№ 138
гр. Варна , 25.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20203100503412 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:39 часа се явиха:
Въззивникът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е
редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна Г. Ж. И. е редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адвокат В.В., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ докладва постили два броя писмени молби, изходящи от
въззивника:
-Молба вх. № 746 от 15.01.2021г., в която е изразено становище да бъде
даден ход на делото в отсъствие на представител на въззивника, поддържа се
въззивната жалба. Пояснява се, че в депозираното предходно становище от
13.01.2021г. е допусната техническа грешка при изписване на юрисконсулта,
изготвил и подписал становището.
-Становище вх. № 547 от 13.01.2021г. депозирано в отговор на отговора
1
на въззивната жалба, което настоящият състав възприема като такова по
съществото на спора.
СЪДЪТ връчва препис от становището на процесуалния представител
на въззиваемата страна.
С оглед липсата на пречки от процесуален характер, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 3975 от 02.12.2020 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 261088/18.08.2020г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Решение №
3448/24.07.2020г., постановено по гр.д. № 19572/2019г. на Районен съд –
Варна, 33 състав, с което е прието за установено на основание чл.124,
вр.чл.439 ГПК по отношение на въззивника, че ищецът Г. Ж. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, р-н Одесос, ул.“Райко Жинзифов“№11, ет.5,
ап.9, не му дължи предвид погасяване по давност на вземането, сумата в
размер на 1250 лева, представляваща част от 68 818.71 евро, вземане за
главница по изпълнителният лист, издаден на 22.11.2010г. въз основа на
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 1326/2010г. на РС-Нови Пазар,
предмет на образувано изпълнително дело № 20/2019г. на ЧСИ 807 Н.Д.,
което изп.дело е образувано след прекратяване на изп.д. 926/2015г. на ЧСИ
807 Н.Д., преобразувано от изпд. Д. 564/2010г. по описа на ЧСИ 715 М. П..
2
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Счита се, че
предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не се е позовал на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, а именно заповедта за незабавно
изпълнение. Навежда се оплакване, че първоинстанционният съд не е
анализирал в мотивите си възражението, че преведената сума през 2017г.
служи за погасяване на най-обременителното задължение – в случая
главницата, както и доводът на ответника, че приложение намира
разпоредбата на чл.76, изр. посл. ЗЗД и постъпилата сума от 2017г. служи за
погасяване на разноски и лихви. Сочи се, че самото плащане към съдебния
изпълнител прекъсва погасителната давност за вземането на въззивника.
Поддържа се, че съдът неправилно е анализирал книжата по изпълнителните
дела. Сочи се, че с подаване на молбите от 03.12.2010г., 17.01.2011г. и
19.10.2012г. взискателят е прекъснал перемпцията и давностния срок, който е
спрян до постановяването на ТР 2/26.06.2015г. по тълк.д. 2/2013г. ОСГТК на
ВКС. Настоява се, че с връчената на 12.01.2011г. ПДИ на Г.И. е насрочен и
опис върху ипотекирания от него имот, а 1 впоследствие с молба от
18.01.2011г. предишният взискател „Уникредит Булбанк“ АД е поискал и
отлагане на насрочения опис, а с насрочения опис се прекъсва давността.
Излага се, че до влизане в сила на тълкувателното решение от 2015г. молбите
за справки също се приемало, че прекъсват перемпцията и кредиторът не
следва да бъде санкциониран, при условие че неколкократно е възлагал
извършването на справки за трудови договори, резултатът от които е
отрицателен. На 19.10.2012г. е поискана нова справка за трудови договори, а
от налагане на възбраната на 13.12.2010г. до 19.10.2012г. не са изминали две
години. Описват се последвали молби от взискателя в периода 28.03.2013г. до
18.10.2016г., с които е поискал извършването на изпълнителни действия. С
оглед на това, се сочи, че до 16.01.2019г., когато въззивното дружество е
депозирало молба за ново изп. дело, не са минали повече от пет години.
С уточняваща молба вх. №265223/ 10.09.2020г. въззивното дружество е
уточнило, че не претендира изменение в частта за разноските на
първоинстанционното решение, нито допълване на същото по реда на чл.250
ГПК.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
3
въззиваемата страна Г.И., в която се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба. Сочи се, че доводите за липса на настъпила перемпция
поради подадени искания за справки са необосновани и не се подкрепят от
тълкувателната практика, която е задължителна. Моли се за отхвърляне на
жалбата и присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна.
АДВ. В.: Поддържам отговора. Оспорвам въззивната жалба, на
основанията, подробно изложени в отговора.
СЪДЪТ докладва постъпило писмено становище вх. № 547 от
13.01.2021г. в частта, в която на стр.2, т.1.4 въззивникът е направил
доказателствено искане да бъде извършена експертиза, която да даде отговор
на формулиран от въззивника въпрос.
АДВ. В.: Считам, че искането не следва да бъде уважено. Въззивникът е
имал възможност в първото производство да си наведе всички доводи,
възражения и искания, поради което моля, това искане да бъде отхвърлено.
СЪДЪТ по доказателственото искане на въззивника намира, че същото
не следва да бъде уважавано, доколкото то е отправено за първи път в
докладваното в днешно съдебно заседание становище. Такова
доказателствено искане не е формулирано във въззивната жалба. Отделно от
това съдебният състав намира, че не са налице условията за преодоляване на
забраната за събиране на доказателства пред въззивната инстанция,
обективирана в разпоредбата на чл. 266 от ГПК.
Мотивиран от изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника
за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
АДВ. В.: Нямаме други доказателствени искания. Не правя възражение
по списъка с разноски, обективиран в становището на насрещната страна.
Представям списък на разноските. Доколкото пълномощното ми е по чл.
38 от Закона за адвокатурата, ще помоля съдът да ми определи
възнаграждение, при условията на безплатна правна помощ.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете спора за изяснен от фактическа страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. В.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отхвърлите въззивната
жалба на основанията, подробно изложени в нашето становище.
Моля да ни присъдите направените разноски, като ми определите
възнаграждение, което да ми бъде присъдено.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13,45
часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6