№ 382
гр. Пловдив, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20255001000471 по описа за 2025 година
С решение № 121/14.04.25 г., постановено по т.д. № 294/23 г. на
ОС Стара Загора, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на
Т. М. Т. ЕГН ********** сумата 39 250 лв. /допълнително към доброволно
изплатената сума от 750 лв. след завеждане на делото/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
контузия на главата и шията, сътресение на мозъка, гръдна травма с малки
контузии в белите дробове и счупване на гръдната кост, както и силен стрес,
страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от него ПТП на
09.12.2021 г., ведно със законната лихва, както следва: върху сумата в размер
на 750 лв. от 29.12.2021 г./датата на претенцията до застрахователя/ до
01.08.023 г./датата на доброволното плащане от застрахователя/ и върху
уважения размер на иска за неимуществени вреди в размер на 39 250 лв. от
29.12.21 г. /датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното
плащане, като за разликата над 39 250 лв. до пълния претендиран размер от 40
000 лв. искът е отхвърлен поради ПЛАШАНЕ.
ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД е осъдено да
заплати на Т. М. Т. и сумата 822, 50 лв. /допълнително към доброволно
изплатената сума от 822,50 лв. преди завеждане на делото/, представляваща
имуществени вреди на лек автомобил „Мазда“ с рег. № ** ****, настъпили в
резултат на гореописаното ПТП от 09.12.2021 г. ведно със законната лихва,
1
както следва: върху сумата в размер на 882. 50 лв. от 29.12.21 г. /датата на
претенцията до застрахователя/ до 27.02.2023 г./датата на доброволното
плащане от застрахователя/ и върху уважения размер на иска за имуществени
вреди в размер на 882. 50 лв. от 29.12.2021 г. /датата на претенцията до
застрахователя/ до окончателното плащане.
ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД е осъдено да
заплати на адв. М. И. З. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатско помощ на ищеца в размер 4 000 лв. , а в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт - държавна такса 1 650 лв. и 200 лв. разноски
/платени от бюджета на съда/.
Решението се обжалва в осъдителната му част от ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД като неправилно, постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения, незаконосъобразно и
необосновано. Излагат се доводи за неправилно прилагане на принципа на
справедливост при определяне на дължимия размер на обезщетението за
неимуществени вреди във връзка с доказаните увреждания и трайната съдебна
практика по аналогични случаи. Оспорва се като необоснован извода за липса
на съпричиняване от страна на пострадалото лице, като се поддържат доводи
за наличие на такова в размер поне на 2/3, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан, управление на МПС след употреба на алкохол и
непредприемане на действия по намаляване на скоростта и спиране. Иска се в
осъдителната част решението да бъде отменено, като вместо това се
постанови друго, с което исковете в тези им части бъдат отхвърлени,
евентуално, да се намали размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Т. М. Т. оспорва въззивната жалба като
неоснователна по конкретни съображения изложени в отговора. Иска се
решението в осъдителната му част да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ в полза на процесуалния му представител адв. З..
.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
2
Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове по чл.432 от
КЗ, предявени от Т. М. Т. против ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД
за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 9.12.21 г., около 9.30 ч. в гр.
Стара Загора, на кръстовището на ул. „А и М“ , реализирано между л.а.
„Мазда“ с рег. № ** ****, управляван от ищеца Т. М. Т., при който като пътник
е пътувала и В. В. Д. и т.а. „Пежо“ с рег. № ** ******, управляван от водача А
К Б.
Безспорно е установено по делото, че към датата на ПТП -
09.12.2021 г., т.а. „Пежо“ с рег. № ** ****** е бил с валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
В0/30/121001566440, със срок на покритие от 09.06.2021 г. до 08.06.2022 г. към
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД.
По отношение наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на т.а. „Пежо“ с рег. № ** ****** е зачетена
задължителната сила на сключеното по АНД № 1541/2023 г. на РС Стара
Загора споразумение от 15.06.2023 г., с което А К Б се признава за виновен в
това, че на 09.12.2021 г. в гр.Стара Загора, на кръстовището на ул. М и А, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка: Пежо,
модел: Експерт, с рег. № ** **** **, в посока изток-запад, е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 37, ал. 1, изр. 1 ЗДвП - „При завиване наляво
за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства", като при извършване на маневра: ляв завой не пропуснал насрещно
движещия се в посока запад-изток лек автомобил марка: Мазда, с рег. № **
**** **, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т. М. Т. на
52 години от гр. Стара Загора, изразяваща се в счупване на гръдната кост,
което причинило трайно затрудняване на движението на снагата на
пострадалия за срок по- дълъг от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б”, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Установено е, че ищецът Т. Т. е предявил пред застрахователя
претенции за изплащане на обезщетение за причинените му от ПТП
имуществени и неимуществени вреди с молба, получена от застрахователя на
29.12.21 г., по която са образувани: щета № 0801- 007373/2021-02 за
неимуществени вреди и № 0801-007373/2021-01 за имуществените вреди,
причинени на л.а. „Мазда“ с рег. № ** ****.
По отношение на имуществените вреди е последвал
първоначално отказ за изплащане на обезщетение по писмо изх. №
1501/17.03.2022 г. поради непредставяне на изисканите документи.
Впоследствие с писмо изх. № 987/20.02.2023 г. ищецът е уведомен, че му
бъде заплатено застрахователно обезщетение в размер на 50 % от
действителните вреди, поради определен от дружеството процент на
3
съпричиняване. На 27.02.2023 г. е извършено плащане на сума в размер на
822.50 лв. за причинени имуществени вреди.
По отношение на неимуществените вреди първоначално на
ищеца е изпратен отказ за изплащане с писмо с изх. № 1660/25.03.2022 г.
Впоследствие, в хода на първоинстанционното производство, на 01.08.2023 г.
на ищеца изплатена сума в размер на 750 лв. като обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от процесното ПТП вследствие на
получени телесни увреждания.
Горните обстоятелства не се оспорват от страните във
въззивното производство.
Приет е за установен следният механизъм на настъпване на
ПТП, на база заключение на КСМАТЕ, което е съобразило и събраните по
делото свидетелски показания:
На 09.12.2021 г., около 09:30 ч. в гр. Ст. Загора, по ул. „М“, в
посока от изток на запад със скорост на движение 52 км/ч и опасна зона за
спиране 33 м се е движил т.а. Пежо Експерт с рег. № ** **** ** с водач А К Б.
По същото време, на същия път, в обратна посока - от запад на изток със
скорост на движение 47 км/ч и опасна зона за спиране 31 м се е движил л.а.
Мазда Премаци с рег. № ** **** ** с водач Т. М. Т.. Било е в светлата част на
денонощието, при нормална видимост. Пътната настилка е с асфалтово
покритие и към момента на възникване на ПТП е била суха. В зоната на Т-
образно кръстовище, образувано от ул. „М“ и ул. „А“, водачът на т.а. Пежо е
предприел маневрата „Завиване наляво” с намерението да продължи към ул.
„А“. Водачът на т.а. Пежо е възприел опасността - насрещно движещият се по
пътя с предимство л.а. Мазда и е реагирал, като е предприел аварийно
задействане на спирачната система, когато се е намирал на около 28,96 м от
мястото на удара, но въпреки това на 15,90 м западно от ориентира и на около
6,55 м - 7,70 м южно от северната граница на платното за движение е
настъпил челен кос удар между двата автомобила. Мястото на удара се намира
в южната пътна лента, която е предназначена за движение на л.а.Мазда. За т.а.
Пежо ударът е настъпил в челните му състави, а за л.а.Мазда - в предната лява
челна и странична предна лява част. Към момента на удара скоростта на
движение на т.а. Пежо е била 25,71 км/ч, а на л.а. Мазда 36 км/ч. След удара
двата автомобила са се установили в непосредствена близост един до друг,
така както са описани в протокола за оглед и са нанесени в мащабната скица. В
резултат на ПТП са пострадали водачът на л.а. Мазда и пътника до него - В Д,
а на автомобилите са нанесени материални щети.
Водачът на л.а. Мазда не е предприемал маневра непосредствено
преди ПТП.
Опасната зона за спиране на л.а. Мазда за скоростта му на
движение от 47 км/ч е 31 м. От това следва извода, че водачът на л.а. Мазда е
4
нямал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като
предприеме аварийно спиране, тъй като опасната зона за спиране е по-голяма
от разстоянието на автомобила до мястото на удара към момента на навлизане
на т.а. Пежо в пътната лента, предназначена за насрещно движение.
Автомобил Пежо е попадал в опасната зона за спиране на л.а. Мазда.
Технически правилно е било, преди да предприеме маневрата,
водачът на т.а. Пежо да се съобрази с положението, посоката и скоростта на
движение на насрещно движещия се л.а. Мазда, както и да извърши
маневрата „Завиване наляво”, след като пропусне насрещно движещия се по
пътя с предимство л.а. Мазда. Водачът на т.а. Пежо е имал техническата
възможност да предотврати ПТП, като запази разположението на МПС в
своята пътна лента и да предприеме маневрата „Завиване наляво“, след като
пропусне насрещно движещият се л.а. Мазда.
Непосредствено преди ПТП и към момента на удара, водачът на
л.а. Мазда се е движил в своята /южната/ пътна лента, което от техническа
гледна точка е най-безопасното място за преминаване през кръстовището.
Същият се е движел със скорост, която не надвишава максимално
допустимата в конкретния пътен участък. Водачът на л.а. Мазда е възприел
опасността и е задействал аварийно спирачната система, но тъй като опасната
зона за спиране на л.а. Мазда е по- голяма от разстоянието на автомобила до
мястото на удара към момента на навлизане на т.а. Пежо в пътната лента,
предназначена за насрещно движение, ударът е бил непредотвратим за него.
Във въззивната жалба не се излагат конкретни оплаквания
относно гореустановения механизъм на настъпване на ПТП от фактическа
страна. Оспорва се като необоснован извода на първоинстанционния съд, че
водачът на товарния автомобил има изключителна вина за настъпване на ПТП,
като се излагат твърдения, че ищецът като водач на л.а. Мазда също е можел
да предотврати настъпването на ПТП, ако беше спазил задълженията си като
водач на МПС, вменени му със ЗДвП. Счита, че е налице съпричиняване, тъй
като е управлявал МПС след употреба на алкохол, което е намалило малко или
много възприятията му за обстановката около него, както и че е управлявал
МПС с несъобразена скорост, макар и по-ниска от максимално разрешената,
както и че не е предприел действия за намаляване на скоростта и спиране по
смисъла на чл. 20 и чл. 70, ал.1 и 2 от ЗДвП.
Тези възражения са обстойно разгледани от
първоинстанционния съд, който обосновано и законосъобразно ги е приел за
неоснователни. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат с
действия или бездействия, създавайки условия или улеснявайки с поведението
си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно, като следва да е
налице причинна връзка между поведението на пострадалия /действие или
бездействи/ и настъпването на вредоносния резултат. За да се приеме, че е
5
налице съпричиняване, то следва да бъде доказано от страната, която се
позовава на същото при условията на пълно доказване.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р -
16614/10.12.2021 г. е установено, че ищецът Т. М. Т. е бил с концентрация на
алкохол в размер на 0,37 промила – концентрация, която не достига нивото на
максимално допустимото според нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – 5
промила, при което е законосъобразен изводът, че не е налице законово
нарушение в тази насока. Не са налице доказателства по делото, които да
водят до извод, че наличието на алкохол в посоченото количество по някакъв
начин е повлияло на способността на ищеца като водач на л.а. Мазда правилно
да възприема пътната обстановка и да реагира адекватно. Споделят се изцяло
мотивите в обжалваното решение, че забранена на употребата на алкохол над
0.5 промила е свързана именно с приетото от законодателя, че именно такова
количество алкохол в кръвта вече оказва въздействие върху психиката,
физиологията и моториката на водача, така че да компрометира способността
му да управлява правилно и безопасно автомобила, дори да няма външни
признаци на опиване. Освен това по делото въобще не е установено
технически неправилно поведение на водача на л.а. Мазда, което да може да
бъде свързано с въздействието на алкохола. Произволни са твърденията
относно по-голяма концентрация на алкохол в кръвта на ищеца към момента
на ПТП – към 1 промил. Конкретно установеното количество алкохол в кръвта
на ищеца е посочено в констативния протокол за ПТП с пострадали лица.
Съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са
длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да
предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат
да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица,
както и да причинят значителни материални вреди.
Споделя се изцяло извода в обжалваното решение, че в случая не
са доказани нарушения на горната разпоредба от страна на ищеца като водач
на л.а. Мазда, които да са допринесли за настъпване на ПТП. В случая водачът
на т.а. Пежо, при предприемане на маневрата „завиване наляво“ е следвало да
се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на насрещно
движещия се, с предимство, л.а. Мазда; преди да извърши маневрата
„Завиване наляво”, водачът на т.а. Пежо е следвало да пропусне насрещно
движещия се по пътя с предимство л.а. Мазда. От своя страна, водачът на л.а.
Мазда се е движил в своята пътна лента със скорост, която не надвишава
6
максимално допустимата в конкретния пътен участък, като няма каквито и да
било доказателства по делото, от които да се мотивира извод, че избраната от
него скорост от 47 км/ч е била несъобразена с пътните условия. Изискването
за съобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал.2, изр.първо от ЗДвП е свързано
с възможността водачът да реагира на предвидимо препятствие, каквото
качество не може да бъде придадено на предприетата от водача на л.а. Пежо
неправомерна маневра „завиване наляво“.
В противоречие със събраните доказателства са и твърденията
на жалбоподателя, че ищецът не е предприел никакви действия по намаляване
на скоростта и/или спиране на управляваното от него МПС. Напротив,
категорично е доказано, че същият е предприел аварийно задействане на
спирачната система, когато се е намирал на около 28,96 м от мястото на удара,
но поради обстоятелството че това разстояние е по-малко от опасната зона за
спиране на автомобила, не е могъл да предотврати удара, като това е било
обективно невъзможно. Няма каквито и да било доказателства, които да сочат
на забавена реакция за предприетото спиране, или за техническа възможност
за предприемане на друга маневра, която евентуално да предотврати
произшествието.
Голословно е и позоваването във въззивната жалба на чл. 70, ал.
1 и ал. 2 от ЗДвП, които норми са свързани с задължението на водачите на
МПС да управляват същите при намалена видимост на къси или дълги
светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с
регистрационния номер, респ. със забрана за ползване на дълги светлини в
посочените от ал.2 хипотези. В конкретния казус безспорно е установено, че
ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при нормална видимост,
при което чл. 70, ал.1 и 2 от ЗДвП са изцяло неприложими. Не е установено и
нарушение на чл. 70, ал.3 от ЗДвП, във връзка с което не се съдържат
оплаквания във въззивната жалба.
Предвид посоченото въззивният съд изцяло споделя изводите,
че по делото не е доказано поведение на ищеца /действие или бездействие/,
изразяващо се в нарушение на коментираните норми на ЗДвП, което обективно
да е допринесло за настъпване на процесното ПТП, респ. да представлява
основание за намаляване на дължимото обезщетение за претърпените вреди.
Няма спор между страните във въззивното производство
относно травмите, получени от ищеца като пряка и непосредствена последица
от ПТП, констатирани по делото и от назначените СМЕ и КСМАТЕ:
счупване на гръдната кост в горната й част, контузия на главата,
контузия на шията, контузия на гръдния кош, минимални контузионни
огнища в дорзалните белодробни полета, мозъчно сътресение.
7
Спорен е въпросът дали ищецът е пътувал с/без поставен
предпазен колан, респ. дали е налице съпричиняване, свързано с липса на
правилно поставен предпазен колан.
Според СМЕ описаните травми са в резултат на действието на
твърди, тъпи предмети или при рязко движение на гръбначния стълб в шийния
отдел напред и назад, съчетано с момент на усукване; в резултат на ляво-
челния удар между двете пътни превозни средства тялото на ищеца под
действието на инерционните сили се е придвижило рязко и силно напред и на
ляво; инерционното движение е било спряно от поставения предпазен колан,
който за предната лява седалка минава от лявото рамо, от горе на долу към
дясната тазова половина; при рязкото стопиране се получава голям натиск на
предната част на гръдния кош, заедно с гръдната кост върху предпазния колан;
в този момент се е получило фрактурирането на гръдната кост. Този
механизъм отговаря на описаното в ИМ.
Според заключението на КСМАТЕ, че л.а. Мазда Премаци с рег.
№ ** **** ** е оборудван с три точкови инерционни предпазни колани за
всички места на пътниците и за водача, както и с предни въздушни
възглавници, вкл. за мястото на водача, както и със странични въздушни
възглавници, монтирани в облегалките, вкл. лява за водача.
В заключението се обясняват функциите на предпазните колани
в автомобили, които имат предпазни въздушни възглавници, а именно:
1/Да предпазят пътуващите от въздушните възглавници, /което в
случая е без значение за делото, тъй като е установено, че липсва задействане
на въздушната възглавница/ ;
2/Да задържи човешкото тяло на седалката по време на удар на
МПС, при отхвърляне на тялото напред от инерцията. Коланът предотвратява
множество средни и тежки травми - черепно-лицеви, удари на главата в
предното стъкло и рамката над него, счупвания на гръдния кош при удари в
кормилото и в арматурното табло. За седящите отпред това става заедно с
предпазните въздушни възглавници. Правилно поставения предпазен колан
разпределя силите на внезапното забавяне на тялото върху по - големи и по -
здрави негови части, като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга
леко, за да забави тялото и да увеличи разстоянието на спирането му.
Коланът няма възпиращо действие при движението на тялото
встрани.
Според заключението на КСМАТЕ съобразно вида на удара в
процесното ПТП може да се направи извод, че ако водачът Т. М. Т. е пътувал
без поставен предпазен колан към момента на настъпване на ПТП, горната
част на тялото и главата му, биха достигнали до вътрешния интериор на
купето, в областта на стъклото на предната лява врата.
8
Вещите лица обясняват, че гръдната кост е кост, която се чупи
само при директен удар. При анализираното ПТП, възможният контакт между
пострадалия и елемент от интериора се свежда до волана и до предпазния
колан, който при значителна кинетична енергия на удара придобива
свойството на твърд тъп предмет. От съществено значение за получаване на
телесни увреждания е и времето за погасяване на скоростта на движението на
тялото до нула. В анализирания случай липсва задействане на въздушна
възглавница. Оттук следва извод, че гръдната травма би могла да се получи
както от удар върху волана без поставен предпазен колан, така и от самия
колан, ако е бил поставен. В полза на втората хипотеза е липсата на лицева
травма, каквато се очаква при непоставен предпазен колан, в резултат на
свободното движение на тялото напред и наляво.
Констатирано е, че в медицинската документация липсват
описани специфични увреждания от действието на предпазния колан, но
същевременно вещите лица посочват, че такива находки съвсем не са
задължителен елемент в комплекса увреждания, получавани при ПТП от
пътници в автомобил, тъй като това зависи от индивидуалната устойчивост на
пострадалите към получаване на повърхностни увреждания, а също така и от
наличието и качеството на дрехите им.
За л.а. Мазда ударът е настъпил в предната лява челна и
странична предна лява част, а за т.а. Пежо - в челните му състави. Вида на
удара между двата автомобила е челен-кос. Обяснено е, че в конкретната
пътна ситуация е налице еластопластичен, блокиращ удар, тъй като след
първоначалният удар е налице минимално приплъзване в предните състави на
двата автомобила, като в края на втората фаза те остават в непосредствена
близост един до друг. Обяснени са конкретните последователни движения на
тялото на пострадалия във фазата на удара и физическите сили, действащи
върху него.
Въз основа на заключението на първоначалната СМЕ и
КСМАТЕ, както и обясненията на вещите лица в открито заседание,
първоинстанционният съд е приел, че по делото категорично е установено, че
пострадалият е бил с поставен предпазен колан към момента на настъпване на
ПТП. Този извод е обоснован и изцяло се споделя от настоящия въззивен
състав на ПАС.
Жалбоподателят се позовава на липсата на белези по тялото на
пострадалия, характерни за лица, претърпели ПТП с поставен колан. Счита, че
ако беше поставен такъв колан, щеше да има натъртвания, синини по долната
част на тялото, която е фиксирана към седалката, които щяха да бъдат
установени от медицинските специалисти. Липсата на подобни следи според
жалбоподателя категорично сочела, че пострадалият е пътувал без предпазен
колан.
Тези оплаквания не могат да бъдат споделени. Действително в
9
медицинската документация липсват описани специфични увреждания от
действието на предпазния колан, но вещите лица от КСМАТЕ са категорични,
че това обстоятелство не е достатъчно, за да се прецени дали такъв колан е
ползван или не, тъй като такива находки не са задължителен елемент в
комплекса увреждания, получавани при ПТП от пътници в автомобил;
получаването на такива специфични увреждания зависи от индивидуалната
устойчивост на пострадалите към получаване на повърхностни увреждания,
от наличието на дрехи, както и от вида и качеството на дрехите. Т.е. от
липсата на специфични увреждания от действието на поставен колан не могат
да се направят желаните от жалбоподателя изводи.
Изводите на вещите лица в приетите заключения на СМЕ и
КСМАТЕ са еднопосочни за това, че ищецът към момента на ПТП е бил с
поставен предпазен колан. СМА е категорична, че ако ищецът е бил без
поставен предпазен колан, то той би могъл да получи всяка една от
получените травми, но в много по-тежка степен, както и много вероятно да
получи и тежки травми на долните крайници. В КСМАТЕ липсата на свободно
движение на тялото напред и наляво, недостигането на горната част на тялото
и главата до вътрешния интериор на купето, в областта на стъклото на
предната лява ръка, са посочени като обстоятелства, които мотивират вещите
лица да приемат, че в случая ищецът е ползвал обезопасителен колан. В такъв
смисъл са и обясненията на вещите лица, дадени в открити съдебни заседания
при приемане на съответните заключения. В о.з. на 5.3.2025 г. вещите лица
категорично обясняват, че съобразно вида на удара и липсата на задействана
въздушна възглавница, тялото щеше да се движи свободно напред и да има и
други травми, освен получените – лицева, черепно-мозъчна; действително
получените травми говорят, че лицето е било с поставен предпазен колан;
обясняват, че мозъчно сътресение може да се получи и без директен удар, вкл.
от динамичното натоварване на главата и шията, които са подвижни.
Следва да се посочи, че за обстоятелството, че ищецът е бил с
предпазен колен свидетелства и разпитаната В В Д, която е пътувала в
автомобила, управляван от ищеца, и също е пострадала при ПТП. Същата
заявява, че след удара самата тя не можела да диша, ищецът също охкал от
болки; ищецът се пресегнал и откопчал коланите им; потвърждава, че и
двамата били с колани; счита, че именно коланите са ги държали при удара и
затова им се счупили ребрата. Тези свидетелски показания напълно
кореспондират с заключенията на вещите лица, приети по делото, като няма
каквито и да било доказателства, които да ги опровергават или да всяват
съмнение в тяхната достоверност.
При това положение възраженията на застрахователя за наличие
на съпричиняване, представляващо основание за намаляване на дължимите
обезщетения за имуществени и неиумещствени вреди, правилно са преценени
от първоинстанционния съд като неоснователни.
10
Няма спор в настоящето въззивно производство по отношение
действителния размер на имуществените вреди - 2 314, 81 лв, установен от
първоинстанционния съд като разлика между действителната пазарна
стойност на л.а. Мазда Премаци, определена при условията на тотална щета
/3 457 лв./ и стойността, която може да бъде получена при предаването му за
скрап /319, 69 лв., както и доброволно платената сума от 822, 50 лв. от
застрахователя. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес искът
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен до предявения
му размер от 822, 50 лв.
По този иск във въззивната жалба не се съдържат други
оплаквания освен тези, свързани с наличието на съпричиняване. Тъй като
същите са неоснователни по изложените по-горе съображения, не са налице
условия за уважаване на въззивната жалба в тази й част. Решението в
осъдителната му част относно присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 822, 50 лв. следва да бъде потвърдено.
Спорен във въззивното производство е въпросът за
справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания, обусловени от получените
вследствие на ПТП телесни увреждания, установени както следва от СМЕ и
КСМЕ:
счупване на гръдната кост в горната й част - болезнена
травма, с възстановителен период 2-3 месеца; болката при нея е отчетлива при
всяко вдишване и издишване; при същата не се извършва имобилизация, а
само се налага леглови режим с минимум движения за период от 4 седмици,
при което се налага и обездвижване на двете раменни стави /обяснено от
вещото лице с обстоятелството, че горните крайници са висящи и се свързват
с тялото на човек чрез лопатката, а тя от своя страна чрез мускули за
гръбначния стълб, отпред раменният пояс е свързан с гръдната кост чрез
ключицата, поради което спазването на леглови режим за осигуряване покой
на фрактурата за нейното срастване налага и обездвижване на двете раменни
стави/; последното от своя страна води до втвърдяване на същите, което
изисква след изтичане на 1 -ия месец да се проведе физиотерапия и
рехабилитация на двете раменни стави, с което се удължава лечебно-
възстановителния период с почти още цял месец.
контузия на главата – средностепенна травма по отношение на
болката с период на възстановяване около 7 дни;
контузия на шията - болезнена травма, която се характеризира
е разтягане и преразтягане на лигаментарните структури между всеки 2
съседни шийни прешлена, с възстановителен период от 20-30 дни. Болката
при нея се копира с аналгетици и НСПВС. Много често болката при такава
травма затихва, дори изчезва и след неопределено време отново се обостря.
По тази причина в повечето случаи травмата на шията хронифицира.
11
контузия на гръдния кош - травма с период на възстановяване
около 7 - 10 дни, увредите са само повърхностни, без вътреплеврален излив и
без контузия на белия дроб, но в случая са установени и минимални
контузионни огнища в тръбната част на белия дроб.
минимални контузионни огнища в дорзалните белодробни
полета – с възстановителен период по-малко от 30 дни
мозъчно сътресение - лекостепенно, краткотрайно, без
патологична неврологична симптоматика, без пълна загуба на съзнание.
От заключението на СМЕ, в което е обсъдена и представената по
делото медицинска документация, е установено, че след ПТП ищецът е приет
по спешност в болнично заведение, като е приложено лекарствено лечение;
след проведената терапия състоянието му се е подобрило, оплакванията
намалели, общомозъчната симптоматика е отзвучала и при оценено
подобрение на 12.12.2021 г. е дехоспитализиран с предписана терапия за
дома. През втория следтравмен месец Т. Т. се е рехабилитирал в домашни
условия - упражнения, които му е показал специалист-кинезитерапевт. По-
късно, през м.февруари 2022 г. е провел физио- и рехабилитационни
процедури в СБР„Орфей” гр.Девин.
При проведен личен преглед на 25.04.2024 от в.л. по
първоначалната СМЕ е констатирано добро общо здравословно състояние на
Т. Т. по отношение на травмите, получени при процесното ПТП, но при
дълбоко поемане на въздух ищецът все още е усещал притискане в
задгръдната кост и по предната страна на гръдния кош, като е заявил, че при
качване по стълби се задъхва и лесно се изморява.
Според заключението на КСМАТЕ, депозирана в съда на
24.02.25 г., всички диагностицирани травматични увреждания, получени при
процесното ПТП, са възстановени без остатък.
По отношение претърпените болки и страдания от ищцата
вследствие на получените увреждания по делото са събрани гласни
доказателства.
Разпитана е като свидетел съпругата на ищеца П И Т – Т.а.
Същата заявява, че е отишла на мястото на ПТП тъкмо когато пристигнала
линейката; и двамата пострадали били в неадекватно състояние; били
превозени с линейка до Спешен център, като свидетелката ги придружавала
през цялото време; сложили шина на врата на съпруга си; той имал болки в
гърдите и не можел да диша; останала в болницата да го обслужва, защото
някой трябвало да го вдига на леглото и да го сваля; след изписването му си
взела отпуск, за да го обслужва; помагала му в обслужването - за да се
изправи в леглото, хранел се в леглото, на стол се къпел в банята, което
продължило два месеца; бил нервен, раздразнителен, бълнувал; психически
бил натоварен; изписали му леки успокоителни; в дома им го посещавал
12
рехабилитатор, а после ходел и на рехабилитация всяка година.
Разпитана като свидетел е и В В Д, колега на ищеца, която е
пътувала заедно с него по служебен ангажимент при настъпване на ПТП.
Заявява, че след удара много го боляло; нищо не казвал, само охкал, явно
изпитвал много силна болка; на ищеца сложили шина на врата, но имал и
други травми; все още работили заедно, като все още имали оплаквания от
травмите от ПТП.
Съобразно начина на настъпване на увреждането, характера и
вида на получените травми, конкретно претърпените болки и страдания,
породени от тези травми през лечебния и възстановителен период и тяхната
продължителност, неудобствата и ограниченията от личен, битов и социален
характер, които се търпят от пострадалото лице през това време, възрастта на
пострадалия – 52 годишен към датата на ПТП, въззивният съд приема, че
определеният общ размер на обезщетението за неимуществени вреди от
40 000 лв. изцяло кореспондира с принципа на справедливостта по чл. 52 от
ЗЗД. Ищецът е получил множество травми, най-тежката от които е счупване
на гръдната кост, лечението на която е наложило спазване на леглови режим за
период от един месец, при цялостен възстановителен период около три месеца.
Тази травма е съпроводена със сериозен болкови синдром, проявяващ се при
всяко вдишване и издишване. В рамките на този период ищецът е претърпял и
болки от контузията на шията, също много болезнена травма, като му е била
поставена шина, с период на възстановяване около един месец, както и от
контузии на главата и гръдния кош с период на възстановяване около 7-10 дни.
Отделно от това е било налице и лекостепенно мозъчно сътресение, както и
минимални контузионни огнища в дорзалните белодробни полета – с
възстановителен период до 30 дни. Въпреки че с оглед вида на счупването, не
е прилагана имобилизация, за период от около месец е трябвало да спазва
стриктно леглови режим с минимални движения на тялото, което е наложило и
нуждата от чужда помощ при обслужване /за хигиена, хранене и т.н./
Случилото се е отразило в негативен план и на емоционално-психическото му
състояние, станал нервен, раздразнителен, бълнувал, наложило се да ползва и
успокоителни лекарства. Две години след инцидента при дълбоко поемане на
въздух ищецът все още е усещал притискане в задгръдната кост и по предната
страна на гръдния кош. Като цяло травмите към настоящия момент са
възстановени, като не са доказани трайни негативни последици върху
физическото и психическо здраве на ищеца, които да са пряка и
непосредствена последица от получените при ПТП телесни увреждания. При
съвкупната преценка на посочените обстоятелства въззивният съд приема, че
няма основание за намаляване на размера на обезщетението, определено от
първоинстанционния съд, като същият отговаря на критерия за справедливост.
Във въззивната жалба оплакванията за завишеност и прекомерност са
пределно общи, лишени от конкретика. Не могат да бъдат споделени и
оплакванията за несъобразяване със съдебната практика по аналогични
13
случаи, които също са бланкетни и неподкрепени с посочване на конкретни
съдебни решения.
Във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение
следва да се съобразят и икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП - м. декември 2021 г., показател за която са например:
нивата на застрахователно покритие по застраховка "ГО" за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000
лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492,т.1 от
КЗ/ ; средна брутна работна заплата - 1612 лв., общ тримесечен доход средно
на лице от домакинство – 2 037 лв. , общ тримесечен разход средно на лице от
домакинство 1 885 лв лв.
Комплексният анализ на всички относими обстоятелства,
посочени по-горе, мотивира настоящия въззивен състав да приеме за
неоснователни оплакванията във въззивната жалба за завишеност на
присъдения размер от 39250 лв. /определен като разлика между общия
дължим размер от 40 000 лв. и доброволно платената сума от 750 лв./, като не
е налице основание за неговото намаляване.
По отношение дължимостта на законна лихва и определения
началния момент, от който същата започва да се начислява, не се повдигат
оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното решение като правилно,
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
Предвид неоснователността на въззивната жалба в полза на
процесуалния представител на въззиваемата страна адв. М. И. З. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред
въззивната инстанция в размер на 3855 лв., изчислен по правилото на чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 121/14.04.25 г., постановено по
т.д. № 294/23 г. на ОС Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ” АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Т. М. Т. ЕГН
********** сумите:
39 250 лв. /допълнително към доброволно изплатената сума от
750 лв. след завеждане на делото/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на
14
главата и шията, сътресение на мозъка, гръдна травма с малки контузии в
белите дробове и счупване на гръдната кост, както и силен стрес, страх и
негативни емоции, в резултат на претърпяното от него ПТП на 09.12.2021 г.,
ведно със законната лихва, както следва: върху сумата в размер на 750 лв. от
29.12.2021 г./датата на претенцията до застрахователя/ до 01.08.023 г./датата
на доброволното плащане от застрахователя/ и върху уважения размер на иска
за неимуществени вреди в размер на 39 250 лв. от 29.12.21 г. /датата на
претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане,
822, 50 лв. /допълнително към доброволно изплатената сума от
822,50 лв. преди завеждане на делото/, представляваща имуществени вреди на
лек автомобил „Мазда“ с рег. № ** ****, настъпили в резултат на
гореописаното ПТП от 09.12.2021 г. ведно със законната лихва, както следва:
върху сумата в размер на 882. 50 лв. от 29.12.21 г. /датата на претенцията до
застрахователя/ до 27.02.2023 г./датата на доброволното плащане от
застрахователя/ и върху уважения размер на иска за имуществени вреди в
размер на 882. 50 лв. от 29.12.2021 г. /датата на претенцията до
застрахователя/ до окончателното плащане.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД ЕИК ********* да
заплати на адв. М. З. 3855 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15