№ 166
гр. Бургас, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120203476 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Е. В. Д., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 431а-150/16.08.2022 г., издадено от Началник на Първо РУ при ОД на
МВР - Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 184а, ал. 1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е наложено
наказание глоба в размер на 1500 лева и отнемане на разрешение № 20190471538 за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за срок от една година.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Излага твърдения, че не е бил съставен АУАН срещу него за процесното нарушение.
Поддържа, че разпоредбата на чл. 184а, ал. 1 ЗОБВВПИ предвижда наличие на
кумулативното осъществяване на две форми на изпълнително деяние „носи и употребява
оръжие и боеприпаси“, докато в НП е посочено единствено, че жалбоподателят е носил в
себе си оръжие, без да се твърди, че оръжието е било употребено от жалбоподателя.
Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. Р.. Поддържа
жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Сочи, че в НП липсват мотиви за
индивидуализацията на наказанието. Пледира за отмяна на обжалваното НП и за
присъждане на деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
На 11.06.2022 г. около 04:00 часа в гр. Бургас в игрална зала на ул. „М.“ № ***
възникнал конфликт между жалбоподателя и друго лице. На подаден сигнал до органите на
МВР на място се отзовал свидетелят К. Н. – полицейски служител в Първо РУ. На място
установил жалбоподателя, като по данни от присъстващи лица се установило, че
жалбоподателят е заплашвал друго лице с притежавано огнестрелно оръжие.
Жалбоподателят доброволно предал на свидетеля Н. държаното в себе си оръжие.
Свидетелят Н. отвел жалбоподателя в сградата на Първо РУ. Поради възникнали съмнения
за употребен алкохол от жалбоподателя, свидетелят И. Г. служител в сектор „Пътна
полиция“, който също се намирал в сградата на Първо РУ оказал съдействие за тестване на
жалбоподателя за употреба на алкохол. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван за
употреба на алкохол, като заявил на свидетеля Г., че е пешеходец. Във връзка със случая
били изготвени документи, които били предадени на свидетеля Т. Т. полицейски инспектор
в служба КОС при Първо РУ. Свидетелят Т. съставил на 29.07.2022 г. срещу жалбоподателя
АУАН, за това, че видимо употребил алкохол е носил със себе си притежаван от него
пистолет „ТТ“, като е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол в сградата на Първо
РУ. Впоследствие на 16.08.2022 г. е било издадено обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Показанията на свидетелите Т., Н. и Г. са последователни, логични и
безпротиворечиви. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срокa за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
съгласно Заповеди № 8121з-1371/11.11.2015г. и № 8121з-1098/25.08.2017 г. на министъра на
МВР.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. В тази връзка съдът намира за
неоснователни поддържаните от процесуалния представител на жалбоподателя възражения
за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
2
На първо място съдът не споделя соченото в жалбата възражение за нарушение на
материалния закон при приложението на чл. 184а, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В действителност
разпоредбата на сочената норма предвижда, че който носи и употребява оръжия и
боеприпаси и откаже да бъде проверен за употреба на алкохол, наркотични или упойващи
вещества по реда на Закона за движението по пътищата, се наказва с глоба от 500 до 3000
лв. и отнемане на разрешението за срок до една година. Според настоящия състав
законодателят не е имал предвид, че разпоредбата следва да се прилага само когато
едновременно се установи, че едно лице носи и употребява оръжие, като откаже да бъде
тестван за употреба за алкохол. След като е предвидено изрично носенето на оръжие като
основание за ангажиране на административно наказателната отговорност на лицето, ако
откаже да бъде изпробван за употреба на алкохол, следователно се касае за самостоятелна
форма на изпълнителното деяние, тъй като самата употреба предполага лицето да държи
(носи в себе си) оръжие. Ето защо според съда независимо, че между „носи“ и „употребява“
е използван съюзът „и“ , не се касае за две кумулативно предвидени изпълнителни деяния на
състава на нарушението по чл. 184а, ал. 1 ЗОБВВПИ. Всяка една от формите (носи и
употребява) е самостоятелно нарушение, в случай че се откаже проба за употреба на
алкохол. В този смисъл са Решение № 596/29.03.2018 г. на Административен съд – Бургас
по КАНД № 344/2018 г. и Решение № 814/26.04.2018 г. на Административен съд – Бургас по
КАНД № 597/2018 г.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че на 11.06.2022 г. около
04:00 часа в гр. Бургас, на ул. „М.“ №***, жалбоподателят е носил притежавано от него
огнестрелно оръжие пистолет „ТТ“. От показанията на свидетелите Г. и Н. категорично се
установява, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство в сградата на Първо РУ. Следователно жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 184а, ал. 1 ЗОБВВПИ.
При така установеното на основание чл. 184а, ал. 1 ЗОБВВПИ АНО е наложил на
жалбоподателя наказание глоба в размер на 1500 лева и отенаме на разрешителното на
жалбоподателя за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за една година.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено
нарушение при индивидуализацията на наказанието от АНО. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е
предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. В действителност в НП не е посочено какви обстоятелства са били взети
предвид при определяне на размерите на наложените наказания. Липсата на мотиви в тази
насока според съда не представлява съществено нарушение, тъй като в случая наказанията
са били наложени при правилно приложение на относимата норма (чл.184а, ал. 1
ЗОБВВПИ), като на жалбоподателя са били наложени накзания като вид и размери,
предвидени в чл. 184а, ал. 1 ЗОБВВПИ. Отделно от това преценката на АНО подлежи на
проверка в настоящото производство и ако съдът прецени, че наказанията са несъразмерни
предвид обстоятелствата, визирани в чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съдът може да измени наказанията,
3
като намали техните размери. В случая предвид липсата на предходни нарушения на
жалбоподателя и оказаното съдействие на контролните органи (доброволно предал
оръжието на свидетеля Н.) наказанието глоба следва да се определи в минималния размер от
500 лева, а отнемането на разрешителното следва да е за срок от 6 месеца. С така
наложените наказания ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в чл. 12
ЗАНН.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изменено относно наложените наказания, като глобата бъде намалена от 1500 лева на 500
лева, а отнемането на разрешителното за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие за срок от 1 година на 6 месеца.
Съдът достигна до извод за наличие на основание за изменение на обжалваното
НП в частта относно размера на наложените наказания. В производството процесуалният
представител на жалбоподателя претендира разноски на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН.
Съгласно практиката на ВАС (Определение № 10291/01.08.2018 г. на ВАС, Първо отделение
по адм. дело № 8147/2018 г.; Решение № 1168/23.01.2020 г. на ВАС, Трето отделение, по
адм. дело № 607/2018 г.; Определение № 6356/26.05.2016 г. на ВАС, Осмо отделение по адм.
дело № 5312/2016 г. и др.) при изменение на обжалваното наказателно постановление в
частта за размера на наказанието, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски
съразмерно на изменената част на санкцията. В случая съдът е намалил наложената на
жалбоподателя „глоба“ от 1500 лева на 500 лева, а наказанието отнемане на разрешителното
е намалено от една година на 6 месеца. В сучая се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. Съразмерно на изменената част на наказателното
постановления се явява сумата от 333 лева, която следва да бъде присъдена в полза на
жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 431а-150/16.08.2022 г., издадено от
Началник на Първо РУ при ОД на МВР - Бургас, с което на Е. В. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 184а, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е наложено наказание глоба в размер на 1500
лева и отнемане на разрешение № 20190471538 за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие за срок от една година, като НАМАЛЯВА глобата от 1500 лева на 500
лева, а отнемането на разрешение № 20190471538 за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие за срок от една година НАМАЛЯВА на шест месеца.
4
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Е. В. Д., ЕГН ********** сумата от
333 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5