Решение по гр. дело №3210/2025 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1019
Дата: 10 ноември 2025 г. (в сила от 10 ноември 2025 г.)
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20251720103210
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1019
гр. Перник, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-

СТОЕВА
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20251720103210 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на З. Н. Д. срещу „Електрохолд
Продажби“ ЕАД, с която се иска да се признаване за установено, в отношенията
между страните, че поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на 425,98 лева,
представляваща главница за неплатена електрическа енергия, начислена въз основа на
констативен протокол № 1549/31.10.2014 г. за имот, находящ се в *************,
партиден номер *************, и сумата от 466,20 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 26.11.2014 г. до 10.04.2025 г..Претендират се разноски.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, с който признава предявения иска и моли за присъждане на разноски на осн. чл.
78, ал.2 ГПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и се установява от приетите писмени доказателства , че
процесното вземане за главница от 425,98 лева представлява стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена електрическа енергия, за имот с адрес: *************,
начислена въз основа на констативен протокол № 1549 от 31.10.2014 г., а размерът на
1
начислената лихва за забава за периода от 26.11.2014 г. до 10.04.2025 г. е 466, 20 лева.
Липсва спор и че процесното вземане е било начислено на К.Д.Д., който бил титуляр
на партидата и който е бил съпруг на ищцата, починал на ******, като задължението е
за покриване текущи нужди на семейството. В тази връзка не е спорно наличието на
облигационно отношение между ищцата и ответното дружество.
Липсва спор и относно обстоятелството, че срещу ищцата не са предприемани
действия по принудително събиране на вземанията за главница и обезщетение за
забава и в частност срещу нея не е издаван изпълнителен лист, нито е образувано
изпълнително производство за тези суми.
На последно място ответникът изрично възприема тезата на ищцата, като
признава, че не е предприемал действия, с които да прекъсне или спре погасителната
давност и такава е настъпила в полза на ищеца.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК да се признае за установено в отношенията между страните, че е
погасено правото на принудително изпълнение в полза на ответното дружество
относно процесното вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземанията, за които законът не предвижда друг срок. От своя страна
съгласно чл. 111, б. "в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Предвид наличните
данни по делото съдът приема, че за процесните суми е приложима именно кратката
тригодишна давност – по арг. и от Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай по делото липсват данни, а и твърдения от страна на
ответното дружество да са предприемани каквито и да било действия по
принудително събиране на процесните вземания. Освен това ответникът изрично
признава иска като заявява, че действително вземанията са погасени по давност, като
вземането за лихва, следва съдбата на вземането за главница.
По тези съображения процесните вземания, следва да се приемат за изцяло
погасени по давност.
С оглед гореизложеното исковите претенции са основателни и следва да бъдат
уважени. В тази връзка и само за пълнота следва да се отбележи, че въпреки
направеното признание на иска от страна на ответника, то липсва искане за
постановяване на решение при признание на иска от ищеца, което е пречка за
приложение на разпоредбата на чл. 237 от ГПК.
2
По разноските:
Искане за разноски са направили и двете страни, като именно отговорността за
разноски е единственият спорен въпрос по делото.
Искането на ищеца за разноски е неоснователно. Относно предпоставката на чл.
78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска, е налице трайно
установена практика на ВКС, изразена в определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. №
510/2018 г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о., определение № 534/6.12.2019 г. по ч. гр. д. №
4484/2019 г. на ВКС, ГК, Трето г. о., Определение № 320 от 20.07.2022 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1122/2022 г., II т. о., ТК и много други, с която е прието, че преценката се
извършва във връзка с предмета на конкретното дело и въз основа на извънсъдебното
и процесуално поведение на ответника. При такова свое поведение признание на иска,
ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул или не е
предприел действия за принудително събиране на вземането срещу ищеца чрез
образувано изпълнително дело, възможност за друга извънпроцесуална принуда или
не е дал друг повод за предявяването на иска.
В случая ответникът не е станал причина за завеждане на делото, защото макар
и ответникът да е поканил извънсъдебно ищцата да плати, не отговаря за разноски,
тъй като с отговора на исковата молба е заявил признание на предявения иск за
несъществуване на вземането като погасено по давност и с поведението си не е дал
повод за предявяването му, тъй като в негова полза не е налице изпълнителен титул за
събиране на вземането му – предмет на делото, както и не се установява наличието на
висящо изпълнително производство срещу ищеца за събиране на същото вземане.
Докато все още не е издаден изпълнителен лист длъжникът може чрез подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК против издадена заповед за изпълнение на парично
задължение да предизвика завеждането на исково производство, в което да заяви
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на кредитора
му. Същото важи и при предявен от кредитора директен осъдителен иск. Отговорност
за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или
оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла
погасителна давност. Действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати
съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл давностният срок, не
обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на иск.
В тази връзка без правно значение е извънсъдебната покана/съобщение/фактура
и др. на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети
съдебни мерки, тъй като не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до
изтичането на срока за отговор на исковата молба. Без правно значение е и дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да
3
го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане, тъй като доброволно плащане от длъжника или негови
наследници ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в
сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност
/Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о., ГК,
Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК и др. /.
Дори да е погасено правото за принудително изпълнение "Електрохолд
Продажби" ЕАД може да приеме плащане на задължението доброволно от клиента,
както и може да предложи плащане на същото да стане на вноски чрез разсрочване.
Тези действия също не са покана до ищеца да плати и предупреждение, че при
неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране, нито са
неправомерни, като не изправят длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск.
Освен това не се установява по делото, а и не се твърди от ищеца, ответното
дружество да е преустановило доставката на електрическа енергия за имота на ищеца,
поради неплащане на процесната сума за процесната фактура.
По тези съображения и доколкото са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от
ГПК – признание на иска в срока за отговор на исковата молба и липса на поведение
на ответника, което да е дало повод за завеждане на иска, то разноските, направени от
ищеца следва да останат в негова тежест.
Предвид наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК на ответника се
дължат разноски – в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение –
определени от съда в минимален размер на основание е чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124, ал.1 ГПК , че З. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес ******************** НЕ ДЪЛЖИ на „Електрохолд
Продажби", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,р-н
Изгрев, бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза”, поради погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение, сумата в размер на 425,98
/четиристотин двадесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева,
представляваща главница за неплатена електрическа енергия, начислена въз основа на
констативен протокол № 1549/31.10.2014 г. за имот, находящ се в *************,
партиден номер *************, за която е издадена фактура № **********/25.11.2014
г., и сумата от 466,20 / четиристотин шестдесет и шест лева и двадесет стотинки/
лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2014 г. до 10.04.2025 г.
4
ОСЪЖДА З. Н. Д., ЕГН **********, с адрес ******************** ДА
ЗАПЛАТИ на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК на "Електрохолд продажби" ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,р-н Изгрев, бул. „ Цариградско шосе“ № 28,
бл. Изток Плаза” сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Да се връчи на страните препис от решението.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

5