РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. В.9.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20231300500142 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Е.П.“АД /с
предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.АД/ против Решение №211 от 16.05.22г.
по гр.д. №1063/21 на ВРС ,с което е отхвърлен предявеният от тях иск по
чл.422 ГПК.
Поддържа,че обслужването на клиентите продължава и
поддържката на мрежата се извършва и в периоди от време,в които
потребителите не консумират ел. енергия. Счита обжалваното решение за
неправилно и необосновано,поради което моли въззивния съд да го отмени и
уважи предявеният иск като им присъди разноски за двете инстанции.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът
по жалба А. Л. Д. чрез адв. П.Б. е подал писмен отговор,с който оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение като им присъди
разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.Изтъква,че достъпът до
преносната мрежа,която е собственост на жалбоподателя е прекъснат на
15.12.2017г. с демонтиране на ел. табло.
1
От данните по делото във връзка с направените в жалбата
оплаквания Окръжният съд констатира следното:
Е.П.“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.АД/ е
подал заявление по чл.410 ГПК за вземането си срещу А. Л. Д. за сума от
5 231,87лв.-главница и 1785,49лв.законна лихва за забава за периода от
16.09.2016г. до 16.03.2021г. Образувано е ч.гр.д. №575/21г. на ВРС и е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК и заявителят е предявил установителния иск по
чл.422 ГПК пред ВРС.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като ищецът Е.П.“АД /с
предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.АД/ - е искал от съда да признае за
установено по отношение на А. Л. Д. ,че има вземане в размер на 5 231,87лв.
главница ,съставляваща незаплатени фактури за ел. енергия и достъп до
електроразпределителната мрежа за периода 01.09.2016г. до 16.07.2019г..
Претендира се също законна лихва за забава от 16.09.2016г. до 16.03.2021г. в
размер на 1 785,49лв.,както и законната лихва от от подаване на заявлението
по ч.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.Претендирани са и
направените разноски в заповедното и настоящото исково производство.
Пред ВРС е установено , че ответникът е абонат на ищеца и
между тях съществуват облигационни отношения,които се регулират от
Общи условия на договорите.Установено е също,че А. Л. Д. в качеството си
на ЕТ е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност на
16.12.2016г. и е заличен като търговец на 12.01.2019г. с начална дата на
неплатежоспособност 17.02.2017г.
От назначената техническа експертиза е устантовено,че
ответникът е бил присъединен към ел. мрежа и е консумирал ел.енергия само
за периода 01.09.2016г. до 31.01.2017г.От констативен протокол,представен
от „ЧЕЗ Е.Б.АД е видно,че на 15.12.2017г. електромерът на процесния обект
е демонтиран ,заради това,че обектът е с прекъснато ел. захранване повече от
два месеца.
ВРС е приел иска за неосноветелен и недоказан и го е
отхвърли изцяло.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
2
доказателства.
При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за
допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество
за неоснователна по следните съображения:
В исковото производство ищецът,заявител в заповедното
производство, се е позовал на Общите условия за продажба на ел.
енергия,издаден на основание чл.98а от Закона за енергетиката и въз основа
на сключен между страните договор. Твърди,че е доставял ел. енергия за
исковия период.Предоставил е счетоводна справка за издадените фактури на
съответния клиентски номер.
От назначената техническа експертиза е констатирано,че за
периода 01.09.2016г. до 31.12.2017г. издаваните фактури са със СТИ,а след
това в нито една от издаваните от ищеца фактури не е посочен номер на СТИ
и е записано 0 кВтч по позициите за снабдяване и разпределение на ел.
Енергия,а се формира сума само от „Достъп до разпределителната
мрежа.Според действащите правила ищецът е следвало да спази процедурата
по прекъсване на ел. захранването още на 21.10.2016г. поради липса на
плащания от страна на ответника.
В този смисъл неоснователно е възражението на
жалбоподателя,че неправилно ВРС е приел,че претендираната сума за достъп
до ел. мрежа е неоснователно начислена.Настоящият съдебен състав споделя
изводите на ВРС,който е изложил правилни и подкрепени от фактите
мотиви,с които е приел,че са налице неравноправни клаузи относно
начислената ел. енергия и е отхвърлил исковата претенция в тази част.
Пред първоинстанционният съд ответникът се е позовал и
на изтекла погасителна давност за периода 16.09.2016г. до 26.03.2018г.-три
години преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК-26.03.2021г.,тъй като се
касае за периодични плащания-чл.111,б.“в“ от ЗЗД.В този смисъл за периода
01.09.2016г. до 31.01.2017г.,когато ответникът е бил присъединен към
електропреносната мрежа и е консумирал ел.енергия,вземането е погасено по
давност.
За останалия исков период е установено,че електромера на
абоната е бил демонтиран на 15.12.2017г. заради това,че обектът е с
прекъснато ел. захранване повече от два месеца.При ищеца има начисляване
3
на консумация 0к ВтЧ за периода 31.01.2017г. до 16.07.2019г..Като небитов
абонат той дължи само заплащане на услугата „достъп до разпределителната
мрежа за брой дни за предоставена мощност“.
Изхождайки от изложеното въззивната инстанция намира
изложените от първоинстанционният съд мотиви за правилни и обосновани.В
този смисъл решението следва да бъде потвърдено.
За настоящата инстанция следва да бъдат присъдени
разноски в полза на ответника по жалба по представен списък по чл.80 ГПК в
размер на 500лв.-адв. възнаграждение
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №211 от 16.05.22г. по гр.д.
№1063/21 на РС-В.
Осъжда Е.П.“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.АД/
,ЕИК ..,със седалище и адрес на управление:гр.С.да заплати на А. Л. Д.
,ЕГН ********** от гр. В..направени по делото разноски пред ВОС в размер
на 500лв.-адв.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4