О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………../……….07.2021г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното
от съдията,
търговско
дело №861 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Развива се по молба от Синдика на ищцовото дружество “Еврокапитал-България“ ЕАД /в несъстоятелност/, с която се иска изменение на постановеното по делото Решение №260098 от 07.05.2021г., в частта за разноските, като се претендира намаляването на присъдената в тежест на страната условията на чл.620, ал.5 от ТЗ държавната такса размер на 281841.84лв. до 93952.28лв. Сочи се в молбата, че дължимата според правилото на чл.71, ал.2 от ГПК вр. с чл.69, ал.1, т.4 вр.т.2 от ГПК в размер на по 31315.76лв. за всеки от исковете или общо 93952.28лв.
От ответниците по молбата, се поддържа становище за нейната неоснователност, тъй като дължимите от ищцовата страна разноски, са правилно изчислени.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за допълване е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, като предвид естеството на искането ѝ, не е нужно същата да е представила списък на разноските.
Разгледана по същество молбата е частично основателна, по следните съображения:
С горепосоченото съдебно решение, съдът е отхвърлил изцяло предявените в условията на обективно, евентуално и кумулативно съединяване искове за прогласяване на нищожността на Договор за лизинг №004572-001/24.03.2008. и за прогласяване на нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и предявеният отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, предмет на горните два договора. Ето защо и съответствие с чл.620, ал.5 от ТЗ, съдът е възложил дължимата държавна такса в производството, като е определил нейният общ размер на размер на 281841.84лв., от които по 125263.04лв. за всяка от претенциите за нищожност на договора за лизинг и на договора за покупко-продажба и 31315.76лв. по предявеният отрицателен установителен иск за собственост.
При определянето обаче на таксата по иска за нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот е допусната грешка като не е съобразена разпоредбата на чл.71, ал.2 от ГПК, доколкото както вече се посочи договора има за предмет собственост върху недвижим имот. В този смисъл реално дължимия размер на ДТ е 31315.76лв., а не 125263.04лв., в който смисъл следва да се измени решението в частта за разноските, т.е. таксата следва да се редуцира до общ размер от 187894.56лв.
Не така стоят нещата с претенцията за нищожност на договора за лизинг на недвижим имот, тъй като същия подобно на договора за наем, не поражда и няма за предмет право на собственост или вещни права, а създава само облигационна връзка, чрез предоставяне на временно възмездно ползване на вещ. Ето защо договора за лизинг на попада в обхвата на чл.71, ал.2 от ГПК и дължимата ДТ, следва да се определи по реда на чл.71, ал.1 от ГПК, като така изчислен размера на таксата възлиза на 125263.04лв., както е определен и с решението по делото.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ИЗМЕНЯ Решение №260098 от 07.05.2021г. постановено по т.д.№681/2019г. по описа на ОС Варна, в частта за разноските, като ОПРЕДЕЛЯ дължимата от ищецът “Еврокапитал-България“ ЕАД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Р Х Йет.Е, представлявано от Д П Д и Н.А.Г.-синдик, държавна такса за разгледаните в производството искове, в общ размер на 187894.56лв., вместо присъдените с решението 281841.84лв.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАп.С в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :