№ 1337
гр. Велико Търново, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110101560 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Т. Б.” ЕАД срещу СН. ИВ. ИЛ., с
която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане за сумата от 588.98
лева, от която сумата от 117.82 лева – сбор от месечни абонаментни такси, такса за спиране
на номер и лизингови вноски, сумата от 291.36 лева – неустойки за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги и сумата от 179.80 лева – предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 945/2021 г. на Районен съд –
Велико Търново.
Ищецът твърди, че на 2.1.2019 г. между страните са сключени договор за мобилни
услуги и договор за лизинг. Заявява, че съгласно договора за мобилни услуги на ответницата
е предоставен телефонен номер 0875 335 911 с месечна абонаментна такса от 26.99 лева с
ДДС, а съгласно договора за лизинг й е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy
J4 Plus Dual Pink срещу обща цена от 206.77 лева с ДДС. Сочи, че ответницата не е
изпълнила свои парични задължения по три фактури за периода от 15.1.2019 г. до 15.3.2019
г., което е довело до предсрочното прекратяване на договорите и до издаване на фактура за
начислена неустойка и за предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски.
Особеният представител на ответницата оспорва исковете. Оспорва между страните да е
възникнало облигационно правоотношение, като твърди, че подписите под договорите и
общите условия не са положени от представляваното от него лице. Заявява, че от страна на
ищеца не са представени доказателства, че на ответницата е връчено изявление за разваляне
на договорите, както и че начислените неустойки са нищожни.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с писмена
молба поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.
Особеният представител на ответницата не се явява и не заема допълнително
становище по иска.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и
1
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените доказателства е видно, че на 2.1.2019 г. между страните е сключен
договор за мобилни услуги, според който ответницата е избрала абонаментен план „Т. 26.99”
за телефонен номер 0875 335 911 с месечна такса от 26.99 лева. Договорът е сключен за срок
от 2 години, като в същия е посочено, че при сключването му на ответницата е предоставено
едно устройство, за което на същата дата - 2.1.2019 г. е сключен договор за лизинг, съгласно
който се предоставя устройство Samsung Galahy J4 Plus Dual Pink срещу обща лизингова
цена от 206.77 лева. Договорът за лизинг е сключен за срок от 23 месеца и съгласно
посоченото в него лизингополучателят следва да заплати 23 месечни вноски от по 8.99 лева.
При сключването на договора потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от общите
условия на „Т. Б.” ЕАД, както и от ценовата листа за абонаментния план.
По делото са представени заверени преписи от четири фактури, ведно с приложения
към същите, отразяващи задължения на ответницата за абонаментни такси, услуги,
лизингови вноски и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:
От представените писмени доказателства се установява, че страните са били в
облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответницата е имала
качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР
на ЗЕС. По силата на договора ищецът се е задължил да предоставя на ответницата, в
качеството й на абонат и потребител на мобилни услуги, договорените основни и
допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените тарифни планове за
предоставения телефонен номер. От своя страна, ответницата е поела задължение да
заплаща съответната месечна абонамента такса.
Доколкото уговорена в договорите абонаментна такса представлява минималната цена,
която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора за това, че
операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че
да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги,
същата се дължи независимо от това дали операторът е предоставил съответните услуги и
дали абонатът реално ги е потребил. Съдът приема, че доколкото по делото не са
ангажирани доказателства за обратното, договорът за мобилни услуги валидно е обвързвал
страните по него и ответницата дължи заплащането на абонаментните такси по този договор
за отчетните периоди, независимо дали е ползвала мобилни услуги и независимо от техния
обем. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във фактурите дати, като по
делото не са ангажирани доказателства за плащането им.
По отношение на претенцията за лизингови вноски съдът приема, че безспорно се
установи възникването на облигационно отношение между страните, по силата на които
ищецът е предал за ползване на ответницата мобилно устройство Samsung Galahy J4 Plus
Dual Pink срещу договорена лизингова цена, платима на равни месечни вноски. В договора
се съдържа изрична декларативна клауза относно реалното предаване на вещта – чл. 4, което
обстоятелство не се и оспорва от ответницата. Съдът, съобразявайки че крайният падеж на
договора за лизинг е настъпил преди подаване на заявлението, намира, че всички вноски по
съответния лизинг са станали изискуеми, независимо дали е настъпила предсрочна
изискуемост, или не, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането им.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая от приложения
договор се установява, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по
вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за абонаментния план месечни абонаменти до края на този срок, но не повече
2
от три стандартни абонамента. В хода на производството обаче, от страна на ищеца не беше
проведено надлежно доказване дали и кога са прекратени договорните правоотношения
между страните и най-вече по какъв начин ищецът, който твърди да е упражнил правото си
да прекрати договора предсрочно, е уведомил за това другата страна. Тук следва да се
отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне на договора е
елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата
е уговорена именно за този етап от развитието на правоотношението. В тази връзка,
доколкото по делото не е уговорено друго между страните, надлежното упражняване на
правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. От страна на ищеца е
представената покана за доброволно плащане, като със същата ответницата е предупредена,
че договорът ще бъде прекратен при продължаващо неизпълнение от нейна страна. Не са
налице обаче категорични доказателства, че въпросната покана е връчена на ответницата,
тъй като изпращането й до адреса на страната не е равнозначно на нейното получаване, а за
да породи действие, едностранното волеизявление на ищеца за разваляне на договора следва
да е достигнало до ответника (арг. чл. 14 ал. 1 ЗЗД). Представеното удостоверение от „Тип-
Топ Куриер“ АД не доказва връчване на поканата, а единствено че същата е достигнала до
адреса на потребителя. Нито в договора за мобилни услуги, нито в приложимите общи
условия обаче, страните са предвидили съобщенията между тях да се считат за връчени с
достигане до адресите им. Подобно фингирано връчване, което е изключение от общите
правила, предполага нарочното му уговаряне, а в случая такова липсва. Следователно,
наличието на надлежно връчване на поканата предполага достигането й до адресата, каквото
в случая не се доказа. От друга страна, представеното удостоверение не може да служи като
доказателство за връчване на процесната покана, тъй като в него е описана покана с
конкретен номер, какъвто липсва в представената по делото. Следва да се има в предвид
също, че удостоверението е издадено от изпълнителния директор на пощенския оператор,
който обаче няма удостоверителни функции относно доставяне на писма и пратки.
Последното действие може да се докаже с нарочна товарителница или с известие за
доставяне, съставени от връчителя, който го е извършил. По тези съображения настоящият
състав на съда намира, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати
процесния договор преди изтичане на срока му. Този резултат не може да бъде постигнат с
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, което освен, че е депозирано в съда след крайния
срок на договора, няма характер на отправено до длъжника волеизявление за прекратяване
на договорната връзка между страните. Това следва от едностранния характер на
заповедното производство и от факта, че на длъжника не се връчва препис от заявлението, а
от акта на съда - заповедта за изпълнение. Съгласно трайната съдебна практика подобна
роля може да изиграе само исковата молба, тъй като препис от нея се връчва на
неизправната по договора страна, стига, разбира се, в нея кредиторът да се позова на
последиците от прекратяването му. С получаване на препис от исковата молба ответникът е
уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договорната връзка, поради
неизпълнение. В случая обаче препис от исковата молба е връчен на ответницата, чрез
назначения й особен представител, след изтичане на първоначалния срок на договора за
мобилни услуги. Следователно по делото не се установи предсрочно прекратяване на
горепосочения договор, поради което в ползва на ищеца не е възникнало претендираното
вземане за неустойка в начисления размер от 291.36 лева, равняващ се на сбора от три
месечни абонаментни такси от по 22.49 лева (общо 67.47 лева) и сумата от 223.89 лева,
представляваща разликата между стандартната цена на предоставеното устройство (без
отстъпка) и дължимата обща преференциална цена.
Предвид на горното, съдът намира, че претенциите за стойността на уговорените
месечни абонаментни такси, такса за спиране на номер и лизингови вноски до твърдяното
от ищеца разваляне на договора в общ размер от 117.82 лева, както и на падежиралите до
3
края на договора лизингови вноски в общ размер от 179.80 лева следва да се уважат изцяло,
а претенцията за начислени неустойки в общ размер от 291.36 лева следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на направените в исковото разноски в
размер от 320.87 лева съразмерно с уважената част от иска – част от заплатените държавна
такса, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение, както и разноските в
заповедното производство в размер на 194.55 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че СН. ИВ. ИЛ., ЕГН ********** дължи на „Т. Б.”
ЕАД, ЕИК *** сумата от 117.82 лева – сбор от месечни абонаментни такси, такса за спиране
на номер и лизингови вноски, за което са издадени фактура № **********/15.1.2019 г.,
фактура № **********/15.2.2019 г. и фактура № **********/15.3.2019 г., както и сумата от
179.80 лева – остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 2.1.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 25.3.2021 г. до изплащане на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 945/2021 г. на Районен съд – Велико
Търново, като отхвърля иска за установяване дължимостта на сумата от 291.36 лева –
неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и договор за лизинг от
2.1.2019 г.
ОСЪЖДА СН. ИВ. ИЛ., ЕГН ********** да заплати на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК *** сумата от
320.87 лева, представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата
от 194.55 лева, представляваща направените разноски в производството по ЧГД № 945/2021
г. на Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4