РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 21.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря
Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Николова
Гр.д.№1042 о описа за 2019 година на
Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
Ц.Г.Х. с ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. В.В. - АК- Плевен, със
съдебен адрес ***, , срещу ***, адрес ***Посочва се в исковата молба, че ищецът
работил на длъжност „ ***“ в Районна служба „***при Областна дирекция ***към
Главна дирекция „***в периода от 01.01.2017г. до
31.12.2017г. и от 01.01.2019г.
до 21.10.2019г. Твърди се, че трудовата си дейност осъществявал по утвърдени
графици и протоколи при режим на труд на нощна смяна от 23.00 часа до 06.00
часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Посочва се, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивката на държавните служители били
определени в Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,
в която липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Твърди се, че такъв алгоритъм бил предвиден в Наредба №8121з-407/11.08.2014г.,
но в размер от 0.143, като последният отпаднал с Наредба №8121з-592/
25.05.2015г. Твърди се, че чрез този коефициент се получават чисто часовете
преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на
коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от
полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд. Твърди се, че в
съответствие с чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Посочва се, че за процесния период ищецът е
положил нощни дежурства подробно описани
в исковата молба или общо нощен труд от
984 часа. Твърди се в исковата
молба, че в съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за
преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и
заплащане на получените часове над тези установени за работното време. В
конкретния случай, за периода ищецът е положил общо 984 часа нощен труд, който
следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза
на извънреден труд от 1237,60 часа, който е трябвало да му бъде заплатен
допълнително. Съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.04 лв.
или за 140 часа труд се дължи сумата от 1237,60 лв. Иска
се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника *** да му заплати
както следва: на основание чл.178 ал.1 т.3 вр. с
чл.179 ал.1 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата
от 1237,60 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и от 01.01.2019г.
до 21.10.2019г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата
на предявяване на иска / 21.10.2019г./ до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ГДПЗН – МВР с
вх.№6337/16.07.2019г. в който се взема становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Оспорва се изцяло предявения иск, както и
алгоритъма на изчисление на заплащането на нощен труд. Посочва се, че акцесорния иск по чл.86 ЗЗД също е неоснователен. В
отговора по чл.131 ГПК се прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на защитника на ищеца.Иска се от съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани като се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и не
се представлява. По делото е депозирана молба с
вх.№237/15.01.2020г. от адв. В.В.
– АК-Плевен ведно със списък по чл.80 ГПК. В молбата пълномощникът на ищеца
моли съда да уважи изцяло като основателен и доказан иска, както и да осъди
ответника на направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, не се представлява. Взима становище в молба с вх.№ 123/09.01.2020г. и моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Претендират се деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от представените от ответника
писмени доказателства – заверено копие на
пълномощно на юрисконсулт С.Н., заверено
копие на акт за встъпване в длъжност; заверено копие на заповед
№1983к-628/03.05.2018г.; заверено копие на протокол от 22.05.2018г., заверено
копие на длъжностна характеристика; заверено копие на докладни записки и др.,
заверено копие на платежни бележки,
че считано в периода 01.01.2017г. до
31.12.2017г. и от 01.01.2019г.
до 21.10.2019г. ищецът заемал длъжността „ ***“ в Районна служба ***
Не се спори между страните и относно
обстоятелството, че часовата ставка за
извънреден труд на ищеца съобразно възнаграждението му възлиза на 8,04 лв.
не се спори и относно
обстоятелството, че през периода 01.01.2017г.
до 31.12.2017г. и от 01.01.2019г. до 21.10.2019г. Х. е престирал
нощен труд.
Спори се между страните положен ли е нощен труд в размер на 984 часа през периода 01.01.2017г.
до 31.12.2017г. и от 01.01.2019г. до 21.10.2019г. извън нормалната продължителност на работното време на ищеца , дължи ли се от ответника
и в какъв размер възнаграждение и в какъв размер, както и изплатено ли е, какъв е размера на дължимата
лихва.
Назначена е и съдебно счетоводна експертиза.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената счетоводна експертиза, общият брой часове положени от Ц.Г.Х. като нощен труд на отчетен
едномесечен и тримесечен период от 01.01.2017г. до
21.12.2017г. и от 01.01.2019г. до 21.10.2019г. е
следният: Общо за 2017г. положен нощен труд са 533 часа, като за първо
тримесечие са 112 часа, за второ тримесечие са 160 часа, за трето тримесечие са
140 часа и за четвърто тримесечие са 121 часа; общо за 2019 г. до 21.10.2019г.
положен нощен труд са 455 часа, като за първо тримесечие са 134 часа, за второ
тримесечие са 112 часа, за трето тримесечие са 153 часа и за четвърто
тримесечие са 56 часа или общо за 2017г. и 2019г. в размер на 988 часа. Видно
от заключението на вещото лице няма
преобразуване на нощен труд към дневен при изчисляване на работната заплата на Ц.Г.Х..
Часовете положен извънреден труд, нощен труд и труд на официални празници и
тяхната равностойност в лева, начислени и платени в работните заплати на Ц.Г.Х.
общо за периода от 01.01.2017г. до 21.12.2017г. и от
01.01.2019г. до 21.10.2019г. са: нощен труд 247.00 лв., извънреден труд
1689.08 лв. и труд на официални празници 732.18 лв. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на
вещото лице като обективно и безпристрастно, съответно и на писмените
доказателства по делото.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Съдът приема, че е сезиран
с иск с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР вр.
чл. 67, ал. 7, т. 1 от Закона за държавния служител - за присъждане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд по време на
дежурства по график за процесния период, преобразуван
в дневен труд.
Съгласно чл.187 ЗМВР, нормалната продължителност
на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени
- сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на
смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
Съгласно нормата на чл.187,
ал.4 ЗМВР за държавните служители в МВР, извън тези по
ал. 2 /служители, които изпълняват
служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота
и здравето/ и работещите
на смени, се установява ненормиран
работен ден. Те са длъжни при
необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на
редовното работно време.
Законодателят в ал.5 на чл.178 ЗМВР, че когато работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. Редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
Съгласно чл. 188, ал.1 ЗМВР
държавните служители на МВР са длъжни да
бъдат на разположение за изпълнение на задълженията
си, свързани със службата им
в МВР, при условия и по ред, определени
с наредбата по чл. 187, ал.
9.
С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период ищецът е полагал труд на смени вкл. през нощта ( от
23.00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се
е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните.
От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството
дали по отношение
на ищеца намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка следва да се отбележи,
че според чл. 187, ал.
9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
В процесния период от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. , както и в периода 01.01.2019г. до 21.10.2019г. са действали Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016 г. издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за
полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности, а считано от 04.10.2019г. и до днес
действа Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г.
за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните
служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00
часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.
Съгласно
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., при
работа на смени е възможно полагането на труд
през нощта между 22, 00 часа и 06, 00 часа, като работните
смени не трябва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В наредбата не е предвидено изрично и не е регламентирано преизчисляване на нощен труд към
дневен. В наредбата не е предвиден начин за определяне на възнаграждението
вкл. за преизчисляване на работното време от дневно в нощно. Ето защо следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че
при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1, 143. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от
КТ.
Същевременно
в чл.9 от Наредба №8121з-908/02.08.2018г., обн. в Д.В. бр.
67814.08.2018г. , отм. Д.В. бр. 78 от 04.10.2019г., която се прилага за част от претендирания в исковата молба период, а именно 01.01.2019г. до 04.10.2019г., законодателят е предвидил, че
„за всеки отработен нощен час или за част от него от 22.00 до 6.00 часа на
държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд.
Формулировката
в чл.9 от Наредба №
8121з-1059/26.09.2019г. обн. в Д.В. бр. 78 от
04.10.2019г. и в сила от 04.102.2019г. ,
действала по време на част от претендирания периода
от 04.10.2019г. до 31.10.2019г. , е сходна : „ за всеки отработен час през
нощта от 22.00 часа до 6.00 часа или за част от него на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до
6.00 часа“.
Последните
две наредби предвиждат, че допълнителните възнаграждения се изплащат след
предоставяне в съответните финансови звена на протокол – приложение №6 към
чл.31, ал.1 от Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., която е отменена едва през 2020г. /отм. ДВ. бр.4
от 14 януари 2020г./.
Протоколът по ал.1 се изготвя от
служител, определен със заповед на съответния ръководител, утвърждава се от
последния или оправомощено от него лице с ръководни
функции до 10 число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. При
отчитане на броя часове труд между 22.00
и 6.00 часа в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло
число.
През този
период липсва изричен регламент в ЗМВР или подзаконовите актове по прилагането
му, с които да се урежда начина за определяне на размера на допълнителното
възнаграждение на ищеца за нощен труд, поради което съдът приема, че приложими
са общите разпоредби относно трудовите правоотношения на работниците и
служителите по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Несъстоятелен е аргумента, че НСОРЗ е неприложима, при условие, че
самият ответник е прилагал наредбата като е заплащал нощния труд по 0,25 лв. за
час съгласно именно чл. 8 от същия подзаконов акт. Независимо от
обстоятелството, че ищецът е държавен служител и по отношение на него се
прилагат специалните норми на ЗМВР и други нормативни актове, то при липса на
изрична норма относно трансформирането
на нощния труд в дневен, следва да се приложи именно общият регламент. В
противен случай биха били нарушени правата на ищеца, като последният би бил поставен в неравностойно положение с
останалите работещи в обществото по трудово правоотношение.
Следва
да се отбележи и обстоятелството, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е изрично определена в закона, а ищецът е работел на смени по
график т. е. с включени дневни и нощни смени, както и е полагал извънреден
труд, и това обстоятелство не се оспорва от ответника. Тук следва да се
отбележи, че с Директива 2003/88 за
работното време е предвидено изрично абсолютно ограничение на максималната продължителност на нощния
труд, свързан с особени рискове или тежко физически или умствено натоварване като ограничението относно часовете нощен
труд включва цялото работно време
/напр. извънредния труд/, а не само
нощния труд. Последното е обусловено от
целта на директивата да се обусловят минимални стандарти за безопасност и
здраве по отношение на организацията на работещите. Този регламент е
продиктуван и от факта, че е необходимо
да се ограничи продължителността на нощния труд, вкл. на извънредния, тъй като човешкото тяло е по-чувствително през
нощта към смущения в околната среда и дългите периоди на нощен труд могат да са
вредни за здравето на работниците и служителите и да застрашат безопасността на
работното място.
В конкретния случай видно от заключението на вещото лице ищецът е положил през
2017г. нощен труд общо от 533 часа, като за първо тримесечие са 112 часа, за
второ тримесечие са 160 часа, за трето тримесечие са 140 часа и за четвърто
тримесечие са 121 часа, както и общо от 01.01.2019г. до
21.10.2019г. е положил нощен труд от 455 часа, като за първо тримесечие са 134
часа, за второ тримесечие са 112 часа, за трето тримесечие са 153 часа и за
четвърто тримесечие са 56 часа. Видно от заключението на вещото лице няма преобразуване на нощен труд към дневен
при изчисляване на работната заплата на Ц.Г.Х.. Часовете положен извънреден
труд, нощен труд и труд на официални празници и тяхната равностойност в лева,са
начислени и платени в работните заплати
на Ц.Г.Х. общо за периода от 01.01.2017г. до 21.12.2017г.
и от 01.01.2019г. до 21.10.2019г. са: нощен труд 247.00 лв., извънреден труд
1689.08 лв. и труд на официални празници 732.18 лв.
Гореизложеното
обуславя извод, че ищецът претендира
възнаграждение за общо 984 часа положен труд в периодите по-горе, а съгласно
заключението е положил нощен труд от 988
часа, но с оглед диспозитивното начало в процеса,
съдът дължи произнасяне по направеното искане от служителя. За положения нощен труд ищецът е
получил допълнително заплащане по 0.25лв. на час съгласно ставката по чл. 8 от
НСОРЗ. Съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това
не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Двете
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение.
Съдът служебно извърши
преизчисляване на нощните
часове към дневни, с коефициент 1, 143, съобразно чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, като
констатира, че след превръщането на нощния труд от 984 часа в дневен т.е.
1124,712 лв., умножи разликата по часова ставка от 8,04 лв., установи, че
ответникът дължи общо сумата от 1131,32
лв. Видно от заключението ГДПБЗН е заплатило сума от 247 лв. за нощен труд, поради което ответникът дължи на ищеца разликата - сумата
от 884,32 лв. за процесния период.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в периода 01.01.2017г. до
31.12.2017г. и от 01.01.2019г. до 21.10.2019г., получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен се явява
доказана по своето основание. Основание за преобразуването
на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 1.143 е липсата на специална уредба за служителите
в МВР включваща
основание за преизчисляване на часовете положен
нощен труд, поради
което е субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
По отношение
на претендирания размер от 1237.60 лв., то
същият следва да се приеме
за частично доказан до сумата от
884,32 лв. ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба да окончателното й заплащане, а за
разликата иска се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода по делото, следва ответната страна да бъде осъдена
да заплати на служителя направените деловодни разноски в размер на 350 лв. за
адвокатско възнаграждение. Съдът приема за неоснователно наведеното от ответника възражение с правно основание чл. 78, ал.
5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Съдът намира, че по делото страната е заплатила адвокатско
възнаграждение към минималния размер, изчислен по реда на
чл. 7, ал.
2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г., и съобразно чл. 2, ал.
5 от Наредбата, поради което ответникът
дължи на ищеца пълния размер
на направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Следва на основание чл.77 ГПК ответника да бъде осъден да заплати
държавни такси върху исковете общо в размер на
лв. / 50 лв. за иска по чл.179 ЗМВР и 50 лв. за иска по чл.86 ЗЗД/,
както и разноските за вещо лице в размер на 250 лв. или общо сумата от 350 лв.
по сметка на РС-Червен бряг.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 179, ал.1 ЗМВР ***
при МВР , адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Х. с ЕГН **********,
адрес: *** чрез адв. В.В.
- АК- Плевен, със съдебен адрес ***, , сумата от 884,32 лв. / осемстотин
осемдесет и четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща размера на положен
и неплатен нощен труд, приравнен към дневен, за периода 01.01.2017г.
до 31.12.2017г. и от 01.01.2019г. до 21.10.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /
21.10.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, като за разликата до 1237.60 лв. отхвърля иска
като недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК *** при МВР, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Х. с ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, направени деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл.77 ГПК *** при МВР , адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на
съдебната власт в полза на РС-Червен бряг сумата от 350 /триста и петдесет / лв.
общо за държавни такси и разноски за
вещо лице по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС
гр.Плевен.
Районен
съдия: