Решение по дело №240/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба на „Медицински център д-р Димитър Пеев“ ЕООД, представлявано от управителя П. Б. И., подадена чрез пълномощника адвокат И. С., против заповед № 256/31.01.2025 г., издадена от кмета на Община Несебър, с която е наредено да се изземе имот - частна общинска собственост, представляващ сгради с идентификатори 51500.506.380.1, със застроена площ 695 кв.м. и 51500.506.380.2 със застроена площ 1302 кв.м., с предназначение „здравно заведение“; сграда с [идентификатор] и застроена площ 153 кв.м. с предназначение „др. вид обществена сграда“ - котелно и сграда с [идентификатор] и застроена площ 269 кв.м. с предназначение „постройка на допълващо застрояване“ - гаражни клетки, АчОС № 5740/10.05.2014 г., находящи се в УПИ VI, кв. 5901 по плана на КК “Слънчев бряг-запад“, с [идентификатор] по КК (кадастралната карта) на [населено място], който се владее без правно основание от „Медицински център д-р Димитър Пеев“ ЕООД.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, като иска отмяната й. Заявява, че основанието за издаване на заповедта е изтекъл договор за безвъзмездно предоставяне правото на ползване върху имота, но органите на общината не са направили предложение за продължаването му, а медицинският център е общинска собственост. Оспорва твърденията за лошо стопанисване на сградите, като се позовава на доброто си финансово положение, договорите му с НЗОК и РЗОК Бургас. Заявява, че общината не е правила вложения за ремонт и поддръжка на сградите, които са извадени от капитала на „Медицински център д-р Димитър Пеев“ ЕООД, поради което твърди, че лош стопанин е именно общината, а не дружеството-жалбоподател. Посочва, че не е отказвал да плаща дължимите местни данъци и такси, но когато управителят е искал да стори това, е бил връщан, защото имало време и не била изтекла давността. Възразява на краткия срок за предаване на имота, тъй като трябвало да бъдат изхвърляни пациенти и оборудване; имало много наематели, ползващи дентални кабинети и клинична лаборатория; неясна била съдбата на пациентските листи на общопрактикуващите лекари, диспансеризираните пациенти, прегледите и др. Заявява, че няма спор, че предоставените помещения се използват за медицински услуги, а наетите помещения също се използват за лечебно-диагностична дейност от наемателите. Не изпраща представител пред съда и не прави искания.

Ответникът - кмет на Община Несебър, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт В. Р., оспорва жалбата и по изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С акт за частна общинска собственост (АчОС) № 5740/10.05.2014 г. (л. 82), като общински били актувани: 1. Сграда с площ 696 кв.м. и [идентификатор], на един етаж, предназначение „здравно заведение“; 2. Сграда с площ 1302 кв.м. и [идентификатор], на един етаж, предназначение „здравно заведение“; 3. Сграда с площ 153 кв.м. и [идентификатор], на един етаж, предназначение „др. вид обществена сграда - (парно)“ и 4. Сграда с площ 269 кв.м. и [идентификатор], на един етаж, предназначение „др. вид обществена сграда - (гаражни клетки)“, находящи се в [населено място], в УПИ VI, кв. 5901, поземлен имот с [идентификатор], КК “Слънчев бряг-запад“. Наличието на тези сгради, техните - площ, идентификация, етажност, предназначение и притежание от страна на О. Н., следва и от представените по преписката скици по действащата кадастрална карта и регистри (л. 84 и сл.).

Съгласно извършената от съда и приложена по делото (л. 39) справка от търговския регистър, О. Н. е едноличен собственик на капитала на дружеството-жалбоподател - „Медицински център д-р Димитър Пеев“ ЕООД. С договор № 71/25.09.2019 г., на основание посочени заповед на кмета, решение на общинския съвет и съгласно чл. 39, ал. 4 ЗОС, О. Н. предоставила на „Медицински център д-р Димитър Пеев“ ЕООД безвъзмездно право да ползва гореописаните имоти по АчОС № 5740/10.05.2014 г., за срок от пет години - до 22.09.2024 г. В т. 14. от договора е предвидено, че той се прекратява: 1.С изтичане на срока му; 2.По изразено писмено взаимно съгласие на страните; 3.При отпадане на нуждата или използване на имотите не по предназначение - с едномесечно писмено предизвестие; 4.По инициатива на някоя от страните - с едномесечно писмено предизвестие.

По преписката е представен протокол от 08.10.2024 г. (л. 98), съгласно който на посочената дата била извършена проверка в процесния имот от посочени трима служители на общинската администрация. За проверката бил уведомен управителят на дружеството-жалбоподател, който не се явил. Било установено, че основната сграда на лечебното заведение е неугледна и занемарена. На фасадата са монтирани банкомат и 2 бр. вендинг автомати. Има поставена метална ограда, монтиран е навес от метална конструкция и сушилник, за който няма разрешение за поставяне. Има прострени чаршафи. Вратите на гаражните клетки са заключени, а по думи на служителка, са отдадени по наем за складове на различни лица. Прозорците и витрините на лечебното заведение са мръсни. Без съгласие на собственика и без строителни книжа е преграден коридор в сградата по описан начин. Градинките са неподържани. Кабинетите са заключени в противоречие с работното време. В някои от тях се извършвало здравно обслужване от посочени лекари. Установена била жена, която заявила, че живее в един от кабинетите, но отказала да се легитимира и да посочи на какво основание е в имота. Заключението при проверката било, че имотът не е бил освободен след изтичането на срока на договор № 71/25.09.2019 г. и продължава да се владее от „Медицински център д-р Димитър Пеев“ ЕООД, поради което следва да се предприемат действия по връщането му на собственика - О. Н.. Към протокола са приложени снимки които потвърждават констатациите.

С писмо изх. № Н5-ОС-1039/18.12.2024 г. (л. 124), заместник-кмет на общината, по заместване на кмета, съгласно приложени заповед и заявление, управителят на дружеството-жалбоподател бил уведомен, че срокът на договор № 71/25.09.2019 г. е изтекъл, поради което се счита, че този договор е прекратил своето действие, налагащо имотите да бъдат върнати на общината. Тъй като това не е сторено, дружеството е поканено в срок до 20.01.2025 г. да ги предаде доброволно, в противен случай ще бъде издадена заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОС за принудителното им изземване. Посочено е също, че писмото следва да се счита за уведомление по чл. 26 АПК за откриване на административно производство по този ред, като е даден 3-дневен срок за обяснения, възражения и представяне на документи.

Писмото е връчено чрез пощенски оператор на 19.12.2024 г. На следващия ден управителят на дружеството подал писмено възражение до общината, в което посочил, че възразява на отритата процедура, тъй като е нарушен чл. 26 АПК и уведомителното писмо било подписано от лице без представителна власт. Решения на общинския съвет били оспорени пред съда, което спира тяхното действие. „Медицински център д-р Димитър Пеев“ ЕООД, със съгласието на общинския съвет, е отдал под наем четири зъболекарски кабинета, които функционират. Има индивидуална медицинска практика както и аптека, двете по договори с НЗОК. Има възражения касаещи моралната страна и целесъобразността на предприетата процедура, като се иска да бъде отменена.

Последвало е издаване от страна на кмета на О. Н. на оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 256/31.01.2025 г. с описаното по-горе съдържание на диспозитивната част. В мотивите органът се е позовал на предоставеното безвъзмездно право на ползване по договор № 71/25.09.2019 г., изтичането на срока му, прекратяването на неговото действие на основание чл. 14.1. от същия и невръщането на имота от дружеството на общината. Цитирани са част от констатациите от проверката по протокола от 08.10.2024 г. Посочено е, че част от имота не се ползва по предназначение, не са изпълнени договорни задължения, като не са плащани дължимите данъци и такси, застраховки и др. задължения. При извършена през 2023 г. проверка на Звено „Вътрешен одит“ при Община Несебър били констатирани нарушения на финансовата дисциплина и незаконосъобразни действия при отдаване под наем на помещения в имота, без съгласие на собственика и решение на общинския съвет. Поради това не са предприети действия за удължаване срока на правото на ползване, а и „Медицински център д-р Димитър Пеев“ ЕООД не е депозирало желание за това. Цитирано е съдържанието на поканата по писмо изх. № Н5-ОС-1039/18.12.2024 г. и направените възражения от управителя на дружеството. Същите са обсъдени, както от правна страна, така и по целесъобразност - с оглед нуждата от осигуряване на здравното обслужване на население. Направен е окончателен извод, че са налице основанията по чл. 65, ал. 1 ЗОС - установен общински имот, който се владее без основание, поради което е издадена заповедта. В нея са определени редът за изпълнението й, предвид предвиденото в чл. 65, ал. 4 ЗОС нейно предварително изпълнение по силата на закона.

Заповедта е връчена на управителя на дружеството-жалбоподател на 07.02.2025 г., съгласно отбелязването в нея, а жалбата е подадена чрез пощенски оператор на неустановена дата и постъпила в съда на 11.02.2025 г., видно от входящия индекс.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна - адресат на акта и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. чл. 65, ал. 4 ЗОС, съгласно датата на постъпване в съда. Тя е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, което налага да бъде разгледана по същество.

Същата обаче, се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Заповедта - предмет на делото, е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОС - кмета на общината. Спазено е и изискването за форма на акта, съгласно изискванията на чл. 59 АПК. Същата съдържа фактическите и правните основания за издаването й, а разпоредителната част е ясна: точно са описани задълженията, както и срокът на изпълнението.

В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на оспорената заповед. Адресатът на заповедта, на основание чл. 26 АПК, редовно е бил уведомен за началото на производството с писмо изх. № Н5-ОС-1039/18.12.2024 г. Неоснователно е възражението му, направено в хода на административното производство, че уведомяването е извършено от лице без представителна власт, тъй като писмото е подписано от заместник-кмет на общината по заместване, съгласно посочените в него и представени - заповед № 2868/14.11.2023 г. (л. 126) и заявление за отпуск № 713/17.12.2024 г. (л. 128). Следва да бъде отчетено също, че процесната заповед е издадена след прекратяване на договора за предоставяне безвъзмездно право на ползване върху имотите поради изтичане на срока му и уведомление от страна на общината до проибретателя доброволно да ги освободи, което не е сторено. Без връзка с предмета на процесното административно производство са направените от жалбоподателя в неговия ход възражения, за оспорени пред съда решения на общинския съвет, което спира тяхното действие, тъй като процесната заповед не се основава на такова решение на общински съвет, а директно на закона - ЗОС. Неоснователно е и възражението, че на дружеството не е бил предоставен достатъчен срок за доброволното предаване на имотите, тъй като срокът за това, съгласно писмо изх. № Н5-ОС-1039/18.12.2024 г., е бил повече от месец, което съответства и на договорените срокове по договор № 71/25.09.2019 г. за едномесечно писмено предизвестие за прекратяването му (чл. 14 от договора).

Заповедта е издадена и в съответствие на материалния закон.

Налице са материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС, съгласно които общински имот, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. По силата на посочената разпоредба, заповеди за изземване се издават при наличието на някоя от трите предпоставки: общинският имот да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. Безспорно се установява от надлежно приетите и неоспорени от страните доказателства, че след прекратяване на договора за предоставеното безвъзмездно право на ползване върху имотите поради изтичане на срока му, липсата на предприети действия за неговото удължаване, като от страна на общината, така и от страна на „Медицински център д-р Димитър Пеев“ ЕООД, това дружество държи имотите вече без основание, поради което заповедта - предмет на оспорване, се явява съобразна на приложената норма - чл. 65, ал. 1 ЗОС.

Неоснователни са възраженията, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Последица от прекратяването на договора за предоставеното безвъзмездно право на ползване е отпадане на правното основание за държането на имотите, а това е и материалноправната предпоставка да се упражни законосъобразно правомощието по изземването им. Ирелевантно към предмета на спора е дали имотите са били стопанисвани добре или зле, кой отговорен за това - приобретателят или общината, финансовото състояние на дружеството-жалбоподател, дали за имотите са били плащани дължимите местни данъци и такси, както и дали имотите са били използвани по предназначение или не, тъй като основанието заради което е издадена заповедта, е по първото предложение на чл. 65, ал. 1 ЗОС - държане на имотите без основание, чийто фактически състав е реализиран. Заповедта е съобразена и с целта на закона, което в случая е опазването на общинското имущество.

Въз основа на изложеното и като провери законосъобразността на оспорения акт по реда на чл. 168 АПК, съдът приема, че същият е законосъобразен като издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, постановен е от компетентен орган и в изискуемата се форма, поради което не са налице основания за отмяна по чл. 146 АПК.

По тези съображения жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При изхода на спора се налага да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Медицински център д-р Димитър Пеев“ ЕООД, против заповед № 256/31.01.2025 г., издадена от кмета на Община Несебър.

ОСЪЖДА „Медицински център д-р Димитър Пеев“ ЕООД, ЕИК *********, [населено място], [жк], да заплати на Община Несебър сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.