоката в микробуса е била закупена от него и то за
лична консумация на семейството му и на негови съседи, а в момента на
проверката той е товарил и подреждал закупената на място стока. Следва отново
да се напомни и че жалбоподателят няма задължение да доказва, че не е извършил
твърдяното нарушение, като дали ще прояви някаква доказателствена активност
зависи единствено от собственото му процесуално поведение и стратегия, но това
не размества тежестта на доказване в процеса. По тези съображения съдът намери
извода на АНО жалбоподателят да е извършвал сделки на територията на пазара на
производителите на посочените в НП време и място за неправилен, поради което
неправилно се явява и НП в частта му за нарушението по чл. 55, ал. 2 ЗСБТ и
същото следва да бъде отменено в тази му част.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори
и жалбоподателят да се е намирал на пазара на производителите с цел сключване
на сделки със стоката, намираща се в микробуса му, то деянието отново би било
несъставомерно поради липса на извършено изпълнително деяние. Съгласно трайната
съдебна практика при липса на
доказателства за извършването на сделки с процесната стока деянието е несъставомерно,
тъй като по аргумент от чл. 9 от ЗАНН, приготовлението към извършване на
административно нарушение не се наказва, а опитът - само в изрично предвидените
случаи.
Липсата на безспорни доказателства за извършена
продажба от страна на жалбоподателя на територията на пазара на производителите
изключва възможността да бъде реализирана отговорността му и за нарушението по
чл. 57, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСБТ. Посоченото нарушение може да бъде
извършено само от лице, което притежава качеството „продавач“ на стоковото
тържище или пазара на производителите, тъй като само за продавача възниква
задължението да съхранява и да предоставя документите по чл. 57, ал. 1, т. 2,
т. 3 и т. 4 от ЗСБТ. По делото се установи, че жалбоподателят не е представил
документи за безопасност на стоката, нито за произхода и собствеността на
същата, след като такива са му били изискани. Непредставянето на изисканите
документи обаче не е достатъчно, за да се приеме, че има извършено съставомерно
административно нарушение по посочения законов текст. Необходимо е от обективна
страна наказаното лице да бъде годен адресат на задължението за представяне на
тези документи. В процесния случай обаче с оглед обстоятелството, че
жалбоподателят не е притежавал качеството „продавач“, то същият не е имал и
задължението да съхранява и представя изброените в ал. 1 на чл. 57 от ЗСБТ
документи (така Решение № 2224 от
23.11.2016 г. по к.а.н.д. № 2074/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 554 от 07.04.2017 г. по к.а.н.д. №
121/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1248 от 13.07.2017 г. по к.а.н.д. № 1248/2017 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2234 от 14.12.2017 г. по к.а.н.д. № 2918/2017 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 816 от 17.04.2018
г. по к.а.н.д. № 217/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е
оставено в сила Решение № 2177 от
28.11.2017 г. на Районен съд – Пловдив). В този смисъл е и практиката на
административните съдилища в страната - например Решение № 6750 от 03.11.2016 г. по к.а.н.д. № 5909/2016 г. на
Административен съд – София.
В заключение следва да се посочи, че настоящият състав
напълно споделя застъпената от Административен съд – Пловдив позиция, че
въпреки особената обществена значимост на обществените отношения, регулирани от
ЗСБТ, то това не може да игнорира задължението на актосъставителя и на административнонаказващия
орган да съберат пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, и категорични доказателствата, които го потвърждават. Тъй като в
конкретния случай това не е било сторено, то и обжалваното наказателно
постановление като неправилно следва да се отмени изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 04860/02.03.2018 г., издадено от В.И.И.–
Председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, с което на Д.П.Ш., ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание:
1) чл. 65, ал. 1 от Закона за стоковите борси и
тържищата и чл. 24, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 (четиристотин) лева
за нарушение по чл. 55, ал. 2 от Закона за стоковите борси и тържищата и
2) чл. 65, ал. 1 от Закона за стоковите борси и
тържищата и чл. 24, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 (четиристотин) лева
за нарушение по чл. 57, ал. 2 и ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за стоковите борси
и тържищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ