№ 3508
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110203580 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. М. срещу електронен фиш, серия К, № 7832492
от 2023 г., издаден от МВР-СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 от
ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева.
Жалбоподателят твърди, че електронният фиш (ЕФ) е издаден в противоречие с
материалния и процесуалния закон, като липсва яснота кое е санкционираното лице и
защо е санкционирано повторно, поради което и се иска отмяната му.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображен.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2023 г. в 21:10 ч., в гр. София по бул. "Цариградско шосе" до №139, с
посока на движение от ул. „Павел Красов” към бул. „Брюксел“ преминал л.а. *** с рег.
№ ***, като скоростта му на движение била 97 км/ч, при разрешена такава от 80 км/ч.
с пътен знак В26. Автомобилът бил собственост на ***
Движението и скоростта на МПС били установени и заснети с техническо
средство за видеоконтрол Cordon M2, представляващо одобрен тип преносима
1
автоматизирана система. Системата за видеоконтрол с фабричен №МД1195 е вписана
под № В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на
06.07.2018 г. със срок на валидност до 13.06.2027 г. Към датата на извършване на
нарушението преносимата система е преминала периодична техническа проверка на
14.03.2023 г., срокът на валидност на проверката е едногодишен.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден ЕФ, с който е наложена глоба в
размер на 100 лева на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП.
Фактическата обстановка бе установена въз основа на съдържащите се в
приобщената по делото административнонаказателна преписка доказателствени
материали, а именно: електронен фиш, свален на хартиен носител, кадър от средство за
контрол на скоростта; справка за регистрацията на превозното средство, копие на
заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на
образец на електронен фиш, справка от Българския институт по метрология,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от последваща
проверка на система, както и схема на организация на движение от СО, които съдът
кредитира като непротиворечиви в своята цялост, като поради липса на противоречия
и по аргумент от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата (Наредбата) стационарните и мобилните АТСС заснемат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение. В
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДВП е установено, че снимките, изготвени с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Такава снимка е приложена към
преписката, като заснетият автомобил е посоченият в ЕФ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени
от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП предоставя на органите по контрол на
спазване правилата за движение по пътищата правото при установяване нарушения да
използват технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, като
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с АТСС, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител може да се издаде ЕФ за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш (ЕФ) е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства и системи. От това произтича, че ЕФ е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и
2
НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не
и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал.
4, изр. 2 ЗДвП реквизити. В настоящия случай ЕФ е издаден от компетентен орган и в
рамките на неговите правомощия и компетентност. В ЕФ обаче е налице непълнота по
отношение на основен негов елемент, а именно описание на нарушението, което да е
съответно на посочените като нарушени разпоредби. Жалбоподателят е санкциониран
на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждащ санкция за повторно
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, но в ЕФ липсват
каквито и да е фактически твърдения, касаещи повторност на нарушението или
описание на първоначалното нарушение, обуславящо това квалифициращо
обстоятелство.
На следващо място с посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал.2 от
ЗДвП е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства да превишават
изрично посочените стойности, съобразно посоченото с пътен знак.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като доколкото се
презумира, че собственикът на МПС е лицето, което го управлява, съгласно чл. 188,
ал. 1 ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се понася от собственика или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, като собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. От тази презумпция следва и посоченото
изискване в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за изрично посочване в ЕФ собственика, на когото е
регистрирано МПС.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство
В настоящия казус от справката от ОПП-СДВР за регистрация на процесното
МПС се установява, че собственик на процесния лек автомобил е различно от
жалбоподателя физическо лице – ***
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че ЕФ се връчва на лицето по
чл. 188 от ЗДвП като в 14-дневен срок от получаването му той може да възрази и
предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението. Целта на така регламентираната в закона
процедура е установяване на действителния извършител на конкретното нарушение,
като чрез подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП може да се преодолее
установената в чл. 188 от ЗДвП презумпция.
В случая по делото не са представени доказателства, че е бил съставян ЕФ на
****, че той е възразявал и, че е посочвал М.М. като лице, управлявала процесното
МПС.
Действително в представената справка от МВР е посочено, че ползвател на
лекия автомобил е ***, което вероятно е провокирало изготвилото ЕФ лице да се
насочи директно към жалбоподателя като административнонаказателно отговорно
лице. Това обаче не е било сторено при спазване на изискванията на чл. 189 от ЗДвП и
не е отразено по разбираем начин в ЕФ, където М. М. е посочен като „собственик, на
когото е регистрирано МПС“, което не съответства на доказателствата по делото,
поради което настоящата инстанция намира, че административнонаказателната
3
отговорност на жалбоподателя не е ангажирана правилно и съобразно изискванията на
чл. 188 от ЗДвП, като за него е останало неясно, защо е санкциониран.
По тези съображения съдът достигна до извод за основателност на въззивната
жалба, поради което и ЕФ следва да бъде отменен.
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски и своевременно
претендира такива в размер от 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Въззиваемата
страна прави възражение за прекомерност. Като съобрази действителната фактическа и
правна сложност на делото, вида и обема на осъществената правна защита, с оглед
актуалната практика на ВКС – Определение от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 на
ВКС, ТК, І т.о. във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, настоящият състав намира, че следва да присъди разноски в размер от
200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, № 7832492 от 2023 г., издаден от МВР-
СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на М. М. М. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН СДВР да заплати на М. М. М., ЕГН
********** сумата от 200 лв. – разноски по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в
14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4