Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 31.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично
заседание на четвърти ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 139 по описа за 2020 г. на РС Елин
Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от К.И.К., ЕГН ***********
с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 20-1204-000582/31.03.2020 г. на
Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, с което на
основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено като неправилно, тъй като
установената фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, в
съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата.
Административно наказващият орган – ОДМВР
София, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище в
съдебно заседание. В писмото, с което е изпратена административната преписка
заявяват, че жалбата е неоснователна и молят наказателното постановление да
бъде потвърдено.
РП
Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери
законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно
постановление № 20-1204-000582/31.03.2020 г.
на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, същото
е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № GА207106/13.03.2020 г. срещу К.И.К..
Наказателното постановление е съставено срещу жалбоподателя за това, че: „На 13.03.2020
г. в 10.14 часа в Община Елин Пелин, на път автомагистрала № А-1 като водач на товарен
автомобил Форд транзит с рег. № …… държава България, при обстоятелства: По АМ
Тракия, 10 км посока гр.Пловдив
управлява товарен автомобил Форд транзит
с рег. № ….. собственост на фирма …..ООД,
БУЛСТАТ номер ……, като водача извършва следното нарушение: 1.движи се в лентата
за принудително спиране от 10 до 11 км., като автомобила е технически изправен
и той е без здравословни проблеми. Същият е сам в автомобила е извършил: 1.на автомагистрала се движи в
лентата за принудително спиране, без повреда на пътното превозно средство и без
здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство, с което е
нарушил чл.58, т.3 от ЗДвП, поради което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Видно от АУАН № GА207106/13.03.2020 г., същият е съставен
от Н.В.С. – младши автоконтрольор при ОД МВР София, сектор пътна полиция и подписан от свидетеля И.Г.Г. срещу К.И.К., за нарушение чл.58, т.3 от ЗДвП, за
това, че : На 13.03.2020 г. в 10.14 часа в Община Елин Пелин, на път София
–София регион – Пазарджик – Пловдив – Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас
при следните обстоятелства: АМ Тракия 10 км
посока гр.Пловдив управлява
товарен автомобил Форд транзит с рег. №….. собственост на фирма ……….
ООД, БУЛСТАТ номер ….., като водача
извършва следното нарушение: 1.движи се в лентата за принудително спиране от 10
до 11 км., като автомобила е технически изправен и той е без здравословни
проблеми. АУАН е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис и без възражения.
От справка за МПС Форд транзит с рег. №
………… се установява, че същият е собственост на фирма ……….ООД, БУЛСТАТ …...
Представена е заповед № 8121з-515/14.05.1018 г. на
министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на служителите от
„Пътна полиция” да съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават
наказателни постановления по ЗДвП.
От справка за нарушител водач на
името на К.И.К. се установява, че същия е правоспособен водач и има наложени и други наказания по ЗДвП.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели Н.В.С. и И.Г.Г. се установява, че и двамата свидетели не си
спомнят конкретната проверка, като при предявяване на съставения АУАН заявяват,
че поддържат изцяло отразената в него фактическа обстановка и нямат какво друго
да добавят.
По
искане на жалбоподателя по делото бе разпитан и свидетелят В. К. К., който
разказва, че помни случая, при който жалбоподателят – негов баща му се обадил и
казал, че се намира около Горубляне и
колата му се е развалила, поради което го молел да му съдейства да я запали.
Това се случило на 13.03.2020 г.. Свидетелят отишъл на място и дал на
жалбоподателя ключ, с който да оправи автомобила и останал докато автомобила не
бил оправен. Автомобила бил Форд транзит.
Свидетелят сочи, че му е известно, че баща му трябвало да пътува от София
по АМ Тракия посока Пловдив. Преди това жалбоподателят му бил споделил,
че автомобила имал проблем с филтъра, а след пътуването му разказал, че по
време на пътуването автомобила започнал да изхвърля вода и затова той отбил в
аварийната лента, но тогава го спрели полицаи, макар, че причината за спирането
отново била да направи ремонт на автомобила, за да продължи пътя.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице –
наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана
по същество, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
Съставът на административното нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, предвижда, че: „При движение по автомагистрала на водача е забранено: 3.
да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на
пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство;”. В случая жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че на посочената в АУАН дата се е движил по АМ Тракия с управлявания от него товарен автомобил Форд
транзит с рег. № …..в лентата за принудително спиране, но оспорва
обстоятелството, че се е движел без да е била налице уважителна причина за
това, с твърдение, че автомобила е имал повреда.
Законодателят в цитираната норма на чл.58, т.3
от ЗДвП е предвидил изключения от въведената обща забрана, а именно при повреда
на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство, като при наличието на което и да е от тези
изключения, административна отговорност на водача на пътното превозно средство
за движение в лентата за принудително спиране на автомагистрала не може да се
търси. Изложеното налага извод, че при ангажиране на административна
отговорност на водач на моторно превозно средство за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП следва да не е налице което и да е от тези изрично предвидени от
законодателя изключения, като липсата им следва да се посочи изрично в
наказателното постановление и издадения преди това АУАН.
При така възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка съдът
прие, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал като водач
пътно превозно средство – товарен автомобил Форд транзит с рег. № СВ 6532 МК в
лентата за принудително спиране. Това безспорно установено поведение от страна
на наказаното лице не е достатъчно, за да се приеме, че чрез същото се
осъществява състава на чл.58, т.3 от ЗДвП, доколкото по делото не се установи
по безспорен и несъмнен начин, че не е била налице някоя от предпоставките
предвидена в нормата на чл.58, т.3 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят въвежда
доводи и ангажира доказателства, че е предприел движение, тъй като в превозното
средство се е явил технически проблем.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства
на посочената в АУАН и НП, поради което изводите на наказващия орган останаха
недоказани. В настоящия случай в показанията си актосъставителя заявява, че не
помни конкретната проверка и не може да
пресъздаде други подробности освен отразените в АУАН. Същите показания
депозира и свидетелят по съставянето на АУАН. От своя страна свидетелят В. К.
заявява, че му е известно, че в деня на констатираното нарушение товарния автомобил, с който е пътувал
жалбоподателя имал повреда, тъй като сам съдействал за отстраняването й, като
по-късно по време на пътуването, тази повреда отново се появила.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. К., тъй като
същите са логични и не се опровергават от останалия доказателствен материал и
не бяха опровергани по никакъв начин от свидетелите С. и Г., тъй като същите не
изложиха каквито и да било факти, които да ги опровергаят или отрекат. Изложеното
мотивира настоящият състав да приеме, че жалбоподателят се е движил в
аварийната лента по независещи от него обстоятелства, при които законът
позволява такова поведение.
Необходимо е да се посочи, че в тежест на административно
наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното
нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН.
Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление,
административно наказващият орган се основава на констатациите в АУАН и те в
рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат
за верни до доказване на противното. В съдебното производство обаче, те нямат
обвързваща доказателствена сила и съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение или не. Едва след събиране на категорични и обосновани
данни за авторство на деянието и доказаност от обективна и субективна страна
може да се наложи и съответното наказание.
В случая от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин жалбоподателят да е осъществил вмененото му
нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателна му отговорност, тъй като съдът прие за недоказано
вмененото му нарушение, поради което наказателното постановление, следва да
бъде отменено.
Воден от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-1204-000582/ 31.03.2020 г. на
Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София.
Решението подлежи на касационно
обжалване по
реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: