№ 1430
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110156047 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено
възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
296374/20.09.2024 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу В. Ц. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, п.к. 1680, обл. С*, с която са предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове, с правна квалификация,
както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
3236.24 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 15.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
359.87 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 31.01.2024 г.,
изчислена върху главница от 3236.24 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
1
75.43 лева главница за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 15.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 13.78лева -
лихва за периода 16.07.2021 г. до 31.01.2024 г., изчислени върху главница
от 75.43 лева
за които суми има издадена Заповед № 7629/11.03.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 9286/2024 по описа на СРС,
за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот гр.
София, п.к. 1680, обл. С*;
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание
чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е
потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е
предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество
и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна
енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:
SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва изцяло
иска, фактите и обстоятелствата, изнесени в исковата молба. Подробно ще
изложи в съдебно заседание тезата си.
Във възражението по чл.414 ГПК е бланкетно. Възразява срещу
заповедта. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
на ОСГТК на ВКС.
2
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от
юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да бъдат уважени. Претендира
разноски, които ги инкорпорира в протокола.
Ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Трето лице – помагач, не се явява в о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 48551/28.11.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 69-76 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 48551/28.11.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 69-76 от
делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
3
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представения н.а., през 1994 г. Ц*, ЕГН ********** и К* С.,
ЕГН ********** са признати за собственици на имот с адрес: гр. Со*, на
основание участие в ЖСК, който имот представлява процесния апартамент –
л.15-16 от делото.
Не е спорно, че К* С. и Ц* са починали и имат преживяло дете В. С.,
ЕГН ********** (т.3 и т.2 от удостоверение за съпруг и родствени връзки) –
л.65, 64 от делото.
При това положение ответникът е наследник на К* С. и Ц*. Нормата на
чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството
по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или
отказ от наследството. По делото не се установи и не се доказа от ответника,
че не е приел наследството или го е приел по опис, поради което е налице
законовата презумпция, че е наследник (Решение № 437 от 17.01.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 70/2011 г.,).
С оглед изложеното, съдът направи правен извод, че за процесния
период ответникът е съсобственик на процесния недвижим имот. Като такъв
се явява потребители на топлинна енергия за целия исков период. Ето защо
съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния
имот.
Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които са приложени по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Установено е, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е
топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.
Индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано
в процесния период от третото лице - помагач, въз основа на сключен с
4
Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото
измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и
индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на
ответника, което се установява от заключението на съдебно-техническа
експертиза и приложените към него изравнителни сметки и индивидуални
справки. Сумите са топлинна енергия за процесния период са начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 105-113 от
делото., чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано
и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за
процесния период и имот е доставяно количество топлинна енергия от
ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се,
че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана
услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение.
От заключението се установи, че за процесната сграда е имало два кръга
на абонатната станция. При вторият кръг от абонатната станция, средството за
търговско измерване (СТИ) на абонатната станция (АС) е отчитало правилно и
е било годно. По отношение на СТЕ за първия кръг на от АС, СТИ не е
отчитало правилно за периода от 08.03.2023 г. до 30.04.2023 г., тъй като не е
минала метрологична проверка. СТИ бил с изтекъл срок на метрологична
проверка и не е ясна неговата годност при измерването.
Така с оглед заключението на СТЕ следва да се приеме, че за част от
процесния период, а именно от 08.03.2023 г. до 30.04.2023 г., средството за
търговско измерване (СТИ) не е отговаряло на изискванията на ЗТИП. След
като ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за установяване на
техническата изправност на СТИ, на чиито показания се основава претенцията
за част от исковия период, и предвид обстоятелството, че задължението за
плащане на цената на топлинна енергия се поражда при установено реално
доставяне на такава, невъзможността да се направи еднозначен извод, че
начисленото за този период количество е надлежно отчетено от техническото
средство за измерване, обуславя недължимост от ответника на начислените за
същия период суми за доставена ТЕ.
Заключението на СТЕ установява, че неправилното отчитане на СТИ за
посочения период влияние само на сумите по компоненти – отопление на имот
и битова гореща вода (БГВ). Следователно този топломер за посочения период
се отразява само на тези две компоненти, но не и на сградната инсталация.
5
След като е допуснато в абонатната станция да работи непроверен
метрологично топломер, не може да се докаже по несъмнен начин какво
количество енергия е подадено в сградата, а оттам – и за всеки от отделните
потребители какво количество ТЕ е ползвано и съответно разпределено. Така
следва да се приеме, че за периода от 08.03.2023 г. до 30.04.2023 г., ищецът не
е доказал количеството доставена топлинна енергия (отопление на имот и
БГВ) в имота на ответника, поради което за тази част от периода главният иск
е неоснователен.
Исковият период за топлинна енергия е м.05.2021 г. до м.04.2023 г. е за
сумата от 3236.24 лева.
СТЕ установява, че сумата за топлинна енергия за този имот (сградна
инсталация, отопление на имот и БГВ) е в общ размер на 3244.56 лева.
Заключението установява, че за периода 08.03.2023 г. – 30.04.2023 г.,
през който не може да се докаже, че СТИ е работило правилно (липсва
свидетелство за метрологична проверка на СТИ), сумата която следва да се
приспадне е 327.73 лева.
Тази сума следва да бъде извадена от общия размер на начислената от
ищцовото дружество топлинна енергия от 3244.56 лева. Не следва да се
изважда от исковата претенция, тъй като тя представлява търсимата с оглед
диспозитивното начало, а не колко съдът е установил. След приспадането на
посочената недължима сума от 327.73 лева, за периода 08.03.2023 г. –
30.04.2023 г., остава дължима сума за топлинна енергия в размер на 2913.83
лева за периода от м. 05.2021 г. до 07.03.2023 г.
За тази сума и за този период, искът е доказан по основание и размер.
Искът не е основателен за сумата от 322.41 лева, представляваща горницата
от 2913.83 лева до пълния претендиран размер от 3236.24 лева.
Съгласно чл.33 ОУ, изискуемостта на вземанията настъпва в 45-дневен
срок, считано от първо число на месеца, следващ месеца на издаване на
фактурата. С оглед исковите претенции и датата на подаване на заявлението,
сумите са с настъпила изискуемост, падеж. Същите са дължими.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) (л.115-118
от делото), чието заключението съдът напълно кредитира като обосновано,
пълно и изготвено от компетентно лице. От него се установи размера на
вземанията за процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за
процесния период и имот. Заключението на вещото лице установява размера
на дължимите суми за целия процесен период.
Върху главницата за топлинна енергия в размер на 2913.83 лева
дължимо за периода от м. 05.2021 г. до 07.03.2023 г., ответникът дължи
обезщетение за забава, считано от началния момент на дължимост на всяко
конкретно месечно задължение до общия краен момент 31.01.2024 г.
Изчислено по реда на чл. 162 от ГПК на база заключението на ССчЕ за целия
период, размерът на обезщетението за забава върху дължимата главница е
273.41 лева за периода от 15.09.2022 г. до 31.01.2024 г., за която сума искът е
6
основателен. Искът не е основателен за горницата от 273.41 лева до пълния
претендиран размер 359.87 лева, а именно 86.46 лева.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от действалата през исковия период Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г.
е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на ищеца – в качеството му на продавач на
топлинна енергия, се явяват установени по основание.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на "Топлофикация София" ЕАД клиентите са
длъжни да заплащат цена за услугата "дялово разпределение", извършвана от
лицето по чл. 139а от ЗЕ, като стойността на тази услуга се формира по
определения в общите условия начин. Безспорно е установено, че в целия
процесен период дяловото разпределение е извършвано от третото лице -
помагач. С оглед заключението на ССчЕ и след приспадане на периода, за
който не се дължи топлинна енергия от 08.03.2023 г. до 30.04.2023 г.,
дължимата от ответника сума за услугата дялово разпределение възлиза на
66.00 лева, за която сума този иск е основателен, а за разликата над тази сума
до пълния претендиран размер от 75.43 лева, а именно 9.43 лева искът е
неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок
за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
7
услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата
се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства
за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и
не дължи на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД или сумата от 13.78 лева -
лихва за периода от 16.07.2021 г. до 31.01.2024 г.
С оглед изложеното, съдът направи следното обобщение:
Табл.1
123457
РазмерССчЕ и СТЕ
Период по
№искпо ИМ,(доказанаИзвод
иска
левачаст), лева
отм.05.2021Искът е частично доказан
Главница
Неоснователен за горницата от
13236.242913.83
за ТЕ
дом.04.20232913.83 лева до 3236.24 лева, а
именно 322.41 лева
от15.9.2022Искът е частично доказан
Мораторна
Неоснователен за горницата от
2лихва за359.87273.41
до31.4.2024273.41 лева до 359.87 лева, а
ТЕ
именно 86.46 лева
отм.05.2021Искът е частично доказан
Главница
Неоснователен за горницата от
375.4366.00
за ДР
дом.4.202366.00 лева до 75.43 лева, а именно
9.43 лева
Мораторнаот16.7.2021Искът е неоснователен
4лихва за13.780.00
до31.1.2024
ДР
Общо3685.323253.24 432.08
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
И двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и
8
отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски, който е инкорпориран в протокола
(л.130 от делото).
Ответникът не представя списък и не претендира разноски.
При съпоставка на доказана част, погасена по давност, съответно
отхвърлена, уважена се получава следното:
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ3685.32
2Доказана част3253.24
3Уважена част3253.24
4Погасена по давност
5Неуважена част - недоказана част432.08
По заповедното производство
Разноски на заявител - Табл. 3
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Юрисконсултско възнаграждение-50
2държавна такса1073.71
3Общо123.71
4 Разноски по чл.78, ал.1 ГПК109.21
Разноските на заявител се смятат като общият размер разноски се
умножи по пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред 3),
разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред.1)
Ето защо В. Ц. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1680, обл.
С* следва да бъде осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 109.21 лева (сто и
девет лева и двадесет и една стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д.
№ 9286/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
По исковото производство
Разноски на ищец- Табл. 5
9
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса14205.74
2Юрисконсултско възнаграждение-100.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)801000.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)811000.00
5Експертиза по давността-0.00
5Съдебни удостоверения5010.00
6Особен представител-0.00
7 Общо 2315.74
8Пропорционално на уважената част-2044.23
9--0.00
10Разноски по чл.78, ал.1 ГПК2044.23
Ред 8 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
тази таблица) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2,
ред 3), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ред 10 се получава като се събере ред 8 и 9.
Ето защо В. Ц. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1680, обл.
С* следва да бъде осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 2044.23 лева (две
хиляди и четиридесет и четири лева и двадесет и три стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 56047/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б срещу В. Ц. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1680, обл. С*,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правна квалификация, че В. Ц. С. с ЕГН: ********** дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, сумите, както следва:
1. 2913.83 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до 07.03.2023 г., ведно със
законната лихва от 15.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан, иска за горницата от 2913.83 лева до пълния претендиран
10
размер от 3236.24 лева, а именно сумата от 322.42 лева за периода от
08.03.2023 г. до 30.04.2023 г.;
2. 273.41 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 31.01.2024 г.,
изчислена върху главница от 2913.83 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен и недоказан, иска за горницата от 273.41 лева до пълния
претендиран размер от 359.87 лева, а именно сумата от 86.46 лева за
периода от м..05.2023 г. до 31.04.2024 г.;
3. 66.00 лева главница за периода м.05.2021 г. до м.02.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 15.02.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, иска
за горницата от 66.00 лева до пълния претендиран размер от 75.43 лева, а
именно 9.43 лева, представляващи главница за дялово разпределение за
периода от м.03.2023 г. до м.04.2023 г.
за които суми има издадена Заповед № 7629/11.03.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 9286/2024 по описа на СРС,
за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот гр.
София, п.к. 1680, обл. С*;
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б срещу В. Ц. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1680, обл. С*,
положителни установителни искове, с правна квалификация чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за
установено, че В. Ц. С. с ЕГН: ********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, сумата 13.78лева - лихва за периода 16.07.2021 г. до
31.01.2024 г., изчислени върху главница от 75.43 лева.
ОСЪЖДА В. Ц. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1680,
обл. С* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 109.21 лева (сто и девет лева и
двадесет и една стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 9286/2024
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА В. Ц. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1680,
обл. С* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 2044.23 лева (две хиляди и
четиридесет и четири лева и двадесет и три стотинки), представляващи
разноски по гр. д. № 56047/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„Техем сървисис“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. "Проф. Г. Павлов" № 3, на страната на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на
11
основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12