№ 14960
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110120742 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
[***], ЕИК [***] срещу Г. К. Д., ЕГН **********, в качеството му на наследник на Х. С. Д. -
бивш собственик и титуляр на партида за топлоснабден недвижим имот- Апартамент №
[***], находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], с която ищецът моли ответникът
да бъде осъден да заплати сумата от общо 361,27 лв., от която 270,18 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 21.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 55,58 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до
15.03.2023 г.; сумата от 28,52 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
21.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 6,99 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.05.2020 г. до
05.04.2023 г. Претендира присъждане на разноски.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът Г. К. Д., ЕГН
**********, в качеството му на собственик по наследство на топлоснабден имот -
Апартамент № [***], находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], по смисъла на
153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно
1
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди,
които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016
г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това 45
дневен срок, считано от изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава
се начислява само по изготвените изравнителни сметки, в случай че също не бъдат платени
в посочения 45 дневен срок след издаване на ОФ. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от [***] съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор.
Ищецът е представил писмени доказателства и заявил допълнителни доказателствени
искания, в т.ч. изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата
молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през
процесния период. Заявено е доказателствено искане по чл. 192 ГПК за задължаване
Столична община, район „Искър“, да представи документ за правото на собственост върху
процесния имот от 16.01.1985 г., посочен в писмо от Столична община, район „Искър“, №
7000-239(1)/2013 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. К. Д., ЕГН **********, е подал отговор на
исковата молба, в който не оспорва, че е собственик на процесния имот, нито че последният
е топлоснабден и до него е била доставена топлинна енергия в посоченото количество и
цена. Поддържа, че исковете са неоснователни, доколкото сумите за главници и лихви, са
били платени. Посочва, че част от претендираните вземания са погасени по давност. Моли за
отхвърляне на исковете. С отговора на исковата молба ответникът представя писмени
доказателства за твърдяното плащане на задълженията си. Възразява срещу допускането на
исканите от ищеца експертизи.
С молба с вх. № 374034/28.12.2023 г. ищецът излага становище във връзка изложените
от ответника твърдения за погасяване на исковите суми чрез плащане. Ответникът твърди,
че приложените с ОИМ платежни извлечения не касаят процесните суми, дължими за
исковия период. Поддържа исковите претенции и моли за уважаването им в пълен размер.
Съдът, като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.1-3 ГПК, намира за установено
следното:
По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител - собственик или
2
ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца-
доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена. По отношение на
претендираната главница за дялово разпределение, ищеца следва да докаже размера й, както
и че е заплатил същата на трето лице /ФДР/ или е осъществил сам услугата по дялово
разпределение, за която се дължи претендираната цена и периода, за който е извършвана,
като следва да представи доказателства за извършения отчет на уредите за дялово
разпределение и издадените въз основа на този отчет, изравнителни сметки. При
установяване на горните факти в тежест на ответника е възложено да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, заявено от ответника, в тежест на ищеца е възложено да
докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на давността. В случай, че се установи основанието за
претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за погасяване на
задълженията си, както и да докаже всичките си правоизключващи възражения, които са за
положителни факти.
С обявения за окончателен доклад по делото, съдът е обявил за безспорно между
страните, че ответникът е собственик на процесния имот; страните се намират в
облигационни отношения по договор за доставка на ТЕ при ОУ; до процесния
топлоснабден имот е доставено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия за
исковия период, което възлиза на посочената в исковата молба стойност.
От събраните доказателства съдът приема за установено следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния
период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на
топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно
която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване.
От приетите писмени доказателства по делото и признатите от ответника факти, в
съвкупност се установява безспорно, че след смъртта на предишния собственик и
потребител на доставяната до имота ТЕ – Х. Д., ответника Г. К. Д., като единствен нейн
законен наследник се явява в това си качество и единствен собственик понастоящем на
процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. [***], бл. [***], вх. [***], ет. [***],
ап. [***], с присъединен абонатен № [***]. Същия в това си именно качество се явява и
потребител на ТЕ и ще следва да отговаря за задълженията за доставената и потребена в
3
имота ТЕ, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
От приетите по делото доказателства се установява, че процесния апартамент през
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е бил с непрекъснато топлоснабдяване, като дяловото
разпределение на ТЕ за ЕС е извършвано от ФДР [***]. За абоната е начислявана ТЕ за
отопление на имот и сградна инсталация, като за процесния период е извършен и 1 бр.
редовен отчет, приет по делото (на л.131), подписан от клиента. Топлинната енергия за БГВ
в апартамента е изчислявана на база 1 бр. редовно отчетен водомер, като количествата ТЕ за
подгряване на битова вода са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба
№ [***]-334 за топлоснабдяването от м.04.2007 г. и последващата такава Наредба № Е-РД-
04.1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Доколкото ответника не е оспорвал доставката на ТЕ, количеството на доставената ТЕ
и стойността й, по делото съдът не е допуснал изслушване на поисканата от ищеца СТЕ,
като е приел, че тези факти и обстоятелства, касаещи доставката на ТЕ, обема и стойността
й са безспорни между страните и не се нуждаят от допълнително доказване.
Като основен спорен въпрос в производството, с оглед и представените от ответника
писмени доказателства за плащане на задължения към ищцовото дружество, касаещи
доставена до топлоснабдения имот топлинна енергия, се очерта има ли погасителен ефект
спрямо процесните вземания на ищеца, извършеното от ответника плащане на суми към
[***], посредством платежната система на ePay.bg. и ако да, в какъв обем са платени същите,
има ли непогасен остатък и в какъв размер е той, има ли погасени по давност вземания и в
какъв размер.
За изясняване на спорните въпроси, съдът е допуснал изслушване на ССчЕ, със
заключението по която в.л. освен с представените от ищеца доказателства, следваше да се
запознае и анализира и представените от ответника такива за извършени плащания.
От приетото без възражения от страните заключение на ССчЕ, което и съдът кредитира
изцяло като го намира обективно, пълно, ясно и кореспондиращо с писмените доказателства
по делото, се установява, че извършените от ответника плащания, касаят период, последващ
процесния такъв. Ответникът действително е заплатил всички свои задължения, които са
въведени в системата на [***], но без да отчита факта, че след като просрочените
задължения веднъж са станали „съдебни“, то те вече не се показват като активни задължения
и за тях в сайта на ищцовото дружество няма информация. Вещото лице е установило, че
само една малка част от извършените плащания от ответника в размер на 30,14 лв. касаят
задължения от процесния период, а именно тези за м.05.2019 г. до м.07.2019 г., но тези
плащания са били отчетени от ищцовото дружество при формиране размера на предявения
иск и не са заявявани в производството. От заключението на експертизата става ясно още, че
претендираната за плащане от ищеца сума за ТЕ (от 270,18 лв.) е формирана като от
прогнозно начислените суми по фактури в размер на 380, 28 лв. се приспаднат сумите по
изравнителните сметки от 60,95 лв. (която сума е за връщане на абоната), извадят се
платените суми от 30,14 лв. и сумите от корекция в цената на ТЕ – 19,01 лв.
4
Установява се още, че за периода на ответника са начислени общо 14 бр. фактури за
услуга по дялово разпределение в общ размер от 28,52 лв., като няма данни същите да са
били платени.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ТЕ на ответника Г. Д. като
наследник на бившия собственик и потребител на ТЕ на процесния имот, с оглед събраните
по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че на ответника Г. Д., на
горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение в сграда, в
режим на етажна собственост и при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и 1 бр. изравнителна сметка за
сезон. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са
съответни на отчетената и разпределена от [***] и при спазване поднормативната уредба. Не
се установи по делото да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период
от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния
период.
При тази установеност от фактическа страна, с оглед приетите по делото, посочени по-
горе писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК, съдът приема, че се
установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът Г. К. Д., в качеството си на
единствен собственик по наследство на топлоснабдения имот – Апартамент № [***]
находящ се в гр. София, ж.к. „[***]I“, [***], да е потребител на доставяната до имота
топлинна енергия и предвид нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ да е обвързан от облигационни
отношения с ищеца по Договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен
при Общи условия, както и че в имота на ответника се е извършвала през процесния период
2019-2021 г. услугата „дялово разпределение“ от страна на ФДР [***].
От представените документи, касаещи разпределението на ТЕ в имота, се установява,
че действително в сградата, в която се намира апартамента, собственост на ответника Г. Д. е
извършвана дейност по топлинно счетоводство, а реалното отчитане на индивидуалните
уреди за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода в процесния
имот е било извършвано от ТЛП на ищеца - [***], като в края на отоплителния сезон,
абоната е осигурявал достъп за ежегодния реален отчет на уредите и разпределителите им,
поради което количеството ТЕ за отопление и топла вода са начислени въз основа на реален
отчет на уредите.
От приетите по делото доказателства представени от ищеца и ТЛП - дялово
разпределение за аб. № [***], Обща справка за начислените и дължими суми, 2-те общи
фактури, както и приетото като неоспорено заключение на изслушаната ССчЕ, се
установява, че стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
5
30.04.2021 г., отразена в приетите 2 ОФ-ри, възлиза на сумата от общо 270,18лв. за ТЕ, а
дължимата за периода от м.02.2020 г. до м.04.2021 г. сума за дялово разпределение възлиза
на 28,52 лв. съгласно издадените 14 бр. фактури в периода.За тази сума (общо 298,70 лв.)
отговаряща на реално консумираната топлинна енергия и таксите за ДР за процесния
период, отговаря абоната, доколкото няма данни за извършени плащания. Издадените
месечни фактури на база прогнозни количества потребена ТЕ са били сторнирани, като са
издадени съответните кредитни известия. С оглед изложеното, иска за главницата за ТЕ се
явява доказан в предявения си размер от 270,18 лв., а ответникът не доказва извършено
плащане на дължимата сума относима към процесния период.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ, следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника Г. Д., в
срока по чл. 131 ГПК, възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла погасителна давност по
отношение на част от претендираните вземания:
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на исковата молба в съда, в случая на 21.04.2023 г. Отделно от
горното, съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., в срока от 13.03.2020
г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Общоизвестен факт е, че извънредното положение в страната бе отменено на 13.05.2020 г., а
съгласно горецитирания закон, спрелите да текат по време на извънредното положение
срокове продължават да текат „след изтичането на седем дни от обнародването на закона в
6
ДВ, т.е. 7 дни след 13.05.2020 г., или до 20.05.2020 г. В този смисъл, тригодишния период на
давност, касаещ процесните вземания следва да се счита удължен в случая с 29 дни, поради
частичното попадане на част от процесния период в рамките на спрените по силата на
закона за извънредното положение във вр. с Ковид 19 пандемията, давностни срокове, и
следователно всички вземания на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна
енергия и лихви, станали изискуеми преди 23.03.2020 г. или в общ размер от 64,24 лв. (47,63
лв. за ТЕ и 16,61 лв. за мораторни лихви върху тази главница) са погасени по давност.
Всички останали вземания на ищеца, са станали изискуеми след тази дата 23.03.2020 г.,
следователно не са погасени по давност и са изискуеми и дължими от ответника. Съгласно
заключението на в.л., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, те
възлизат на 222,55 лв. за главницата за ТЕ и 38,97 лв. мораторната лихва върху непогасената
по давност главница.
До тези размери, исковете на ищеца за претендираните Главница за ТЕ и мораторни
лихви върху нея ще следва да се уважат, а за разликата до пълния предявен размер,
съответно отхвърлят, поради погасяването им по давност.
Следователно въведеното от ответника възражение за погасяване на част от
вземанията на ищеца по давност, се явява основателно.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от [***] и одобрени от комисията Общи условия за
процесния период да са обвързващи и за ответника Г. Д.. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от
същите се определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на
доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по
ал.2, т.е. само върху задължението по Общите фактури. В този смисъл, въпреки, че
изискуемостта на вземанията по ежемесечните вноски, настъпва след изтичане на 45-дневен
срок след края на месеца, за който се отнасят, то неплащането им в срока, не води до
начисляване на лихви върху прогнозни суми. Напротив, обезщетение за забава се дължи
единствено върху стойността на задължението на потребителя, по общите фактури, в
случай, че не се плати в срока по чл.33, ал.4 от ОУ.
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84,
ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок /т.е. след 14.09.2020 г./
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
7
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД. Видно от заключението на ССчЕ, законната лихва изчислена от датата на
изпадане в забава – първия ден след срока за плащане посочен в първата ОФ №
[***]/31.07.2020 г. (т.е. от 15.09.2020 г.) и до 15.03.2023 г. (датата на изготвяне на
извлечението от сметки) начислена върху дължимата главница за ТЕ (непогасената по
давност такава) за процесния период, възлиза на 38,97 лв., до който размер иска ще следва
да се уважи.
Следователно, претенцията на ищеца за мораторната лихва върху главницата за ТЕ,
следва да се уважи като основателна и доказана до размер от 38,97 лв., и отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 55,58 лв. или за сумата от 16,61 лв.
По иска за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея:
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 45 дни от издаване на изравнителните сметки.
От представените от ищеца документи, касаещи дяловото разпределение в имота,
приети като доказателства и неоспорени от ответника се установява, че действително за
сградата, в която се намира апартамента, собственост на ответника Г. Д. е извършвана
дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
отопление и топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от
сметката за аб. № [***] и заключението на ССчЕ се установява, че фактурираната цена на
извършваната услуга по дялово разпределение за процесните 14 месеца, от м.02.2020 до
м.04.2021 г., възлиза на 28,52 лв., която сума се претендира и от ищеца в производството.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е
заплатил в срок, следва да бъде изцяло уважен, в предявения размер, спазвайки
диспозитивното начало установено в ГПК. С оглед изложеното, цялото претендирано от
ищеца вземане за услугата дялово разпределение се явява изискуемо, а иска като
основателен за целия размер, следва да се уважи изцяло.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от уговорения 45-дневен срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение
на задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответника
8
безспорно е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата
дялово разпределение, като за претендирания от ищеца период на забава от 16.05.2020 г. до
05.04.2023 г. ответника дължи обезщетение за забава в размер на 6,99 лв. върху
установената като дължима главница от 28,52 лв., който размер се установява и посредством
приетото по делото заключение на ССчЕ.
В заключение и на база приетите и обсъдени по-горе доказателства, общата дължима
сума от ответника Г. К. Д., възлиза на сумата от общо 297,03 лв., от която сума 222,55 лв.
съставляваща дължима главница за ТЕ за периода от 01.02.2020г. до 30.04.2021 г.; 38,97 лв. -
дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за претендирания период от 15.09.2020 г.
до 15.03.2023 г.; 28,52 лв. съставлява дължимата главница за дялово разпределение за
периода от м.02.2020 г. до м.04.2021 г., а 6,99 лв. - мораторна лихва върху главницата за ДР
за периода от 16.05.2020 г. до 05.04.2023 г., до които размери исковете се явяват основателни
и доказани, и като такива ще следва да се уважат.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни.
Ищецът е претендирал такива и е представил Списък по чл. 80 от ГПК за сторени от него
разноски в общ размер на 360,00 лв., от която сума за платена държавна такса - 100 лв., за
депозит за вещо лице – 250,00 лв. и за 2 бр. СУ – 10 лв. Отделно, предвид факта, че ищеца е
представляван в производството от юрисконсулт, на същия му се дължи и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК, който съдът определя на
100,00 лв. Така от общия размер на разноските, сторени от ищеца в настоящото
производство възлизащи на сумата от 460,00 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед
уважената част от исковете му, му се следват разноски до размер от 378,20 лв.
На ответника Г. Д., предвид изхода на делото на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, се следват
сторените от него разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ответникът
претендира такива за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. с вкл. ДДС, т.е. близък
до минималния размер. Не е заявено възражение за прекомерност от ищеца. Съобразно с
отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят разноски до размер от
88,91 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД Г. К. Д., ЕГН
********** от гр. София, в качеството му на собственик по наследство на топлоснабдения
имот- Апартамент № [***], находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], да
заплати на [***], с ЕИК [***] сумите от общо 297,03 лв., от която сума:
222,55 лв. съставляваща дължима главница за ТЕ за периода от 01.02.2020г. до
30.04.2021 г.;
9
38,97 лв. - дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за претендирания
период от 15.09.2020 г. до 15.03.2023 г.;
28,52 лв. съставлява дължимата главница за дялово разпределение за периода от
м.02.2020 г. до м.04.2021 г., а
6,99 лв. - мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 16.05.2020 г. до
05.04.2023 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ до пълния предявен размер от 270,18 лв. или
за сумата от 47,63 лв. и периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. и иска за мораторна лихва
върху главницата за ТЕ, до пълния предявен размер от 55,58 лв. или за сумата от 16,61 лв.,
като неоснователни, поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. К. Д., ЕГН ********** от гр. София да
заплати на „[***]“ ЕАД, ЕИК [***], сумата от 378,20 лева, представляваща сторени от
ищеца съдебни разноски за настоящото исково производство, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „[***]“ ЕАД, ЕИК [***] да заплати на Г. К.
Д., ЕГН ********** от гр. София сумата от 88,91 лв., представляваща сторени от ответника
съдебни разноски в настоящото исково производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач [***], с ЕИК [***],
със седалище и адрес на управление в [***].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10