Присъда по дело №1903/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 13 от 29.01.2025 г. по НОХД № 1903/2024 г. на РС -
Бургас, XXI – ви наказателен състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Бургас обвинителен акт срещу подсъдимата Д. Т. А., ЕГН **********, родена
на ******** г. в гр. М.Т., обл. Бургас, българка, българска гражданка, с постоянен адрес: с.
**************, обл. Бургас и настоящ адрес: с. ***********, обл. Бургас, със
************, за това, че на ********г. в с. М., общ. Бургас, обл. Бургас, на ул. „Х. Б.“, пред
дом ***, чрез нанасяне на шамар по лицето, причинила лека телесна повреда, изразяваща се
в болка, на полицейски орган - мл. инспектор Ж. К. А., ЕГН ********** от гр. Бургас,
заемащ длъжността *************** гр. Бургас, при изпълнение на службата му –
престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
За претърпените от престъплението неимуществени вреди пострадалият Ж. К. А. е
предявил граждански иск в размер на 5000 лева, който съдът прие за съвместно разглеждане
в настоящото производство. Отделно от това пострадалият е направил и искане за
конститиуране в качеството на частен обвинител по делото, което съдът уважи, като
прецени, че са налице предпоставките за участие на пострадалия в производството в това му
качество предвид повдигнатото обвинение за извършено спрямо него престъпление по чл.
131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа
повдигнатото обвинение. Счита, че същото е доказано по безспорен начин от събраните
свидетелски показания и писмени доказателства. Намира, че деянието е било извършено от
подсъдимата при форма на вина „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Предлага при
определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК и да бъде
наложено на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което да
бъде отложено за изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. Д. поддържа
становището на прокурора за доказаност на обвинението от обективна и субективна страна.
В хода на съдебните прения излага съображения за доказаност на авторството на деянието
като акцентира на показанията на полицейските служители, които счита за категоричен и
достоверен източник на сведения в подкрепа на обвинителната теза. Поддържа, че в
производството са събрани и писмени доказателства, които допълват доказателствения
материал, уличаващ подсъдимата в извършване на процесното престъпление. Поддържа
гражданския иск като основателен и доказан и претендира уважаването му. Заявява
претенция и за присъждане в полза ма пострадалия на направените в производството
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимата адв. К. оспорва обвинението, като навежда доводи за
наличие на съществени противоречия в събрания доказателствен материал. Изразява
несъгласие с изложените от полицейските служители фактически положения. Поддържа
наличие на заболяване на подсъдимата, което е несъвместимо според защитника с описаните
от свидетелите полицейски служители действия на подсъдимата. Излага доводи за
малозначителност на случая. Оспорва предявения граждански иск и счита, че следва да бъде
оставен без уважение.
Подсъдимата, редовно уведомена, не се явява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:
По делото се установя следното от фактическа страна:
Подсъдимата Д. Т. А., ЕГН **********, е родена на ******** г. в гр. М.Т., обл.
Бургас. Тя е българка, българска гражданка, с постоянен адрес: с. **************, обл.
Бургас и настоящ адрес: с. ***********, обл. Бургас, със **************. Видно от справка
1

за съдимост подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност.

Подсъдимата Д. Т. А. живеела на семейни начала със свидетеля М.И.М. в с. М., обл.
Бургас, ул. „Х. Б.“ ***.
На ******** г. подсъдимата Д. А. и свидетелят М.М., с когото живеела във
фактическо съжителство организирали тържество по повод раждането на внука си на пейки
и маси, разположени на тротоара пред къща, находяща се на ул. „Х. Б.“ пред *** в село М..
Имало разположени и два броя тонколони и един усилвател, взети по-рано през деня от
свидетеля Я. Х. Я., от които звучала силна музика. В течение на вечерта повечето
присъстващи на празненството си тръгнали. Това направил и св. Я., който живеел в къща,
находяща се отсреща на мястото на тържеството. Последни на масата останали подсъдимата
А., св. М. и св. И. А.Р., с когото дъщерята на А. и М. живеела на семейни начала, и който бил
баща на внука, чието раждане празнували.
Към 21/******** г., св. Ж. К. А. заемал длъжност ************************* -
Бургас. Съгласно утвърден месечен график, той бил на работа за времето от 18:00 часа на
******** г. до 06:00 часа на ******** г.,като изпълнявал служебните си задължения на
патрулен полицай заедно с колегата си – св. И. П. - служител в ******** при ОД на РВР -
Бургас, на територията обслужвана от районното управление.
На ******** г.,около 23:30 часа, св. А. и св. П. били изпратени от ОДЧ при ОД на
МВР - Бургас за оказване на съдействие във връзка с подаден сигнал за силна музика на
адрес с. М., ул. „Х. Б.“ ***. Св. А. и св. П. били облечени в униформа и изпълнявали
служебните си задължения с лек автомобил, марка „Грейт Уол“ с рег. № ********. При
пристигането на място полицейските служители установили,че къщата на подадения в
сигнала адрес била тъмна и от там не се чувала музика. Св. А. и св. П. обаче чули силна
музика от тротоара на ул. „Х. Б.“ пред дом ***.Там видели поставени маси, с наредени върху
тях различни по вид храни и напитки. Непосредствено до масите имало поставени два броя
тонколони и един усилвател, от които звучала силна музика. Около масите седели двама
мъже и една жена, непознати за тях, видимо употребили алкохол, които впоследствие били
установени като подсъдимата Д. А., св. М. и св. Р.. Полицейските служители се
легитимирали и разпоредили да се спре музиката, тъй като по това време на денонощието се
нарушава обществения ред и спокойствието. След това, св. А. попитал чия собственост е
озвучителната техника, като в отговор на този въпрос и обв. А., и св. М., и св. Р. твърдели,
че тя е тяхна собственост. Св. А. разяснил на лицата, че за констатираното нарушение ще им
бъде съставен АУАН и ще бъде иззета озвучителната техника.
Св. Р. отново заявил,че озвучителната техника е негова собственост и приел да му
бъде съставен АУАН за извършеното нарушение. В това време св. П. започнал да разкачва
двете колони, като успял да разкачи едната и да я постави на предната седалка на служебния
автомобил. В този момент св. М. и св. Р. се опитали да вземат обратно тонколоната от
полицейския автомобил. На двамата било издадено устно разпореждане от полицейските
служители, на всеки един по отделно, да се отдалечат от колата и да не възпрепятстват
работата на органите на реда. Междувременно от дома си излязъл св. Я. Я., който бил
собственик на озвучителната техника. Същият прибрал в дома си иззетата от полицейските
служители тонколона и отново излязъл пред дома си.
Тъй като свидетелите М. и Р. не се подчинили на разпореждането на полицейските
служители да не препятстват изпълнение на служебните им задължения, се наложило
използване на физическа сила и помощни средства от страна на св. А. и св. П., изразяваща
се в поставяне на белезници и задържане на лицата. Св. М. и св. Р. били поставени да седнат
на задната седалка на патрулния автомобил, а св. А. се обадил в ОДЧ при ОД на МВР -
Бургас, като поискал да бъдат изпратени допълнителни служители на ОД на МВР - Бургас,
2

за оказване на съдействие.
Впоследствие около 00:10 часа на ******** г. на място пристигнали св. С. И. и св. Г.
С. – униформени служители на **** при ОД на МВР – Бургас. Те установили, че св. М. и св.
Р. се намирали в патрулния автомобил, а св. Я. пречел на св. А. и св. П. да осъществят
служебните си задължения. Това станало причина към св. Я. да бъде отправено устно
разпореждане да не препятства дейността на полицейските служители. Св. Я. не се
подчинил на отправеното разпореждане и бил задържан, като му били поставени помощни
средства – белезници.
След това св. А. поискал съдействие от допълнителни служители на ОД на МВР –
Бургас. На място били изпратени св. И. Р. и св. В. П. - униформени служители на **** при
ОД на МВР - Бургас. При пристигане на място св. М. бил преместен в служебния автомобил,
използван от св. Р. и св. П., останалата на тротоара тонколона също била поставена в
багажника на автомобила.
След като св. М. бил настанен на задната седалка на служебния автомобил, използван
от св. Р. и св. П., към тях се приближила подсъдимата А., която заявила на св. П., че „тоя
дъртия е виновен за всичко“, като посочила с ръка св. А.. След това се обърнала към св. А. с
думите: „Айде, мене няма ли да ме задържаш? Ти си виновен за всичко! Искаш ли да ти
ударя един шамар?“ и в същия момент посегнала с дясната си ръка и нанесла удар с
отворена длан по лявата буза на полицейския служител Ж. А.. След това подсъдимата А.
била задържана и отведена в сградата на **** при ОД на МВР гр. Бургас.
Вследствие на нанесения му удар по лявата буза от Ж. А. получил увреждане, довело
до болка и непредставляващо нарушаване на здравословното състояние на пострадалия,
видно от заключението на съдебномедицинска експертиза № ***/2023 г. по описа на
Отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ гр. Бургас.
По доказателствата:
В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, уличаващи подсъдимата в
извършване на процесното деяние, които водят до единствен възможен и безспорен извод,
че подсъдимата е извършила вмененото й с настоящото обвинение престъпление по чл. 131,
ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
На първо място повдигнатото срещу подсъдимата обвинение в настоящото
производство се подкрепя от показанията на пострадалия Ж. А. и свидетелите полицейски
служители – И. П., В. П., И. Р. и Г. С.. В показанията на изброените свидетели се съдържат
конкретни и безпротиворечиви помежду си сведения за нанесен от подсъдимата удар с ръка
по лявата буза на свидетеля А.. От разпитите на служителите на ******** се установява, че
на процесната дата и час свидетелят А. е изпълнявал служебните си задължения като
полицейски орган, който е бил изпратен да окаже съдействие в село М. на подаден сигнал в
ОДЧ. Показанията на полицейските служители напълно си кореспондират по отношение на
основния факт, установен като безспорен по делото от обективна страна, а именно, че
подсъдимата е ударила с длан в лицето свидетеля А.. Съдът не констатира противоречия и
несъответствия в показанията на полицейските служители относно установеното по делото
упражнено насилие от подсъдимата спрямо свидетеля А.. В проведените в хода на
съдебното следствие разпити, съдът констатира наличие на основание за прочитане на
показанията на част от свидетелите, дадени в досъдебното производство. Така например
бяха приобщени по надлежния ред съгласно разпоредбата на чл. 281 НПК с изричното
съгласие на подсъдимата, показанията на свидетелите Р., П., П., С. и И. от ДП, но прави
впечатление, че основанието за прочитане на показанията на всички свидетели е
обстоятелството, че не си спомнят или дават противоречиви данни за датата на деянието.
Нито един от посочените свидетели не излага пред съда различни факти относно
нападението на подсъдимата спрямо свидетеля А., от тези споделени пред разследващите
3

органи в хода на досъдебното производство. Показанията на свидетелите от съдебното
производство са изцяло съответни по съдържание относно признаците на престъплението, в
извършването на което е обвинена подсъдимата от обективна страна. В тази връзка съдът
цени показанията на посочените свидетели като достоверен източник на информация и на
база изложените от свидетелите данни, съдът е направил извод за осъществена изложената
по-горе фактическа обстановка.
На следващо място следва да се обсъдят показанията на втората група свидетели –
лицата, които са били установени заедно с подсъдимата при извършената проверка в село М.
– свидетелите И. Р., М.М. и Я. Я.. От показанията на свидетелите Р. и М. се установява, че
двамата свидетели не са възприели визуално нанесения от подсъдимата удар на свидетеля
А.. Показанията на двамата свидетели обаче не са противопоставими на показанията на
полицейските служители (А., П., П., Р. и С.), тъй като от събрания доказателствен материал
се установява, че в момента на нанасяне на удара, двамата свидетели (Р. и М.) са били
задържани и настанени в служебните полицейски автомобили. Т.е. обосновано е да се
допусне, че Р. и М. не са възприели процесното престъпно деяние на подсъдимата. Също
така като се има предвид близките лични отношения на подсъдимата с двамата свидетели,
като единият е съпруг на дъщеря й (Р.), а другият живее с нея на семейни начала (М.),
логично и житейски обосновано е да се приеме, че показанията на свидетелите целят да
компрометират повдигнатото срещу подсъдимата обвинение, както и да препятстват
уличаването й в извършване на престъпление. Още повече преди провеждане на разпита в
хода на съдебното следствие на свидетеля М. бяха разяснени и правата му по чл. 119 и чл.
121 НПК, поради което показанията му относно главния за доказване факт от обвинението –
нанесения от подсъдимата шамар на свидетеля А., не разколебават извода на съда за
доказаност на осъществено от подсъдимата изпълнително деяние на процесното
престъпление. Именно по тази причина и показанията на Р. и М. не внасят съмнение относно
достоверността на показанията на полицейските служители. В подобна насока са и
разсъжденията на съда по отношение на показанията на свидетеля Я. Я., който също е бил
задържан в полицейски автомобил и споделя, че не знае каква е причината за задържане на
подсъдимата. Съдът кредитира показанията на свидетелите Р., М. и Я., доколкото допринасят
за изясняване на конкретни относими към делото факти от обективната действителност, но
показанията и на тримата свидетели не са информационен носител на сведения за
извършеното от подсъдимата престъпно деяние спрямо А.. По тази причина показанията на
М., Р. и Я. не следва да се съпоставят с показанията на полицейските служители относно
този факт.
По делото е разпитан и свидетелят Х. Я. – баща на свидетеля Я. Я., но от изложеното
от него се установява, че свидетелят е пристигнал на мястото след като лицата са били
задържани и не е възприел фактите, породили необходимостта от задържане на лицата. В
тази връзка показанията на свидетеля Х. Я. не са относими за процеса на доказване или
оборване на извършеното от подсъдимата противоправно действие.
В подкрепа на обвинителната теза е и изготвена в досъдебното производство и
приобщена по надлежния ред в хода на съдебното следствие, чрез изслушване на вещото
лице съдебно медицинска експертиза № ***/2023 г., от която се установява, че увреждането
на пострадалия от удар с тъп предмет, каквото е и шамар на човек, води до болка и не
представлява нарушаване на здравословното състояние на пострадалото лице. Експертното
заключение е компетентно и обективно изготвено от специалист –съдебен лекар, поради
което съдът го кредитира в неговата цялост.
Събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за
категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка.
След съвкупен анализ на целия събран доказателствен материал съдът достигна до
извод, че описаните факти са действително осъществили се и установяват извършено от
4

подсъдимата престъпление.

От правна страна:
На базата на установените горепосочени фактически положения съдът от правна
страна достигна до извод, че подсъдимата е извършила престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4,
вр. чл. 130, ал. 2 НК.
По своята същност телесната повреда представлява противоправно и виновно
увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или
причиняване на болка или страдание.
От обективна страна срещу подсъдимата е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК, а именно нанасяне на лека телесна
повреда, изразяваща се в болка на полицейски орган при изпълнение на службата му.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че на ********г. в с. М., общ.
Бургас, обл. Бургас, на ул. „Х. Б.“, пред дом ***, чрез нанасяне на шамар по лицето,
подсъдимата е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в болка, на полицейски орган
- мл. инспектор Ж. К. А., ЕГН ********** от гр. Бургас, заемащ длъжността
*************** гр. Бургас, при изпълнение на службата му. В изготвена в досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза експертът съдебен лекар е посочил, че
увреждането на пострадалия, изразяващо се в нанесен удар с тъп предмет, какъвто е и
шамарът на човек, причинява болка и не представлява нарушаване на здравословното
състояние на пострадалия. При така установеното по делото, а именно, че пострадалият е
изпитал единствено болка от нанесения удар с ръка по лицето, правилно е било
квалифицирано телесното увреждане като такова по чл. 130, ал. 2 НК.
От събраните по делото доказателства и в частност от показанията на всички
разпитани свидетели се установява, че пострадалият А. на процесната дата и час е
изпълнявал служебните си задължения като полицейски служител в ******** при ОД на
МВР-Бургас. Във връзка с подаден сигнал от гражданин за нарушаване на обществения ред
и спокойствие в село М. в резултат на силна музика. Установява се, че дежурен служител в
ОДЧ при ОД на МВР – Бургас е изпратил свидетелят А. и неговия колега – св. П. да окажат
съдействие на подадения сигнал от гражданин. Налични са и писмени доказателства –
удостоверение от ОД на МВР – Бургас (л.45ДП), типова длъжностна характеристика (л.46-49
от ДП), месечен график за периода ******** г. до ******** г. за определяне на полицейските
органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ППД при ******** и ежедневна
ведомост (л.54-60 от ДП), които в допълнение със свидетелските показания удостоверяват,
че пострадалият е служител в ОД на МВР-Бургас и попада в обхвата на понятието
„полицейски орган“, предвидено в чл. 57 от ЗМВР, последно изменение в сила от 01.10.2020
г., действащо към датата на деянието (******** г.). От фактическа страна категорично се
установява, че именно при изпълнение на служебните си задължения, свързани с
предотвратяване на противоправни и противообществени прояви на граждани, спрямо
свидетеля А. е било упражнено физическо насилие от подсъдимата, която го е ударила с
шамар по лицето. Следователно налице е квалифициращият признак, предвиден в чл. 131,
ал. 2, т. 4 НК - причиняване на телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на
службата му.
С оглед изложеното може да се направи категоричен и неизменен извод, че всички
обективни елементи на престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК са налице.
Съдът намира, че деянието е извършено умишлено от подсъдимата при форма на
вината –пряк умисъл. Самото въздействие на подсъдимата върху пострадалия – удряне на
шамар е от такова естество, че подсъдимата е съзнавала и е имала реална представа, че от
5

упражненото насилие пострадалият ще изпита болка, като е целяла това въздействие върху
него. Подсъдимата е съзнавала обществената опасност на деянието, предвиждала е
общественоопасните му последици и е целяла тяхното настъпване. Подсъдимата е съзнавала
и че нанася удар по полицейски орган. От фактическа страна по делото се установява от
събраните доказателства, че свидетелят А. е бил облечен в служебна полицейска униформа,
както и че е отишъл на указания адрес в село М. със служебен полицейски автомобил, за да
изпълни служебните си задължения като служител в ОД на МВР – Бургас, изпратен да
обслужи подаден сигнал от гражданин за нарушаване на спокойствието и обществения ред в
късните часове на денонощието.
Съдът не споделя защитната теза на защитника на подсъдимата, че се касае за деяние,
което е малозначително. Съгласно чл. 9, ал. 2 НК не е престъпно деянието, което макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. От данните по делото може да се направи категоричен извод, че извършеното
от подсъдимата деяние спрямо А. не е с явно незначителна обществена опасност, за да
отпадне престъпния му характер. Дори и да се възприеме тезата, че се касае за нанесен удар,
който не е със значителна сила и въздействие спрямо обекта на посегателството, в случая е
било упражнено физическо насилие спрямо полицейски служител при изпълнение на
служебните му задължения. Съгласно чл. 5 от ЗМВР служителите на МВР при изпълнение
на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената
закрила на закона. Безспорно по делото е доказано, че подсъдимата е ударила по лицето
пострадалия А. при негово посещение на адрес за оказване на съдействие на подаден от
гражданин сигнал до органите на МВР. Била е нарушена физическата неприкосновеност на
А., като извършеното от подсъдимата деяние не следва да се определи като малозначително.
Не може да се приеме според съда, че деянието не е общественоопасно дори и извършено с
цел подсъдимата да бъде задържана заедно със свидетеля М., без когото се твърди, че не
може да полага грижи за здравето си.

При посочените данни съдебният състав счете, че подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130,
ал. 2 НК, поради което я призна за виновна по повдигнатото в настоящото производство
обвинение.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на наказанието съдът взе предвид, че за извършеното престъпление
по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до
три години. От справка за съдимост се установява, че подсъдимата не е осъждана и не е
освобождаване от наказателна отговорност. Независимо от това в случая е налице забраната,
предвидена в чл. 78а, ал. 7 НК за освобождаване от наказателна отговорност на дееца.
Съгласно посочената разпоредба алинеи 1 – 6 на чл. 78а не се прилагат, ако причиненото
увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и при множество престъпления
както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод
изпълнение на службата му. С оглед установените по делото фактически данни, съдът
намира, че настоящото деяние е било извършено от подсъдимата спрямо орган на власт при
изпълнение на службата му. В чл. 93, т. 1 НК е дадена легална дефиниция на „орган на
власт“, съгласно която „орган на власт“ са органите на държавна власт, органите на
държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са
натоварени с упражняването на властнически функции. Заеманата от пострадалия длъжност
в структурите на МВР, което е част от изпълнителната власт на Р.България несъмнено
6

попада в обхвата на понятието „орган на власт“, като в този смисъл е постановената
константна практика на върховната инстанция например Решение № 141 от 01.08.2016 г. по
н.д. № 462/2016 г. на ВКС, III наказателно отделение. Във връзка с изложеното съдът не
приложи института на освобождаване от наказателна отговорност по отношение на
извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
При индивидуализация на наказанието съдебният съставът прие, че не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да налагат
приложението на чл. 55 НК. По делото са представени медицински документи (2 броя
епикризи от ********* г. и ******** г. и експертно решение от ******** г. на ТЕЛК) за
влошено здравословно състояние на подсъдимата. Установява се, че подсъдимата е
претърпяла оперативни интервенции през 2023 г. и 2024 г., като й е била определена 75 %
ТНР. От представена Епикриза от УМБАЛ „К.“ Клиника по хирургфия (л.18-19 от делото) се
установява, че на ********* г. подсъдимата е била изписана от болничното заведение след
извършена оперативна процедура на тънки и дебели черва при поставена диагноза
„Доброкачествено новообразование на колон“. Представена е и втора епикриза от същото
медицинско заведение, от която се установява, че през месец февруари 2024 г. е била
извършена и още една оперативна процедура на червата, за лечение на диагноза „Чревни
сраствания“. Прави впечатление, че настоящото деяние е било извършено от подсъдимата на
******** г. или малко повече от два месеца след изписването й на ********* г. от лечебното
заведение при първото й хоспитализиране. Също така от фактическа страна по делото се
установява, че непосредствено преди да извърши престъплението, подсъдимата е празнувала
личен повод до късните часове на денонощието, на разположени на тротоара маси и пейки
при силно озвучение на музика. Тези обстоятелства не навеждат на извод за тежко засягане
на здравния интегритет на подсъдимата. Още повече в това състояние подсъдимата е
осъществила и изпълнителното деяние, като е ударила с шамар полицейски служител по
лицето. Съдът не оспорва наличието на заболяване у подсъдимата, което е довело до
настъпване на 75 % ТНР, но по своята същност това заболяване според съда не може да се
определи като изключително смекчаващо вината обстоятелство. По тази причина
наказанието на подсъдимата А. беше определено съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК.
Тук вече следва да се отбележи, че при определяне на размера на наказанието съдът взе
предвид влошеното здравословно състояние на подсъдимата като смекчаващо вината
обстоятелство. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха установени по делото. В така
очертаната рамка съдът определи и наложи на подсъдимата наказание 3 месеца „лишаване
от свобода“. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни и целите си, като въздейства
възпитателно върху подсъдимата и обществото.
По отношение на изпълнение на наказанието в случая съдът приложи разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 НК и отложи изпълнението на наказанието за срок от три години. Към датата
на извършване на процесното деяние подсъдимата не е била осъждана на лишаване от
свобода, наложеното наказание лишаване от свобода е в размер под три години, както и
съдът намери, че за постигане целите, предвидени в чл. 36 НК, не е наложително
подсъдимата да изтърпи наказанието.
По гражданския иск:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде
уважен искът, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето,
настъпили вреди за пострадалия , които да са в причинна връзка с извършеното деяние и
размер на вредите.
От фактическа страна по делото се установи, че подсъдимата виновно е нанесла удар
с шамар в областта на лицето на пострадалия А., в резултат на което същият е изпитал
болка. При определяне на размера на причинените неимуществени вреди от
престъплението, съдът отчете не само физическите преживявания на пострадалия, но и
7

психическите, емоционалните такива, свързани с преживяното унижение пред други
граждани, в това число негови колеги –полицейски служители. В действителност се касае за
нанесен удар с шамар от жена на лице от мъжки пол, което обстоятелство предполага, че
причинената на пострадалия болка не е била със силен интензитет. Въпреки това в случая се
касае за нанесен удар на полицейски служител, който е изпълнявал служебните си
задължения, свързани с опазване на обществения ред и сигурност на гражданите.
Упражненото от подсъдимата насилие спрямо А. е проява на явно неуважение към орган на
власт и пряко засяга негативно честта и достойнството на пострадалия. От фактическа
страна по делото се установи, че А. е бил изпратен в село М. във връзка с подаден сигнал за
нарушаване на спокойствието на граждани в късните часове на денонощието. Пострадалият
е изпълнявал възложените му функции като част от структурите към МВР. Именно при
изпълнение на служебните си задължения, пострадалият е бил обект на упражнено
физическо насилие от подсъдимата. От представено в досъдебното производство писмено
доказателство – удостоверения от ОД на МВР – Бургас (л. 45 ДП) и от показанията на
свидетелите полицейски служители се установява, че пострадалият е „старши полицай“ с
дългогодишен професионален стаж в МВР от 1996 г. Установява се, че подсъдимата е
ударила пострадалия в присъствие на други лица – полицейски служители, колеги на А.,
които са възприели унизителното отношение на подсъдимата спрямо А.. Действието на
подсъдимата, а именно нанасянето на шамар на А. категорично е подронило както
професионалния, така и личния авторитет на пострадалия пред колегите му. При така
установените по делото обстоятелства настоящият състав уважи предявения граждански иск
за обезщетение за претърпените от процесното престъпление неимуществени вреди до
размера от 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието - ******** г., като
отхвърли иска до пълния предявен размер от 5000 лв. Относно размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и прие, че
сумата от 1000 лв. се явява съразмерна, съответна на претърпените от пострадалия
неимуществени вреди, поради което е и справедлива. При отмерване на размера на вредите
съдът съобрази и обстоятелството, че подсъдимата не е трудово ангажирана и е с определена
75 % ТНР за срок от 3 години съгласно Експертно решение *******/******** г. на ТЕЛК.
По разноските:
С оглед признаването на подсъдимата за виновна и на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
съдебният състав я осъди да заплати по сметка на ОД на МВР -Бургас сумата от 117 лв.,
представляващи направените разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка на
Районен съд - Бургас - сумите от 50 лева, представляваща държавна такса за уважената част
на гражданския иск и 30 лева, представляваща заплатено възнаграждение на вещо лице. На
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимата да заплати на Ж. А. сумата от 800
лева, представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8

Номер на акта:	13
Дата:	29 януари 2025 г. (в сила от 16 юни 2025 г.)
Съдия:	Пламена Николова Събева

Дело:	20242120201903
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 май 2024 г.

Присъда по дело №1903/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите